Традицията за изграждането на изкуствени езерца датира още от времето на древните египтяни и инките, а в Китай и Япония тя е превърната в истинско изкуство. Водата е била използвана успешно в екстериора и в Европа.  Тя е била предпочитан елемент за облагородяване на средновековните френски, италиански и английски дворове. Водата неизменно създава чувство на спокойствие и подходяща атмосфера за съзерцание.

На пазара вече се продават различни видове готови пластмасови езерца, с различни форми и размери, които просто се заровят в двора.  Нужно е само да се оформите пейзажа наоколо, да се добави фонтанче, различни видове водни растения, а защо не и няколко рибки. На онези обаче, които не разполагат с много излишни средства, но са запалени по градинарството и дизайна, за препоръчване е да развихрят въображението си и да заложат на рециклирането. Всеки контейнер, от материал и с форма за задържане на вода, е подходящ за изкуствено езерце. Почти всяка стара дървена бъчва, разразяна на две и накисната във вода няколко дни, така че дъгите и да се издуят, ще свърши чудесна работа.

Големи глинени саксии, стари медни бойлери, умивалници или сандък от бетон са също вариант. Ако се притеснявате, че те ще пропускат вода, облепете вътрешната им повърхност с гумено платно или дебел найлон.

За изкуственото езерце можете да използвате редица растения. Можете да избирате между плуващите по повърхността водни зюмбюли (Eichornia crassipes), водни лилии (Sagittaria sagittifolia), миниатюрни рози (Nymphea pygmaea alba), блатни тръстики, перуники (Iris raempferi) и др.

Повечето растения, предвидени за водни градинки, се продават в готови мрежички. Почвата в тях трябва да е покрита с пласт дребни камъчета, за да не се размиев във водата. Забодете с пирончета мрежичките по вътрешната стена на контейнера. Растенията трябва да бъдат разположени поне на 3 пръста под ръба на съда. Накрая контейнерът се пълни с вода, която да стига на около 10 см.от ръба.

В добавка към вашата водна градинка можете да използвате интересни камъни, дънери и т.н. Ако те стърчат малко над водата, със сигурност скоро ще привлечете различни малки птици, пеперуди.

Не забравяйте редовно да почиствате езерцето от водорасли. За целта използвайте специален препарат (алгицид), който се разтваря във водата.

Ако контейнерът, който сте използвали, е малко неугледен, в близост до него можете да разположите цветя в саксии, които да скриват несъвършенствата. Всякакви папрати, бамбук и други популярни листнодекоративни растения са подходящи да допълнят интериора.
 

"Лале ли си, зюмбюл ли си?..."

 

  Браво,Осинко!Градинарско "страшилище" си ти! Много-убаво бееее!

Лалето е страхотно.

Ето моето прословуто тревно пространство http://www.snimka.bg/album.php?album_id=239267&photo=5

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=122904&photo=13
Ето малко снимки и от мойте градинки. Цялостен пейзаж като довършим бесетката и циментираме. 
Тези ламарини са сложени от съседите преди доста години. Ще ми се там да има един прекрасен довар, но всяко нещо с времето си. Сега пускам по тях катерещи рози и разни храсти, дано по бързо израстат и скрият тази грозотия, че страшно ме дразни. Междо другото единя ми храст ще цъфти, страшно съм горда 

Лекси, ами хубава ти е тревната площ. Ще чакаме снимки, като го направиш.

---

---

Това са снимки на няколко от хищните растения, които днес поръчах. Хапват си месце... Насекоми разни.  Просто искам нещо ужасно различно... и го намерих, де.
Ще пусна снимки като ги получа.


(Sarracenia purpurea hybride)



(Dionea muscipula)



(Sarracenia purpurea)



(Drosera rotundidifolia)



И семена от такова чудо, става до метър, метър и половина:






(Callistemon citrinus)

Aко някой го интересува повече, мога да пусна малко инфо за хищниците.

Лидка, хареса ми твоето каменно цвете. Аз, уви, ги докарах само до листа. Никакъв цвят не се появи, а бях насадила 5 грудки. Не знам къде сбърках.
Оси, тя тревната площ в момента е само детелина и глухарчета. Това ме дразни най-много. Изроди се тревата. Трябва да се разкопае, да се напръска с някакъв препарат да се махне тая напаст и отново да се засее, това ми идва наума.

Лидиа, много хубави са ти градинките. Да покажеш снимки на храста.

Лекси, ами моя мъж така прави, пръска я с препарат против плевели и  треви, тя изсъхва, разкопава се с една машина....е, може и на ръка, ама корените също трябва да се махнат, по-късно окопава подхранва с малко нова пръст омесена с престояла тор не прясна! и след това пръска семена на райграс и той пониква много бързо. Има различни райграси. Избери по- скъп, но по-добър и качествен, има един вид, който не расте толкова бързо, и няма нужада всяка седмица да се коси.

Да, Оси, нещо такова трябва да се направи, но предполагам, че вече е късно за тези процедури.

Що да е късно, все пак пролет е. Мъжа ми ги прави тези работи и през лятото. Само през късна есен и зима не става.

