Магнолията очарова с огромните си цветове
Едно от най-красивите дървета на нашата планета – магнолията е символ на дълголетието. Тя има много древен произход. У нас е пренесена от Америка и Азия. Азиатските пришълци са повече листопадни дървета и храсти и цъфтят напролет, преди разлистването, докато американските са повече вечнозелени и цъфтят през лятото.
У нас се отглеждат и култивират повече пролетните. Магнолията рано напролет показва най-напред красивите си ухаещи цветове, а после се разлиства. Този благороден жест (да не засенчва пъстрата палитра на по-ниско цъфтящите от нея с листата си) тя допълва пролетната хармония отвисоко, защото цветовете й стърчат по върховете на скъсените клонки и изглеждат като копринено гланцирани чашки в снежнобяло, розово до рубин и наситено червено. Студоустойчивите сортове магнолия понасят ниските температури, но най-добре е да им се намери място близо до сграда.
Най-устойчива и податлива за отглеждане при по-сурови условия е магнолия кобус (M. кobus). Тя е пренесена от Япония. Белоснежните й цветове макар и по-дребни, ухаят приятно. При топла пролет започват да цъфтят още в началото на април и през май. По-късно на голите клонки се появяват едрите зелени листа с яйцевидна форма, които към върха са заострени. Магнолия кобус е предпочитан вид заради издръжливостта си.
Друг вид подходяща магнолия за по-сурови условия е магнолия лилиифлора (M. liliiflora). Тя също издържа на по-ниски температури. Има красиво кълбо, видна форма на короната си и произхожда от Китай.
У нас не надвишава височина повече от 3-4 м. Много добри резултати в растежа и отглеждането си показва в двореца Кричим, където освен че плододава, се използва и за подложка при метода на присаждане. Цветовете й са с чашковидна форма и външните листчета са малинено-червени, а вътрешните бели. Едрите листа на лицевата страна са тъмнозелени, а на обратната по-светли.
Отглеждана у нас е също голата магнолия или Magnolia denndata. Чашковидните и ароматни цветове са в бяло. Тя се среща по-често в градините и парковете на Варна, Евксиноград, дори и в София. От ниските температури често страдат голите й невдървенели клонки.
От съчетанието на M. liliiflora и M. denndata са получени най-успешните резултати, дали началото на красавицата Magnolia Solangiana. Магнолия солангиана се радва на успех и е най-разпространеният вид у нас в южните градини. Цветовете й подобни на камбанки са в пурпурно червено и бяло оцветени и ухаят приятно.
Не трябва да се пропусне и Magmolia Stellata – звездовидната магнолия. Много търсена е у нас заради ранния си цъфтеж още в края на март. Красивите й листа са стеснено елипсовидни. Цветовете изглеждат като звездички от нарязани на лентички венчелистчета, на брой повече от 10 ароматни. Магнолиите заслужават голяма популярност у нас.
Размножаването със семена е трудоемко и не е по силите на всеки любител цветар. Семената не никнат дружно, а постепенно и се иска много търпение. По-бърз е методът със зелени резници, които се берат от средата на юни и залагат във влажен пясък под стъкло в студени парници. При този метод зимата е голям проблем, защото въпреки рогозките и завивките, с които се покриват стъклата на парниците, голяма част от резниците измръзват и загиват. Най-сигурен начин е присаждането на калеми от по-едроцветни видове, като магнолия кобус се използва за подложка.