Направете УЗ изследване.

http://news.ibox.bg/news/id_930922628

тъжно

http://news.ibox.bg/news/id_930922628

тъжно

А в родилния дом докторите препоръчват педиатърът да е И джипи! Сега от личен опит виждам колко е неподходящо. Благодаря, че сте тук и имате добрата воля да ни помагате!

http://www1.parliament.bg/archive/z/zas071101.htm

ето, ако имате свободно време, прочетете т.2 от дневния ред на заседанието на здравната комисия "Разглеждане на проблемите на детското здравеопазване в България и необходимостта от законодателни промени в тази област. Обсъждане на проблемите на Катедрата по педиатрия към Медицински университет - София и Специализираната болница за активно лечение по детски болести - ЕАД, София."

вижте на какво ниво се изказват най-видните БГ педиатри, вижте какво ги вълнува и къде според тях са проблемите на детското здравеопазване.

идва ми да псувам и да убивам тия дърти, прости, алчни и дементирали неандерталци...

http://www1.parliament.bg/archive/z/zas071101.htm

ето, ако имате свободно време, прочетете т.2 от дневния ред на заседанието на здравната комисия "Разглеждане на проблемите на детското здравеопазване в България и необходимостта от законодателни промени в тази област. Обсъждане на проблемите на Катедрата по педиатрия към Медицински университет - София и Специализираната болница за активно лечение по детски болести - ЕАД, София."

вижте на какво ниво се изказват най-видните БГ педиатри, вижте какво ги вълнува и къде според тях са проблемите на детското здравеопазване.

идва ми да псувам и да убивам тия дърти, прости, алчни и дементирали неандерталци...

 

Ужас!

Егати дебилите!

Попаднах на сайт с хубави занимания за деца - http://www.krokotak.com.

Докторе, дъщеря ми проходи преди около 2 седмици, правеше по 20тина и повече крачки изцяло самостоятелно, рядко тръгваше сама, но все пак успяваше да балансира, докато не срещне преграда пред себе си. От два дни обче отказва напълно да ходи самостоятелно, когато я поставя на крачета или веднага сяда, или се задържа права и разтваря крака, след което отново сяда, сякаш никога не е можела да балансира сама. Интересно е че докато остава права, покрива и двете си ушички с длани Подала е докато ходи, но непосредсвено след това отново тръгва, скоро обаче не сме имали травмиращ инцидент, на който да отдам този отказ. Чела съм че при децата е нормално усвояването на нови умения да е предхождано от регрес и временно забравяне на вече научени неща.
Моля за Вашето мнение! Благодаря Ви предварително.

Оставете детето на спокойствие моля.

В основата на психо-моторното, речево и двигателно развитие на детето стоят конкретни неврологични дадености, тоест анатомия. Затова когато се оценява едно дете винаги се взима за база конкретният неврологичен статус. Анамнестично се оценяват и всички неблагоприятни фактори, които биха могли да играят роля – недоносеност, неонатална асфиксия, вродени генетични аномалии и други. Ако нямаме неблагоприятна анатомична или анамнестична база, единственото, което можем да направим във възрастта до 1 година е да следим всеки месец критичните milestones (крайъгълни точки) за възрастта, нормалната регресия на архаичните рефлекси, липсата или присъствието на прогресивно развиващи се патологични рефлекси или реакции, както разбира се и скалите на моторното и речево развитие в параметричния им смисъл, в обхвата възраст като динамично разбиране (от – до).
 
От практическа гледна точка скалите на развитие са винаги периметрични, тоест определят периметъра възраст, в която детето би трябвало да изпълнява определените неща (речеви или моторни например). По-ранното изпълнение не означава обаче задължително, че детето е “свръх надарено” – често може да означава ранен моторен проблем. Например бебе, което повдигаме в опит да седне, стои изправено, може да има нехарактерно за възрастта повишен мускулен тонус на долните крайници.
Трябва особено да се предпазваме от генерални прогнози в развитието при забелязване на изоставане само в една област. Всички скали за оценка дават обхват от възраст, в която детето трябва да изпълни едно или друго изискване. Има много индивидуални различия. Например аз лично не предприемам нищо при едно нормално дете, което изостава в говора до ~ 3 годинки и не попада в групите с висок риск. Единственото, което правя в този случай е проверка адекватността на слуха във възраст около 12-16 месеца. Това разбира се има много индивидуални различия при отделните деца и може да звучи обобщаващо, но спестява много излишни действия.
Давам една примерна таблица на milestones (тоест крайъгълни камъчета, които детето трябва да изпълнява в обхвата от посочената възраст)
I.   Познавателни 
А. Месеци 3-5 – Внимават за и Посягат към предмети
В. Месеци 4-8 – Издърпват въженце, за да произведат звук
С. Месеци 8-15 – Имитират потупване на кукла
D. Месеци 14-20 – Откриват скрити предмети
Е. Месеци 18-28 – Завършват прости пъзели
 
II.   Езикови
А. Месеци 1.5-3 – Пищене,"крясък"
В. Месеци 3.5-8 – Извръщат се, за да открият глас
С. Месеци 9-13 –  Казват мама или татко-обикновено първо казват "татко".
D. Месеци 14-24 – Комбинират две различни думи
Е. Месеци 21-36 – Използват множествено число
 
