Потресена съм или по точно като ударена с парен чук
Моите съболезнования.
Господи това е и моят кошмар, който от години сънувам и така се срамувам след това (все си мисля, че сънувайки подобни сънища, предизвиквам съдбата, да не дава господ)
От доста дълго време, не бях се чувствала по този начин, може би от скорошната загуба на моят татко, вуйчо, вуйна, братовчед, братовчедка, буца в гърлото засяда и сълзи от очите потичат без да мога да ги контролирам.
Знам че в този момент единственото което можеш да направиш е да говориш/пишеш за твоят писанчо, знам имаш огромна нужда от това. .
Струват ти се сега цяла вечност отминаващите часове, трудно дните и седмиците ще преживяваш, но лека полека ще се научиш да живееш с мъката и болката, точно тогава ще се появи и твоята НАДЕЖДА. Вярвай в нея надеждата крепи човека, ще продължиш и борбата след време за постигането на общата ви мечта. Сега мила плачи, скърби, това е в природата на човек, за да продолява болката и да продължава напред.
С теб сме и силно те