Майчиният страх...няма по-точно описание!Много е истинско!Дай Боже,всяка от нас да го изпита! :blowingdust:

За сажеление когато сме били деца не сме осазнавали този майчин страх.Сега вече разбираме.....сега когато ни предстои.......

Мдаааааа истината си е истина. Много точно казано Лали

Много хубаво и истинско звучи....Понякога се питам ще бъда ли майка и каква...Колко време ще отнеме докато видя 2-те чертички, а ако не  ги видя???Ще имам ли сили да освободя човека до мен, за да може поне той да изпита прескрасното усещане на бащинството?
Много е рано, за да правя прогнози все още...Все си мисля, че момичетата тук не може да сме толкова грешни и лоши, че да не ни бъде даден този чуден дар - Майчинството...
Не съм се отчаяла, за сега мисля няма от какво- просто съм много неспокойна, защото не знам какво ме очаква и какви изненади ще ми бъдат поднесени
Но се замислих за сутринта на рождения си ден!!Когато ме събуди с целувка и ми поднесе подарък с много мила картичка!Дали ще мога и аз така някоя сутрин да го събудя с целувка и да му дам подарък - тест с 2 чертички!!
Живееем, за да се надяваме, защото всеки следващ ден трябва да го направим по-хубав!!Никой нма да го направи вместо нас!!

супер, Лали .  направо си е то4но така.А3 много искам така да се стархувам

Страхотно Лали!!!
Колкото повече го очакваме толкова по силен е той. Поне при мен е така. Сега се страхувам дали ще го износя.
Пожелавам на всички мили момичета да го почустват - неповторимо е и дано всички тези страхове са неоснователни и да гушкаме сладки пухкави бебоци, които да отгледаме и възпитаме като достойни българи!!!

Четейки редовете на Лали разбрах, че не съм луда..
Първите мисли след като видиш двете чертички са отново притеснения за местонахождението на бременността и ваденето на стари изследвания за прекарани разни и безобразни инфикции е началото на едно препрочитане за последствията при бременност.
Аз си мълчах..И като видях сакчето, и като хвръкнах по спешност заради кървенето преди дни и видях ембриончето.ЗНаете само вие и мъжа ми .Вие, защото може да ме разберете и мъжа ми,защото ми е мъж.
Неизвестност  още седмица.Няма как да обикалям лекари ежедневно, стига ми само аз да мисля, че не съм от най-нормалните.
И  следващата-7-ма г.с. отново ще си мълча...От страх...Погледът ми стига и в 12-та  седмица и се виждам как си слагам лентичка, но възможността да бъда майка не я меря в сантиметри, а с чувството, което е описала Лали...

Миличката.Стискам палци да преминеш към вида страх от следваща степен. Стискам палци и те прегръщам.

Мила, mini_mouse! Ти си една прекрасна, много емоционална и съвсем нормална жена! Ние сме с теб във всичките ти страхове, ще трепериме заедно, ще чакаме заедно и ще ти стискаме палци!

Лали, поздравления , толкова е вярно !

Майчиния страх няма край, всички моменти са ми толкова познати, толкова пъти съм ги изживявала със сина ми, който като малък правеше пристъпи със задушаване. Първия се случи , когато беше на 1 год. и 4 месеца посред нощ, не можех да разбера какво става, той просто не можеше да диша. Добре, че амбуланцията дойде бързо, в болницата го интубираха и 3-4 дни беше в интензивно отделение, само по движението на устичката му отгатвах думичката 'мама'...
След това се заредиха години, в които скачах при най-малкият съмнителен шум от стаята му и при нов пристъп или чаках лекарския екип или директно тичах с него в болницата. Така порасна моето момче ... Постепенно пристъпите се разредиха и преминаха.
Сега на ред са нови страхове - къде е, с кого излиза, а като се забави просто мозъка ми продуцира 1000 фантазии в секунда...

Бях чела някъде, че най-страховитите неща са винаги и само във майчините фантазии.

Затова и толкова години не се решавахме на 2-ро дете, а когато се решихме, то се забави с години. Тази година се случи, но последва миссед и пак се връщам в кръга на страха ...

Всичко е нормално, а всички ние сме силни за да продължим напред преборвайки страха на всеки един негов етап !!!!

Нека всички заедно преминем през отделните етапи, подкрепяйки се една друга, защото само така ще успеем   

Горе главата момичета !
 
   

Много точно Лали.
Браво!Аз направо ревах.
Докато бях бременна,все за нещо ме беше страх.
А сега като родих,май са по големи страховете.
Майчиния страх наистина никога не спира.
Обаче го пожелавам от все сърце на всички
момичета.
Успех на всички!

