Здравейте момичета,
Аз започнах да се ровя в форума, след като разбрах, че ще ми се наложи лапароскопска операция. Търсих всякаква информация, интересуваше ме всичко и, естествено, бях притеснена от неизвестното. Затова реших, че ще е хубаво сега, когато при мен всичко мина да разкажа и да успокоя тези, на които тепърва им предстои всичко това.
Аз правих моето лапаро в Шейново при доктор Попов. Там ме насочи моя гинеколог.
Записах си час при Попов и когато отидох той ме прегледа (30лв е прегледа), взе ми влагалищен секрет и ме пратиха да отида да дам кръв и урина. Изследването на влагалищния секрет (т.нар. микробиология струва 10лв), кръвта и урината държат да се направят в Шейново, като кръвните изследвания са 58лв, а урината-6лв. Урината трябва да е първа сутрешна и е много удобно да си купите от аптеката контейнерче за урина, което е стерилно и струва 0.20лв., т.е. важно е, когато отивате да давате кръв да носите и тази урина, за да не се разкарвате два пъти. След определен период от време си получавате всички резултати, отново в кабинета на Попов, където, ако има някакъв проблем с резултатите ви казват какво да пиете.
Следващото ходене до Шейново еседмицата преди операцията, когато ви водат до отделението, където ви взимат кръв (за кръвна група), преглежда ви интернист (доктор вътрешни болести, просто ви преслушва и тропа тук-там по тялото ви), и накрая се срещате с анестезиолога, който ви обяснява какво точно ще представлява упокйката и в какво се състои неговата работа. Ако сте алергична (както съм аз)-пиете таблетки до деня на операцията.
Всеки петък се определят операциите за следващата седмица. и като се обадите в петък в отделението ви казват кога ви е операцията. Три дни преди операцията пиете 3х2 таблетки Мезим форте, за да изчистят всички газове от червата ви.
Приемат ви деня преди операцията около 11-12.00ч на обяд. В зависимост от предварителната уговорка сте си купили очистително или ще ви направят клизма. Аз бях с клизма, но ако трябва вие да си купувате очистителните, по-добре  е да си вземете 2 прахчета Fortrans.
Та, приемат ви на обяд, настаняват ви и започвате да пиете прахчета, или ви правят първата клизма. Трябва да сте хубаво изчистени, което включва и областта около пъпчето. Аз там имам само русо мъхче, и преди да вляза го изчистих с депилатоар. В случай, че се притеснявате или не сте изчистени акушерките го правят. Екипът е невероятен, много са мили, адски са добри и няма никакъв проблем да ги попитате, каквото и да ви хрумне. В деня на приемането попълвате и едни декларации, че сте съгласни с едно или друго. Текстът, под който се подписвате не е особено приятен, така че ако се подпишете, без да го четете ще си спестите доста. Така или иначе, за да ви оперират трябва да се подпишете  
Единственото неудобство на първия ден с тези очистителни или клизмата е, че за цялото отделение тоалетната е една едичнствена, дори и за ВИП стаята няма отделна. Но това се преживява. Лично аз предприех следната тактика-комплект мокри и комлект сухи кърпички. Първо си почиствам седалката на тоалетната, за да мога да седна. Дори и първия ден да се разминете със сядането, след операцията-няма как. Та първия ден освен посещенията до тоалетната, подписите на декларациите и очакването-друго няма.Трябва някъде от 16.00ч да спрете да ядете, а от 22.00ч да не пиете и вода. Във всяка стая има телевизор, носете си монети, като цената за 24 часа е 2.40лв. В стаите са по 4 момичета, като по-младите ги слагат заедно.
В деня на операцията станах към 6.00ч, донесоха ми термометър, изкъпах се, махнах всички бижута, освен халката  , сложих си парфюм и към 8.00-8.30ч дойде една сестра,която ми би една инжекция в дупето, която действа малко като наркотик-успокоява те, не се притесняваш... Веднага след това те свалят в операционната, която е на долния етаж, където има силна музика, 3 страхотни сестри, абе нищо страшно. Лягаш на едно като магаре, връзват ти краката и едната ръка, а другата я слагаш на една поставка, слагат ви абокат-не боли, и сега идва най хубавото-вливат една и втора течност през този абокат пожелават ви "лека нощ" и ...заспивате.
Будите се в съседната на операционната стая, имате система, катетър и евентуално дренаж. Малко ви е замаяно, нищо не ви боли, но ви се спи. Може би ще сте мнооооого гладни, това беше единственото, за което мислех, много бях гладна и ми се ядеше всичко  
Ако пък много ви боли, казвате на сестрите и получавате веднага обезболяващо. Възможно е да повърнете, това е от упойката и е за малко, на мен ми се случи и ми сложиха в системата Деган-лекарство против гадене и повръщане.
След известно време ви качват горе в стаята и така изкарвате нощта-дават ви една свещичка като обезболяващо, мен не ме болеше, но си я сложих, за да спя спокойно и така и спах. На другата сутрин отново мериш температурата, след това ти махат катетера-нищо не се усеща, само като ти го махнат, имаш чувството, че още ти се пишка, но е лъжливо. След това ти казват да се раздвижиш. Ставането е лесно, ходенето също-няма нищо, нищо страшно. След това минава една визитация от сума ти лекари и сестри и един от тях остава да ти свали дренажа-ако имаш такъв. Почистват ти дупчицата с различни разтвори-не боли, не щипе, няма нищо страшно, махантео на дренажа също не се усеща. След това трябва да се полежи още половин час и си готов да ставаш да се разхождаш. В началото с яденето е кофти, но след като ходиш до тоалетна по голяма нужда уж можеш всичко да ядеш. Може би е хубаво в началото да е по-лека храна, но няма проблем. И аз бях готова още на този ден да си тръгна. Не съм се затруднявала със ставане, ходене, абе с две думи като нов човек си.
Възстановяването наистина е много бързо.
Оперираха ме в четвъртък на 17.11.2005, изписаха ме на 19.11 сутринта, а вчера на 20.11 си вършех нормалните домашни неща, без никакви притеснения. Последното, което изпитах при цялата тази операция беше болка. Просто само страха беше голям.
Така че моя съвет е- не отлагайте това събитие, няма нищо, което да може да ви притесни около него, вярвайте ми.
Въпреки дългия болничен, който ви дават, аз днес дойдох до офиса, за да успокоя всички, които им предстои лапаро.
А сега мисля, да си се възползвам от болничния, да се прибера на топло и да си легна с книжка ...
А на всички, които им предстои УСПЕХ И МНОГО СПОКОЙСТВИЕ  
Ако съм пропуснала нещо, което ви интересува, смело питайте!

