marche_kz, иска ми се да те успокоя, ако мога...ние с моя мъж си говорим за всичко независимо дали са страхове, притеснения или нещо друго. С чиста съвест и гордост мога да кажа, че аз го научих да споделя, но не беше лесно. Сега сме спокойни,/ доколкото може в това положение/, и по-сплотени. Ако не говорите за това ще ви е мн по-трудно. Да си обърнат навътре в себе си и то в такъв момент не е добро решение.
А надежда винаги има!

В НАШИЯ СЛУЧАЙ ПЪК НИКОЙ ОТ БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ НЕ ЗНАЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НИ.ПОСТОЯННО НИ ПИТАТ КОГА, КАК И ЗАЩО. В ТАКИВА МОМЕНТИ НИЕ СЕ СПОГЛЕЖДАМЕ И ПРОСТО КАЗВАМЕ ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ.С БОЛКА В СЪРЦЕТО И НАПИРАЩИ СЪЛЗИ НА ОЧИТЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА ОБЯСНЯВАМЕ И ЕДВА ЛИ НЕ ДА СЕ ОПРАВДАВАМЕ.АЗ НЕ ИМ СЕ СЪРДЯ ЗАЩОТО ЗНАМ,ЧЕ ДОРИ И НЕ ПОДЗИРАТ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО  МИ Е ТЕЖКО.
БЛАГОДАРНА САМ ЗА ОГРОМНАТА ПОДКРЕПА ОТ СТАРА НА СЪПРУГА МИ, НО ПОНЯКОГА МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ И С НЯКОЙ ДРУГ. ТОЙ Е С ТАКЪВ ХАРАКТЕР, ЧЕ НЕ ОБИЧА ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ  ПРОБЛЕМИТЕ СИ ,НЕЗНАМ МИСЛЯ ЧЕ НЕ ИСКА ДА ПОКОЖЕ СЛАБОСТ.ДОРИ НЕ ИСКА И ДА ГОВОРИМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ АКО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ СТАВА.ТРУДНО МИ Е.ФОРУМА Е ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО,КЪДЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ     

Мила какво да ти кажа ,много е трудно да не споделяш с никого...- когато бях в болницата  имаше една 36 годишна жена , която си говореше сама...постоянно ни питаше какво точно ше ни правят..и тн..а тя не била там (на етажа по стерилитет) защото имала проблем , аз същото Господ и казал да намине,,,какво ли не видях там(3 пъти бях), тръпки ме побиваха от тая жена , едва ли не и бях виновна че съм на 27(тогава)ТА -ВАЖнО Е ДА ВЯрВАШ!

marche_kz,
и моят мъж е от същия тип. Изключително е чувствителен. Казвал ми е, че не иска да говорим за проблема ни, защото това го натоварва допълнително. Аз, разбира се, съм се съобразаявала. Искало ми се е да споделя, но не е имало с кого.

Мимозиня,
не зная ти по какъв начин си успяла да отвориш мъжа до теб и да споделя. На мен психоложката ми е казвала, че не можем и не бива да опитваме да променяме един интровертен тип по наше подобие.

Жабче,
а теб те прегръщам силно и ти желая кураж и много вяра!

Момичета, аз сред приятели и близки срещам подкрепа. Обаче колегите... Учителка съм в голямо училище. Като си взех болнични за втората стимулация (при първата се разболях от варицела - от ученик и не се стигна до ИКСИ), започнаха коментарите. Стигнало се е до там, че нямам идея от къде ученици са разбрали и са питали колежка вярно ли е, че правя ин витро. След неуспешното ИКСИ направо не ми се ходеше на работа. А една колежка постоянно ме питаше нали няма повече да зарязвам така нейния клас и до кога няма да съм на работа т.е. опитваше се да разбере дали съм забременяла. Лошото е, че никой в прав текст нищо не ми казава, за да го насоля, а шушукания за гърба ми много и ме гледат едно особено... Чувствам се унижена от тяхното отношение! А това са хора, които възпитават!

