Мила,ужасно съжалявам за това което ти се случва,но мисля,че твоят мъж не те обича достатъчно.От 12 г. сме заедно с моя мъж ,а от 7г. правим опити-все безуспешни.Тази година правих ин витро почти успешно,но загубих детето мн. нелепо,и въпреки всичко той отново е до мен,и продължава да ми повтаря ,че ме обича макар,че мисля че не го заслужавам.Колкото повече премеждия преминаваме толкова като че ли неговата любов става по голяма.
Разбирам те миличка!Ужасно обидно е да ти подмятат изречения по най-болния ти проблем.Най-ужасно е обаче да си неразбран от най-близките си хора.Живота е сложно нещо.За мой късмет попаднах в семейство в което никой под никакъв предлог не ми е правил коментари,дори напротив.След като загубих бебето сама свекървата предложила на мъжа ми да си осиновим детенце за да не се мъча повече и за да не търпим и двамата болезнени разочарования.
Ти сама знаеш доколко е дълбока вашата любов,но ми се струва че ако имаше поне малко разбиране от страна на твоя съпруг, нямаше да се чете такова отчаяние в твоите думи.
НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ВИНОВНА!!!!ТОВА НА ВСЕКИГО МОЖЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ!!!ДОРИ НА ТВОЯ ЛЮБИМ!
Никога не забравяй,че и ти си човек и имаш същите потребности като всички останали-любов,уважение и разбиране!Не позволявай да си играят с чувствата ти и ИЗИСКВАЙ да те уважават!НЕ ГУБИ СЕБЕ СИ!
И вярвай ,че БЕБЕТО и при ТЕБ ще дойде!