Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.

Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?

А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Иначе споко, няма неродила жена.

Лейди, този въпрос защо? трябва ли всеки да дава отчет преди да пише и пита? момичето съвсем интелигентно пита как е било при нас. да, няма неродила жена, но има емоции и чувства около това събитие.


Луси, това е най-силната емоция в живота ти! бъди щастлива всеки миг! аз преносих 4 дни и страха вече не го усещах. когато започне раждането ще знаеш максимално се концентрираш, няма страх. трябва да го направиш! това е! и после идва щастието!!!

Цитат на: kassi в Ноември 29, 2007, 09:32:21 am

Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.

Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?

[

Алекс, права си, вълнувах се...но пак казвам на мен не ми беше интересно, а притеснено как протича секциото. Двете неща са доста различни!
И още, със сигурност ако въпросът беше поставен от потребител, чиято история около забременяването знаем, преживели сме бременността и всички тук/защото аз се вълнувам с всяко едно момиче/, едва ли щях да коментирам изобщо темата по този начин. Надявам се да не съм засегнала Луси, на която желая леко раждане и с интерес очаквам да сподели с нас как е преминало то!

Джам, приемам забележката ти и спирам дотук! Моля, да бъда извинена.

Много интерсна темичка. На мен лично ще ми е от полза много. Дано свадите да са до тук и повече майки да разкажат за най-великото преживяване в живота на една жена. Верно, че при всяка жена е различно, но в това му е чара . Аз се опитвам психически да се настройвам вече за раждането и това, че чета вашите преживявания ми помага много. Пожелавам на всички леки раждания и само хубави вълнения, а на мамите благодаря за разказите им и да са им живи и здрави малките съкровища .

Всеки момент трябва да родя. Преди няколко дни съпругът ми ми сподели, че му е интересно как ще стане тръгването към болницата. Дали ще ми изтекат водите, дали ще ме хванат контракциите, дали ще прокървя или нещо друго. Дали ще е на работа, дали ще е в къщи и т.н.
 Стори ми се интересна тема. Ако имате желание споделете как стана при вас. Когато се случи при мен ще споделя и аз.

Здравей миличка!
Първо искам да ти пожелая леко раждане,всичко да мине ок.и така ще бъде!
При мен се спукаха водите,в 5:00 часа сутринта,без болки без нищо!
Докато стигнем до болницата,докато ми направят изследвания,с една дума докато се
усетя,бях родила! :)В 8:22 часа изплака първото,и в 8:23 прорева и второто бебе!
Всъщност аз бях адски щастлива докато ме караха към родилното,нямах търпение
да родя!
Успех!

Сами невероятно .

Цитат на: kassi в Ноември 29, 2007, 09:32:21 am

Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.

Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?

Цитат на: lady_11 в Ноември 29, 2007, 09:47:25 am

А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Иначе споко, няма неродила жена.

Лейди, този въпрос защо? трябва ли всеки да дава отчет преди да пише и пита? момичето съвсем интелигентно пита как е било при нас. да, няма неродила жена, но има емоции и чувства около това събитие.


Луси, това е най-силната емоция в живота ти! бъди щастлива всеки миг! аз преносих 4 дни и страха вече не го усещах. когато започне раждането ще знаеш максимално се концентрираш, няма страх. трябва да го направиш! това е! и после идва щастието!!!

 

 Моята история е малко "ретро",защото се случи преди почти 13 години.В нея таткото липсва/омъжих се за него след 11 години/.Поради незнайни причини,никой не ме предупреди,че след изтичане на околоплодните води,трябва незабавно да се тръгне към родилното/може би защото в женската консултация повече бяха заети да ме увещават да оставя детето за осиновяване/.Та,събуждам се към 1 часа през нощта леко мокра,слагам превръзка и си лягам.В 4 часа-вир вода.Смяна на превръзката,побутнах бебка,тя премърда и...пак си легнах.В 9 часа ме събуди телефонът.Колежка от университета ми напомня,че имаме уговорка в 10 часа за лекции./Аз съм първи курс студентка,на квартира,сама,майка ми дойде едва след раждането/Казвам й,че може да закъснея,защото май са ми изтекли водите и преди лекциите ще мина през болницата.Грабвам приготвения сак и-в женска консултация.Там акушерката едва не ме наби,като разбра,че са ми изтекли водите,а аз сладко съм си спала...Пита ме в гората ли съм расла,абе голямо конско ми дръпна.Оттам по най-бързия начин-в приемната на родилното.На вратата две жени си приказват.Шмугвам се между тях.Едната:"Ти къде!?"Аз:"Ами идвам да раждам!"Тя:"Да бе!Я дай тук листа!"/информация,с която те изпращат в родилното/Гледа листа,гледа ми корема/аз бях 58кг барабар с бебето,направо да се чудиш как родих 3,050кг бебе/.Извод:"Нещо са ти объркали термина...Я седни там.../сядам, с една широка блуза съм,с която при сядане,корема ми визуално изчезва/Ама ти нямаш корем!!!"Осведомявам я,че водите ми са изтекли."А-а-а!"После извади много интересно съоръжение,с което ми мери корема,цъка с уста и реши най-накрая да ме прати по живо по здраво да си родя.Това е.Темата не е за самото раждане,така че ще го пропусна,само ще кажа,че това беше най-щастливия момент в моя живот.

