Аз също бях в частна клиника по щастливо стечение на обстоятелствата (иначе нямаше да мога да си го позволя). Сега, като чета, ми се вижда малко странно, че на мен никакви сложни изследвания не ми правиха преди лапарото. Даже не ми взеха урина. Само дадох кръв - миналия петък, и разговарях с анестезиолог. Постъпих в понеделник, а за неделя ми бяха казали да си взема Х-Преп. Пих цяла неделя вода и препарата "Х"
Очаквах да ми подейства мощно, но уви. Само пишках като луда. Бях престанала да ям от неделя в 11 ч. Като постъпих в понеделник, към 11-12 ч., вече се бях изнервила, тъй като почти нищо не знаех. Иначе болницата -супер. Лъскава, всичко - чисто ново, носят те на ръце. Стаята е самостоятелна. Светла, чиста, с телевизор, банята - лукс. На леглото изгладени и сгънати ме чакаха нощница и зелена престилка за операционната. Майка ми ме придружаваше. Когато се настаних една мила сестра ми каза да съблека всичко и да облека зелената одежда. След това по ред на номерата през стаята се изнизаха сума ти хора. Първо две сестри ми правиха промивка на влагалището с една спринцовка и оранжева, леко щипеща течност. Естествено - не боли. После - клизма. Много се плашех и не се чувствах удобно, ама се оказа нищо работа. Просто ме напълниха с химическа течност, която после те подпомага в тоалетната. Дойдоха и анестезиолози - 2-ма. Сложиха ми абокат - въобще не го усетих, въпреки че вените ми хич ги няма. Много трудно се нацелват. Всички бяха много мили. Не ми биха никакви инжекции за успокояване. Към 3 ч. дойдоха да ме викнат и слязох в операционната. Е, нямаше музика за фон
, но и да имаше едва ли щях да съм по-спокойна. Качиха ме на леглото-магаре и - същото. Дясната ръка с абоката нагоре, лавата завързана до тялото. Включиха ме към апарати, разни видове. Аз през цялото време се притеснявах, че абокатът не ми е сложен правилно и няма да поема упойката във вената си. Мислех, че се се събудя по време на операцията
Дори намерих сили да се помайтапя с анестезиолозите. Те ме увериха, че ще ме приспят. Сложиха спринцовка в абоката с малко течност и ме предупредиха, че ще ми се замая главата. Междувременно леко държаха пред устата ми кислородна маска. Подейства веднага, направо почувствах как препаратът се разлива по вените ми и веднага силно главозамайване. След което съм заспала - дори сънувах разни глупости. Събуждането обаче хич не беше така леко. Някъде отдалеч чух гласове, викаха ми "Дишай, дишай!" Дишай, ама не. Грам въздух не минаваше през гърлото ми. Инстинктът ме караше неистово да се опитвам да помръдна с пръсти, да дам някакъв знак, че се задушавам, но упойката още действаше и не можех дори кутрето си да повдигна. Ужас. Точно когато взе да ми се замъглява зрението и си мислех, че вече ритвам камбаната, ми напъхаха отново тръбата в гърлото (която е била по време на операцията) и напълниха дробовете ми с кислород. След което се повтори същата история. Махат тръбата - задушавам се. Айде пак. Още по-лошо стана, когато в гърлото ми потече слюнка и храчки - или нещо такова, взех и да се давя. Та ми напъхаха някакъв маркуч и взеха да ги изсмукват. Най-сетне започнах да кашлям и да поемам малки глътки кислород. Гърлото ме болеше адски. Преместиха ме на една съседна количка и ме закараха в стаята до тази, пак ме включиха към апарати разни и ми сложиха система. Беше ми лошо, повръщаше ми се и ми се виеше свят, но бял благодарна, че дишам. Болеше ме главата доста, в задната част, макар че кръвното ми беше наред. Гаденето отмина сравнително бързо. Едва говорех и бях в полусън, помолих за болкоуспокояващо, защото главоболието не ми позволяваше да заспя. Биха ми аналгин и като подейства, заспах. Така съм останала около час и нещо. После се събудих и бях чувствително по-добре. Яйчниците ме боляха де, но поносимо. Наложи се и да извадят от влагалището някакви марли, които бяха дълбоко и малко ме заболя. Иначе това е. След още час две сестри ми помогнаха. Сложиха ме на количка и ме отнесоха в стаята. Пуснах си телевизора и взех да се кефя на леглото, което имаше прикрепено към него дистанционно и можеше да се вдига автоматично до седнало положение - както ти е удобно. Дори изпитах глад. После съм заспала. На другия ден получих на поднос апетитна закуска + кафе и мляко. През цялото време ми мереха кръвно и проверяваха дали съм добре. Към обяд вече ми се допишка ужасно, защото пиех вода със сламка на малки гллътки - така трябвало. Наложи ми се да стана. Отидох до тоалетната безпроблемно, но като се връщах изведнъж пред очите ми избухнаха черни петна, цялата се разтреперих и изпотих. Едва се добрах до леглото. Веднага звъннах на сестрата (до леглото има и телефон!) и тя дотича да ми мери кръвното. Оказа се, че малко съм събрала двете граници - нищо страшно. Втория път като станах, нямаше такова нещо. На обяд ми донесоха меню! Да си избера обеда. Трябва да подчертая - богато меню. Поръчах си салата с пиле, която хапнах с апетит. Казаха ми, че мога да стоя, докато не преценя, че ми е добре. Към 3 следобед бях готова да си ходя и се обадих да ме вземат. Та това е. Сега съм у дома и си почивам. Чувствам се добре и благодаря на Бога, че имах възможност да бъда в тази клиника, като чета патилата на много хора по други болници.
Само дето резултатът ми е кофти, ама... няма да се отчайвам я!
Та не се плашете момичета! Не е толкова страшно всъщност. И наистина след 2 дни вече си ОК. УСПЕХ!
