Здравейте, момичета
Вече мога да споделя и моето изживяване от лапароскопията и да внеса спокойствие у тези, на които тепърва им предстои.
Най-добре е човек да остане максимално реалист защото наистина всичко е въпрос на нагласа и на организъм. Аз нощта преди лапарото си спах вкъщи (тъй като съм от София), през нощта на спокойствие и на чистичко си ходих до WCто (послодствията от X-Prepа) и на сутринта в 7.30 се появих в болницата. Попитаха ме дали съм пила очистително (ако не - клизма), дали съм избръсната (трябва да е като за раждане...аз отидох на кола маска та и това преживях...не е много кефче ама се търпи...аз го възприех като генерална репетиция за бъдещо раждане
) и накрая ти правят тест за алергия към антибиотик (две драскотинки на ръката). Дадоха ми нощница (беше прилична...без дупки и друге екстри), оправих си леглото и ето че стана време да ходя. Аз бях от 9.00, но в другата зала операцията беше за 8.30 та ни поведоха накуп към операционната. В 8.20 бях в предоперационна и чаках. Признавам, че цялата треперех, но то е нормално. После ме въведоха в операционната, седнах на гинекологичния стол, завиха ми краката, анестезиолога ме черпи едно коктейлче и аз спрях да треперя. Екипа беше мил, беше топличко вътре и имаше приятна музичка...след коктейлчето почти си затананиках. После явно ме черпиха по силничко коктейлче и се събудих чак в реанимация. Бях направила някакъв проблем с дишането та малко ги бях постреснала, но аз лесно не се давам
Към обяд даже ме изкараха от реанимация и си ме заведоха в стаята. Бях само с катетер (неудобна работа, но иначе не боли)...нямах дренаж. Изкуших се да пийна вода (вие не го правете) и резултата не закъсня...повърнах. Нощта прекарах спокойно - без болки (бият ти аналгин), но почти не мигнах. Аз малко съм особена на тема моето си легло, мъжа ми до мен, уютната обстановка, познатия мирис и т.н. Та в това отношение малко зе измъчих, пък и с този катететер човек трудно се върти настрани, а аз по гръб не заспивам. Абе всеки луд с номера си
Та на сутринта ми махнаха катетера - усеща се леко боцкане и толкова. Бях свежарка - измих се, сресах се, даже седнах да чета списание извън стаята. Мина визитацията, дадоха ми протокола и бях готова да си ходя. Платих си потребителската такса (3лв. на ден) и чаках да ме вземат. За храната нищо не мога да кажа защото аз нищо не съм вкусила там, но мисля, че ще е добре да си носите солети и бисквитки, шоколад, вода и някакво сокче за освежаване. Ако ще се храните в болницата, си носете сол и захар, както и чиния, чаша, вилица, лъжица. Пропуснах да кажа, че и чаршафите трябва да са си ваши.
Като се прибрах вкъщи всичко беше наред, но привечер дойде болката и вдигнах температура (било нормално). Пийнах ефералган и едно аулинче за да мога да спя добре. Всяко мускулче ме болеше...точно като при мускулна треска...все едно бях вдигала щанги цяла нощ
На следващия ден вече се чувствах значително по-добре, а днес направо съм екстра. Вначалото пишках синьо от течността, която са ми впръсквали за пропускане на тръбите, но вече мина. Прокървих чак на 2ия ден след операцията и то само като съм в изправено положение. В понеделник ще ми махат конците и ще съм тип-топ.
Пожелавам на всички, на които им предстои лапаро успех и да не се отчайват или страхуват. Може пък вашия организъм да се възстановява по-бързо от моя и да можете да тичате още на втория ден.