III.   Социални и Емоционални
А. Месеци 1.5-4 – Усмихват се на другите
В. Месеци 4-9 – Търсят лицето, грижещо се предимно за детето.
С. Месеци 8-15 – Безпокойство от непознати
D. Месеци 10-15 – Изобразяват две или повече разпознаваеми емоции
Е. Месеци 11-20 – Изследователски игри със себе си
F. Месеци 21-36 – Обща игра в малки групи
 
IV.   Големи Моторни Камъчета
А. Месеци 2-4.5 – Преобръщат се
В. Месеци 5-8 – Сядат без подкрепа
С. Месеци 10-14 – Изправят се сами
D. Месеци 14-20 – Правят крачки
Е. Месеци 21-28 – Карат триколка
F. Месеци 30-44 – Балансират на един крак
 
V.   Фини Моторни Камъчета
А. Месеци 2.5-4 – Сграбчва дрънкалка
В. Месеци 4.5-7 – Прехвърля кубче от ръка в ръка
С. Месеци 8-12 – Точно захващане на малък предмет с палец-показалец, а не с цяла длан
D. Месеци 15-20 – Строи кула от 4 кубчета
Е. Месеци 18-24 – Наподобява вертикална линия
F. Месеци 28-36 – Изобразява кръг
 
VI.    Лични Помощни Камъчета
А. Месеци 4.5-8 – Храни се с бисквити
В. Месеци 10-14 – Пие от чаша
С. Месеци 13-19 – Съблича си дрехите
D. Месеци 18-28 – Мие и подсушава ръцете си
Е. Месеци 30-42 – Облича се без надзор
 
Походката на децата се оценява по количествени и качествени критерии.
Под количествени се разбира възможността да ходи детето без подкрепа."Прохождане" се дефинира като правене на минимум 5 стъпки само.
"Качеството" на една походка е зрелостта на една походка.
 
Детето прави стъпки, подкрепяно в началото, и използва всички рефлекси на равновесието и запазване позицията на тялото, които са необходими, за да стане изобщо това възможно. 
Рефлекс за запазване положението на тялото е например когато седящо дете го бутнете ляво-дясно. Забелязвате, че детето отваря и разперва ръцете си странично, като при това тялото му прави едно-две махаловидни движения, но запазва седящото си положение без да пада настрани (ляво или дясно), а разперените ръце са своеобразна опора.
Вървеж се счита, ако детето прави най-малко 5 стъпки без поддръжка. Това е определението на “прохождане”. Горна граница, за да се счете, че имаме закъсняло прохождане е 15 месец. Закъсняващо. За което има ред причини – от фамилни до болестни. И не всички са за “Войта”. И съвсем не всички са патологични.
 
Ходенето се разделя на зряло и незряло.
За да може първоначалната незряла походка да стигне до зряла, детето минава през стадии на ходене.
В началото това е ходене на широка основа (с отворени крачка), с малки “дребни” крачки, ръчички защитно повдигнати нагоре, и телце, което се колебае напред-назад.
В последствие – ходене с крачка, успоредни, големи стъпки, телце право и ръце до тялото.
Това са критериите за оценка на ходенето при едно дете.
 
Основните примитивни рефлекси, които могат да се отбележат са:
1.   Рефлекс на Моро
2.   Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR)
3.   Асиметричен тоничен шиен рефлекс (ATNR)
4.   Спинален Galant рефлекс
5.   Симетричен тоничен шиен рефлекс (STNR)
 
Последният от този ред рефлекси може условно да се нарече “примитивен”, защото не е представен при раждането. Той се проявява около 4-6 месец и се подтиска (не разгражда, защото няма какво да се разгражда) до към 10-12 месец.
Всеки рефлекс по определение има две компоненти – стимул и отговор.
Всички от горепосочените рефлекси, освен Galant имат като стимул на предизвикване промяна в позицията на главата (или движения в областта на шията), а като отговор промяна в мускулния тонус (TLR) или изпъване на крайник от страната, към която е завъртяна главата (ATNR), или комплекс от движения при STNR.
Galant се стимулира от дразнене по дължината на гръбначният стълб и съответно оттегляне като отговор. Galant с изчезването си осигурява начина на обръщане на тялото на едно кърмаче в последващите месеци.
 

Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR) влияе върху мускулния тонус по време на цялата първа година от живота на детето и поради това, при оценка на неврологичния статус на бебе, главата трябва винаги да е в неутрално положение – нито сгъната, нито разгъната. 
 
От всичко това ясно следва, че няма примитивни рефлекси, които да се “провокират” от движение на горните крайници (с имагинерно влияние върху долните), тъй като стимул за всички примитивни рефлекси освен други външни добавъчни фактори (шум, светлина – при Моро рефлекса) е движението на главата (или движение в областта на шията).
Справка и подробности може да намерите тук:
http://www.indtireland.com/reflexes.htm

Оценка на неврологичният статус
 
Ето една примерна таблица, за т.нар. “червени флагчета” в развитието, сигнализиращи ни за проблеми:
 
“Червени флагчета” – Раждане до 3 месеца
1.Търкаляне ("Ролинг"), преди 3-ият месец
- Оценка за хипертония
2.Постоянно свита ръка в юмруче до 3 месец, без белези на отваряне
- Оценка за нервно-моторна дисфункция
3.Неуспех да реагира на дължащи се на средата стимули
- Оценка за сензорни разстройства. 
 