Жекова,
твоята история е много сладка!
Хареса ми, как си вярвала, че след като се отбиеш през болницата и на лекции даже ще отидеш. Какво стана то, май закъсня за лекции с някой друг месец!

Бях писала преди, ама ми е изчезнал постинга  .
Бях на консултация (36+1) при док, когато той ме изненада, че имам разкритие 3 см. Днес или най-късно утре ще си мама, каза той  .
Контракции имам от 18 г.с., така че не обръщах внимание на болката, а и как да си помисля за раждане, като беше толкова рано преди термина. Минах през магазините да си донакупя неща, които ми липсваха и отидох у нас да си стегна багажа.
Изкарах спокойна нощ, а на другата сутрин в болницата разкритието беше вече 6 см. Спукаха ми водите за по-бързо раждане и до час Мелани лежеше на гърдите ми.
Мъжът ми до последно не вярваше, че отиваме в болницата да раждам - мислеше, че ще ме прегледат и отпратят обратно в къщи да си изчакам термина  .
На всички пожелавам такова бързо и лесно раждане  .

[/b][/quote]

И още, със сигурност ако въпросът беше поставен от потребител, чиято история около забременяването знаем, преживели сме бременността и всички тук/защото аз се вълнувам с всяко едно момиче/, едва ли щях да коментирам изобщо темата по този начин. Надявам се да не съм засегнала Луси, на която желая леко раждане и с интерес очаквам да сподели с нас как е преминало то!
[/b]
[/quote]
Моята история е известна.Писала съм и съм споделяла не веднъж за нея. Който желае може да проследи всичките ми публикации. Стерилитет може и да съм нямала, но видях не малко трудности и препятствия докато стигна до тук. Мисля че сега е мястото да благодаря за подкрепата на всички, коио ми даваха кураж по дългия път /на накой може да му се стори, че не е чак толкова дълъг, но всяка история е индивидуална/. Не искам да споменавам имена, за да не изпусна някой.
Не се сърдя на никого за коментарите или мнението. Отворена съм за критики и предложения. Съгласна съм, че можеби тази тема не е на най-точното си място, за което се извинявам. Но също така съм на мнение, че ако гафът е толкова голям има модулатори /ако не бъркав в названието/, които можеби, ако решат за важно, ще я преместят на точното място, надявам се да не я закриват/
Искам да добавя, че аз специално очаквах от 10-тина дена всеки момент да родя. През тези дни ходих  с 3 см разкритие и нищо друго не се случваше. В един момент на човек му става любопитно как ще се случи, особено когато не знае какво да очаква.

При мен как се случи. Пуснах темата и отидох да гледам телевизия и после заспах. В 1,30 станах да отида до тоалетната. В коридора ми изтече нещо, като количество бе около една шепа. Започнах да се чудя дали това са водите или не. Отидох си до тоалетната. Събудих мъжа, а той да званя ли на кума, който щеше да ни кара да болницата./Трябва да спомена, че живея в Свиленград, а исках да родя в Хасково/. А аз като не знам какво става. Дали раждам или не. Дали това бяха води или не. Нямах болки, нямах контракции, нямах кръв.
Сложихме последните подробности в чантата, аз се измих и облякох. Още не се случваше нищо. Мъжа продължаваше да пита да звъни ли или не при това през една минута. Обадих се на мама и и казах какво става и по нейн съвет тръгнахме.
Кума и кумата дойдоха. Взеха ни. Още на вратата дойде първата контракция. Следващите бяха на 5мин - все още не толкова болезнени. Малко преди Хасково зачестиха на 2мин. Стигнахме благополучно в 3,00ч сутринта. Приехаме и в 6,00 родих най-прекрасното за мен същество- нашата Андрея.