Саше, само да кажа, че райграса загива ако не се подържа и го изпуснеш. Абе горе-долу ако местото е на припек си иска косене на 10 дни. Ние затова стигнахе до обикновената полска трева, що райграс уморихме............ с тая сега нямаме проблем.
Ози, твойте цветя направо трепат рибата. Това  дето е като дърво много е готино, какво е?
Лиде, браво за чемшира, аз много харесвам чемшир порядъчно подкастрен във форма, ама за сега няма къде да го насадя.

Мeри, това е като едно храстовидно дръвче, което се казва:





 

Вълшебни цветове с дълги, обикновено червени тичинки, разположени около клончетата във форма на четка за почистване на шишета, които правят този храст уникален. Вечнозелените твърди листа са ланцетовидни с дължина 7см. Калистемонът расте сравнително бързо в голям съд и достига до Зм височина. В търговската мрежа се предлагат типове с различна височина.
Период на цъфтене: Юни до юли. Някои екземпляри цъфтят два пъти.
Произход: Югоизточна Австралия.
Място: Много светло дo силно слънчево.
Почва: Рододендронова пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно. Да не се допуска задържане на вода и да не се полива с варовита вода. От май до август се подхранва с тор за рододендрони.
Други грижи: Твърде дългите издънки се изрязват след цъфтене.
Презимуване: Младите растения се прибират след първото застудяване, а по-старите понасят температури малко под нулата. Държи се на светло и прохладно (при 5-10°С). Полива се на всеки 4 седмици, но туфата не трябва да изсъхва съвсем. През пролетта се пресажда.
Вредители, болести: Щитоносни въшки, ако зимува на твърде топло и тъмно място, или през лятото - от други, нападнати от щитоносни въшки растения. Смущения в растежа поради поливане с много твърда и студена вода.
Размножаване: Чрез семена и връхни резници при температура на почвата 20-25°С. Младите растения често се подрязват, за да се разклонят красиво.
Съвети за оформление: Калистемонът се вписва добре към колекция от миртови растения (евкалипт, различни видове мирт, казуарина) или към средиземноморски растения.

И аз да се включа със снимков материал ако позволите да се приобщя към градинарите До сега само четях и ахках. Много хубави цветя и градини имате момичета, много добре се грижите за тях. Аз също обичам, гледам малко стайни и купувам градински и за саксии навън. На снимките има един бял "градинар", ама да не се заблудите, основно баба ми се занимава с външната градина, а аз давам идеи и купувам. Първите 10 снимки са от миналото лято, останалите са от сега.
Стайните ми цветя гледам са попршасали  ся на Великденското чистене ше им обърна внимание.
От много отдавна гледам едни зелени цветя стайни само във вази с вода Сложих ги един път да пуснат корени и ги забравих, като погледнах - пуснали си корени и си живеят и така години, само доливам вода, когато се поизпари. Няколко вази с такива цветя - няма пръст, няма тор, само вода доливам.
Ей ги на мойте:


http://www.snimka.bg/album.php?album_id=239298&view=1


Тия дни ще си поснимам още малко вънка, стайни също и ще си добавя снимките.

Специални поздравления за Оsiana!!!

Лидка, хареса ми твоето каменно цвете. Аз, уви, ги докарах само до листа. Никакъв цвят не се появи, а бях насадила 5 грудки. Не знам къде сбърках.

Снимката е от миналата година , просто сърце не ми дава да я сваля.
Сега и моето растение е още на листа. Обича доста светлина, но да не го пече слънце директно. Поливам го редичко. Не е капризно. През зимата спи и се полива много рядко. Ще разцъфти има време. С гордост ще му кача и новите снимки и тогава може и да се разделя доброволно със старите

Оси като разцъфти ще кача снимки. Има и други, но са мънички и едва ли ще има цвят. Когато си довършим ще кача цяла снимка
Калистемона е страхотен, но май при нас няма да изкара зимата
А за хищните просто думи нямам

Нина, чудесни са ви цветенцата
Оси, грозното ти патенце е станало красив лебед

                      Поздрав във розово!  (Тази година божура цъфна още по-рано)


    lidia ,НовАлекса и Nina ,прекрасни градини имате!Напълнихте ми душата!
 

   Оси,давай инфо за "хищниците"! Ще ми паснат на породата! Лимоненожълтият калистемон наистина е очарователен,ама това с презимуването не ми хареса.Ей,влюбих се във Dionea muscipula и Drosera rotundidifolia! С какво се хранят?Със насекоми ли? 

Момичета благодаря.

Фани, хищните растения  си хапват от време на време насекоми, мухи разни, иначе са посяти в почва.

В Бг. ги има и трите вида. До колкото знам във Ботаническата градина на БАН. И на други места, вероятно ги има.
Инфо ще пусна.
За дървото с червените цветове. Ами първо то има и по-ниски екземпляри. Второ се сее в голяма саксия, и през зимата се прибира, на пролет се вади.
Аз така ще направя, стига да излезе нещо от тези семена, ако не ще си купя от някъде младо дръвче.
Фани, к´ви са тез´ божури по това време, направо ме разби. Хубав розов божур...
Нинка, добре дошла, хубава градинка, хубави цветя. Ще чакаме още снимки.