“Червени флагчета” – 4 до 6 месеца
1.Слаб контрол на главата
- Оценка за хипотония
2.Невъзможност да достигне предмети до 5 месец
- Оценка за моторен, визуален или познавателен недостиг 
3.Отсъстваща усмивка
- Оценка за визуална загуба
- Оценка за допълнителни проблеми
- Оценка за задълбочаваща се майчина депресия
- Показва тормоз над детето или изоставяне на детето в тежки условия 
   
“Червени флагчета” – 6 до 12 месеца
1.Упорито присъствие на рефлексите от групата на примитивни рефлекси след 6-ия месец.
- Оценка за нервно-мускулно смущение
2.Отсъстващо бърборене до 6 месеца
- Оценка за недостиг при чуването 
3.Отсъствие на уплаха от непознати до 7 месеца
- Може да бъде свързано с многобройни детегледачи
4.W-начин на сядане към 7 месец
- Оценка за възможна аддукторна спастичност или хипотония
5.Неспособност да локализира звук до 10 месеца
- Оценка за едностранни загуби при чуването
6.Упорито дъвчене на предмети до 12 месеца
- Може да показва отсъствие на интелектуално любопитство
 
“Червени флагчета” – 12 до 24 месеца
1.Отсъствие на съставяне на съгласни до 15 месеца
- Оценка за умерени загуби при чуването
2.Отсъствие на имитация до 16 месеца
- Оценка за недостиг при чуването 
- Оценка за познавателен или социализиращ дефицит
3.Отсъствие на указателно показване към 18 месец
- Проблем в социалният контакт 
4.Предшестващо доминиране на ръката до 18 месеца
- Може да е индикация за слабост на противоположната моторна зона с хемипареза.
5.Неспособност да слиза и качва стълби до 24 месеца
- Може да е индикация за липса на възможност отколкото до моторен дефицит
6.Персистираща невъзможност (или лоша) приспособимост 21 до 24 месеца
- Може да е белег на комуникативно разстройство.
7.Предимно не комуникативна реч (напр. Ехолалия (непрекъснато повтаряне на звук или дума)) 
- Прости команди, които детето не разбра подсказват аномално състояние.
- Оценка за аутизъм
- Оценка за широко разпространени и свързани с развитието дефицити
8.Закъсняло развитие на речта
- Изисква оценка на слуха при всички деца!
 
Незабавна речева терапия изискват следните признаци:
1.Липса на гукане до 12 месеца
2.Липса на посочване или жестикулиране до и към 12 месец
3.Липса на самостоятелни думи до 16 месец.
4.Липса на спонтанни фрази от по минимум 2 думи до 24 месеца.
5.Говор, който е неразбираем до 24 месеца.
6.Регресия на умения, в която и да е възраст. Например
-Загуба на реч или гукане
-Загуба на социални умения
 
Интерпретацията на „червените флагчета” е такава, че ако детето прави тези неща (проблемни неща) в посочените възрасти, или не ги прави, а би трябвало да ги, това говори с голяма сигурност за възможен проблем.

Първата част на писаното тук бе писано от мен в отговор на различните твърдения на колегата Чавдаров, известен с лечебните си гимнастики И на здрави деца, освен с всичко останало. Защо са здрави? Защото по никой критерий световно приет и утвърден, нещата, които тревожеха майките, или за което те отправяха въпроси,можеха да се класифицират като "проблемни находки". Никога не съм влизал в спор или дискусия за деца с проблеми, където уважавам знанията на хората, специално занимаващи се с тези проблеми. Все пак моята роля на обикновен педиатър е да позная кои деца са с проблеми и се нуждаят от специални грижи, а не да гледам като маймунка в клетка. Естествено "обикновен" не значи некомпетентен, наивен, или глупак, когото, могат да "преметнат" с "фокуси" и "патенти".
 
Написаното от мен тогава в този спор бе също отговор към забраните,които указания колега дава към майките да не държали детето за ръце, когато прохождало, защото така се предизвиквала "вреда".
Процеса на прохождане изисква регресия (отпадане) на групата архаични рефлекси. Без това прохождането или не е възможно, или е забавено, или "дефектно".
 
Въобще целият ни разговор тогава бе около следното:
 
*нужно е да знаем правилно да изследваме неврологично децата.
*методите за "гимнастики" на здрави деца, класирани като "болни" по дефектни критерии, са недопустим търговски подход, а не научен.
*нужна е унификация на критериите за неврологична оценка на децата във възраст до 12 месеца, на база на световна и утвърдена методика. Така приетите критерии се работят от общите педиатри в общата педиатрична практика, а не са привилегия на "избрани", невролози и т.н. . Както е и в цял свят. Въз основа на тази унификация, никой "Чавдаров", "Бърди", "Мустаков" не може да си измисля своя методика и да я "крои и шие" както му е удобно за да се обслужат меркантилните му интереси.

