Защо смятате, че няма лична свобода в България? Живях в София допреди 5 години и никой не ме е ограничавал да правя каквото си искам или да ходя където си искам (освен липсата на достатъчно пари)...

Колкото и да не ми е смешна Бианка от шоуто на Иван и Андрей, помня, че при опита й да зададе въпрос на президента беше арестувана... защото няма лична карта в себе си.

Наскоро имаше протест по някакъв повод в София - недоволни от цените на бензина или нещо подобно. Инициаторът-организатор на протеста беше задържан по подобна формална причина.

Безпардонността и своеволието спрямо обикновените граждани от страна на шофьори и автомобили на политици вече излиза извън всякакви граници.

Скандалите със СРС-тата и полицейското своеволие от последната една година са още един пример, че на хартия свобода има, но обикновеният гражданин не е свободен, дори когато не нарушава правила и закони.

Не се наемам да нищя политическите оттенъци на този проблем, но ако репортерите не могат да заговарят политиците, гражданите не могат да протестират без репресии и не им е гарантирана неприкосновеност в дома им и личното им общуване, за каква свобода говорим?

Аз също не мога да простя:

*това че направиха от добрият Бг народ, народ от морални изчадия и егоисти. За фалшивата им "етика", "морал", пълни с двуличие и безсмислени човешки "саможертви" в името на НИЩОТО.
* това че родителите ми независимо от добрите им професии, изживяха целият си съзнателен живот в мизерия, недоимък и ограничения. В борба за "от само себе си  подразбиращото се" - да имаш ток, топла вода, пералня. Да си купиш куфар. Или часовник. Аз също израснах така, и пораженията от това смятам  за  основен собствен недостатък, с който съм безсилен да се боря.
*не мога да простя това, че един лекар и една фармацевтка не можаха да си заведат детето на почивка, без унижаващите "столове" и "карти". За това, че хора с тези две добри професии не можеха НИКОГА спокойно да седнат в ресторант и да си поръчат храна. Да си купят кола, качествени дрехи, да пътуват, да си позволят повече деца и повече щастие.
* това че, когато майка ми се разболя, след операцията, в болницата, я намерих паднала от леглото. На земята. Без лекарства за онкологичното си заболяване, и в пълно съзвучие с извратената ни Бг човешка "същност", бедната жена се разхождаше сама да си търси кръв за преливане преди операцията, с една хартийка в ръка, където бе написана истинската и диагноза.
* за 42 години трудов стаж моята майка я "удостоиха" с пенсия под 100 долара/месечно. Мръсните комунистически изчадия в това време си отваряха магазини из центъра на Виена... и се правиха на западни "бизнесмени".
* когато скъпият за мен човек почина, в Университета ми вдигнаха скандал и не искаха да ми извинят 2-3 дена прекарани в грижа за погребението и.

Личното се прелива в "политическото" и обратното.
Ако се обяви война с комунистите в Бг, и се търсят наемници за очистване на Бг от тази сган, бих бил от първите записал се.
Няма бъдеще без катарзис. Няма бъдеще без радикален катарзис. Ние сега сме в позицията на въртящият педалите. Само че "велосипедът" е тренажорен, а комунистите ни карат да си представяме че "хвърчим със светлинна скорост". Типично за тях- те винаги карат другите да живеят във "виртуалната им реалност". Докато те междувременно се занимават с паричките в реалната реалност.

Бг няма бъдеще с хора като Масларова, Овчаров, Доган, Пирински и т.н. подобни морални нищожества. Проблемът не е в личностите, а в това че именно тези личности са олицетворение и практика на вмирисалата се и изродена човешка същност. Хора без морал, принципи, качества. Правещи всички около себе си подобни на тях. Смрад, осмрадяваща и всичко наоколо. Резултат? около смърдящите- пустота, и целият останал Бг народ в ъгъла, на разстояние от смрадта.

Хм, та тези, които са били на власт "едно време" и сега са. Просто са децата и внуците им.

Аз също не мога да простя:
*това че направиха от добрият Бг народ, народ от морални изчадия и егоисти. За фалшивата им "етика", "морал", пълни с двуличие и безсмислени човешки "саможертви" в името на НИЩОТО.
* това че родителите ми независимо от добрите им професии, изживяха целият си съзнателен живот в мизерия, недоимък и ограничения. В борба за "от само себе си  подразбиращото се" - да имаш ток, топла вода, пералня. Аз също израснах така, и пораженията от това смятам  за  основен собствен недостатък, с който съм безсилен да се боря.

Дълбоки рани отваряте.

