Описание: Сарацинията идва от САЩ, предимно от централните и югоизточни части, като Каролина и Джорджия, въпреки че може да се открие и много на север, в Канада. Известна е като “тромпетче”, тъй като хищната част на растението е изменено листо, с формата на тръба – продълговато и разширено в горния край. Всяка тръба има капаче, което го предпазва от замърсяване с частици, които могат да го запушат, но също играе ролята и на платформа за кацане на насекомите, негови жертви.

Някои от тях имат сложни, оцветени жилки, а повечето имат форма като на останалите “клюмнали” цветя.

Sarracenia улавя своята жертва като и предлага да си сръбне от нектара му, който се секретира около устната на растението и също в основата на капачето. Насекомите, които кацат върху капачето, пият от нектара, съдържащ специален химикал, който ги опива, и тъй като ръбът на устната е хлъзгав и гладък, “пияните” насекоми лесно падат в тръбата , която се свива в основата си. Веднъж попаднало вътре в растението, гибелта на жертвата е неминуема, тъй като в тръбата има насочени надолу ресни, които я повличат все по-надолу и не и позволяват да се измъкне.Когато достигне дъното на тръбата, насекомото се разгражда от ензимите, а ценните хранителни вещества се усвояват от растението.

Тези растения са идеални за перваза на прозореца и за двора. Така те ще ловят насекоми през цялата година, а вие ще се наслаждавате на прекрасни “кимащи” цветя. 
Грижи: Растенията имат нужда от допълнително подхранване, само в случай, че в определен момент популацията на насекомите е по-малка – веднъж в месеца се похранва с обикновена течна тор.

Обича светлите слънчеви места, но ако слънцето е прекалено силно, поставете пред саксията някакъв предмет, който да пази корените хладни.

Тези растения са идеални за перваза на прозореца и за двора. Така те ще ловят насекоми през цялата година, а вие ще се наслаждавате на прекрасни “кимащи” цветя.
Обича светлите слънчеви места, но ако слънцето е прекалено силно, поставете пред саксията някакъв предмет, който да пази корените хладни.

Полива се обилно веднъж в месеца с прясна вода, за да се отстранят излишните хранителни остатъци.
Място: Тези растения се откриват близо до мочурища и блата, където те растат в торфа и торфения мъх.
В домашни условия биха могли да живеят на открито, но трябва мястото да е закътано.
Съществуват приблизително 8 вида сарациния, всеки от които варианти с различно местообитание.
Размножаване: Лесно се засаждат в задържаща влагата почвена смес, която се съдържа по принцип в торфения мъх. Друга възможност е да смесите 70% торфен мъх, 10% торф, 10% чист пясък и 10% дървени въглища.
Съвет на градинаря: Идеално растение за двор или оранжерия. 

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=122904&photo=20
Розовката ми Бегония.
След нея "Мъката на художника"- такава нежност струй от това растение. Малко и съвършенно. Страшно го харесвам.

Оси, лалето става все по-красиво! И тези мръвкоядните цветенца са изключително атрактивни, но имам съмнения дали ще се справя с отглеждането им.
Бари, божурите ти са страхотни, догодина ще искам семенца и от тях /ако така се сеят де/ и ще пращам на мама за градината!
Лиде, Нинка и вашите цветенца много ми харесаха, толкова много прелести на които да се радвам

Аз нямам нещо ново за хвалене, ама реших да си наснимам всичките домашни китки, та пускам линка, ако на някой му е интерсно да разгледа. И имам няколко, на които не зная имената, ще се радвам на помощ
http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=5533239

Мая, дай парола и име или пусни друг линк.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=222864&photo=23
Оси, сега вижда ли се?

Да, Мая, пусни снимки сега на тези дето не ги знаеш какви са, да помагаме.

 miusli, много рано ти цъфтят мушкатата, браво.

имам няколко въпроса - кога да пресадя кливията и като опадаха листата на азалията значи ли че умря?

Оси тези са:









и последно това

имам няколко въпроса - кога да пресадя кливията и като опадаха листата на азалията значи ли че умря?

