Днес бях на профилактичен преглед в "Малинов" и Персенска ми каза,че вероятно февруари ще сме готови за ново ин витро.Първото завърши трагично точно преди 3 месеца и 1седмица.Загуба,която можеше да бъде избегната...
С новата надежда изпитах противоречиви чувства и си задавам въпроси на,които ми е трудно да си отговоря.Ще се появят ли пак ентосиазмът и въодушевлението ? Не е ли това ново начало отчаян опит да си върна това,което вече изгубих?Докато се прибирахме с колата ,си припомних отново и отново всеки миг от моето 147 дневно щастие.Първият тест с двете чертички,малкото сакче,което всяка седмица се изпълваше все повече и повече,първата пулсация,първите движения,денят в който ни казаха че е момиченце... При една евентуална бременност,ще мога ли да я преживея пълноценно-без постоянен страх,че нещо лошо ще се случи?Ще мога ли да се раздам докрай,така както се опитах- за жалост неуспешно-да направя с бебчо.
Позволих на лекарите да ми я вземат,а ако се подложа на второ ин витро няма ли това да е отново предателство спрямо нея?Нямам съмнения,че ще я забравя или ще спра да мисля за нея.Невъзможно.Още като точица я нарекох Божидара и все си мисля,че ако съществува прераждане то Бог ще ми я върне отново.
Незнам какво да мисля.Незнам какво да правя.А толкова много го искам.Не мога да се преборя с неистовото си желание да създам и да даря моя любящ съпруг с поне едно прекрасно детенце.

мила ddn007, :(много мислих дали да пиша и какво бих могла да напиша..историята ти ме разтърси..цялата настръхнах!това което си преживяла е толкова смазващо за всеки човек,че е нормално да си объркана..аз не съм изпитала такава болка и немога да кажа: "знам какво е",но мога да кажа,че се надявам НИКОГА и на НИКОЙ да не се налага да преживява такъв кошмар!!!!когато прочетох постинга ти,изпитах необходимостта да те прегърна и утеша..да ти дам кураж.. Мога само да ти кажа,че Бог наистина понякога дава много тежки изпитания,но те са винаги за да оценим след това по-пълноценно сполуките!следващия път наистина ще бъде твоя,ще стискаме палци и ще мислим за теб и ще видиш ,че ще постигнеш това което желаеш ТОЛКОВА СИЛНО!предполагам,че и останалите момичета са съгласни с мен!
предполагам също,че в този момент думите ми(моите или на който и да е друг)не ти помагат кой знае колко,но ми се ще да не се предваш на отчаянието,защото НАДЕЖДАТА ни крепи,тя ни дава сили да се борим за всяко нещо в живота и да го постигаме,дори когато ни се струва невъзможно!!!много хора казват,че времето лекува...незнам дали за всички ситуации е валидно,но съм сигурна че болката избледнява с времето!!!!!прегръщам те много силно  ..ще се спраиш,ще видиш..всички тук сме с теб

ddn007, излишно е да казвам, че ми е мъчно да чета такива истории. Никоя от нас не заслужава подобно развитие на историята. За съжаление обаче се случва. И трябва човек да се учи да живее и с тази болка.
Мисля, че още само няколко стъпки имаш до мига, в който НАДЕЖДАТА ще надделее над страха. Човек е устроен винаги да се стреми към нещо по-добро в живота си. Няма да забравиш, няма да мине без страх, но ЩЕ СТАНЕ. Ти ще прегърнеш своя Божи дар. Остави още миг покой на душичката си и с нови сили тръгни към Мечтата. Тя е точно зад ъгъла...
Попътен вятър и малко кураж.

Има една теория - неистовото желание , фикс идеята , стремежът на всяка цена , убиват мечтите , защото са съпроводени със страхове , а тези страхове , също се сбъдват.

Казват , сбъдвали се намеренията , лишени от страх , съпроводени от вяра и решимост.

Кое отнема , нашите първи, тъй чакани и желани рожби..., не зная ?
Казват още , че живота е като камък , или те спъва , или те полира.


Казват , казват.....
И какво от това?

Вярвай и ще бъде!
Прегръщам те!

Душицо, толкова добре те разбирам. И аз минах по същия път, загубата ми е още съвсем "прясна"... Но се надявам и не спирам да вярвам, че следващият път ще е различно. Нямам търпение да започна всичко отначало! 

Страхът при следваща бременност за съжаление никога няма да изчезне, ще трепериш докато не гушнеш в ръцете си малкото човече. И ще си също толкова всеотдайна, колкото си била първият път, бъди сигурна. Важното е да не се оставяш той да те завладее напълно и да заличи хубавите мигове.

Опитай се да се успокоиш и да започнеш уверено новия опит ин витро. Всичко започва отначало, а ентусиазмът ще те завладее още в началото на стимулацията - все пак ще правите бебе!  И надеждата ще те е изпълнила изцяло, не се съмнявай!
Не мисли за новото бебе като за заместител на предишното, това ще е нов живот, ново начало.

Желая ти от все сърце успех и много спокойствие! 

