Възрастта е релативна. Примери? Хофман, Рихтер. Много хора смятат че виртуозността на Рихтер в младите му години ( 45 края на 6о-те) е в степени по-голяма в сравнение с късните му години, когато тя като че ли отстъпва на втори план.
Аз лично мисля, че от гледна точка на чисто техническата страна, до 20 годишна възраст каквото има да се постига, се постига. Тези, които "растат" в техника до пенсия, обикновено са клик по-надолу. Примери? Брендел, Баренбойм, Андержевски. Колкото и Баренбойм да се изживява за "велик" пианист, мисля нещата обективно не стоят така. Колкото и Брендел да говори отвратителни неща за Рихтер при всяка възможност, Брендел нито може да има техниката на Рихтер, нито да постигне тези върхове на интерпретация, които Рихтер е постигнал. Който си има таланта, си го има. С "напъване" тези неща не стават - затова и сега наблюдавате технически коректни пианисти като Ланг-Ланг, например, но като чуете как свири Шопен или Бетховен, Ви се изправя косата. Аз лично смятам, че китаец не може да свири класически репертоар- Шопен, Бетховен, Моцарт, Шуман, Брамс... това са Западно- Европейски композитори. Това е манталитет непознат на азиатци. Не става само с техника, просто.
За много пианисти мисля, колкото и да стават по-зрели, не мисля че технически могат да станат по-съвършени. Някак си "застиват" на едно ниво - "персонален максимум" , така да се каже- вижте Мацуев, Плетнев, Соколов. Просто вероятно тези технически умения, ако даден индивид има данни, се "финализират" някъде около 20-25 годишна възраст при адекватно обучение. Адекватно- в Новосибирск "адекватно" няма... . Затова и много велики музиканти са се оплаквали от "дефектни" страни на тяхната техника в цялата им последваща кариера, без да могат да постигнат нещо по-добро в конкретния план.
Вземете например един огромен талант като Жан Ив Тибоде (Jean-Yves Thibaudet) и ще ме разберете.
Този въпрос според мен обаче има и друга страна- някои велики пианисти могат да си развиват техниката успоредно със зрелостта им. Това става на база на съществуващи дадености обаче, които пребиваващи в тип "рудиментарно" състояние, получават "тласък" на развитие с духовната зрялост на един пианист като личност и индивид в рамките на глобалното общество. Кисин не би бил Кисин, ако не бе освободен от задушаващата Руска "културна" атмосфера. Нетребко-също. Това "освобождаване" обаче трябва да стане до определена възраст. Ако не стане- всичко е загубено, до една или друга степен.
Ето например Г-н Емил Наумов - Наумов изглежда като застинало дете на възраст 12-13 години- той е някак си ирационален. Мисля, че това има огромно негативно влияние и върху техниката му, и що се отнася до нивото му на изпълнение. Той е някак си инфантилен, незрял, скован. Като че ли " в клетка".
Божанов до известна степен е в същото положение. Това се дължи при Наумов на статуса му на "вундеркинд", докато при Божанов на обществената и социална среда, в която е израснал. За щастие момчето навреме замина за Германия... .
Не може да свириш пиано в страна, където от сутрин до вечер има чалга.
Не може да постигнеш нещо в тази ( и други области) щом нямаш духовна свобода, средства, чувство за свобода.