На всеки, който тривиализира проблема и изтъква по-обща и различна причина за последиците от онова време, изтъквам едно: Да знаем и помним какво беше, и да не го омаловажаваме, е най-малкото възмездие за милионите погубени животи, неизживени достойно и свободно. Късата памет и махането с ръка ни затриха.

В моето семейство аз съм третото поколение, което помни отнетите земи и животни,  непускането вън от страната в търсене на добра работа, непринадлежността към комунистическата пратия...

А децата ми ще са следващото поколение, което ще научи и помни всичко това, и повече: че от другата страна бабата и дядото са били активни бурми в репресивния апарат на подслушване, преследване и сплашване, изцяло по свой избор. И че пълният разрив в семейството никога няма да бъде преодолян, защото трябва да помним, иначе защо живеем.

Тези рани дълго няма да зараснат, и така е по-добре.

цигу , не знам коя е Бианка, но носенето на документ за самоличност е задължително в България (и не само) - http://news.ibox.bg/material/id_1481128917/fpage_2. Това само за сведение, явно много хора не го знаят.
Докторе, съжалявам за всичко, което се е случило на Вас и близките Ви!
Подобни неща са се случили и на мои близки. Определени неща не мога да простя и аз, защото те промениха тотално живота ми. Но никога не бих генерализирала "мръсните комунистически изчадия". Защото познавам човек, бивш член на БКП, добър и честен до безумие, интелигентен, но вярвал в утопията, в чистата идея и много страдал.... Т.нар. комунисти не са били комунисти; ако са били, то животът не би бил такъв - това ми е казвал. Вярвам му. Предполагам, че е имало и много други като него, чийто свят се е срутил, когато са осъзнали реално случващото се в държавата...
Както и да е, както и да е било, резултатът е изключително тъжен - обществото ни е болно, с изкривени ценности. Тийнейджърите ни са демотивирани, безидейни, безскрупулни  и нищоправещи и това за мен е много страшно.

ако се съди за живота в една страна само по това, което пишат вестниците... няма да се получи правилната картина.

само ще припомня, че вече 22 години сме в "преход" към нормалното. това беше половината ми съзнателен живот. живях го тук и го разбрах от първа ръка. и ми е ясно едно нещо - никога, ама никога няма да станем бяла и нормална държава. падението тепърва предстои. и затова не са виновни нито комунистите, нито фашистите, нито юпитата, нито монархистите, а са виновни българите. за 22 години се изредиха всички крила на политическия спектър да оправят държавата. видя се, че всички са еднакви. България е обречена.

съжалявам за песимизма.

Искам да добавя и още нещо - народът уви е стадо овце (с изключения, които потвърждават правилото), и се движи от овчия инстинкт. И това не е от комунистическо време, а от доста по-старо време.

Кажете ми кой друг народ има поговорка "Преклонена сабя главица не я сече"? Няма такъв! Сами сме си виновни за всичко! Защо в БГ по комунистическо време не е имало например "Пражка пролет"? Защо България е единствената страна, която свали комунизма безкръвно? Без бунтове? По решение на Политбюро?

Докато ние самите не осъзнаем какви сме, какво искаме, ще ни мачкат! Но всеки чака някой друг да поведе "четата", да "вдигне байряка"! За щастие тук сме се събрали точно такива жени и мъже, които водим четата. Има и други хора, които се борят за разни каузи, но вижте какво става в държавата. Режат пенсии, цените хвърчат, има някакви бегли опити за протест и какво? Като питам - Ще ходим ли на протеста? отговорът е - а, хайде сега няма да се занимавам с глупости. Докато не се преодолее тази дребна еснафщина, гледането не ние да сме добре, а Вуте да е зле, дотогава няма да се оправим. И за това не са ни виновни комунистите, а всички с овчи манталитет.

цигу , не знам коя е Бианка, но носенето на документ за самоличност е задължително в България (и не само). Това само за сведение, явно много хора не го знаят.

Да де, но наказанието се прилага все при неудобни хора на неудобни места като мярка за сплашване.
Момичето е известно лице от телевизионния екран, не потенциално опасна престъпница.

Всеки има право на илюзии. Никой няма право да ги налага на другите, игнорирайки човешката логика. Комунистите да си вярват- никой не им забранява. Не искаме насила да ни правят "по-добри".

Навсякъде носенето на документи за самоличност е правило.
В Бг ако ги нямаш, може и да те пребият, оскърбят, унижат.
В другите страни, или ще те заведат у дома да им ги покажеш, или ще те заведат в участъка, ще ти дадат телефон да извикаш познат за да ти ги донесе. Ако изглеждаш добре, ще ти дадат и кафе. След това ще те пуснат.

