Здравейте, момичета!

В последно време не съм писала във форума, нито съм чела. Днес с огромно усилие на волята си наложих да вляза и разгледам темите. Имам усещането, че е минало ужасно много време от последния ми постинг, в който изразявах надеждата ми, че най-накрая Здравната каса ще ни отговори и ще бъдем одобрени. Е, преди месец е обадих там и новината беше положителна -след 20 ноември можеше да си взема лекарствата. Казах "можеше", защото така и не съм го направила до момента. Не виждам смисъл. Момичета, останах сама. Разделихме се с мъжа, който претендираше, че иска да останем заедно цял живот, да се оженим и да имаме деца....Септември месец писах на д-р Стаменов в неговата тема тук, че нямам търпение да си получим лекарствата и да започнем процедурата. Дори най-хубавата новина беше, че можеше да опитаме на естествен цикъл, защото при мен и хормоните, и яйцеклетките бяха хубави. ...Сега не знам какво да му пиша, нито какво да правя оттук нататък. Въобще има ли смисъл да си вземам така изстраданите и дълго чакани лекарства от Касата. ...Едва ли точно на вас има смисъл да  казвам колко много, много, много, безкрайно много ме боли в момента и колко празна се чувствам.

Хм, много кофтиииии....
Значи не е бил мъжът за теб.
Само мога да предполагам колко страдаш в момента.
Бъди силна.

За лекарствата - вземи ги, пък после ще му мислиш.
Зависи до кога са годни, ще прецениш в последствие
какво да правиш с тях.
Може да се сдобрите и да ги използваш,
може да ги подариш на някого....
Знам ли.

Да почнем от хубавите неща:
млада си , здрава , имаш подкрепата на близките си , имаш и приятели ,нали така?

Лошите неща:
една раздяла , с обичан и скъп за теб човек , с една мечта да родиш неговото дете.
Естествено ,че боли !
Боли и още как!

Но това може би е "антракта , а не края" , на вашата връзка.
Или е началото на нов етап в живота ти?!
Кой знае?!

А твоето бебче ще дойде , така или иначе , ще дойде при теб!



п.п.Малко оff , значи нашата Велика Идиотска Здравна каса , докато осигури лечение на нуждаещите се  двойки , те може и до пенсия да са я докарали....

До преди известно време като видех тема за раздяла, давах мнение че явно това не е човека с главно Ч, но ...... стерилитета и непрекъснатият копнеж по бебе съвсем ни изтормозва и изнерва В много семейства с репродуктивни проблеми, караницити и споровете кога за съществени, кога за несъществени неща, вземат връх над хубавите моменти ...... За съжаление това е реалността и чести се стига до раздели. Стерилитетът може да скрепи една връзка, да обедини двама души около общата им мечта, но може и да е пагубен ....., но не за чувствата - аз не вярвам че те се променят така лесно, може да е пагубен за отношенията Ви един към друг. Май много се разприказвах.....

Миличка, ако няма нещо което не можеш да му простиш, нещо което не е във връзка с лечението и с мечтата за бебе, моят съвет е да поговориш отново с него, за да се разберете. Както каза Efirche това може да е началото на съвсем нов етап от съвместният Ви живот.

Вземи лекарствата - или ще ги ползваш ти или може да ги подариш.

Успех, каквото и да стане.

Да така е проблемите със стерилитета или скрепяват връзката и двамата се насочват изцяло към борбата за бебе или унищожават и това което е имало. Но като се замисли човек това , което го е имало ако не е оцеляло значи не е било качествено - точно както е с ембрионите и мисед абортите които се случват много често. От друга страна нещата при теб ,мила seasmilebg, започват да се избистрят и подреждат и може би вече започва хубавото ти бъдеще - например сега вече не стои може би въпросът бебе на всяка цена и ще се поуспокоиш, ако пък бързаш с бебето и го искаш по-скоро можеш да си вземеш лекарствата от здравната каса и да пробваш с донорски материал или с материал на бившия ти ако държиш да е от него, за което ще трябва да си подпишете нужните документи за донорство, въобще алтернативи има много в момента пред теб и в случея можеш сама да си избираш и да се чувстваш свободна да правиш , коквото сама си решиш и когато поискаш ти. Мисля , че не са чак толкова негативни в този план неата при теб, единствено полека-лека ще отминава болката и чувствата ще се притъпяват. Представи си например, че докато обмисляш какво да правиш и твоя човек вземе и се върне при теб-нищо чудно и това да стане, на мъжете понякога им е много трудно да си изяснят нещата и да разберат самите себе си, да свикнат с някои неща и така, продължавай напред и го направи така както ти го искаш и тогава ще си щастлива и може и истинския човек да намериш през това време. Успех!