За Войта:
Войта е рехабилитационен подход (изначално), който в последствие се "гарнира" с редица физиологични и патофизиологични умозаключения, които са толкова хипотетични по същество, че изобщо не могат да се обосноват освен с термина "така ми харесва-така го твърдя". Един от основните проблеми на Войта в тази област е например крайно несъстоятелните му опити да развива периферни умения, при липса на централен субстрат. Тоест, ако едно дете е с тежки асфиктични промени след раждане или тежки анатомични мозъчни аномалии НЯМА как да му развиете определени моторни функции просто защото липсва мозъчен субстрат, отговорен за това. НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИТЕ ЛИПСАТА НА ДАДЕНИ ЦЕНТРОВЕ ИЛИ ОБЛАСТИ, ИЛИ ФУНКЦИИ от централно мозъчно естество с гимнастики. Може да подобрите само това, което е налично и възможно да се подобрява. Не може чрез "импулси" от гимнастики да развиете ЛИПСВАЩИ централно мозъчни звена, отговорни за определени неща. Или не липсващи, а увредени или нефункциониращи. Това е абсолютен постулат.
Друго абсолютно порочно становище на Войта ентусиастите е склонността им да представят едва ли не всяко дете с "потенциал" за ДЦП (1-ви, "скрити" и т.н. "степени") а оттам и кандидат за "гимнастиките", които предлагат. НЯМА ПРОФИЛАКТИКА НА ДЦП-просто защото никой не знае етиологията на това страдание. Има само ранна диагноза на ДЦП по достоверни и издържани критерии, както и борба с последствията и съобразно преценка какво може да се постигне с оглед наличната АНАТОМИЧНА ОСНОВА-даденост. Няма на съвременният етап каквито и да са били "предродови профилактики" на ДЦП. Няма протокол или препоръка на Официален орган на Акушери и Гинеколози който да съдържа такова нещо.
Затова много се съмнявам дали ще можете да намерите дори и един линк на Английски език по тази "тема".
Няма техники, метод или подход, който доказано да "профилактира" ДЦП, защото генезата и етиологията на това заболяване са неясни. Няма официални препоръки или протокол, почиващи на консенсус, които да препоръчват "профилактики" по тази тема и да са задължителни за Акушер-Гинеколозите водещи една бременност.
 
Войта с неговият абсолютен Павловизъм (продукт на образованието му в соц страна) много рядко (ако изобщо) се цитира в учебници и помагала по Детски болести. Аз лично чух за Войта и Бобат-методите години след като бях завършил. За рехабилитационен подход-Да, неговият е един от многото. Но има и други. Теориите му за неврологичната основа на процесите нямат никаква популярност, освен сред тесен кръг ентусиасти.
 
Сега малко за оценка на неврологичният статус.
Редица световни капацитети в тази област като Арнолд Гесел, Роберт Илингуърт, Арнолд Капуте и Паскуале Акардо (Да, същите, които за Г-н Чавдаров пишели "хартийки") от средата на 50 години положиха началото на ново направление в сферата на оценката на развитието, както и помогнаха да се утвърдят и въведат редица нови неща по отношение способите и начините за неврологична оценка на едно дете в първите 12 месеца от живота му. Това се използва и е основа днес. 
Да не забравяме тук и приноса на Лео Канер-основоположника на теорията за детския аутизъм.
 
*Никой в Бг не говори за динамиката на архаичните рефлекси в първите 12 месеца от живота на едно дете.
*Никой в Бг не говори за методите за неврологична оценка на едно дете извън тясното снемане на неврологичен статус.
*Никой не говори за крайъгълни камъчета на развитие и за т.нар "червени флагчета" на развитието.
*Никой в Бг не говори за това КАК да се оценяват неврологично децата по ОБЕКТИВНИ, АДЕКВАТНИ И РАБОТЕЩИ критерии.
Никой в Бг на този етап не може да каже с убеденост едно дете на 7 месечна възраст, например, което е пред него, Е ЛИ Е НЕВРОЛОГИЧНО АДЕКВАТНО ЗА ВЪЗРАСТТА СИ, ИЛИ НЕ Е. Всеки каквото си знае-това си "бае". Най-неадекватни са редица "капацитети", които от много фантазиране са си изградили собствен "обръч" от симптоми, диагнози и фактология, с които си служат редовно за да "ударят" всеки несъгласен с глупостите им. Надянали маската на "безспорните" капацитети.
Никой->> от "отговорните" за това имам пред вид...

Моля обърнете внимание на следните подробности:
 
*седежа на детето е в три стадия-
 
->*с опора на ръцете напред, 
->*без поддръжка-опора на ръцете странично, 
->*с опора на ръцете зад тялото и с възможност за движение на тялото като седи. 
 
Не е ясно какво се подразбира под "няма четири-опорен стоеж", но такъв термин няма по принцип. 
Пълзенето НЕ Е задължителен елемент за прохождането-едно дете може да проходи и без да е пълзяло.
*прохождането се дефинира като възможност на детето да направи 5 самостоятелни крачки във възрастта до 15 месеца, която се приема за горна възраст за прохождане.
 
"Проходилката е нещо много вредно, което отдавна се отрича."
->Смешно е да се четат такива неща-проходилката е играчка. Вървенето и способността на едно дете да върви (и проходи) са централно-мозъчни функции свързани с редица неща, като регресията на плантарния рефлекс, например. Никой не отрича играчката-проходилка, като единствено проблема с нея е възможността от травми.
 
