ТРябва ли да търпим?Как приемате отношението на хората към вас?Когато чуете реплика от сорта- ,,Които не му е писано- няма да има!,, или -това е естествен подбор! ,, или -ГОСПОД си знае работата!.. Как реагирате? Трябва ли да ни нараняват хора , които нямат представа какво е?

За съжаление, който не е преживял това, което ние преживяваме, не може да ни разбере. Именно затова не трябва да позволяваме да ни нараняват. Аз просто бих подминала такива реплики, дори бих казала че на този етап се амбицирам още повече като чуя нещо такова. Отношението на повечето от колегите ми към мен е общо взето като към болна от някаква странна екзотична болест.nandito78, опитай се да си над тези неща и се съсредоточи върху осъществяванито на твоята мечта, важното е близките ти да те разбират и подкрепят!

Сега да ви кажа какво ми каза една колежка.
До края на месеца ми предстои лапароскопия и ще съм в болнични.
И тя ми каза да ида да се оперирам в края на януари или февруари за да може тя да излезе в отпуска по Коледа.
И сега плюе зад гъра ми че и развалям отпуската.
Че аз да не отивам на почивка, или умерам от желание да ме оперират
На който не му е до главата му е много лесно!

точно за това ставa въпрос, народа е настроен да си гледа собствения задник,,,и тая екзаотична болест -да,,,хахаха ,,хем смешно -хем тръпки ме побиват, а най-интересното е , че като им дойде до главата , почват да те питат и са по-ниски от тревата!

mpia - не приемай толкова вътрешно тази твоя колежка... Дали операцията е поради нашите си причини, или поради някаква друга причина, тя щеше да реагира по същия начин... Това просто е един пълен егоист, на който ти си счупила хатъра...

Не трябва да търпим е моят отговор...
Всеки път когато някой ме засегне, не се свивам в дупката си, а му отговарям ясно.
Моите колежки са отвратителни на моменти. Понеже знаят, че ако ми кажат нещо лично веднага скачам- напоследък си траят. Но пък по цял ден говорят за децата си.

Аз гледам да различавам личните нападки, от разговорите им, от които просто ми става мъчно.
Ако аз съм в твоята позиция, щях да я изям тая. Просто щях да й обясня, че става дума за важна операция за мен, и никакъв компромис не мога да направя. Ще я попитам тя не би ли постъпила така на мое място. И ще 'благодаря за разбирането'. Айде нека си отвори устата за още....

Но всяка от нас е различен човек, с различни реакции. Аз съм доста зла, все едно другите са ми виновни за положението. При най-малък намек питам "Ти какво точно искаш да ми кажеш с това?" и после съжеляват. Аз не мога да си трая.

Аз съм акушерка-та колежката ми е много наясно къде и за како отивам
И въпреки това.............

аз отдавна съм разбрала, че разбиране не мога да намеря във "външния" свят...
много съм наранявана, много плаках...и в един момент си казах..."ами те просто не са наясно, няма защо да ги виня...нека си гледат живота"...и спрях да споделям с познати, спрях да обръщам внимание на "жаловитите" им погледи...просто ги елиминирах от живота си..
разбиране срещам единственно във форума тук, при хора, които вървят по моите пътища, които страдат искренно за нашите неуспехи и искрено се радват на успехите..сега тук е моят живот и моето обкръжение...и даже много си ми харесва така...защото няма злоба, няма фалшиви съжаления...
просто пренаредих живота си, съобразно моите интереси...
с две думи "турих си кепенцата и хич не ми пука от онази злоба на вън"

AIDA -възхищам ти се и се прекланям пред силния ти дух !!!

nandito сама избираш дали ще търпиш тези неща или не. Ако решиш, че не можеш повече да ги търпиш и си отстояваш позицията, ще избереш да не си от добрите.
Аз избрах да съм от лошите. В началото е малко гадничко чувството. Мислиш, че всички те гледат накриво. Ама сега се чудя защо изобщо съм си губила времето да съм добра. Еднакво лесно е да кажеш и да и не, повярвай.
А относно репликите - то е ясно, че никой що годе интелигентен човек няма да ги каже, така че, давай смело
Господ си знае работата - Ти ли се мислиш за Господ; кой е господ; от къде знаеш; или като крайна мярка - като гледам тебе, едва ли знае какви ги твори
Естествен подбор - като гледам как боклуците се плодят като зайците, а при такива умни хубави и интелигентни като мен не става лесно..., но това е положението, бездарието винаги е било по-агресивно от таланта
Ако не ти е писано, няма да имаш - ти ли ги пишеш тези неща; не знаеш какво е писано; ако ми падне този дето пише без да мисли... ;
И накрая - ей средновековието свърши преди няколко века, кварталните клюкарки не ти ли казаха

nandito сама избираш дали ще търпиш тези неща или не. Ако решиш, че не можеш повече да ги търпиш и си отстояваш позицията, ще избереш да не си от добрите.
Аз избрах да съм от лошите. В началото е малко гадничко чувството. Мислиш, че всички те гледат накриво. Ама сега се чудя защо изобщо съм си губила времето да съм добра. Еднакво лесно е да кажеш и да и не, повярвай.
А относно репликите - то е ясно, че никой що годе интелигентен човек няма да ги каже, така че, давай смело
Господ си знае работата - Ти ли се мислиш за Господ; кой е господ; от къде знаеш; или като крайна мярка - като гледам тебе, едва ли знае какви ги твори
Естествен подбор - като гледам как боклуците се плодят като зайците, а при такива умни хубави и интелигентни като мен не става лесно..., но това е положението, бездарието винаги е било по-агресивно от таланта
Ако не ти е писано, няма да имаш - ти ли ги пишеш тези неща; не знаеш какво е писано; ако ми падне този дето пише без да мисли... ;
И накрая - ей средновековието свърши преди няколко века, кварталните клюкарки не ти ли казаха

Много добре -ХАРЕСВА МИ!Колко щеше да е хубаво всички да мислеха като тебе!