Мило момиче, тежки моменти в съвместният живот на една двойка неминуемо има. С мъжа ми се "развеждаме" за спорта през половин година. Тежко ни е и на двамата. Само, че никъде няма лесно. В нашето семейство проблема е, че нямаме деца. В съседите, че нямат пари, за да изучат децата си, в сестра ми, че няма мъж до себе си и така до безкрай. Просто някой двойки издържат, а други не. Може би наистина имате още шанс заедно, незнам. Вие сте хората, които знаят отговорите на тези въпроси. А по-страшно и по-болно винаги има. Само се огледай и виж страданието в очите на хората до теб. Виж и усмивките ВЪПРЕКИ страданието, празниците, топлината. Усмихни се и си спомни колко е хубаво човек да е спокоен. Когато се успокоиш ще знаеш как да постъпиш от тук нататък и болката вече няма да е толкова страшна.

Мили момичета, благодаря ви за мъдрите думи и съпричастността! Прави сте за всичко, което  ми пишете - и за качеството на връзката (ако е била такава, нямало е да се стигне дотук), и за сериозните емоционални последици, до които води проблемът със стерилитета. Познавайки себе си и човека, с когото се разделих, смятам, че това е краят на отношенията ни, а не временна раздяла. Можеше да бъде такава, ако той не беше казал, че не вижда смисъл да бъдем заедно и да имаме деца (!), както и да правя каквото си искам лекарствата.
Мисля си, че все пак ще си взема лекарствата от Здр.каса и ще оставя времето да покаже в кой момент ще ги използвам. За донорски вариант не съм готова психически да мисля - след 3 години на обикаляне на лекари и кабинети,  изясняване на проблеми и най-накрая достигане до отговорите, в цялата тази ситуация ми се иска да остане поне нещо романтично и не толка медицинско, като това да се зачене дете с любов между хората, а не само с медицинска помощ. Благодаря ви още веднъж за силните думи! Прегръщам ви всички и за пореден път се убеждавам, ч в този форум има само силни хора.

Остави си достатъчно време да приемеШ случилото се, а как Ще продължиШ по нататък Ще реШиШ тогава.
Знам, че е клиШе, но след време вероятно Ще се радваШ, че сега се е случило точно така. Един ден Ще си Щастлива с друг мъж до себе си и Ще продължите борбата zа бебе.
Късмет! 

Така е, Таня. Когато ми е било най-тежко и съм се усещала, че има опасност да изпадна в поредната емоционална дупка, съм си казвала, че всъщност може би наистина е по-добре, че се случи точно сега, а не по-тататък, когато нямаше да мога да взема решението само за себе си, а щях да трябва да мисля и за още едно (или) две деца. Ако сега ми е трудно, то е само за мен; ами ако беше минало ин-витрото, и след всичките трудности човекът пак беше решил, че няма смисъл?...Немислимо е. Ще си дам време, за да се стабилизирам, за да усетя отново радостта от всеки изживян ден; няма да се насилвам да искам от себе си повече, отколкмото в момента душата ми може да даде. И когато един ден болката отмине, тогава отново ще продължа да се боря за мечтата ми да имам здраво семейство и щастливи деца. Само че този път с подходящия за мен човек.

аз винаги съм вярвала, че хората се търсят и намират първо един за друг. и че са пълноценни и самодостатъчни, защото се обичат. децата са следствие, а не причина за обичта между двама души.
морска-усмивка само мога да ти пожелая да се върне на лицето ти скоро. нямам съвет. надявам се най-хубавото тепърва да предстои за теб.