Арлина щеше и тя да пуска снимки...

   
Описание: Dionaea muscipula
Това е известното като “Венерина клопка за мухи” растение, което е удивило Чарлс Дарвин, виждайки го за първи път.
”Клопката на Венера” е в състояние да се затвори с невероятно бърза скорост, ако е топло и малко по-бавно, ако е хладно. Веднъж уловило жертвата си, растението започва да се затваря и да затяга примката все повече и повече, докато стане почти плоско и само една единствена подутина напомня за агонизиращото насекомо вътре.
Вътрешната повърхност на клопката секретира ензим, който разгражда растението, а остатъчната течност се абсорбира от растението.

Родината на растението е малка част от Североизточна Каролина, САЩ, и не може да бъде открито никъде другаде по света (освен в саксия!), но бързо губи битката за разпространение си, тъй като песъкливите блата които обитава бавно пресъхват и всички опити да му се намери нов дом другаде се провалят.

Механизмът и скоростта, с която растението хваща жертвата си, го прави уникално за целия растителен свят, въпреки че съществува и едно водно растение, наречено Aldrovanda, което има подобен механизъм – клопка, което обаче не се отглежда по изкуствен начин толкова често.

По един ред остри като шипове ресни се откриват върху двата дяла на растението, които представляват самата клопка и всяко едно лутащо се растение е в голяма опасност, когато клопката започне да се затваря и образува с ресните си истински затвор. Сложният механизъм е безпогрешен. Когато се възбуди само единият ред ресни, това е грешен сигнал, но когато влязат в действие двата, това означава, че “вечерята” е наблизо. Причината е, че растението хаби голяма част от енергията си, за да се затвори и затова не се впуска в излишни движения при фалшив сигнал.

 
Грижи: За култивирането на растението е необходима смесена почва , която има свойството добре да се отцежда и да съдържа до 70% пясък, 20% торфен мъх и 10% дървен въглен. Тъй като почвата включва основно пясък, върху отворите на подложката трябва да се постави фина мрежа или подобна тъкан, за да не се отмива пясъка при поливането.

Растението трябва да се постави в плитък поднос или друг съд, който е по-голям от диаметъра на саксията. Този съд се пълни с чиста вода ( 2 – 3 пръста) за целия период от март до ноември, която се сменя всяка седмица, за да не застоява. От ноември до следващия март растението трябва да се полива по същия начин, но тъй като през това време то е в латентно състояние, не бива да се преполива в никакъв случай.

Обича светлината, но не и пряката слънчева светлина, за да бъде цветът му по – голям и по – светло червен. Идеално е за вътрешния двор или прозореца на кухнята, така то ще улавя много повече от неприятните насекоми през лятото.

Няма нужда от допълнително подхранване. Саксията трябва да се напоява всеки месец с чиста вода, за да се поддържа почвата свежа.
 
Място: На растението му е достатъчна температура от няколо градуса, може да се отглежда и на открито, дори и при умерен климат, но трябва да е на закътано място. През зимата е препоръчително да го внесете вътре вкъщи и да го държите на светло и хладно място.
Венерината клопка не е придирчива относно влажността на въздуха.

 
   
Описание: Дросерата може да бъде открита в различни форми от цял свят, а името с което са известни тези растения е росянка. В момента са известни около 130 различни вида с различни нужди на отглеждане. Някои от тях изглеждат като миниатюрни четки за миене на шишета, докато други – приличат на тънки тръстики. Всички те имат малки мустачета (ластари), с капчица вещество подобно на туткал, с което улавят жертвите си.
На цвят са различни – от светло зелено до червено, но най – често са с червени връхчета на мустачетата.
Листата на росянката са полу - активни, листата се затварят бързо около уловеното насекомо, което се разгражда със специален ензим, секретиращ от средната част на листото.
През пролетта и лятото растението цъфти с бели, розови или жълти цветове, които се развиват от нежни стебла. Листата и достигат 10 – 12 см. дължина с горната третина с лепкавите крайчета.

 
Грижи: Росянката няма специални изисквания към влажността на въздуха, с изключение на тропическите видове.

Саксията с росянката следва са бъде поставена в плосък съд с вода, около 2,5 см. От април до ноември, а през останалата част от годината почвата трябва да бъде просто влажна.

Добре е тези растения да се поставят на светло. Издържат на силно слънце, но не бива да изсъхват. Идеални са за перваза на прозореца.

Не е нужно да бъдат подхранвани допълнително с течен тор, но ако растението не може да улови само достатъчно насекоми, добре е вие да пускате в чашката им по една мухичка или друго дребно насекомо.

Място: Някои видове се нуждаят от тропически условия за живот, докато други могат да оцелеят дори на Арктика.
Добре е тези растения да се поставят на светло. Издържат на силно слънце, но не бива да изсъхват. Идеални са за перваза на прозореца.
 
Размножаване: мъх, 10% чист пясък и 10% дървени въглища.
Почвата се полива винаги с мека вода или събрана дъждовна такава.