Галиан , безрезервно те разбирам!
Ще призная и още нещо , чувствала съм се точно като теб!
Психолозите наричат това , отхвърляне. Когато някой разбере за себе си , нещо шокиращо, било то , че НЯМА ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ или , че е уволнен или , че е загубил близък ,или друга шокираща новина , обикновено реагира с пълно отрицание и неприемане.
Това е нормална човешка реакция и нищо повече!
Ти си смела ,защото го споделяш , но между редовете ти, има зов за помощ!
Ще ти кажа нещо , НЕ СИ егоист,повече от другите.
Аз , не си вадя изводи ,че не обичаш мъжа си!
Ти просто имаш нужда от време за осъзнаване и решение.
В никакъв случай не избързвай !
Аз се подготвях психически близо година!
Не оставяй никой друг да ти казва ,"СЕГА ГО НАПРАВИ!"
Ти и той ,заедно ще решите , а ти се успокой и попитай сърцето си ,какво иска!
Сега страховете крещят и не го чуваш!
И още нещо - добре си дошла  !

еми ако иска деца трябва да се пребори с тоя страх.трябва да реши дали да си спести шепа хап4ета и няколко инжекции или да остане без деца.а сам сигуърна 4е и лекарства е пила и инжекции са и слагали така 4е според мен се глези малко пове4е.

Доста силно казано, но всеки има право на мнение. Не смятам, че се глези. А да се сравнява процедурата с шепа хапчета и няколко инжекции е несериозно.

Всеки е егоист, в по-малка или по-голяма степен.
Нима на вас ви е било лесно някой да ви каже  - за ин витро сте...и вие сте се метнали веднага?!?!? Не вярвам !

Рози, има... когато излязоха моите резултати и доктора каза - за ИКСИ сте, първия ми въпрос беше... "Кога почваме?"...
Да, после дойде момента със самообвиненията, с мислите, че съм половин жена... Преодолях ги, направих ИКСИ-то... и пак ще правя, докато издържи организма ми и има смисъл, няма да се предам...
Знам, че и аз гледам от собствената си камбанария, но първия пост просто не мога да го разбера, не мога да го приема... Страх ме е, затова се отказвам от ИКСИ... ами всички ни е страх... да не говорим за тези момичета, чиято диагноза е подобна на моята... нима на тях им е леко да ги тъпчат до козирката с хормони, да се чудят на кой свят са, едва да дишат... и въпреки всичко да падат, да стават, да се изтупват и да продължават напред водени от мечтата си за дете?

Та такива ми ти работи... Галиан, вземи се в ръце момиче, и скачай когато си готова, процедурите не хапят   само леко боцкат, ама това не е болка за умиране  

Когато единственият Шанс zа дете е АРТ, това не е присъда, това е въzможност!
Не е като да си болен от неиzлечима болест, не си обречен.
И от тебе не се иска да дариШ орган или да се съгласиШ да ти ампутират крайник...
Ако искам дете от тоzи мъж, ниЩо не би ме спряло, zа да осъЩествя мечтите ни.

когато излязоха моите резултати и доктора каза - за ИКСИ сте, първия ми въпрос беше... "Кога почваме?"...

 и моята реакция а и тази на мажа ми беше то4но такава.но каквото и да реши според мен тя ше си е прав дали осиновяване или инвитро.но тук нестава вапрос за избор които тя трябва да направи а за това колко я е страх какво била преживяла от прегледа при гинеколога какви ужасии била 4ела.. .какви ужасии бе моми4е само хап4ета и инжекции а пункцията ти е с пална упоика която е мнооого хубава :wink:каде ги 4ете тия ужасии.верно 4е има и изклю4ения моми4ета на които им се слу4иха и неприятни неша но се броят на прасти а хиляди жени ще ти кажат 4е няма страшно.според мен този страх е от незнание. 4е то моми4ето за парви пат е ходило на гинеколог преди 2 години.страха идва от ниска сексуална култура според мен.а и 4е мисли 4е тя няма проблем и може да си забременее го доказва никои не е застрахован и никои незнае докато не се изправи срещу това.

Петя74 просто се радвай че не си преживяла ужаси
Е, не ми казвайте че ви харесва
а го правите за да имате дете и търпите на всичко,
така ще ви разбера

Е анджък де, те за това иде реч.... Щото девойката е на тема... мяу мяу мамо мааа болиии ... ама ха де!!! Мъжът й се подлага на биопсия, а тя какво?... Ама аз мяу глез не мога ... ей ТЕ ТОВА не мога да го разбера 

Знам знам Ама пусто кат' не мога да го разбера това девойче, и туй тоз  (ПП - теб те разбирам  )

и аз това казвам немога да я разбера а за радост няма радост в тая ситуация за какво да се радвам 4е ми предстои шесто инвитро ли или да се доказвам на някои 4е сам герои като се тап4а с наи разли4ни препарати и сам имала куража да продалжа.но изказвания от рода ама ще ме боли ли ама страшно ли е ама що пак да го правя като не сам виновна аз страх ме е от доктори от прегледи и т.н.еи това ме дразни.в друга тема едно от моми4етата беше писало 4е то4но когато трябвало да запо4нат с инвитрото мажа и я зарязал зашото неможел да продалжава така.вси4ки го опрекнаха казаха 4е тои не я заслужава защото то4н когато трябва да са заедно тои и обраша граб.това много ми напомня на този слу4аи но тук ролите са сменени.немога да си представя мажа ми да се откаже от вси4ко щото го е страх и ми се лигави.да не се сарди гарлата ама аз така го виждам.то страх страх ама не е болка за умиране

но тук нестава вапрос за избор които тя трябва да направи а за това колко я е страх какво била преживяла от прегледа при гинеколога какви ужасии била 4ела.. .какви ужасии бе моми4е само хап4ета и инжекции а пункцията ти е с пална упоика която е мнооого хубава

Аз пък продължавам да мисля, че не затова става въпрос и че това е само на пръв поглед!
Мисля, че Ефирче се опита да си/ни/й го обясно много точно, възпитано, умерено, без излишни лиготии и превземки, без да я сдъвче.