"Ходенето "държана за ръце" също е много "измамно", защото голяма част от тежестта на трупа се поема от горните крайници, както и целия баланс, което не е полезно за самото дете, защото частично го блокира - нещо като "мечешка услуга"."
->Моля да игнорирате този абсолютен нонсенс. Придържането на децата по този начин е sine qua non тъй като децата придобиват увереност в походката и се усилва желанието им да ходят без поддръжка. Затова и след като ги придържате за две ръце, после остава само единия Ваш пръст, и после детето се чувства уверено само. Разбира се успоредно това се съпровожда от узряване на съответни мозъчни функции и окончателно отпадане на група архаични рефлекси, позволяващи стабилна походка. Всички останали неща за "баланс" и т.н са несъстоятелни. Абсолютно! Помислете-първите стъпки, които детето прави са придържайки се за мебели и стена. Защо го прави? Защото е вредно да го придържате? или да се придържа? Помислете и друго-когато придържате детето с ръце нагоре, ръцете на детето са леко свити в лакътя, нали? Какъв "пренос на тежест" може да става изобщо въпрос, щом като земното притегляне фиксира тежестта на детето към крачката му? Вие го придържате за леко протегнатите му ръчички, а не го теглите за тях така, че то да увисва на тях. Следователно, Вие му помагате в опората, а не му разпределяте центъра на тежестта. Позата на детето с вдигнати ръчички, ходене с разтворени крачка на широка основа, с "дребни" крачки и телце, което се колебае "напред-назад" е класическото описание на първата фаза в поредицата фази на узряване на походката.

Малко за т.нар. "стачки"...
 
Винаги съм твърдял, че по определени педиатрични теми би трябвало да се пише с особено внимание, и от хора, работещи материята. Когато пишат хора без връзка с предмета, се получават нонсенси. Всеки един практикуващ педиатър лесно забелязва такива неща в текст.
 
Термин "стачка" няма, и не може да има. Той предполага активно участие на детето в отказ от кърмене. А такова активно участие просто няма. Детето спира да се кърми по причини. И те трябва да ни интересуват.
Критичният анализ на тази статия:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=1971
 ще помогне да се видят редица неща. Абзац + коментар.

 
"Това внезапно отказване на гърдата, обикновено при бебета на възраст между три и осем месеца, се нарича “кърмаческа стачка” "
-> Много дълъг е този период ("между три и осем месеца"), за да "стачкува" което и да е било дете. Трябва да се търсят причините.
 
"Възможно е бебе под една година да се отбие, но е много малко вероятно това да стане, ако то е на по-малко от девет месеца. Бебе, което се отбива, обикновено го прави постепенно и не изглежда нещастно заради това."
->Това  изобщо не е така. Много деца се отбиват внезапно и видимо безпричинно. Възрастта тук играе малко роля. И как ще разберем, че детето е "нещастно" ? Във всичко е нужна мярка... Истината е че децата НЕ правят разлика между АМ и кърма. Много деца са си напълно щастливи и на АМ. Това малко се променя за деца кърмени дълго-те по принцип трудно хапват АМ, макар и това да не е с толкова обобщаващ характер.
 
"Много майки избират да отбият детето по време на кърмаческата стачка, особено ако бебето им е по-голямо от шест месеца, но повечето пъти бебетата могат да бъдат окуражени да започнат отново да сучат в рамките на няколко дни. Това изисква търпение и решителност от ваша страна, но напълно си заслужава усилието."
->Много малко са тези майки, които издържат на плача на децата си със стоицизъм и непоколебимо желание да продължат "напред". Особено в условия, когато причината за конкретната промяна в поведението на детето е неясна. С "окуражаване" само не става. Нужно е да се търсят причините и да се работи по тях.
 
"Ако бебето ви прескача хранения, гърдите ви може да се препълнят с мляко и да се втвърдят и/или да се запушат канали."
-> Нормално е децата да прескачат хранения с възрастта. Защото искат да се хранят по-нарядко. Именно принудата и честото хранене, когато детето не е гладно, водят до основна грешка- принуда при хранене, от което детето става още по-нервно и отказва и в хранения, когато по принцип е гладно.
 
"Трябва да решите как ще давате на бебето изцеденото мляко по време на стачката."
->Тук просто няма дилеми-изцеденото се дава само с биберон. Всякакво друго даване може да създаде още по-големи проблеми-ами ако откаже изобщо биберон, и иска само лъжичка? Как ще го кърмите после? Никак. Ето защо съвети трябва да се дават от хора, работещи тази материя. Просто целият въпрос тук е да нагласите биберона да не тече като "чешма" и да се внимава да не му пробивате нови дупки. Другите посочени начини за хранене в този раздел на статията, са направо опасни, и особено при малки бебета лесно могат да доведат до аспирация на храна.
 
"Има много причини за кърмаческа стачка. Те включват: 
-никнене на зъби"
->Да, но на три месеца зъби не никнат. Въобще би било добре да "отвържем" темата със зъбките от каквито и да са били педиатрични проблеми.
 
"Ако носът му е запушен...овлажнител на въздуха."
->Тези овлажнители днес са забранени. По общо признание те са мега риск за дихателно алергизиране, поради факта че втечняват домашния прах, и го правят лесен за вдишване и до най-малките дихателни пътища. Употребата на такива уреди днес се отрича категорично. Става въпрос за овлажнители за стая, а не за персонални инхалатори.
 
