Мани, съгласна съм, че не може човек от всичко да разбира, но може да прочете, да поразсъждава, да попита...
Впечатленията ми специално за Ива Дойчинова бяха доста по-позитивни, преди да започне да води това предаване. Затова се изненадвам от повърхностното отношение към сериозните теми, за които се говори в "Часът на мама".
Далеч съм от мисълта, че за краткия период на проучване, ще стигнат до цялата информация, която ние имаме, ама все пак... Пък и те взимат отношение по всички въпроси и то като прекъсват госта. Това не мога да приема. И това се отнася за всяко едно предаване, не само по тази тема. Просто се чувствам като в клюкарник, пълен с блондинки (като тези от вицовете).
Още повече в телевизия, в която има доста хора, минали през ада на стерилитета. Да не черпят от извора, това не го разбирам.
За мен всичко е въпрос на желание.
Писмото ми наистина е емоционално. Вярвам обаче, че всяко едно мнение, било то и твърде емоционално, би трябвало да има значение за екипа. Поне при мен така стоят нещата.
Ако утре някой от моите клиенти каже на познатите си, че е попаднал на най-некадърния и неточен човек да му свърши работа, ще ми светне червената лампа. Няма да го сметна за ощипана госпожица или неблагодарник. Той има право.
Може повредата да е в моя телевизор.
Писмото още не е пратено. Днес пак ще си го прочета и тогава ще реша, как да постъпя.
За мен беше важно да чуя вашите мнения, особено отрицателните.