И с близките не е лесно,,,като почнат ,,а какво точно ти има,,? ше се оправи ли ? ..е за да не съм пророк?!

 Тези хора са жалки с техните странни и ло6и забележки.

Моя опит с "подобни" хора е показал, че изливайки злобата си волно или неволно, повечето от тях се опитват да избягат от собствените си проблеми.

"Зачатие" е нашето спасение. Само тук може да намерим подкрепа и разбиране, защото всички сме със сходни проблеми.

Така е. Хората, които не са минали през това, което преживяваме - не могат да ни разберат. Единствено тук намираме разбиране. Лошото е, че на моменти и Зачатие не може да ми помогне да се справя със страха и отчаянието Не знам ако и този опит е неуспешен...

Ами и мен са ме дразнили безбройните подобни реплики.

Например, моя приятелка и връстница /30г./ веднъж я виждам на площадката пред тях с двете и деца. Едното го бе родила на 20, а второто - на 24. И като взе да ми ги говори едни, направо ме вбеси: " Ти какво чакаш, ти знаеш ли как ще си осмилиш живота... Децата са смисъла на живота..."  ...Тръгнах си, иди че и обяснявай, че аз страшно много искам да внеса смисъл в живота си.
Това беше преди около 4-5 години, но не съм го забравила.

Или пък един колега, който дойде и се шегуваше с мен, като каза, че заеми и деца най-лесно се правели. Е, казах, че не съм съгласна.

Или един братовчед на мъжа ми, който на една сватбе си бе пийнал и взе да ми обяснява, че аз бъркам, като не искам деца. Трябва да искам деца и да им продължа рода.
 Ужас направо!
... И куп други случаи

Не знам ако и този опит е неуспешен...

Aх де, не си мислиш такива работи предварително, НИКОГА! Независимо от всичко. Мислиш си - да, този опит ще е успешен

Стискам палци!

Нинче, така е - по принцип съм оптимист, но този път така ме е страх. Не знам какво ми става - чак аз не мога да се позная каква съм ... бъзла (да не казвам друго )   Мерси за подкрепата

бебе_вече, всички ни е страх, но като го споделя тук, ми става по-леко. Дори и по-малко ме е страх. Момичетата са казали, че разковничето е в оптимизма.
Желая ти успех и те прегръщам. Знам, че не можем да повлияем на крайния резултат по друг начин освен със спокойствие. Трудно е, но опитай!

Mен пък ме дразнят не само репликите ,но и действията.Кумицата се криеше през цялата си бременност/знае за нашият проблем със стерилитета/все едно сме заразно болни.Обяснението беше,че не искала да ме притеснява/???/.А сега като се роди бебето не идват в къщи на гости за да не му,,стане нещо на детето''.Това е човек който познавам 19 години .А за останалите подмятания просто нямам думи.Както беше казал някой:Грипа и тъпотията няма как да ги скриеш.

Това е защото си мислят че им завиждате!

Това е защото си мислят че им завиждате

Ако е затова просто е жалко

Mен пък ме дразнят не само репликите ,но и действията.Кумицата се криеше през цялата си бременност/знае за нашият проблем със стерилитета/все едно сме заразно болни.Обяснението беше,че не искала да ме притеснява/???/.А сега като се роди бебето не идват в къщи на гости за да не му,,стане нещо на детето''.Това е човек който познавам 19 години .А за останалите подмятания просто нямам думи.Както беше казал някой:Грипа и тъпотията няма как да ги скриеш.

Оооо, това с криенето е просто задължително.Признават вече като започне да им личи от няма накъде.Обяснението е винаги-Не исках да ти стане мъчно! :xМи на мен ми става много по-мъчно от факта, че сме се виждали постоянно, тя е била бременна, а си е мълчала.Сега подозирам за 2 приятелки, ама ще видим.До сега не съм се лъгала нито веднъж!

А майка ми тоя лаф по друг начин го казва:
Простотия, хрема и бременност няма как да ги скриеш-те си проличават!

Ми на мен ми става много по-мъчно от факта, че сме се виждали постоянно, тя е била бременна, а си е мълчала

И на мен.

А майка ми тоя лаф по друг начин го казва:
Простотия, хрема и бременност няма как да ги скриеш-те си проличават!

Абе момичета... лесно ви е на вас, вашите приятелки / кумци се крият, че са бременни...
Какво да кажа аз, като сестра ми криеше, че е бременна за втори път, при условие, че те са с антиспермални антитела, и в двата случая става дума за успешно ИНСЕ!!!!  
Просто не ми се коментира....

 

"Зачатие" е нашето спасение. Само тук може да намерим подкрепа и разбиране, защото всички сме със сходни проблеми.
Благодаря Ви, че ви има момичета.
БЛАГОДАРЯ!

Благодарна съм ,че още в началото ,когато разбрахме за нашия проблем ,знаех за Зачатие.Така стана ,че нямах такъв период на отчаяние,а напротив ,веднага почнах да търся изход,да събирам информация ,и видях че не съм сама.Не искам да си мисля какво щеше да е ако ви нямаше...

 

А за подхвърлянията ,не ги взимайте толкова навътре.Днес ми се случи поредната реплика,която съм сигурна,че не беше злонамерена,за съжаление ние сме по-чувствителни на тази тема!

Няма как да не боли от подхвърлени реплики. Аз малко предусещам кой е способен на такива и гледам да го избягвам, но усещам как се говори зад гърба ми и не ми става по-леко от избягването. Държа се лицемерно, но истината е че много ме боли. Ние самите така се измъчваме че не става, че и да ни говорят зад гърба не мисля, че болката се засилва от това. Просто ни го припомнят излишно.Много по-лошо е когато подвикват и тормозят  зад гърба на момичета с мъжки фактор, защото познавам такова момиче тука от форума.И то тормоза е от свекърва й въпреки че знае в кого е вината.