Оставяме на страна, че НИКОЙ и НИКЪДЕ не спира хората да ги тревожи БЕЗ ПОВОД, НУЖДА, БЕЗ КОНКРЕТЕН ПОВОД. НИКОЙ и никъде не те спира по пътищата да се заяжда, да търси подкуп за виртуални "нарушения", да те дразни. Защото си гражданин, човек и по принцип не те ВЗЕМАТ за престъпник, ако сам не си дал повод. В Бг е точно обратното- всички те вземат за престъпник, а ти трябва да доказваш че не си. Престъпник, крадец, както искате.

ТОВА е голямата разлика- третират те като човек, защото човешки са грешките.

а са виновни българите

Мъжът ми казва, че България няма да се оправи, докато има българи в нея.
Гледахте ли това - http://www.youtube.com/watch?v=aH3vUM3hZJo

само ще припомня, че вече 22 години сме в "преход" към нормалното. това беше половината ми съзнателен живот. живях го тук и го разбрах от първа ръка.

Ето от това се плашех най-много: че промяна просто няма да има. Затова предпочетох да си търся късмета по света. Не събрах кураж да остана и да се боря, защото четирийсет и кусур години вменяване на дълг към родината нищо не произведоха.

http://www.iniesme.bg/

Ето го и главния герой на преброяването http://www.bivol.bg/home/item/790-tomalev-izmama-lichnidanni.html Ужас! Докога?!

http://www.youtube.com/watch?v=F7j9rQJ3VgM
http://tourbina.ru/common/photo/43130/memo/#0

 Много съм уморен... утре с отговорите... .

"  "...През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота на Петя (Дубарова) . След години майката Мария ще каже, че цяла нощ слушала как лекарите си разказват ловни истории. А когато пита дежурния доктор Бинев има ли нужда да повика за консултация и други лекари, той отговаря: "Имам нужда да ми се махнете от вратата!"
Д-р Бинев е покойник от 4 години, умира от болестта на Алцхаймер и няма как да се защити от обвиненията. Не съществува и някогашната фабрика за "Бургаско пиво"... "

И така умира един от най-ярките поетични таланти на България. За мен единствената истинска поетеса на България след 1944. Без политика, без фалш, без нищо... чиста поезия. Снобизмът и завистта на "професионалните", и от времето и, и после, са нищо пред:

****
Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...
 
По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.
 
И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.
*

****
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
 
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
 
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
 
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
 
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
*

И така умира един от най-ярките поетични таланти на България.

убит от хорското бездушие, грубост и низост.

Много от стиховете й живеят като песни.
Малка утеха е, но по-добре от пълното забвение.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=17075&Level=1
И дума не може да става за забвение! Докато има хора, които се интересуват от литература.
Последното написано нещо от нея е бележка към родителите й:
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА"

http://www.archives.government.bg/tda/docs/doc4j_bourgas.jpg
http://www.archives.government.bg/tda/docs/doc5j_bourgas.jpg

Моя любима поетеса.
Винаги нося нейна стихосбирка, ако се налага да пътувам извън БГ. Напомня ми, че тук живеят и са живяли и високо емоционални хора, с дълбока душевност, способни да оценят красотата на морската вълна.
Мои любимо стихотворения:

Изгонени от час

Изгониха ни - бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг -
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ. Даже как

 

завързваше добрите химикалки
с невидими конци, вълнуващ, син
и смеехме се просто неразбрали,
че не е лодка синият ни чин,
 

че и часовникът не е палячо
със смешен нос - голямата стрелка.
И чакахме звънеца ни - тръбача
(сами си го неракохме така).

 

Но строгият учител не усети
красивото на пъстрия ни смях,
приел ни в свойта алена планета,
далеч от всякаква тъга и страх.

 

Изгони ни - ний бяхме невъзможни.
Но в дните, в тебеширен прах,
в контролните, объркани и сложни,
аз пазя спомена за този смях!


и стихотворение, което я описва най-добре за мен, така, както АЗ си я представям.

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
 
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
 
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

 

Цитат от Джам:
убит от хорското бездушие, грубост и низост.
[/quote]

Цитат на: Birdie в Април 03, 2011, 21:13:49 pm

И така умира един от най-ярките поетични таланти на България.

убит от хорското бездушие, грубост и низост.

И от условията в образователната система по времето на комунизма - намалянето на поведението й я лишава от възможността да учи литература в Москва; няма право на висше образование, на бъдещето, за което мечтае. Не е спазена обичайната процедура при наказанията, отива се директно на най-тежкото. Интересно ми е защо не се споменава името на учителката, предложила това (поне не съм го срещала), дали е правено интервю с нея?
Отдавна не бях препрочитала стиховете й, благодаря за припомнянето.