"Винаги, когато бебето чувства дискомфорт в устата, независимо дали от растеж на зъби или млечица, храненето с шише обикновено му е по-удобно."
->Това изобщо не е така, и писалите статията не могат да подкрепят това "твърдение" с никакви достоверни факти. Много често съм виждал деца с "огромни" млечници и се хранят с апетит, и обратното. Не винаги млечницата причинява разстройства в храненето и попринцип в повечето случаи е безболезнена.
 
"Начините за сукане от шише и от гърда са съвсем различни и пиенето от шише изисква по-малко усилия и по-малко движение на устата от сукането. Това е една от причините да се предпочита друг начин на хранене на бебето с изцедена кърма по време на кърмаческата стачка пред шишето."
->Да, но не посочват как-биберон, "човка"? Храненето от шише с човка предполага координация в преглъщането характерна за по-големи бебета. Хранене от шише, чрез опити за пиене директно при малки бебета може да доведе до аспирация. Цялата конструкция на фразата тук е погрешна-изцеденото мляко се дава само с биберон, защото проблема с храненето на едно здраво кърмаче не е в начина, по който му давате храната. Сученето за едно нормално новородено е рефлекс.
 
"...Повечето бебета се завръщат към гърдата след като се почувстват по-добре, дори и да са нахранени няколко пъти от шише."
->Наивни съждения. Повечето от децата се връщат към гърдата след като са били хранени от шише (с биберон) по други причини-по причина на това че лесно и бързо са задоволили глада си. В храненето на бебетата има голям дял психологичния момент.Много бебета в моменти на глад са особено нервни. Малко и лесно задоволяване на глада в началото е достатъчен за да се продължи после храненето с плодове, например. Които иначе не биха яли поради глад.
 
"Някои бебета отговарят на негативни влияния, като отказват да сучат. Този стрес може да бъде причинен от братя или сестри, които си съперничат за вниманието на майката, докато кърми, от промяна в обстановката (като пътуване на ново място или местене в нова къща), на прекалено силна реакция на майката при ухапване от бебето (вижте статията “Никнене на зъби и хапане”), или тежък стрес в живота ви (развод, смърт в семейството и т.н.)."
->По принцип може и да е така, но е по-добре да оставим Фройд извън педиатрията. 
 
"Когато насърчавате бебето да засуче гърдата, трябва да бъдете търпеливи и настойчиви."
->Това са общи фрази. Нищо от това не работи в практиката-майките искат бързи решения- никой не може с дни да гледа как детето му плаче с часове през деня, и изобщо не се храни.
 
"Кърмете в тиха, затъмнена стая, или пуснете някаква успокояваща музика."
->Това прави децата още по-капризни и раздразнителни. Трябва да се кърми при каквито и да е било условия, въпреки че някои деца наистина само на тихо се хранят добре. Да, има и такива деца.

 
"Опитайте се да накарате млякото да потече преди да се заемете с кърменето. Това ще накара млякото да слезе и няма да се налага бебето да чака, веднъж започнало да суче."
->Да, но ако има какво да потече. Или може да има в началото и да се заблуждаваме че все има, а то да няма. Добри са общите пожелания, но въпроса е в детайлите.
 
"Предлагайте гърдата често. Не чакайте, докато бебето наистина огладнее."
->Това е кардинална и груба грешка. Защо:
    *Децата с възрастта естествено разреждат храненията. Всеки опит детето да се храни, когато не е гладно, води до принуда. А това мигновено влошава нещата с кърменето.
    *плача от принуда води до аерофагия, колики, още по-голям стрес и се отваря "Кутията на Пандора".
    *преяждане, колики от преяждане.
    *неимоверно наддаване на тегло от прехранване.
    *честото кърмене НЕ увеличава кърмата, както много хора си мислят. Това е валидно само за много ограничен процент кърмачки, и почти винаги тяхното желание да си увеличат кърмата с чести хранения са диаметрално противоположни на желанието на детето да се храни на по-редки интервали.
Не бива да се бърка "хранене когато бебето поиска и е гладно" с "хранене 24 часа в денонощието". Храненето "на поискване" не може да стане без поне през първия месец детето да свикне да се храни на приблизителни интервали от 2 до 3.5 часа между храненията. Новороденото може да се храни 24 часа в денонощието непрекъснато, но това не е редно по много причини. Колики от преяждане е една от тези, многото.Логиката на всяко хранене е детето да издържа някакъв минимален интервал от време. Както е и с нашето хранене. Този интервал за деца 1-3-4 месеца е 2 часа.
 
"”Бебето суче само по 10 минути; отдръпва се от гърдата и нервничи по средата на храненето, после се държи все едно се опитвам да го отровя, когато пробвам да го сложа на гърдата отново; иска да суче постоянно вечер и не изглежда задоволено”. Това поведение е естествен етап от развитието и не се определя като кърмаческа стачка. Обикновено тези бебета сучат добре сутрин, както и през нощта. Следобедните и вечерните хранения са по-проблемни."
->Ами просто авторката на написаното не разбира, че 10 минути за голямо дете са напълно достатъчни. То и затова не иска повече. Освен ако не се е напълнило с въздух от аерофагия и трябва да го уригнете, за да продължите с храненето.
 