Кливията я пресях в началото на този месец. На пролет.
Азалията трудно се гледа, моите ги посях в градината, там бяха по-добре, но гледам сега че и там малко не изглеждат много доволни. Тук съм виждала големи азалии посяти в градина, станали като малки храсти.
Не винаги като и опадат листата, значи че е загинала, може да я спасиш, като прецениш, какво и липсва и се опиташ да коригираш.

Мая, ще дам инфо за цветята ти. Ама по-късно.

Снимка номер 3 е бегония.

мерси Осинка, голямо съкровище си!

Мая, снимка номер 2:




 
Описание: Родината и са тропическите гори. Подобно на останалите бромелиеви, има добре подредена във формата на фубия розетка.
Листата са остри и дълги, достигат до 40 см. Цъфти от февруари до юни, с обагрени в червено прицветни листа, достигащи 70 см.
 
Грижи: Лятото и е нужна температура - 20 - 25 градуса, а зимата - 15, както и много светлина. Добре е да се полива с мека вода, като това трябва да става отгоре. Почвата в саксията не трябва да подгизва. През зимата се полива умерено, но трябва да се поддържа висока влажност на въздуха.
Идеалната комбинация за почва е торф, листа и нарязан мъх.
Тори се веднъж месечно.
 
Място: Обича влажни и топли места, но без пряка слънчева светлина.
Размножаване: Размножава се чрез отделяне на розетки, които се засаждат при температура на помещението поне 20 градуса.
След като прецъфтят цветовете, растението е пак красиво, с богато изпътрените си листа.
 

Мая, имаш хубави и добре гледани цветя.

Мая, последната снимка:


 

Най-известните от общо 170 вида, със своята непретенциозност и нечувствителност са:
- Euonymus fortunei, вечнозелен храст с височина 20 до 300см, който се катери с хващателните си корени или пълзи по земята. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, груби, зелени, пъстрожълти или с бяло по края. Цветовете са невзрачни.
Сортове: „Емералд Гайети" (20-100см), „Емералден голд" (20 до 150см), „Мйнимуси"(150см, издържа на сянка), „Вегетус" (60 до 300Осм, през есента се отрупва богато със светложъл¬ти плодове).
- Euonymus japonica, от който също има много пъстролистни разновидности, рядко е устойчив у нас през зимата.

Период на цъфтене: Юни/юли.
Произход: Китай, Япония.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто.
Почва: Оптимална пръст, пръст за балконски цветя или глинесто-хумусна градинска пръст.
Поливане, торене: Поддържа се умерена влага. През лятото се подхранва през 2 седмици.
Други грижи: Оформяне и подрязване са възможни по всяко време. Обикновено се изрязват само издънките, които пречат.
Презимуване: Euonymus fortunei на открито без зимна защита. При засушаване в немразовити дни се полива умерено. Euonymus japonica на светло и немразовито. Полива се малко.
Вредители, болести: При Euonymus fortunei рядко. При Euonymus japonica се появява брашнеста мана.
Размножаване: Чрез резници от август до октомври.
Съвети за оформление: Euonymus fortunei и неговите разновидности, като например „Колоратус" се оцветяват през есента от нежнорозово през червено и пурпурночервено до кафявочервено. Те си подхождат много добре с хризантемите.
 

Страхотни цветя 

Мая, снимка номер 3:


 
Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа. 

 
Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: - смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.


Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Малко снимки от мен, че скоро не съм качвала 





(Тройният нарцис)

Аааа, направо ме разбихте с тия снимки!
И аз се сдобих с една миниатюрна Кливия, майка ми я е разчупила от нейната.
Моята Азалия засега е добре. Иска редовно поливане, но НЕ в саксията, а в чинийката. Не е истина това цвете колко вода пие!!! Сега изкарва нови листенца, дори я подкастрих малко. Розова е. Подхранвах с течна тор, една жълта опаковка, Екофлор се казва.
Имам и Спатифилиум, който е също от майка ми и цъфти в момента.