ей, Хелиос, сега изобщо не ме страх, ако стигна до лапаро много си мила, благодаря ти от името на всички бъзли
пожелавам ти скоростен резултат

Разбира се че няма страшно...Всичко което е описала Helios е напълно точно и ясно.Аз имах възможност да се запозная с нея.Голяма сладурана и много мило момиче.Тя беше 1 един преди мене и ми описа всичко с най големите подробности,,и затова си спах спокойно в ноща преди лапароскопията.
УСПЕХИ МОМИчЕТА...
 

след  лапарото какво стана ,не казваш нищо за резултата,но сигурно е много добър щом са те изписали толкова скоро и си в добро настроение  

Моята лапароскопия я правих, защото не се получаваше бебе. Имам ПКЯ, надупчили са ги, проверили са тръбите-проходими са, но леко нагънати и сега продължаваме с опитите. Ако не стане след няколко месеца ще се мисли за инсеминации. Сега съм щастлива от резултата!  Ще му мислим по-натам!

eeeй явно в шейново е подобре да си правиш лапарото, стигам до заключение аз...така и така се оформя страница за преживявания и впечатления по лапарото, да споделя и аз моето!
Лапароскопията беше насрочена за 14, понеделник, в МД - София. Записах се в 224 кабинет, като акушерката с непроницаем поглед и моногонен глас ми подаде едно листче с изследванията, които трябвало да си направя - кръв и урина, и набързо ми изброи какво да си нося в деня на постъпването - чаршафи, прибори, нощница или пижама, чехли. Аз към него бих добавила от себе си - много бельо, тоалетна хартия, мокри кърпички, сапун, кърпа, четка и паста за зъби, анцуг или пижама - нощницата е излишна, жилетка, няколко чифта чорапи, книга или списания, солети или бисквити.
После се почна едно 4-часово висене. Пратиха ме на 11 етаж, да проверят дали ми е валидно изследването за кръвна група (всичките си ги направих н МЦ "Закрила", защото от работата ми сме осигурени там и изследванията са ми безплатни). Слава Богу - признаха го. После - кардиограма на 8 етаж. На 8ми ет. има лепната бележка, че него ден кардиограмите ще се правят в сто и незнам си кой кабинет. Айде там - чакане 1/2 час. ПОсле - 1 час чакане при интернист (която прегледа две жени НАКУП - била адски заета и само ни преслуша - едновременно  
после - час и половина чакане при анестезиолога. отвън - размирици - "мой ред е"; " а аз откога чакам?!?"
най-накрая ето ме на 11 етаж - капнала от умора и ядосана от тази безумна бюрокрация. Идва една сестра, вика"иди сега до аптеката, купи си"Х-Преп" - очистително от аптеката долу, както и две бутилки от по литър и 1/2 и повече - никакво ядене! Отивам аз до аптеката (радостна, че няма да ми правят клизма   ) Няма го в нея. За щастие познавам квартала, но и в съседните аптеки - няма го! стигнах чак до петте кьошета, най-после го намерих! след час и нещо обикаляне се връщам, а сестрата ядосано" Айде, къде се бавиш,изпусна доктора, искаше да те прегледа"! едвам се сдържам да не отговоря нещо хапливо, но нейсе - все пак ще стоя няколко дни в тази болница...
колкото до обстнаовката - плачевно състояние и никаква хигиена. Все едно си попаднала някъде в средата на седемдесетте, всичко ми се вижда допотопно..е, поне си нося чаршафи! в една стая съм с жена от плевен, тя е за операция на миома...Разбирам, че трябва и да си НАПЪЛНО обръсната...ми никой не ми е казал! хайде долу до будката за бръснач. Оклъцках се как да е - майната му...
