При първите два опита лежах, пазех се, даже ставах от дивана или леглото бавно, като че съм гипсирана цялата:) Че и бавно стъпвах:))))))))))
При третият ни успешен опит не само, че не се спрях и ден след трансфера, ами ходех на вилата ни всеки ден сутрин рано (беше пролет) копаех и плевях градинките си, косих трева, пренасях и камъни защото все си редя нещо и пренареждам, и вечер се прибирах доволна и изморена защото не ми оставаше време да мисля "ами сега дали ще забременея". Приятелите ни знаят какъв е пътят до вилата, дупки, камъни и все едно се возиш в каруца независимо в каква кола си:))))))))
Ако не бях на вилата по цял ден бях на разходка в морската градина с приятелки. Наистина не се спрях. Имах положителен тест.
Едно разбрах...формула няма. При всеки задачата се решава по различен начин, всичко останало е да успокоим съвеста си, че сме направили "необходимото" при евентуален неуспех.
Моят доктор винаги казва "живей си живота". Всеки разбира и живее живота си както намери за добре, другото е...късмет.