Ето ме най-сетне и мен момичета - завърнах се изпълнена с нови сили и надежди.
В началото на декември обещах да разкажа за лапароскопията си, но чак сега имам възможност.
Ето и резултатите: дясната тръба пропуска нормално (противно на заключението от цветната ми снимка!!!!). На лявата имах някакви образувания като мехурчета, които доктора ми обясни, че са по рождение. Заради тях тръбата ми е била доста нагъната, но след като ги е премахна се е поизправила. Разширил е малко и отвора й, за да пропуска по свободно. Премахнал е и няколко сраствания. Но нищо по-съществено. Няма ендометриоза и яйчниците са добре.
Операцията се записва на DVD и в края на декември я гледахме заедно с доктора, като той подробно ми обясняваше какво се вижда и какво прави.
Сега остава да се борим с мъжкия фактор чрез инсета за момента, а ако не стане - ще пристъпваме към тежката артилерия (ин витро).
За съжаление не мога да бъда много от полза на Надежда, защото аз си правих лапарото в частна клиника, но не съжалявам и за стотинка - отношението и условията бяха много добри.
Деня преди операцията си бях в къщи и пих X-prep. На другия ден сутринта в 9 ч. ме приеха, сложиха ми система с глюкоза и валериан и ми взеха кръв за изследване. Към 10.30ч ми сложиха предоперативна инжекция, от която се чувствах много замяана и странно отпусната и спокойна. В операционната заспах почти веднага и първите ми спомени след операцията (която е продължила половин час) бе, когато ме преместваха на болничното ми легло. Почуствах болка, но веднага ми сложиха обезболяващо. Събудих се към 15ч. и се чувствах много добре - не ми се гадеше, не ми бе студено, не ме болеше, само катетъра малко ме дразнеше. Продължих да смя на пресекулки до към 18ч. После помолих да ми махнат катетъра и по-късно сама си станах до тоалетната. Тогава ми позволиха и да пия течности. После ми донесоха вечеря. Една сестра бдеше над мен цялата нощ. На другия ден сутринта към 9ч. дойде доктора и отново ми разказа как е минало (идва и след операцията, но бях много сънена и с не много бистри спомени) и ме пусна да си ходя.
Прибрах се у дома още преди обяд на 10 декември - можех да ставам, да ходя до тоалетна, единствено чувствах не много силна болка и първите дни корема ми се подуваше от всяко хапнато нещо.
Но възстановяването е доста бързо. Махнаха ми конците след 4 дни и това е.
Стана дълго, за което се извинявам.
Ако мога да помогна с нещо на тези на които им предстои лапаро, ще помогна с огромна радост.