Благодаря Ви мили момимета!Благодаря за всичко което сте ми написали!За разбирането,за оптимизмът,За всичко!
[quote Има една теория - неистовото желание , фикс идеята , стремежът на всяка цена , убиват мечтите , защото са съпроводени със страхове , а тези страхове , също се сбъдват.[/quote][/i][/i][/i
Ужасно си права Efirche!Но много ми е трудно да се преборя с това!Скоро Алена ми отговори на едно мое писмо и ми пишеше,че моята фикс идея на всяка цена да имам дете е една от причините за моята загуба!Но ако някой може да ме научи да не мисля постоянно за това ...Не мога.Това е най-съкровенната ми мечта!Дълги години се радвах на чужди деца и се опитвах да си внуша ,че господ ми дава тези радости заради празнината в живота ми.Само че годините минават, но в сърцето все още съществува тази празнина!Дори напротив-отвори се бездна след бебчо.
А ми съпругът ми?Той е много добър човек.Уважава ме и е готов на всичко за да бъдем истинско семейство.Той не го ли заслужава?!
След секциото крещях,и виках и неистово се молех отново да съм бременна!Сега ,веднага ,на мига.И още тогава разбрах,че не мога да се предам.Че не мога да спра след това...После настъпиха отчаяние,самосъжаление...а сега отново плаха надежда.
[quote но мога да кажа,че се надявам НИКОГА и на НИКОЙ да не се налага да преживява такъв кошмар!!!!
[/quote]
Абсолютно си права Катя13!НИКОЙ и НИКОГА не трябва да губи децата си,защото те са най невинните същества на земята!

Искам само да ти пожелая следващия път да не са 147 дни, а 280 щастие и мечти, и да прегърнеш своята малка Божидара.
Всеки от нас тук е минал през много трудности до сбъдване на мечтата си, но когато човек иска и се бори, рано или късно е възнаграден
Много кураж и вяра ти желая!

Миличка, с теб съм!!! Бъди силна за себе си, за бъдещото си дете, бъди силна!!!
Прегръщам те силно!! 

ddn007 , знам, че ти е трудно в този момент, но само вярата в доброто ще ти помогне да успееш. Обичайте се с любимия и през новата година ти пожелавам да прегърнеш своята Божидара.

Мила ddn007,
аз загубих бебето си преди 5 месеца и въпреки това още не мога да го осъзная. И аз исках като теб да ми го върнат, да си е с мен и не исках друго бебе. Исках си това и никой не можеше да ме убеди, че новото ще бъде по-хубаво, по-добро, по-чакано от това, което загубих. Само че колкото повече наближава датата на термина ми, толкова по-силно искам ново бебе. Знам че то няма да замести момченцето, което загубих, но пък ще ми върне вярата. Знам, че въпреки страха ще се боря да успея и да родя живо и здраво дете. Защото го искам и защото и аз и мъжа ми заслужаваме. Затова не приемай едно ново бебе като кармичен заместител, а като нова надежда за щастие! Вярвай в успешния край, вярвай в тази нова надежда и в това, че твоето малко момиченце ще пази новото ти бебе!

Мила ddn007, аз също преминавам през целя този ад, и на моменти имам чувството, че ми е трудно да продължа, но вътрешно знам, че само една нова бременост би ми дала нова надежда и смисъл на живот. При евентуална нова бременост, страхът няма да ни напусне, но само вярата може да ни спаси! Никога не съм си мислела, че нов опит инвитро е предателство, напротив, това е опит за създаване на другото бебе-неговото братче или сестриче. Новото бебе никога няма да замести изгубеното, и времето прекарано с него, но то ще ни кара да продължаваме да живеем.

Има една теория - неистовото желание , фикс идеята , стремежът на всяка цена , убиват мечтите , защото са съпроводени със страхове , а тези страхове , също се сбъдват.

Казват , сбъдвали се намеренията , лишени от страх , съпроводени от вяра и решимост.

Ето, това е нещото от което се страхувам, защото при мен вече е на всяка цена! Единственото, което ме спасява е ВЯРАТА!
Силно те прегръщам!
Дано събереш сили и кураж да продължиш, имай вяра, че някъде там те очаква и твоето детенце!

Момичета, страха ще го има, даже и когато родим, за което не се съмнявам изобщо. Ще ни стяга за гушата, ще спира дъха ни, ще ни парализира, но от нас зависи да продължим напред. В името на тези малки лентички, които стоят в подписите ни. Те ни гледат там от горе и се молят за нас, пазят ни и ни закрилят. Вярвайте и вие! Не се страхувайте да тръгнете напред, просто направете крачката! Заредете се с вяра и надежда и знам, сигурна съм, че ще успеем!

Няма да се страхуваме!
Всички ние , които загубихме неродените си бебета!
Гане , Океанче , ddn007 , Жабче и всички други момичета преживели този ад , няма да се предаваме , на този подмолен враг -страха!
Не и ние!
Ще вярваме , не просто , ще бъдем сигурни в това ,че ръцете ни ще полюшват нашите бебчета , само е въпрос на време!
Прегръщам ви всички!

 

Човек заел се с осъществяването на тази мечта, мога да кажа, че винаги е в подобен страх, дори и да не се е сблъсквал с загубата на нероденото си - постоянно си мислим и се притесняваме, а пък май не бива , защото все пак не правим нещата по-добри с това и затова ми се иска да ви кажа не го мислете, защото рядко можете да промените случващото се, но знам че е трудно и всеки се опитва да направи именно това. Но нека все пак да пуснем оптимизма в нашите сърца и това да доведе нещата до добър край! Нека гледаме към щастливото си бъдеще и то да настъпи час по-скоро!

Благодаря Ви отново!Вие ми давате сили и кураж да приема новите си чувства и да продължа напред!Ще се боря!Ще се боря също като Вас и нека този път Бог да чуе молбите ни,да се смили над нас и нашите семейства и да ни помилва.