Толкова вода наведнъж не съм пила никога през живота си! геройски изпих двете шишета, обаче - очистителното подейства чак към 8! тоалетната е гадна - добре, че си нося мокри кърпички, да поизбърша чинията. Все още не ми е притеснено за утре...
На следващия ден в 6.30 ни будят. Мерене на температура. Никакво ядене и пиене преди операцията. Часът ми е чак в 11.30 - лудвам дотогава, сърцето ми ще изхвръкне. в 11.20 идва една сестра, мята ми една нощница - отпреди втората световна война - без копчета, съдран ръкав, деколте до пъпа...отдолу не трябва нищо да имаш - само нощницата и чехлите. Стоварва ме на 3-ти етаж, в т.нар. "подготвителна" - това е едно преходно стайче между два коридора, и двете врати зеят, става течение, а мен вече 20 мин. никой не ме взима!!! разхождам се като разярен бик напред-назад, зъзнейки. Подминават ме сестри - повечето не ти обръщат внимание, тук-таме някой стажант те погледне любопитно...най-накрая, когато вече сериозно обмислях варианта да им тегля една и да си ходя в стаята, от дъното на коридора чувам името си! отивам невярващо, и влизам в операционната...Има фонова музика - Роби Уилямс   Слагат ме на магарето, едната ти ръка връзват за апарата за кръвно, на другата ти слагат система. ти седиш дупар неловко с вдигната до гърдите нощница, с разкрачени крака, а около мен сестрите си подмятат шегички..лекаря още го няма! питат ме колко тежа. Пулс - 110, кръвното - 90/140 - а аз съм с ниско по принцип...вече с нетърпение чакам упойката (наумила съм си да мога да издържа колкото е възможно будна - да видя може ли да го контролираш
естествено, абсурд -сестрата каза - а сега до 30 секунди заспиваи - мисля, че нямаше и 5
събуждам се в реанимация след два часа - сестрата вика името ми и "дишай!" дишането е трудно, гърлото хрипти, от тръбата, която след като съм заспала, са вкарали, сливиците и гърлото болят непоносимо...повръща ми се, бутват ми една ваничка. ЛЕка-полека се окопитвам. Умирам от студ, тресе ме - било от упойката, казват. Мериха ми кръвното през 5 минути. след около час докарват една количка, лека-полека ме изправят, и ме закарват в стаята. По пътя повръщам отново, но за щастие ме "снабдиха" с ваничка. Болки в гърдите и раменете - все едно имаш силна мускулна треска. ТОва е от газа, с който ти пълнят корема по време на операцията. Отивам до тоалетната - пишкам зелено! (три дни след това пишках зелено, еййй!!!) Това пък е от контрастното вещество, което вкарват.
Разбирам, че диагностичната ми лапароскопия е минала от диагностична в оперативна - махнали са малка кистичка. Иначе съм добре, ура!! Тръбите са проходими!
Храната в МД е еднообразна. На закуска - кифла и чай. На обяд - или зеле, или боб. Супата винаги е топчета  или зелева Вечеря - боб с наденица/ ориз с кремвирш/ пиле със зеле. яде се - отвори ми се апетит, учудващо!!!
В стаите няма телевизор. Нито в коридора. Добре, че долу продават вестници!
Възстановяването трая при мен 4 дни. Вса още ме боли, а прореца на пъпчето не е зарастнало (май ми махнаха твърде рано конците). Седя си в къщи и се радвам, че съм на топло - я какъв студ настана!
това е от мен... преживяването определено не беше добро за мен, но се изтрайва. Явно някои го понасят много добре, други - по-тежко.
Остава удовлетворението, че няма да се налага пластика на тръбите...
Пожелавам на всички момичета успех в тази процедура, и не се плашете- всичко е поносимо!  

