Здравейте, мили момичета. Много дълго се чудих дали и как да задам въпросите си. Няма да споделям тук болката си - много от вас са я преживяли, тези, които не са - дано НИКОГА не я преживеят. След 4 години стерилитет, след направена хистероскопия, успях да забременея още при първата инсеминация. Но уви ... радостта ми беше кратка, ударът - силен, болезнен, неочакван - мисед в 26 г.с. Милият ми нероден син, толкова мечти, надежди, очаквания, отиде си... Преживях го, продължих нататък, помогнаха ми прекрасните хора около мен - майка ми, любимия, приятелите, и не на последно място чудесните лекари, на които попаднах след дългите часове в Зачатие, и историите, които прочетох тук, силата, вярата и издръжливостта на момичетата ... Направени генетични и имунологични в Плевен -положителни антикардиолипинови, антиспермални и антинуклеарни антитела, генетични мутации: Фактор V Лайден, МТХФР С677Т, хетерозиготен носител хаплотип А2. Отделно съм с пролактином 5мм и Хашимото. Не се уплаших, казах си - открихме причината, ще направим всичко, което трябва според лекарите, които ме лекуват (доц. Конова, д-р Катя Тодорова, д-р Савова), и този път всичко ще бъде наред. Започнах вливания на Имуновенин всеки месец, Фраксипарин след всяка инсе, вземах си чинно хапчетата за щитовидната. Забременях отново след 4-та инсе, не мога да опиша радостта в очите на съпруга ми, за моята не искам да пиша... Продължих с още 3 вливания, с Фраксипарин всеки ден, Аспирин също, прегледи всяка седмица, не можах само да се освободя от тази тайна буца в гърлото и гадния страх някъде дълбоко в сърцето. Повярвайте ми, радвах се на болката, която постепенно започнах да изпитвам от многото инжекции, защото вярвах, че така помагам на рожбата ми. Бременността ми беше следена от д-р Марков (всичко чудесно, искаме ли да знаем пола, разбира се, момиченце), д-р В. Димитрова (перфектни плацентарни съдове,  3 ФМ без никакви отклонения), д-р Тодорова (всичко върви добре), д-р Савова - всичко е в норма... Канех се да си пусна тук темичка, избирах си лентичка... И изведнъж, без никакъв признак, причина, страшната вечер - в 18г.с., по време на прегледа, няма сърдечна дейност... Сълзите и отчаянието в очите на съпруга ми, моето неверие и отричане да проумея и приема, неверието и на д-р Сасова... Но, уви, беше истина. Отново предизвикано раждане, трудно, болезнено, организмът ми се бори със съдбата си и не иска да пусне прекрасния малък дар от Бога, който ни направи толкова щастливи... Всичко мина, болката обаче не утихва, разкъсва сърцето ми, иска ми се да крещя, а не мога, не бива, разстройвам всички около себе си. Държа се, силна съм, зряла съм, възхищават ми се...А искам да бъда слаба, не зряла, но щастлива. Както и да е, обещах си да пиша без емоции, но простете, боли, много боли  . Но искам да попитам всички вас, изстрадали, помъдрели, знаещи, прекрасни момичета,  :grouphug2:къде сгреших, какво направих погрешно, какво пропуснах? Ще ви бъда благодарна, ако изчетете дългата ми история (а си обещах да бъда кратка и лаконична) и ако някой сподели какво още мога да направя? Защото няма да се отказвам, ще продължа да се боря за щастието си и това на любимите ми хора. Обичам ви всички, и пожелавам от сърце на момичетата тук сбъдване на най-съкровената МЕЧТА.

veneziana, 

 

Венециана 

Скъпа, какво да ти кажа, знам само че ще продължава да те боли. Аз самата съм изпитвала тази болка три пъти и знам колко е смазваща. Поплачи си, изплачи болката и остави оптимизма за следващия път. Той ще бъде успешен.
Относно това какво да направиш, ми аз не виждам какво не си направила.
Ти ли си момичето с което се запознахме в СФ?