Миличка seasmilebg, много ме натъжи това, което ти се случва.
Не знам какъв съвет да ти дам.
Поплачи си, потъгувай, но не се отчайвай!
Колкото и клиширано да звучи след всяко зло идва добро.
Явно това не е бащата на твоите деца!
А ти ще имаш такива и ще бъдеш най- добрата майчица.
Просто трябва да намериш човека, който е готов с теб да извърви пътя.
Независимо колко дълъг и труден е той.

Голяма прегръдка от мен. 

П.П. И непременно си вземи лекарствата от ЗК!
После ще мислиш дали ще са ти необходими и кога.

Мила, много е тъжно и рецепта за щастие няма. Само си помисли, че нищо не е по-страшно от смъртта. От там връщане няма. Всичко друго се преживява, справя се човек и тръгва напред. Мисли така - даден ти е нов шанс да изживееш по друг начин живота си. Да намериш човека, който не се плаши от трудностите с теб. Човек, на чието рамо да се опреш и да вървите ръка за ръка напред. Човек, който когато ти си слаба, ще бъде силен за двама, а не да те остави да носиш и неговия товар. Прегръщам те и ти желая да намериш щастието там, някъде зад ъгъла, пък може това да са ти лекарствата от касата, знае ли човек Идва Коледа, най-светлия празник, ще се помоля за теб, за това под елхата да те чака твоето щастие!

Само, че имай предвид че тези лекарства от касата имаш право да ги вземеш до 6 месеца до колкото се спомням и те се съхраняват на определена температура, понякога в хладилник и имат някаква годност, така че ако ще си почиваш от събитията и няма да ги ползваш намери начин да се разбереш с касата или в клиниката да ти ги дадат след време когато ти решиш че си готова за инвитро. Може би ако се разбереш в клиниката да им дадиш тези от касата и после когато искаш да вземеш нови такива ще е най-лесно. Иначе просто ще ги загубиш, а в това време някое друго момиче се нуждае от тях много....Успех ти желая, каквото и да решиш!

Миличка, ако знаеш само колко познато ми звучи всичко това, което ти се случва...И как ми се иска да ти дам мъничко от моята вяра и силички....Преди около месец и аз пуснах подобна тема.Ако искаш я прегледай. " РАЗОДЪТ - НЕОчАКВАН ИЛИ ПРЕДОПРЕДЕЛЕН". След всичко, което ми се случи все още съм ОК, имам сила да продължа и да се боря с гадния живот. Силата, открих задълбана някъде дълбоко в себе си. Ще мине и този етап и независимо какъв е крайния изход - окончателна раздяла или начало на най-красивия период в живота ти, знай че и в двата случая ти ще спечелиш. Ако е раздяла - ОК, това не е бил късмета ти.АЮко пък е обратното още по-добре. Пожелавам ти каквото и да се случи, в крайна сметка като се сетиш за този период да си кажеш смело НЕ СЪЖАЛЯВАМ!!! Прегръщам те.

Миличка, това не края на твоя живот, а ново начало. Събери сили и кураж да забравиш миналото и да откриеш своя човек, с когото наистина ще си щастлива и горда. Само вярата в доброто ще ти помогне да преодолееш този неприятен емоционален момент, но ти заслужаваш много повече и ще го постигнеш. Имаш подкрепата ми.

Здравейте, мили мои момичета! Трогната и дълбоко развълнувана съм от вниманието, което сте отделили на моя емоционален проблем. Преди малко, докато се прибирах от работа и наблюдавах лицата на хората в автобуса, си мислех колко необятна е човешката душа и колко неописуемо много човешки емоции има на този свят. И в това море от емоции, когато наистина болката или радостта на непознатия до теб човек в автобуса могат да се окажат много по-големи от твоите собствени, ми се струва направо лигавене да седна тук и да ви натоварвам. Защото всяка една от вас е изживяла своята болка и изстрадала своята надежда за лично и майчино щастие....После, като се прибрах и отворих сайта на "Зачатие", и като прочетох изпълнените ви с разбиране и топлина постинги....ами прииска ми се, ако можех, да ви прегърна всички и да усетите колко много значи за мен всеки ред, който сте ми написали. Едновременно искам да се извиня, че в момента не съм "свежарското" момиче, както ми е написала Натали, и едновременно с това изпитвам огромно облекчение, че има хора, които ме разбират как се чувствам.