Нека и аз да ви разкажа за моето лапаро.
Аз избрах да го правя в частна клиника и се чувствах като бял човек като чета вие какво сте преживяли. Денят преди лапарото си бях в къщи-там си пих очистителното и в къщи преживях пиенето на многото течности и ходенето до тоалетна. На другият ден рано сутринта отидох в клиниката-бяха ме предупредили за бръсненето и всичко. В клиниката ми дадоха нощница, сложиха ми абокат и ми слагаха някакви лекарства. Наколко дни преди лапарото се видях с анестезиоложката и ми изписа хапове, щото съм алергична. В деня на лапарото всичко беше много кротко и спокойно-докато чаках си четях книжка-дотолкова не се притеснявах. После дойде докторът, вкараха ме в операционната и се събудих след лапарото. Пищях от болка, сложиха ми свещички и се укротих. Беше ми много студено. Повърнах. После всичко утихна. Спах. След това дойдоха близките ми и стояха при мен до вечерта. Сложиха ми лекарство против повръщане и от клиниката ми донесоха вафла и кола. Слагаха ми антибиотик-няколко пъти. В стаята бяхме само две момичета-имахме си телевизор и самостоятелна баня и тоалетна. Питаха ни какво искаме за вечеря, на другият ден ни питаха какво искаме за закуска. Толкова кратко стоях в клиниката, че почти не съм ползвала тоалетната-никакви кърпички не ми трябваха . Веднага след лапарото можех да ставам, да ям, всичко. Само зверски ме боляха раменете-от газа. Също така гърлото и корема, малко кашлях, ама аз си кашлях и преди да вляза. На следващият ден след лапарото ме изписаха по обяд. Всичко мина много леко. След три дни ми махнаха конците. Изобщо не съжалявам, че не използвах услугите на здравната каса.

Моля те кажи къде и при кого прави лапароскопията - доволна ли си от професионализма?
Надявам се всичко при теб да е ОК!
Благодаря!!!

Аааа, то не е тайна-д-р Стаменов, клиника Малинов. Много съм доволна. Понеже лапарото при мен не даде ясни отговори /със сигурност са ми отпушили едната тръба, която трябваше да НЕ е запушена според цветната снимка...и още - контрастното вещество са ми го вкарвали два пъти-първият път е вървяло без проблем, вторият е стигнало до някъде и после са му изгубили дирите/, докторът е на мнение, че ако чрез инсеминации не забременея ще ми прави хистероскопия да види за какво става дума-от сега съм убедена, че ще прежаля още 1000 лв и пак ще си я направя в Малинов. Стига да имат апаратура, но може би имат. Не съм питала все още. Доволна съм и от професионализма на лекарите и от отношнието на целия персонал.