Z22, зная за твоите 2 миседа, четох и много, много съжалявам . И аз при първия вдигах кръвно, това всъщност е бил първия признак, че нещо не е наред, но кой да знае тогава...  :balk_149:Сега нямаше никакъв проблем, кръвно 110-120/70, мерих го сутрин и вечер. Явно не е това проблемът, но чакам още резултати от ген. изследвания на частици от моето неродено бебче, да видим дали там ще изскокне нещо... А на теб стискам силно палци, ще се моля всеки ден за теб и за всички момичета от Зачатие, горе главата, и най-вече бъди много, много спокойна. Мисля, че аз втория път много се притеснявах за всичко, обръщах внимание на дреболии, а не е трябвало... Така че успокой се, не мисли лоши неща, не се ядосвай и не се притеснявай за нищо, пази се, и ще износиш до края, вярвам.
Мари, аз съм, да, запознахме се в Сф. Приятно ми е, че си спомняш за мен.
Cveti, eganeva, благодаря ви 

Извинявам се много Предишното съобщение беше от мен, но понеже в къщи е регистриран мъжът ми (и той иска да помогне и чете много), аз неволно писах под негово име. Още веднъж извинявайте!!!

Как да не си спомням, знаеш ли колко пъти съм си мислела за вас, чудех се защо няма  нищо от теб, а то какво било . Още веднъж съжалявам.
Много ще се радвам ако продължиш да пишеш тук, но да се насочиш към друг форум.

Здравей мила,
Много съжалявам за болката ти и само мога да предполагам как се чувстваш.
Прегръщам те силно. Не мисля че си могла да направиш нещо повече от това което си направила. Не се отчаивай трябва да се бориш за себе си, за съпруга ти за близките ти хора. Моето семейство също претърпя загуба, сестра ми загуби бебенцата си преждевременно раждане в 22 седмица. Вдях колко е трудно, но както казвам и на нея убедена съм, че ще дойде момента на щастието. Поплачи си когато ти се плаче, но събери малкото сили останали в теб и поднови борбата. Желая ти късмет, желая ти щастие и се моля мъките който си изживяла да бъдат само лош спомен в живота който ти предстой. Успех

Здравей Венециана,
кураж мила,аз все още се въстановявам след аборта -при мен се случи доста по-рано в 10г.с(първа бременност) ,на 4-ти декември,чувството е ужасно,загубата огромна......лекарите ме успокояват ,че няма смисъл да правя никакви изследвания все още, защото можело да се случи първия път ...е да обаче страхът си остава вътре в мен,как така просто се случва,ами ако се повтори?Съжелявам ,че не мога да ти помогна,но знай че те прегръщам силно.

veneziana, миличка много съжалявам.  :(Няма думи, с които да те утеша. моя много близка приятелка изживя същото лятото. Не се прави на силна, плачи, изкарай болката навън и дано следващия път всичко да е наред.

Благодаря ви, мили момичета!  :grouphug:За окуражителните думи, за съчувствието, за разбирането. Знаех си аз, че много повече не може да се направи, а ми се ще да съм пропуснала нещо, и да знам следващия път какво да променя. Но... Ще продължавам с инсетата, дано да стане бързо, и този път да имам късмет да износя. Всички да имаме този късмет, през 2008 да гушнем своите съкровища, другото - болката, страданието, сълзите, ще ги забравим. Ще се моля за себе си и за всички вас през святата Коледна нощ! Прегръщам ви виртуално всички!

 :oops:Толкова съжелявам на мене също ми се случи на 12 юни аз съм хипертоничка и бях вдигнала кръвно но лекарят ми обясни че високото кръвно няма нищо общо с мисед аборта и се надявам да е прав защото при следваща бременост не зная какво ще правя и толкова ме е страх а аз като се притесня винаги вдигам кръвно ,но си пия лекарствата и така горе долу го контролирам .На всички ви пожелавам здрави бебчета и много щастие и не забравяите че на коледа стават чудеса

Късно виждам темата, но искам да изкажа и моето съжаление за случилото ти се veneziana  .
Толкова ти съчувствам! За съжаление не мога да помогна със съвет какво още да изследваш, но искрено се надявам следващата ти бременност да е с щастлив край!
Нека всичко лошо остане в тази година!

 :oops:Да но когато го меря твърде често се паникьосвам и за това избягвам извинявай за въпроса но ти какви лекарства пиеш и би ли могла да ме насочиш към подходящ лекар при евентуална следваща бременост.Предварително ти благодаря

искрено ти благодаря аз също пих допегит по време на бременоста си иначе сега си пия ренитек и конкор и при евентуална следваща бременост отново ще го започна ,а ти до какви стоиности вдигаш кръвно и не се притесняваи допегита е напълно безвреден за плода и ти желая от все сърце здраво бебче вярвай в себе си и ще успееш и незабравяи че всяко притеснение покачва кръвното