"Даже да стане голямо земетресение, то ще суче през цялото време докато трае, просто защото новороденото обича да бозае."
->Да, но по-горе авторката препоръчва хранения в "спокойна обстановка". Явно нещата не са и ясни...
 
"Докато новороденото е изпълнено с желание да продължи да суче, докато слезе следващата порция (спомнете си, че то няма кой знае какво друго забавление по това време), по-голямото бебе може да стане неспокойно след като първоначалната струя мляко намалее и да не иска да продължи да суче, докато чака следващото потичане."
->Нещата тук са прости и няма нужда от "смокинов лист". Има мляко-няма мляко. Ако няма мляко, няма какво да "потича" нито след 5, нито след 10 минути.
 
"Много от по-големите бебета също така ще започнат да се борят със съня вечер. Никога не съм разбирала този феномен, защото спането е едно от любимите ми занимания."
->Наивни неща са тези-фройдистки. Ясно е отдавна, че при деца, за да се влезе във фаза на подтискане се минава първо през фаза на възбуда. Това обяснява нещата. Аналог на това е и поведението при някои възрастни, които точно преди сън изпадат в бясна активност.
 
"Ако бебето ви е нервно вечер и иска да суче често, предлагайте му една и съща гърда, докато суче от нея поне двайсет минути. Прекалено честото сменяне на гърдата може да доведе до това, бебето да поеме повече от предното, по-богато на лактоза мляко, което може да предизвика газове."
->Да, една и съща... след като бързо свърши с млякото да се напие с въздух. За да има още повече колики след това. Това за "предни" и "задни" млека практически няма особено значение, и е голяма тема.
 
"Каквито и да са причините за отказа на бебето да суче, вие можете почти винаги да го убедите да се върне към гърдата. "
->Нищо подобно, без да са ясни причините. Педиатрията е специалност на възможното. Не на желаното. Не ми е известно начин, по който бебетата да се "убеждават".
 
Основни причини за проблеми с гърдата, отказ от хранене,нервност при поставяне на гърдата:
 
*ГЕРефлукс-почти всички феномени на "отдръпване" след първи глътки мляко са почти сигурни белези на езофагит и болка от това, при първите преглъщания на храна.
*промяна във вкуса на млякото
*липса на мляко, недостатъчно количество, не покриващо растящите нужди на детето.
*рядко мляко-много майки нямат гъсто мляко, колкото и време да минава след началото на храненето.Това е причина за широк кръг проблеми-от тези редки и воднисти изпражнения с много газове и силно неспокойствие на детето през деня, до тежки езофагити, непрестанни повръщания, плач при всяка хапка,две от кърмата (отдръпване при първите две,три засуквания).
*неправилни техники на кърмене
*нервни бебета, нежелаещи да се кърмят-има такива деца и това е психологичен феномен. Хранят се чудесно с биберон (кърма или АМ).

Истина че че някои деца не могат да се кърмят успешно. Причини:

*безспирни повръщания е най-честата-с нищо тези повръщания не спират, освен ако не дадете АР мляко. Много хипотези-никакъв отговор досега аз не съм намерил. Казват че било АБКМ-да но на нормално АР АМ децата НЕ повръщат.

Моята схема за захранването:
 
За захранването:
Аз започвам с ябълка, круша (или смес), или с оризово бебешко брашно, като първа и единствена храна, давана в 16-17-18 часа на възраст 5.5 месеца. Може и от 6 месец, ако детето е на кърма, и наддава добре на тегло. Плодовете ги даваме винаги пресни, пасирани. Не варени (нямат нито вкус,нито мирис). Ябълката може да я печете на фурна... От сока (пелте) можете да подслаждате крушата или да слагате мъничко в оризовата каша, ако за първа храна изберете оризово брашно.
Практически как става-три чинийки-в едната ябълка, в другата 1/2 круша, в третата->>круша:ябълка 1:1. Опитвате последователно кое от трите детето ще хареса. Което хареса-с него продължаваме.
 
Всички останали хранения се запазват->> кърмене (адаптирано). Не слагате второ "външно хранене" преди да са минали 2 седмици с плодове. Опитвате от тези три възможни комбинации (ябълка, круша или смесено) към кое бебето ще прояви интерес в първият ден. С това продължавате 4-5 дена. Не даваме кисели, сок от моркови и въобще нищо друго непознато като храна. Само един от предпочетените плодове! От 7 -8 ден можете да добавите мъничко ЧИСТО БЕБЕШКО ОРИЗОВО БРАШНО (детско, специално!!!!, не крем на прах с мляко и оризово брашно) към плода за разнообразие. Оризовото брашно НЕ запича!! Така за две седмици бавно и търпеливо въвеждате тази първа храна. От изброените неща можете да правите комбинации. Ако му хареса оризовото брашно на 7-8 ден може да приготвим оризово брашно с кърма (или адаптирано).
 
Друг вариант за захранване,ако детето не харесва плодове като първа храна е каша->АМ+оризово брашно. Това е алтернативен вариант на плодовете.
 