Много силно искам да вярвам, че това е моето ново начало. Много силно искам да се надявам, че един ден децата ми ще ме обичат не само защото съм им майка, но и заради бащата, с когото сме ги създали. Много силно искам да копнея човекът, който някога ще допусна пак до себе си, да не ме предаде и да ме прегръща не само когато съм силна. Толкова много любов, копнеж, желание за уют и топлина има в сърцето ми!....

Момичета, днес ми се обадиха от касата - одобрена съм със сигурност и когато реша, мога да отида да си взема лекарствата. Почти съм убедена, че искам да ги взема...и същевременно си мисля, че дори и да ги взема, може би някоя двойка се нуждае от тях много повече, отколкото аз в момента. Преди да започна да ви пиша, си навих часовника за по-рано от обикновено, за да имам време да отскоча до Касата и да си взема протоколите. Сега, в края на постинга ми, се замислих. По принцип знам, че мога да ги взема до 6 месеца, след като са ме одобрили, т.е. най-късно до маий догодина. После имам още 6 месеца, през които имам правото да си взема лекарствата от аптеките. т.е. до ноември догодина. Или за това греша? Има ли такъв срок на давност, в който аптеките да изпълнят протоколите? Идея си нямам как ще ми се развие животът, за да знам отсега дали и кога ще ги ползвам. При всички положения обаче знам, че ще трябва да мина ин-витро, защото единствената ми тръба вече е станала изключитлено трудно проходима. Така че може би да си помисля малко.

Прегръщам ви всички, много, много силно и искам да знаете, че няма да предам борбения, непоколебим и оптимистичен дух на "Зачатие"  

До колкото помня поне преди 2 години, когато мен ме одобриха от касата, срокът за касата беше до 6 месеца да си вземеш протоколите и да се свържеш с личния лекар , после след като ти оформят нещата при него и той ти издаде едни документи за взимането на лекарствата от аптеките, рабатещи със здравната каса -те важаха само до  1 месец , за да ги вземеш. Така си спомням , че ми бяха обяснили. Затова по-долу ти писах, че е най-добре преди това, да направиш уговорка с някоя клиника, да ги ползват те и ако ти решиш след известно време като решиш да правиш инвитро тогава от там да ти дадат нови лекарства. Мисля , че нещо такова не е невъзможно при придварително уговаряне и съгласие от тяхна на клиниката. Не си струва да ги държиш по хладилници и да ги пазиш да не им се случи нещо или срокът им да изтече, защото при създалата се ситуация около теб и до колкото разбирам от твоите постинги, ми се струва, че това решение за инвитрото би могло и да се позабави , освен ако не решиш просто да си имаш дете и да си го гледаш, независимо дали има съпруг до теб или си сама, защото понякога и това е варинт и то не лош, докото чакаш да намериш  чавека до теб. Мисли спокойно и преценявай, за да направиш най-доброто за сабе си , макар че и това човек не може да знае предварително- кое е добро и кое не в този момент и го разбираш след време. Така че май по-добре да ти пожелая да разчиташ на своята интуиция и тя да не те подвежда никога.

Хубаво е началото на деня.
И залезът е хубав,
защото е началото на нощтта.

Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
ако е начало на нова лубов.

Пожелавам ти от все сърце да я намериш!

И не се отдавай на яда, болката или мъката, защото те отнемат енергията и отдалечават любовта.
Знам, че е трудно, мила, но ти си силна и ще се справиш!
 

Миличка, мисля, че трябва да си вземеш лекарствата от ЗК независимо дали след това ще ги ползваш или ще ги подариш или каквото и да направиш с тях.
Те така или иначе са отпуснати на теб и здравна каса няма да ги пренасочи към друг нуждаещ се само защото ти се отказваш.
Не съм абсолютна сигурна, защото незнам какъв точно е реда за отказ, но може и да нямаш друга възможност да кандидатстваш отново по тази програма.

Моят съвет е да постъпиш както ти е казала Марина15 - уговори се с клиниката, която посещаваш да ти ги възстановят след време, когато си готова за новият опит.

Каквото и да решиш - успех!