Положителен тест!!!

Еуфория и започва Страхът...

Страх дали е на правилното място...

Страх да не е кухо яйце, дали ще чуеш пулса...

Страх докато мине критичната 12 седмица, тогава обикновено си слагаш лентика...

Страх останалите месеци дали ще успееш да го износиш...

Страх да не му се увие пъпната връв около врата при раждането, да не получи родова травма, да не се наложи кувьоз...

Страх да не е увредено...

Страх дали диша докато спи, ставаш сто пъти на нощ, за да слушаш...

Страх дали се развива правилно, дали няма алергия към храните, дали ще седне, дали ще се изправи, дали ще проходи...

Страх дали ще проговори...

Е, тук следват няколко спокойни години, когато то е до теб, радваш се, обичаш го, то те обича...

Благодарна и спокойна си...

Страх, защото започва да иска да излиза само... през деня...

Страх от педофили, от наркотици, от кражби, изнасилване...

Детето ти е добро, обичливо, доверчиво...

Уважава те...

Страх дали ще се влюби в подходящия човек...

Е, подходящ е, ама да не му разбие сърчицето, съответно и твоето...

Е, това е МАЙЧИНИЯТ СТРАХ...

Няма край...  

Какво е спасението от този Страх ли? Ще попита някой?

Като мечтаеш и се радваш на момента...

Радвай се на днешният ден, всичко е наред, грее слънце, имаш приятели, семейство, които те обичат...

Какво повече...  

Това ме просълзи!!!
И ме навява на мисълта,не си ли се изкушила вече със тестче?
Сърбят ме ръцете вече всеки ден ти разглеждам графиката като разбрах че си на клостилбегит и мисля че си успяла.С нетърпение очаквам новата тема.

Не, за мен е рано още.
Тези, за които го написах си знаят.
Написах го за Големите и Силни момичета.

Развълнува ме Лали:) Много истинско   Нека всички да изпитаме майчиния страх,пък нека и да няма край !

страхотно е Лали, и адски вярно

Много хубаво е написано:)
Нека всички го изпитаме

Лали, това си е философията на живота - един проблем и страх се заменя с друг. Сещам се от твоя постинг за майка ми, която все се обръща към мене с "дете". По едно време, като тинейджър бях започнала да се обиждам - ма кво дете моля, аз съм вече голяма. Жената ми обясни много кротко и спокойно, че и на сто години да стана, пак ще си остана дете за нея, независимо от житейския опит, който съм придобила.

Мисля, че майки, минали през чистлището на проблемното зачеване и износване, влагат много повече от всеки от тези страхове.  Пожелавам тези усещания на всички момичета тук, но нека да бъдат неоснователни.

Дали ще го изпитаме някога ...

Браво Лали ! Това е истинатa. Много добре си го описала.

Дали ще го изпитаме някога ...

Ама разбира се, че ще го изпитаме. Няма защо да се съмняваме в това. Просто е въпрос на време:)

Лали, изключително добре си го написала!
 Притесненията са толкова много - първо докато забременеем, после докато го износим и най-накрая как ще протече животът му... Да всичко това си струва, неизвестното не винаги е толкова страшно.
Дай Боже всеки му!

Всеки път,като си правя тест си мисля "Дали ще се появи втора...АУ ами ако се появи ???"Никога не ми се е случвало да се появи.Понякога си задавам въпроса дали това не е самоцел.Дали не искам да се покажа,че ето виждате ли и аз мога..Не, просто искам истински смисъл на живота си - моето дете. С всичките плюсове и минуси.Знам,че мога да му дам много и то ще ми даде много-незаменими неща.Имам нужда от това повече от всичко на света.Докато не се случи не мога да съм истински щастлива.Това е.Радвам се на всичко и всички около мен.Обичам живота и близките си,но винаги има една "дупка",едно празно място до мен,в сърцето ми,в къщи, на улицата,на Коледа,когато ми е весело и когато ми тъжно...винаги си представям какво щеше да бъде ако имах едно малко мъниче,което да прегърна. Ох,много съм се разкиснала напоследък,момичета, извинявайте.

Ех, Лали трепна ми сърцето като започнах да го чета, аз също като другите си помислих че става дума за теб, пожелавам ти този месец да е успешен.

Мила Лали ,това което си написала за майчиният страх е толкова истинско и затрогващо ,че ми текат сълзите със всеки прочетен ред !! Толкова си права ! За всичко ! Аз минавам по този път ! Досега съм стигнала до" излизането сам -през деня!"и се надявам да стигна до края ! Понякога си мисля че е несправедливо цял живот да си изпълнен с притеснеия по отношение на детето но ако ги нямаше тези притеснения не бих могла да си представя живота си ! Толкова обичам сина си ,че ако трябва със собствените си ръце ще изтръгна сърцето ми от гърдите си и ще му го дам ! Дано никога и на никой не се налага такъв избор ! Дано всички момичета в този сайт почувстват майчините тревоги ! Дано всички да здрави и щастливи ! дано !дано ! дано !

Лали...
Мен ме е страх, че знам.
Тези, които не знаят, не се страхуват.