На 5-7 ден с оризова каша, можем да обогатим с плод (ябълка или круша, по една-две чаени лъжички) и после да даваме посменно:
*чисто оризово брашно с АМ,
*плод/плод
*плод с оризово брашно
*плод+оризово брашно+АМ
 
 
Не бомбардираме детето с две или три чужди хранения едновременно, не даваме непрекъснато всеки следващ ден нови храни, не принуждаваме за хранене. Колкото иска-толкова. Можем да кърмим (адаптирано мляко) после в добавка, разбира се за първите дни, докато се стабилизира количеството на изядената храна (стабилизира= около и над 100 грама).
 
Внимателно изберете лъжичка-избягвайте железните. Опитайте както прави, така и с предната част под ъгъл. Пълнете лъжичката само в предната и част. Не я слагайте дълбоко в устата на бебето, а само "забърсвайте" храната в горната устна.
Така изброените плодове се обогатяват с-банан, сини сливи, пулп от грозде, и подред всякакъв друг плод според сезона без ягоди,малини, мъхести праскови.
 
 
После (след 2-2.5 седмици плодове и/или оризова каша) следва втора храна-второ външно хранене, в 12-13-14-първо морков с/или картоф-пюре... Тези два зеленчука се приготвят варени, пасирани фино с добавка на 1 ч.л. зехтин. Може да добавите за вкус и АМ, така, както правите когато приготвяте домашно картофено пюре.
 
Консистенцията на пюрето (плод, или зеленчуци) играе огромна роля в детското хранене. Всяко дете си има предпочитания за консистенцията. Сместа не бива да тече, а да е пюре. Колко гъсто-зависи от предпочитанията на детето.
 
Аз не захранвам със зеленчуци като първа храна. Не давам "кисели". Не се дават сокове от зеленчуци, преди да сте минали първият етап с плодове траещ 2-2.5 седмици. Не се "бомбардира" детето с чужди и непознати храни, както това толкова обичат да правят в Бг-захранва се стъпаловидно, постепенно, с постепенно обогатяване на храните. Стадия с плодове може да трае 2-2.5-3 седмици. То е вид обучение. Чак след това се добавя второ външно хранене със зеленчук, което после се разнообразява бавно, до около 7-7.5 месеца, когато може да се даде месо.
 
Храненията в 10 сутрин не са задължителни. Много често поради тях, детето или яде много на обяд, или не яде нищо. По-добре да изместите обедното хранене напред, отколкото да вмъквате добавъчни хранения в 10 часа.
 
Даването на попари и глутен преди 11-12 месеца е крайно нежелателно.
Тиквата при бебета запича, а не разхлабва.
Киселото мляко не понася на повечето деца под 10 месеца, освен ако не е специално детско. Но дори и тогава пак не го понасят много от децата. Пълноценното кисело мляко НЕ Е бебешка храна! Киселото мляко забавя значително изпразването на стомаха, способства за поява на рефлукс, води до лош дъх при деца, снижава силно апетита (млякото неутрализира киселинността на стомашния сок).

Простете ако има повторения... .

Незабавна речева терапия изискват следните признаци:
3.Липса на самостоятелни думи до 16 месец.

Какво означава самостоятелни думи? Изричаме:
мама-ма-ма-ма , баба и тата в същия вид, ка е книжка, играчка, гей - е гледай или нещо , което го е впечатлило, гай е играй /това определено го знае/ и туй то, иначе има различни по вид словосъчетания, които според него трябва да разбирам.
Това самостоятелни думи ли се водят? Иначе разбира всичк - дай , вземи, донеси, искаш ли . Стремя се да общувам глаголно и в това време да обеснявам предметите.

"баба" е самостоятелна дума, нали? 

Хм, с тези червени флагчета само се озадачавам.
Тони започна да казва думи като мама, баба, тати, не, леле, леля и подобни преди 2-3 седмици тоест на 26 месеца. Преди това на 8-9 месеца беше започнал с ма-ма и други но изведнъж спря, премина в предимно не комуникативна реч (напр. Ехолалия (непрекъснато повтаряне на звуци)) няколко пъти е преглеждан от УНГ точно поради забавено речево развитие. Разбира всичко идеално, перфектно дори, на моменти е хитро дяволче, обаче често прави някакви асоциации например като му кажех преди очи и уши му звучаха еднакво, после се научи кое какво е, но с думите очички и ушенца. С други думи също е така временно, това дали индикира за червено флагче.

Лейди, понеже виждам, че децата ни са горе-долу на една възраст, ще си позволя да се включа. В здравната книжка на Мая е отбелязано, че на 18 месеца детето трябва да казва най-малко 3 думи (педиатърката ни искаше 10), да имитира домашна работа, да изпълнява прости команди и да показва желаните предмети. По тези показатели тук се преценява доколко нормално се развива детето.
Докторе, а липсата на безпокойство от чужди хора индикация за какво може да е? Мая досега не се е страхувала или притеснявала от чужди хора, с такова любопитство ги гледа какво правят, че ми става неудобно понякога.

на 18 месеца моят син не казваше и "мама" дори.

каза "мама" точно 2 дни след втория си рожден ден, започна да проговаря на 26 месеца, а сега е на 31 месеца и може да изрецитира 5 детски книжки със стихчета, около 20 песнички и да съставя изречения от по 4 думи с прилагателни и предлози, единствено и множествено число.

тоест - на 18 месеца по червените флагчета е бил изостанал, а на 31 месеца е вече изпреварил...