Teya, за съжаление повечето хора гледат на нас като болни от някаква срамна болест. Радвай се, че близките ти те разбират и че имаш приятели, с които да споделяш.
И с моите колеги е така. Ходенето на работа се превърна в кошмар за мен. Имам бременна колежка в стаята, която твърдеше че ме разбира, само че сега освен за своята бременност и за клюки коя още колежка може да е бременна, за друго не говори. Аз мразя клюките, а още по-лошото е че по същия начин може да клюкарства и за мен зад гърба ми...А сме в една стая.
Не виждам друг начин освен да се правим че не чуваме. А и мнението на тези хора не ме интересува, живота си е мой, бо,бата си е моя.

Teya , Crystal , това, което чета е просто без коментар. За пореден път се убеждавам , че простотията ходи по хората, а не по животните - извинявам се но е така. Напълно ви съчувствам, но намерете сили да преборите тези "Жалки" същества в работата и наистина ще успеете да постигнете мечтите си. Аз лично, намерих всяческа подкрепа от колежките си и повярвайте, че те също се молят за всички момичета от форума, което ги прави наистина мои приятели. Само хората с големи сърца ще ни помогнат да успеем. Прегръщам ви.

joli75, 
На теб-много късмет и най-хубавият подарък за Коледа 

Crystal , благодаря ти за пожеланията. Сигурна съм, че на Коледа подаръци ще има за всички!

Трябва ли да търпим????Да,когато търсим светлина в тунела! Да,когато чувстваме ,че сме прави! Да,когато се борим за своето щастие! "Убий глупака с мълчание"-често се сблъсквам с въпроси от рода-"Ама вие до кога така?" .."Знаеш ли че имах познати ,които дълго нямаха деца?" И започват едни обяснения като че искат да ми помогнат със съвет,без да са наясно дали го искам или не.Дали причината е дълбоко скрита някъде и дали въобще разбират,че това не ги касае пряко. А как приемам тяхното отношение?-с усмивка пред тях,но често си поплаквам в къщи-така е.Посрещам с усмивка свеки нов ден ,щастлива съм че до мен крачи добър другар.....Вярно ,че човек излиза по-силен от трудни ситуации..но искренно се надявам и вярвам,че ще достигна до моята мечта по-силна,по-уверена и щастлива!

"Знаеш ли че имах познати ,които дълго нямаха деца?" И започват едни обяснения като че искат да ми помогнат със съвет

И те пращат при врачки и баячки или при кварталния гинеколог, който "прави" бебета  Колко такива съвети са ми дали и на колко съм повярвала докато стигна до истинските лекари...
Всички ще успеем да гушнем своите деца и колко щастливи ще бъдем тогава след дългото чакане

Crystal, Joli75, sugari75, bebe_вече 2007 - момичета, благодаря, че ви има!!!
Ако не беше подкрепата ви, не знам какво щях да правя! Имам подкрепа на близките си, но и не съвсем. Мисля, че само който е минал през това може да те разбере истински. Всеки дава съвет, ама точно както bebe каза - за квартални гинеколози и врачки и баячки... а понякога просто искаш да поплачеш на някое рамо или просто да споделиш, без съвети, без коментари ... И не постоянно да те питат как си и дали си се съвзел след поредния неуспешен опит, защото е ясно как си... тези хора наистина ти съчувстват и искат да ти помогнат, но не винаги намират начина и от това също може да те заболи! Е, силни сме, усмихваме се, правим се, че всичко е ок, после тайно плачем и продължаваме. Плачът ни помага да вървим напред! Питам се до кога?!

Teya, ще вървим напред докато е нужно и докато не постигнем целта си.Така, че смело напред - атаката е най-добрата защита!

От моите близки само съпругът ми знае как се чуствам в действителност. На свекърите и баща си казвам че съм добре като ме питат как съм. Не виждам с какво биха могли да ми помогнат, затова предпочитам да не ги товаря, още повече че свекървата е с доста лабилна психика напоследък и за най-малкото нещо реве, а това няма да ме накара да се чуствам по-добре, напротив...
Нямаме друг избор освен да стиснем зъби и да намерим сили да продължим.И така докато успеем!