Тук вече достатъчнопъти се каза, че за всекиго търпението, болката, решението е различно.
Универсални рецепти няма.
Според мен едно нещо, независимо какво е то - борба със стерилитет, връзка, ако щете работа, трябва да приключи, когато радостта си отиде. Радост от надеждата, вдъхновението при всеки нов опит и т.н. Ако те си отидат - няма смисъл и трябва да се поеме друг път.
А и винаги съм го казвала - стоенето на едно място също е начин на придвижване  .
Пам, не мисля, че си обезверена, след като си задаваш тези въпроси  Аз поне не бях, когато си ги задавах ама абсолютно същите питанки  . Напротив - появи се нова надежда

Тази приказка на aneta77 наистина  много ми хареса. "Всяко зло за добро". НО! много често в живота не е така, не всеки път лошото което ни се случва, непременно ще е за добро. Много ми се иска да е така, но не е!
Според мен въпроса опира до там до къде, как и до кога да продължиш, че да си струва. Зависи за всеки лично какво и как го иска. И да знае, още преварително кога да спре. И по какъв начин да продължи, и дали изобщо да продължава.
Понякога много неща в живота ни не си струват, но ги правим. Крепи ни надеждата.
За успелите - всичко си е струвало. За нас неуспелите - тепърва ще разберем.

Точно така е Оси 

А също е хубаво да знаем каква точно цел си поставяме, за да знаем и какво значи да си успял.

Целувки на всички вас - войничета мили

Хареса ми отговора на Осиана, кратко , и точно каквото мисля и аз.

Стерилитета е река. Едните са на брега на борещите се...другите на другия бряг- те са успяли. За тях си е струвало всичко- и студената вода, и силното течение, и бурите които те изхвърлят пак на брега...и когато се появи лодчица-надеждичка- добрия лекар, светлия лъч, добро изследване, шанса....се мяташ на лодката и си казваш: ако ще да се удавя, ще опитам.И лодката се счупва, и бурята пак идва..и ти пак си на лошия бряг. А глеедаш към другия, там са упелите, радваш се за тях, казваш си ето щом те са могли, ще можем и ние, стискаш зъби събираш сили, молиш се, вярваш на бог, в следващия момент не вярваш в него....и чакаш нова лодка....

Не си струва разбира се. Струва си да сме едни спокойни жени, забременели както всички по нормален път. Да живеем усмихнати и доволни, да гледаме рекламите за "мама е супееер" без да ни боли в сърцето. Да насочим енергията си към семейството, към кариерата, към приятелите...а не към проблемите. При мен поне е така.

да гледаме рекламите за "мама е супееер"

Мразя я тази реклама 

Ситуацията, в която се намираме, е като капан, емоционален капан. Идва един момент, когато, каквото и да предприемеш, все ще има за какво да съжаляваш. Трябва да сме наясно, че каквото  решение да вземем (абсолютно на трезва глава, а не в депресия), трябва да съзнаваме още по-ясно, че ще се наложи да живеем остатъка от живота си с последствията от това решение. И решението да се откажем, и решението да продължим си има своите положителни и отрицателни страни. Всеки си има праг на търпимост, след който повече не може. Но трябва да съзнава, че ще трябва да живее с последиците от това решение. Понякога отчаянието е временно и отминава. Не вземайте окончателни решения за живота си веднъж и завинаги. Защото не се живее пък и лесно с мисълта, че си се отказал веднъж завинаги от мисълта да имаш свое дете. Това също може да е много болезнено. Осиновяването изобщо не го намествам тук, защото стига да иска човек, може да осиновим и на 25 години. Друг е въпросът, че почти никой не го прави. Винаги могат да се измислят причини, за да се откажем - емоционални, здравословни, финансови. Но който веднъж е приютил в себе си мисълта за сове собствено дете, знае каква е болката от това да не можеш да го имаш. Съжаление има и в двата случая, но като че ли при отказването мисълта, че си можел и да успееш ще ни преследва цял живот и няма да ни дава мира. Така че, и да се отказвате, правете го временно и наужким. Поне аз съм на този етап засега. Няма да си простя един ден, че съм можела все още да направя нещо, а не съм го направила. Приемам го и като предателство към нероденото си дете. Вярно е, че се стига и до пристрастяване и до лимит. Но това всеки го решава за себе си. Успех на всички!

Цитат

да гледаме рекламите за "мама е супееер"

Мразя я тази реклама 

Всичко мога да приема,но не и думичката МРАЗЯ!Аз може да съм приключила с борбата,но не мразя, успелите, рекламите, бебетата на приятелките.
Обичай,знам че боли и мен ме боли,но такава е нашата съдба.
Нали казват,Господ изпраща изпитанията на силните,не на слабите!
Значи всички тук сме силни жени!

Пожелавам ви от сърце да разберете, че най-големите и нескончаеми страхове идват с положителния тест.
Абсолютно съгласна съм с Фуси, че решението трябва да се взима на трезво и ТАКОВА решение е винаги правилното. Важно е човек да е спокоен в действията си. Тогава биологията губи смисъл.