Моята колежка също не бе възхитена от това, че в момента съм един месец болничен след лапарото. Имаме доста работа, е тя ми я праща по мейла и си работя у дома. Категорично съм заявила на работа, че това да имам дете е по- важно от всичко и няма да правя компромиси. Иначе и мен ме гледат странно и ми подхвърлят разни реплики, аз си ги отрязвам най- порядъчно и въпроса се приключва.

Навеждате ма на въпроса- всеки да се съобразява с всеки или никoй с никoй?!
НЕ Е ли най-важна ,,златната среда,,?

Ами ще кажа само това. Всичко в този живот се връща! Всичко! Така че, преди помислиш, кажеш или направиш нещо, трябва добре да си помислиш. Защото наистина се връща - и добро, и лошо. Като бумеранг. Този, който го запраща срещу теб, много скоро усеща силата му на този бумеранг. Дали с твоя помощ или по силата на някаква друга логика, ама му се връща на лошия лошотията. Иначе как ще я има хармонията в този свят. А иначе, колежките вероятно си говорят с неприязън за мен и моите отсъствия и злорадстват, че на тях такива работи не им се случват и не биха им се случили. Докато не знам за това, добре. Но разбера ли, не бих искала да съм на мястото на човекът, който стои срещу мен, защото в такива моменти не прощавам. На никого, за нищо. Защото и мен никой не ме е пощадил. И защото много боли!

Днес.
Стоя във фоайето на поликлиниката с бебето на приятелката ми в количката,бутам я назад-напред ( чакам приятелката ми да и напишат болничните)...И...Имам чувството,че целият свят знае,че това бебе не е мое,и че аз нямам свое и изобщо може и да нямам!Незнам защо,но си мислех точно това!Много ми е мъчно и болно...Много!Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"!Ужасно съм чувствителна на тази тема,но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват,че биха могли да наранят с думи!

...Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"...но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват...

  Споко,мила!Ще притръпнеш! И аз бях така,обаче "Зачатие" ме "излекува"!Благодарение на безкористната подкрепа на момичетата тук,бързо излязох от черната дупка!Иначе по темата:"Никога не оставяй коня си в калта!" И в никакъв случай не си трайте!

Баракуда е много права. Преди да открия форума бях като полна, вечно в депресия и мъка. Сега съм като нова, хорската злоба не може да ме засегне. Тука имам всичката подкрепа която ми е нужна!

аз отдавна съм разбрала, че разбиране не мога да намеря във "външния" свят...
много съм наранявана, много плаках...и в един момент си казах..."ами те просто не са наясно, няма защо да ги виня...нека си гледат живота"...и спрях да споделям с познати, спрях да обръщам внимание на "жаловитите" им погледи...просто ги елиминирах от живота си..
разбиране срещам единственно във форума тук, при хора, които вървят по моите пътища, които страдат искренно за нашите неуспехи и искрено се радват на успехите..сега тук е моят живот и моето обкръжение...и даже много си ми харесва така...защото няма злоба, няма фалшиви съжаления...
просто пренаредих живота си, съобразно моите интереси...
с две думи "турих си кепенцата и хич не ми пука от онази злоба на вън"

AIDA -възхищам ти се и се прекланям пред силния ти дух !!!

И аз постъпих така, повярвайте действа.
А на тези които се заяждат спокойно им отвръщах, че и те не са застраховани!!!
"Което не ни убива, ни прави по - силни"

Отговорлите ми на тъпи реплики са според зависи. Не толкова от човека колкото от настроението ми. От любезно, но категорично отклоняващи темата, до откровено злобни.
На любимата ми реплика "ами деца няма ли да имате, то времето си върви" аз обикновено отговарям :" Така ли, ама аз не ставам ли по-млада с годините?! Божеее, добре че си ти да ми кажеш, че аз патката с патки нямаше и да се сетя даже". А на другата ми любима - " Знаеш ли колко е хубаво да имаш деца" - аз казвам " А ти знаеш ли колко е гадно майка ти да си отиде само на 54?". Гадно е колкото си щеш, но в моя случай понеже е вярно за съжаление, действа абсолютно безотказно. На никого и за нищо не оставайте длъжни, защото иначе просто си го трупате в и без това измъчените душици. А не го заслужавате.

...Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"...но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват...

  Споко,мила!Ще притръпнеш! Wink И аз бях така,обаче "Зачатие" ме "излекува"!Благодарение на безкористната подкрепа на момичетата тук,бързо излязох от черната дупка!Иначе по темата:"Никога не оставяй коня си в калта!" И в никакъв случай не си трайте!

Е, това е. Баракуда е права. Аз бях на ръба и мислех 4е света се обръ6та. Но тук намерих сродни ду6и и малко по малко се съвземам. Отдавна не съм писала, но това ме "предизвика". Тези хора са жалки с техните странни и ло6и забележки. Горе главата и гледай да не им обръ6та6 внимание. Знам 4е 4удото 6те стане и вси4ки 6те бъдем маики, и то най-добрите. Успех мила.