Хелиос, благодаря ти за обстойното разкаване на това как минава една лапароскопия при д-р Попов, за този лекар съм чела много хубави отзиви по форумите. Всъщност и на мен ми препоръчаха лапароскопия но ме е страх да я направя все още, би ли ми казала ти чрез здравната каса ли я прави при него. Ако не, колко ти струваше самата лапароскопия или общо с изследването. Лесно ли може човек да си запише час при него и може ли сам да си определиш ден на операцията, тъй като аз работя и не мога да отсъствам и ми се ще да отида един петък и в понеделник да съм на работа.

Момичета, изчетох всичко за лапарото, събрах много полезна информация. За съжаление, повечето от пишещите са от София или са си правили лапаро в София. Препоръчайте добър специалист във Варна! Все си мисля, че не може да нямаме такива!

Госте, няма начин да ти направят лапарото в петък и в понеделник да си на работа по простата причина, че хич няма да се чувстваш добре. Отделен въпрос е, че в държавните болници те държат по три дни. Но ти самата няма да се чувстваш добре. Трябват ти две седмици, за да си напълно възстановена.

Здравей,
Моята лапароскопия беше през здравната каса, тогава се плащат 100лв за фондацията по лапароскопия, 100 лв за избор на лекар и тъй като аз исках да съм във ВИП стая си платих и за нея. А конкретно на лекаря си по договорка. Не мога да ти кажа дали той ще ти иска нещо или това ще са всичките ти разходи. След като отидеш на преглед за първи път при него, най-лесно е да го попиташ: Какви ще са ми всичките разходи (такси) по лапароскопията? Бъди откровена и така ще е най-лесно.
А що се отнася до това кога да ти е операцията мисля, че можеш ти да си кажеш молбата да е в петък. Дори ако си обясниш ситуацията може и да те приемат в деня на операцията, но наистина трябва да спазиш условието за храната и водата, за да няма проблеми по време на самата операция.
Освен това не съм съвсем съгласна с Момичето, че ти трябват 2 седмици за възстановяване, дори и лекарите са на мнение, 3 дни след операцията си ОК, НО естествено зависи какво ще ти правят. Моята операция се оказа доста лека и след като беше направена в четвъртък, аз в понеделник бях до 15.30 в офиса. Може първата седмица да ходиш на половин ден или нещо такова- да си на по-лек режим. Ще се пазиш, да не вдигаш тежко, да стоиш на топло и всичко ще е ОК. На мен утре ще ми махат скобичките (те се слагат вместо конци), но наистина се чувствам страхотно, все едно нищо не ми се е случвало.
Иначе Попов наистина е невероятен професионалист, наистина съм много, адски доволна от него и целия екип в Шейново. Така че ако само страх те спира да отидеш, искрено те съветвам да не се бавиш, аз го отлагам от август (от шубе), а сега се чудя как не се е намерил някой по-рано да ми обясни колко простичко е всичко-нека го наречем ПРОСТО ЕДНА ДИАГНОСТИКА!!!
Стискам много палци, и давай смело, няма НИЩО страшно
Попов приема във вторник сутрин и в сряда следобяд, в 13 кабинет в Шейново.
Трябва предварително да си запишеш час на телефон:9659-420
Хайде,чакам резултати!

явно всичко е много индивидуално, защото аз вече 8ми ден откак ми мина операцията и все още не се чувствам съвсем "кукуряк". Моята разбира се беше оперативна, но съвета ми е да си вземеш поне 1 седмица болничен. Здравето е най-важно! и аз сепритеснявах за работата, но не ми пука вече - взех си 2 седмици и съм доволна от това решение-

Към Майски и другите момичета, които писаха че са имали страшни болки в гърлото и сливиците от интубацията- някоя от вас да е била с хроничен фарингит ? Болката от физическото вкарване на тръбата ли беше или се получи като при възпалено гърло/сливици? За колко време мина?  

Болката обикновено се получава от физическата травма на гърлото.

хей, Хелиос, а какво пише все пак в този протокол,който те карат да подписваш?

Че те не носят отговорност, ако нещата се скапат, ако не ти понесе упойката и други такива страхотии. По-добре за психиката е да не го четеш.