Здравейте,
Човек и да се оправдава и да не се оправдава - все тая. Още повече, че не сме в равностойни позиции. От една страна имаме конретен лекар с неговото име, а от другата - псевдоним. Общо взето - нищо ново. Лекарите у нас, ми прави впечатление, са едни от най-обижданите хора. Впрочем медиите особено толерират това. Добрата медицинска новина - не е никаква новина.
После, в България всеки разбира от всичко, най-вече от това, което е работа на други хора. Всеки у нас знае най-добре как да се преработи съдебната система, как да се управлява бюджета на страната, как де се подобри образованието и т.н. А истината е, че никой от нищо не разбира особено. И това ни е проблемът като нация.
Ако запитате 10 души случайно подбрани какво биха направили, за да се подобри здравеопазната ни система, нито един няма да каже "не знам, аз не съм учил за това и не съм компетентен". "На запад" 9 от 10 ще кажат точно това!
Стерилтетът е сериозен проблем безспорно. Диагностиката - също. Все пак, не е ли лекарят този, който трябва да каже кому какви изследвания да се правят и какво лечение да се приложи? Явно - не.
Конкретно:
1. За да се направи 'цветна снимка' (т.е. HSG) - минимално е нужно да се изследва влагалищна чистота (по-добре микробиологична посявка) и да има поне ПКК и СУЕ - нищо повече. Хламидиите може да се изследват, но далеч не е правило това.
2. В нашия център HSG излиза максимално 120 лева с контрастната материя, никому не взимаме повече. При това с касова бележка и пр.
3. "побутванията' и "хиленията" са чисто субективно възприятие на предубедени хора; винаги се стремим да бъдем радушни, добронамерени и в приводно добро настроение, дори когато не ни е до това (и ние ако сте забравили сме хора);
4. За колеги от други центрове - или добро или нищо, винаги е било така. Често обаче журналистите интерпретират наши думи при интервюта или PR материали и то доста свободно, което е повод за шеги и коментари;
5. Вярно е, че пишем по листчета, но не виждам нищо лошо в това. Кой нормален "комерсиален" доктор обаче ще каже "ако искаш при нас ...".
Знаете ли какво всъщност ме притеснява най-много? Не това, че с подобни коментари по чата ще останем без пациенти или нещо подобно - в крайна сметка и без това са май прекалено много, а и далеч не всеки търси лекар по интернет, слава богу. Чета коментари за колеги, които познавам от години. Прекрасни лекари, професионалисти и добри хора. Негативни коментари, на моменти дори гадничко звучащи и ми става много неприятно. Ако видите какви неща се пишат за лекари водили ражданията на някои жени, ще речете, че е чиста случайност ако родите и не са ви уморили вас или детето ви. А не е така. Тези хора всеки ден се подлагат на такъв стрес, че просто никой, който не работи професията дори не може да си представи. И не за пари! Въобще не е за пари.
Но кой ли би повярвал на това, особено ако сме готови да дадем 600 лева за гуми за колата, но една "цветна снимка" ни излиза златна...
Все пак, аз знам едно - за тези 8-9 години, които работя стерилитет, и не само като акушер-гинеколог, но и като ембриолог - никой не може да ми отнеме онова богатство, което създадохме в центъра - над 300 родени деца от IVF/ICSI-ET и още поне толкова от инсеминации и други методи на лечение. Може и да не е много. За мен обаче е.
Желая успех на всички жени, които се борят за правото си на майчинство! Желая успех и на всички колеги, които на 7-ми април имат празник и дай боже поне на този ден хората и медиите да ни пощадят!
Д-р Николов