бъдещ татко,

най-напред - честита радост! пожелавам успешна бременност и леко раждане.
в организма на бременната ти жена сега бушува буря от хормони, които се отразяват на нейното настроение. много често характерът на бременната се променя, особено в първите месеци, когато и без това често й е лошо физически. не я припирай, не я "ръчкай" - няма какво да се организира толкова. прочетете статията за Пренаталния скрининг и женската консултация от д-р Даскалов, която е публикувана на сайта ни - там са описани всички необходими за бременната жена изследвания. друго няма какво да се ръчка и организира. осигури спокойствие и комфорт на бъдещата майка и всичко ще бъде наред.

до 3-тия месец на бременността няма нужда да се ходи толкова често на консултация - има 2-3 посещения най-много. после са веднъж месечно и едва към края на 7-мия месец стават по 2 пъти седмично, а в 9-тия месец - всяка седмица. рано ви е още.

и запомни едно - бременната жена не е болна жена.

колкото до израза "3 месеца безуспешни опити и сълзи и накрая чудото стана" - бих искала да ти напомня да бъдеш по-умерен в подобни изказвания на място, където повечето жени леят тези сълзи не 3 месеца, а години наред...

Бъдещ татко, радвам се, че моя мъж не прилича на теб.
Лично аз не бих се почувствала много хм... комфортно да ме ръчкат и бутат. Едно е съпричастност към бремеността, друго е постоянния тормоз - иди на ЖК, кога ще пуснеш ПКК и тем подобни.
Отделно доколкото съм чела, през първите седмици на бремеността, жената може да изпадне в депресивно състояние, да стане апатична и т.н., но това ще отмине...

Бъдещ татко, чудесно е, че си толкова загрижен за половинката си.
Ако наистина искаш да е добре просто не нарушавай личното й пространство, остави я да свикне с мисълта , че е бременна, че трябва да пренастрои програмата си.
Всяка една жена интуитивно усеща какво й е необходимо в периода на бременност, а 1-2 цигари няма да се отразят пагубно на бебето.
 
Бъди до нея, за да се чуства тя в сигурност и комфорт, съчуствай й, нека рамото ти е нейна опора, но остави всичко останало на нейната добра воля ...
Лека бременност и късмет!!!

До сега се въздържах от отговор, защото си мислех, че не е моя работа. Обаче сега не успях да замълча.
Всяко едно момиче тук бленува да чуе ако може след 2,3...5 месеца - бременна сте. Но не им се случва. Всяка една се бори да стане майка много повече от колкото ти можеш някога даже да си представиш и минава през неща, за които ти не си и сънувал даже че съществуват. Колкото до мъжете ни - всеки един от тях е наясно с какво точно се борим и през какво преминаваме.
Но никой от тях не си е позволил да ни ръчка или бута да направим каквото и било. Това, че ти не можеш да намериш начина да я накараш да отиде е само в твой минус. Има хиляди начини да заведеш една жена на лекар, че и даже да го направиш приятно изживяване за нея. От теб зависи да успееш да успокоиш страховете й и ходенето на ЖК да не е неприятно изживяване.

Никога не съм имала добро мнение за хора, които пренасят спор от лични бележки в достояние на цяла тема. За мен това само може да е показател ти какъв човек си, за което искренно съжалявам. Съжалявам и за това, че се опитваш да опорочиш една много хубава тема. Жалко за теб. Моето възпитание не ми позволява да кажа публично какво точно мисля за теб. Не и в тази тема.

Много е хубаво ...

Абсолютно вярно е това, ама и няма как да бъде. Дано имаме много поводи за безпочвени страхове 

Истината си е истина!Когато видях положителния тест толкова се зарадвах,но в следващия миг си казах „Ами сега на къде?”.Точно както го написа Лали .
Хубавото е ,че няма по истинско и красиво нещо от притеснението за рожбата която носиш в теб.Надявам се всички да го усетите , а след това и другия период на развитието пред очите ни на малките създания.Желая от все сърце на всички да има за кого да се тревожим.

Много се радвах, когато сестрата ме извика да ми покаже теста, който имаше две чертички.Виках, скачах и бях щастлива.Моя първи опит ин витро -успешен.След близо 12 години стерилитет имах щастието да зърна двете черти.Еуфория, мъжът ми дойде да ме прибере от Варна бременна .Когато преспах два три дена в собственото си легло-ужас кръв.Защо, как така на мене се случва,какво става, това ле беше моя миг на истинска радост?Много инжекции и хапчета.Родих момиченце пу пу да ни е живо и здраво.Страх дали давам всичко, от което има нужда...........Винаги ще се страхуваме за добро