"Междувременно неонатоложката беше измила и увила малкия човек и го беше показала на баща му. Докато дремех на операционната ми го донесе пак, да се уверя, че номерчетата на неговата и моята ръка са еднакви.
Приключиха с шиенето за около половин час и ме заведоха в реанимация. Няколко системи, пясък на корема, половин час тракане на зъбите, а после голям студ. Лигнин и найлон бяха постлали под мен, защото не можех да ставам.Час и половина по-късно започнах да си размърдвам палците на краката и ми беше много забавно как мисля, че мърдам целия крак, а всъщност не е така.И след толкова дългото чакане за сън най-накрая заспах. Сладко и блажено. Поисках си обезболяващо вечерта и пак заспах. Естествено на следващата сутрин първото ставане те кара да си мислиш, че си покорил сериозен връх. Бях леко замаяна дали от упойката или от почти 24-часовото обездвижване, но радостта от измитите зъби в този момент е огромна! какво да кажем за половината филийка хляб с парче сирене! Ами беше толкова вкусно!
Любезна санитарка дойде и ми взе сака, за да го занесе в стаята, където щяха да ме местят. И в момента, в който казах, че имам запазена ВИП стая сякаш се спуснаха черни завеси! "Ами тогава ходи си я намери стаята, ти луда ли си да даваш допълнително пари?! И ако обичаш не сядай на тези чаршафи!" Ама къде да попитам за тази вип стая? Отговор не получих. Така сама, клатушкайки се от крак на крак и със сак в ръцете трябваше да остана един час права и самичка в коридора докато издирвам начин да се настаня в стаята си. Предимството на ВИП стаята е 1. тоалетната и 2. редовните посетители. Нямах намерение да се лишавам от това!
Е, настаних се и зачаках да ми донесат бебнцето Междувременно се качи и таткото, и бабите и, и, и....
Емоцията в този ден те кара да се замислиш за болката само когато ставаш от леглото. Виж, през нощта започнах сериозно да се замислям дали следващото раждане да не е нормално Но всичките ми колебания и болежки отлетяха на следващия ден. "
Пътешествие в непознати територии... . Поетично, интелектуално и същевременно-човешко, без да е прекалено.
Грък такива неща не може да напише. Никога.
