Ще си позволя да се включа. Като бивша бременна (успешна бременност с близнаци до средата на 9 месец след ИКСИ)
и с желание за настояща такава.
Попрочетох темичката и виждам как всички чакащи тестовете са пълни с емоции, нетърпение и как търсят всякакви признаци и НЕпризнаци на бременност. Най-вероятно няма да открия топлата вода, като кажа, че признаци няма. Всеки признак за цикъл може да е такъв за бременност и обратното.
А доколкото нчина на живот след трансфера, може и да разбудя духовете, но съвета на лекаря ми ми помогна много. Съвета беше "Достатъчно промени сме предизвикали с всички тези хормони, напрежение и пр, че ако промениш и начина си на живот и се пазиш като писано яйце, шока за организма ти ще е толкова голям, че е възможно тялото ти дори и само като защитна реакция да "откаже" бременността. Така че прави това, което обичаш и което си правила досега. Ако си свикнала да пиеш много кафе, и сега рязко спреш кафето - това е шок. Ако си свикнала да ходиш доста и изведнъж спреш - пак шок. Та дори и за цигарите е същото. Така че да се намалят "вредните навици" е едно. Но да се спрат е съвсем друго, и неприемливо." Това беше съвета на моя док. Това и правих. Пиех по малко кафе, пушех по 2-3 цигари на ден (преди това пушех почти по цяла кутия за 24 часа). Разхождах се. Излизах с приятелки на кафе. Дори и хоро играх
И в крайна сметка, понеже няма как да кажа, че и аз не съм го мислила, и не съм се притеснявала, на 10 ден след е.т. гърдите спряха да ме болят. Изпаднах в познатата дупка на отчаяние. Реших, че съм приключила с поредния опит. На 11 ден след е.т. гърдите отново започнаха да ме болят. На 13 ден е издържах и направих тест. Положителен. Така че, промяната в начина на живот, лично по мое мнение, действа по - скоро негативно (налагайки на организма и дори на психиката си, непривични до този момент навици).
Вярвайте - вярата е половината успех. Останалите 50% си ги разделят доктора и природата.