Здравейте! Реших и аз да постна един коментар по темата за нормалното раждане и раждане с цезарово сечение. Първия път когато бях бременна термина ми беше точно 27.12. Преносих бебето и постъпих в болницата на нова година - 01.01.2004та. Вследствие на медикаментозно лечение през бременността т.к. имах проблеми се оказа, че матката ми е станала ленива и за три дни непрекъснати контракции успях да получа едва 3 см разкритие. :(На 2.01. сутринта ми изтекоха водите - бяха кални, от преносването, закачиха ме веднага на апарат в предродилна зала, включиха ми система с окситоцин за напредване на разкритието.....ама уви....Както всичко си вървеше нормално, изведнъж тоновете на бебето избиха в горна тоналност - апарата взе да отчита много силни и интензивни удари и лекарите казаха, че ако незабавно не ме срежат и не го извадят има опасност да се задуши... :(Не ми трябваше много време за уговорки, веднага се съгласих и след 10 минути бях вече в операционната. Извадили са сина ми Дани на 10тата минута от започване на операцията и слава богу всичко се разви добре и за двама ни. Възстановяването след секцио не е като след нормално раждане, но е строго индивидуално според характеристиките на отделния човешки организъм. Лично за мен беше тежко, защото съм с ниско кръвно налягане и ми трябваше време да се почувствам добре, да се изправя на крака, да преодолея това неприятно усещане от подръпването надолу, дори след изписването много време лежах и се пазих. Добре че си имах помощ в лицето на свекърва ми за бебчо.
При разговор с различни лекари след раждането стигнах до извод, че при всички случаи по-добрия вариант е нормалното раждане, защото възстановяването след това е по-бързо и по-безболезнено, отколкото при цезаровото сечение, а това съответно те прави по-ефективен при грижите за новия член на семейството впоследствие. Всичко, обаче, е въпрос на късмет и добро стечение на обстоятелствата като дойде време бебчо да излиза.От всяко правило си има и изключения, разбира се.....В момента съм бременна за втори път в 7ма седмица и си живея с надежда, че този път ще имам шанс да родя нормално, но ще се съобразя с лекарските предписания, които ще получа по-натам във времето с развитие на бременността.
В тази връзка имам едно въпросче - много ми е лошо перменентно, изпитвам отвращение като гледам храна, храня се насила и с много зор, дайте съвет как да туширам това състояние на организма си или да го понеса по-леко, защото ако това ме чака до последния месец съм напълно обречена на глад, а за бебето да не говорим.....
? Предния път нямах такива проблеми доколкото си спомням или поне не бяха чак в такива драстични параметри.....
p.s. Между другото това е първия ми пост по същество в този субфорум и искам да ви споделя, че се радвам да съм част от общността на Зачатие и се надявам в следващите месеци да си обменим ценни мисли и полезни съвети!