Няма как да не боли от подхвърлени реплики. Аз малко предусещам кой е способен на такива и гледам да го избягвам, но усещам как се говори зад гърба ми и не ми става по-леко от избягването. Държа се лицемерно, но истината е че много ме боли. Ние самите така се измъчваме че не става, че и да ни говорят зад гърба не мисля, че болката се засилва от това. Просто ни го припомнят излишно.Много по-лошо е когато подвикват и тормозят  зад гърба на момичета с мъжки фактор, защото познавам такова момиче тука от форума.И то тормоза е от свекърва й въпреки че знае в кого е вината.

Е тва е върха вече , тя какво иска , момичето да забременее от друг ли? Побъркан народ!

Аз забременях на 35, и то непланирано, така се радвах, че изобщо не съм се сещала да се крия, исках всички да знаят. В работата сме 3 приятелки, едната от които на моя възраст. Два месеца след като загубих бебето,разбрах, че и тя е бременна в 4 мес., /демек, когато и аз забебих/, и всички освен мен знаят. И това е жена дето ми е близка от 10 години! И я питам- защо бе мойто момиче не ми каза-нали сме приятелки, а тя патката проста-" ми не исках да знаеш, щото нали така се случи с тебе". /Дето викаше баба ми "да и ***** в устата"!/
Викам " Ми той спонтанния аборт не е заразен, и никой не е застрахован", ама болката ми остана. Не знам има ли възмездие, но тя си роди живо, здраво момиченце, а през цялата бременност пушеше и пиеше!Пък аз дето се пазех...
Едно аз махнах, едно господ ми взе- да се надявам, че сме се разплатили и започваме начисто!

Нандито,
аз на времето имах една колежка, която ми предлагаше да забременея от друг и да не казвам на мъжа ми.
Луда работа!

А оня ден етърва ми говореше нещо за някаква проблемна бременност, май и като видя, че се заслушах, веднага спря и ми каза "Нищо, нищо"
Е, много се подразних, че се държа с мен като с малко дете. Все едно смята, че сега като съм бременна, трябва да живея като в саксия и да не чувам никакви истории за мъртво бебе или аборт.
Напротив, смятам, че трябва да зная какво се случва, защото не съм застрахована от нищо. Тя не знае, че и без друго ги чета тук. И се опитвам да вземам всякакви мерки. Но наистина никой не е застрахован от нищо.

Ама, различни са хората.
Тя уж искаше да е добронамерена и да ми спести лошата новина, но мен точно това ме вбеси.

...аз на времето имах една колежка, която ми предлагаше да забременея от друг и да не казвам на мъжа ми.

На мен в болницата една лекарка ми каза да не се мъча с ин витро, ами да си намеря донор. И това в момент, в който аз се скъсвам от рев, чакайки да ми предизвикат раждането на бебе, чакано 2 години и след ин витро и което губя в 17 г.с...

А една колежка упорито ми мрънкаше, че са прехвърлили моята работа на нея, какво съм лежала вкъщи, да съм си ходела на работа. Какво толкова ме било страх, бременна съм била не болна. На репликата ми, че това може да е единствения ми шанс да имам дете и че страховете в това положение са много по-големи, тя взе че се обиди и отвърна, че това, че съм забременяла с ин витро, не ме прави повече майка от другите, страхове винаги имало... 

Имам и "приятелка", която упорито ме отбягваше докато беше бременна. На директния ми въпрос защо го прави отговори, че съм предизвиквала у нея отрицателни емоции, а това вредяло на бебето. Като ме видела едва ли не се чувствала виновна, че е бременна, а аз не мога.

Хора разни... С времето се научих да отсявам тези, които ми причиняват болка. Просто ги игнорирам. И не си спестявам язвителните реплики.

В НАШИЯ СЛУЧАЙ ПЪК НИКОЙ ОТ БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ НЕ ЗНАЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НИ.ПОСТОЯННО НИ ПИТАТ КОГА, КАК И ЗАЩО. В ТАКИВА МОМЕНТИ НИЕ СЕ СПОГЛЕЖДАМЕ И ПРОСТО КАЗВАМЕ ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ.С БОЛКА В СЪРЦЕТО И НАПИРАЩИ СЪЛЗИ НА ОЧИТЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА ОБЯСНЯВАМЕ И ЕДВА ЛИ НЕ ДА СЕ ОПРАВДАВАМЕ.АЗ НЕ ИМ СЕ СЪРДЯ ЗАЩОТО ЗНАМ,ЧЕ ДОРИ И НЕ ПОДЗИРАТ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО  МИ Е ТЕЖКО.
БЛАГОДАРНА САМ ЗА ОГРОМНАТА ПОДКРЕПА ОТ СТАРА НА СЪПРУГА МИ, НО ПОНЯКОГА МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ И С НЯКОЙ ДРУГ. ТОЙ Е С ТАКЪВ ХАРАКТЕР, ЧЕ НЕ ОБИЧА ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ  ПРОБЛЕМИТЕ СИ ,НЕЗНАМ МИСЛЯ ЧЕ НЕ ИСКА ДА ПОКОЖЕ СЛАБОСТ.ДОРИ НЕ ИСКА И ДА ГОВОРИМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ АКО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ СТАВА.ТРУДНО МИ Е.ФОРУМА Е ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО,КЪДЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