Това, че мразя рекламата и други подобни на нея, които ме карат да се чувствам гадно и да ми се насълзяват очите, питайки се "а аз ще бъда ли някога супер-мама", не значи, че не обичам успелите и бебетата на приятелките. Не извъртай думите ми Искаш подкрепа, а нападаш. Сигурно съм слаба жена според теб, щом ме боли и си ги признавам?
Не съм казала, че мразя приятелките си, които имат бебета или са бременни. А особено децата на Зачатие - знам историята до появата не повечето от тях, радвам им се, разглеждам снимките и ми дават мъничко надежда, че стават чудеса.

За мен всяка стъпка е имала смисъл.

Никой не можеше да ми даде отговор дали със сигурност  ще успеем да си имаме бебе, но нито за миг не се отказах. Колко болка, депресии и разочарования съм изтърпяла не мога да опиша.
Положителният тест, сърдечните тонове, първото пърхане  в корема и силните ритници после, броенето на седмиците, сладката болка от идването на малкото човече на бял свят, първата прегръдка когато го поставят лекарите на гърдите ви, първата усмивка, гукането, сричките та та и ма ма, любящия поглед и топлината на заспиващо бебче в скута ви...........няма да продължавам.
Знам че боли, но ако се предадете просто няма как да си дадете шанс за всичко това, а то е БЕЗЦЕННО!
И да

нескончаеми страхове идват с положителния тест.

Обичайте, вярвайте и се борете, стискам палци и се моля с вас!

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=2521.0 това е една моя тема в която обсъждахме преди време подобни въпроси.
Днес част от момичетата писали в темата са осиновили, част са родили или бременни, а друга част все така вървим към децата си.
Аз подготвям документи за осиновяване и пазя в хладилника Puregon-а за следващия опит.
Хамлет още не е решил да бъде или да не бъде
А всъщност и по двата начина ставаш майка, няма няма
Кураж и късмет, pam !

Не съм те нападнала,съжалявам ако така си изтълкувала думите ми.
За съжаление тук не можем да придадем изтинският смисъл на думите си казани с емоцията.
Друг умисъл бях вложила,но явно се тълкува погрешно.

Да, страховете след положителен тест са големи, особено ако крайният резултат вече е бил аборт  Само че още по-голям е страхът дали някога пак ще видиш положителен тест. Особено когато опитите са много и започнем да си даваме сметка че не ни остава възможност за още много опити(поради финансови причини и защото организмът ни не може да понесе безкрай много опити.
Лесно е когато успееш. Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.
Дай Боже всички много скоро да минат на брега на успелите!

Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.

Никога, ама никога не ми се е случвало да забравя. Притесненията на бременноста са огромни, но много по-смазващото от тях е чувството особено сутрин ... дали някога ще се случи ...

Цитат на: Crystal в Ноември 15, 2007, 16:27:18 pm

Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.

Никога, ама никога не ми се е случвало да забравя. Притесненията на бременноста са огромни, но много по-смазващото от тях е чувството особено сутрин ... дали някога ще се случи ...

... и дали ще го задържиш... ако някога се случи...

pamprogress,
Отначало останах с впечатлението, че се питаш струва ли си да продължавам 
Разбиращият се от самосебе си отговор е, че това всеки сам си решава - няма правилни и неправилни решения - има взети решения.
Но четейки последващите ти постинги, все повече оставам с усещането, че си задаваш въпроса "струваха ли си всичките тези мъки?".
Да ти кажа честно, аз никога и за нищо не си позволявам лукса да мисля в тази посока. Дали по линия на тукашните ни усилия, дали по линия на всички останали ...
Щом съм го направила - си е струвало и финансово и емоционално. Разсъжденията в посока какво би било, ако не бях или бях, освен качествена депресия, друго няма да ти докарат ... Нито ще ти върнат парите, нито похабените нерви.
Гледай напред, вземи си важните поуки от миналия неуспех, но не живей с него ...

Една последна мъдрост от мен за пампрогрес! 
Зависи и на колко си години - дали времето те притиска, или имаш още пред себе си. И тук трябва да има и здрав разум. Аз за себе си съм решила, че ще опитваме още поне две години, т.е. до 40. Така че, засега имам един средносрочен, двугодишен план-проект пред себе си. И усилията засега са в тази посока - да се направи, каквото е в нашите възможности през този период.След това ще се смени стратегията, съобразно с това какво се е получило. Ще се поработи и върху психиката, за да приеме очевидностите и неща в този род. Още веднъж успех!

pamprogress,
До някаде си права,само,че уловя малко женска злоба в изказването ти ...недей така и запомни,че едни от грозните неща в живота е озлобената жена ....мисля,че всяка от нас би трябвало да избяга тези усложнения и без това животът ни е сложен ...Според пред вратите на всеки такав доктор(аз също съм пациентка на д-р.Владимиров)седят всякакви хора,но всеки знае защо седим там ...тъй че някой неща не избират богатите или бедните,младите или старите
уффф,трябва да излиза..после ще продалжа

Щом го правим значи си струва!Нали надеждата ни отвежда до този избор!Уважавам избора на всеки и смятам,че каквото и да направим-да се опитаме да заченем и да се сдобием със собствено дете,или да осиновим и да ощастливим едно нещастно детенце,или пък да се раздадем на нашите близки дечица-винаги си струва!Щастието на човека е в това да прави другите щастливи.Така че който каквото и да реши ,стига да го прави от сърце и да се чувства добре,ЩЕ СИ ЗАСЛУЖАВА!!!