Не коментирам страха от лекари, страх ме е щот ще боли и тем подобни, за себе си знам докъде съм силна и знам, че страхът от болката не би ме спрял изобщо, но пък други неща, абсолютно безболезнени физически са ме преобръщали задълго. И въпреки че този страх така, както за вс и за мен е глупав, не бих държала такъв тон, не бих правила такива генерални заключения и изказвания за тази "лигла" и безлична "гърла"...
И пак - ако момичето наистина има проблем, с какво и помогнахме дотук?

А какво ще кажете за темите, пускани за осиновяването, където жената иска, отчаяно иска,  но мъжът й е твърдо против, не може да преглътне, че няма да е биологично негово, егоиста! Ми да ги съветваме направо да се развеждат, щот не се обичат!

Копирам предишния си постинг тук , защото по неясни за мен причини , той липсва в темата.
Трия го , появи се!

Иначе мисълта ми ще бъде висяща!

Не разбирам ,защо това момиче е толкова съдено!?
Първо може изобщо да  не иска да прави ин витро, това си е нейното тяло и нейният организъм и нейният живот! Тази процедура не е просто няколко боцкания , а процедура с реални рискове, и всеки за себе си взима решение , дали и кога!
Второ много от нас са "ходили в гората" и ги е било "страх от мечки", но са забравили!
Трето, всички сме различни!
На мен ми е чудно как някой може да пищи от паяк , но не мисля ,че това е глезотия , а реален СТРАХ.
Защо просто не се опитаме да разбираме другите , преди да им лепнем етикет..?

Страхът е толкова човешко чувство. И мен ме е страх - от болка, от доктори. Все още се притеснявам  като се кача на магарето, макар лекарите ми да са много внимателни и да се държат професионално. Страх ме беше и от игли - за последните 3 години толкова пъти са ме боцкали, че вече този страх го преодолях (а така ми се иска да си бях родила като по учебник и още да ме е страх от боцкане ) Когато тръгнахме по този път, докторите казаха - проблемът е в мъжа ми. Той послушно ходи да му слагат прегнил, отиде и на операция от варикоцеле - за нея бях абсолютно против, защото го обичам и не искам да го боли. Готова бях да направим инвитро, за да не се налага него да го боли. Точно поради същите чувства, той направи операцията - за да не се налага да правим инвитро, за да не ме боли мен. Господ обаче си имал други планове - сега ми казват, че имама намален яйчников резерв и трябва да въпреки хубавите показатели на мъжа ми да направим инвитро. Страх ме е от това гадно инвитро, но повечеме е яд, че напразно моето момче го оперираха, макар той да се прави на мъж, че не го било боляло. Сега иска пак да прави операция, само и само аз да не се подлагам на всичко, свързано с инвитро, въпреки че му обяснявам, че няма смисъл. За това колкото и да ме е страх, ще направя каквото зависи от мен да го даря с бебче. Обичам го и се моля всеки ден да му родя дъщеричка с неговите черни очи, която той гордо да гушка.

п.с. Галиан, не те укоравям и разбирам страха ти. Важното е, каквото и да решите, да го направите заедно. Да се подкрепяте и да вървите заедно в живота. Пожелавам ти да вземете решение, което и двама ви ще направи щастливи. Не е лесно да се решиш на инвитро, на осиновяване или пък на донорска инсеминация. Дано на по-малко хора им се налага да правят такъв избор

Да разбереш как нещо не бива да се прави, също е начин на придвижване, стига от това да не страдат околните...

Решението е трудно, Аз лично много добре я разбирам Джилиан. При нас видимият проблем също беше при мъжа ми. При мен видимо няма проблем, но ще съм твърде наивна, ако убедено твърдя,че аз съм си 100 процента ок. Твърде много истории съм видяла, за да твърдя подобно нещо 

След 5тата ни поредна неуспешна инсеминация, пред нас вариантът беше ИКСИ.Аз имах ужасна вътрешна съпротива да го правим. Исках веднага да подадем документи за осиновяване, но мъжът ми страшно настоя да опитаме. И когато започнахме, въпреки вътрешната ми съпротива, аз желаех от все сърце да успеем. Не успяхме и емоционалния удар беше жесток.
Затова може би и пръвоначалната ми вътрешна съпротива се превърна в убеденост, че второ на ИКСИ няма да се подложа. Но, аз съм така устроена - това е моята лудост, знам, че не е нормално, или поне не е обичайно срещано - не държа да бъда бременна и да родя, наистина не държа. Но повече от всичко на света, от както се помня, съм искала да бъда майка.

Не ме е било страх от физическа болка или дискомфорт. Страх ме беше, и както видях с основание, от емоционалния шамар. Сега времето отминава, лошото се забравя и когато говорим за второ дете мислим над варианта за второ осиновяване или най-много ИКСИ на ЕЦ (повече ми прилича на инсе, а там аз съм гърмян заек )

Ин витрото не е чак такава песен, каквато я описвате. И никой не може да даде гаранция, че точно на теб няма да се случи нещо лошо. Всички си мислим, но пъдим тази мисъл от главата си. Но не дай си боже, ако ти си този 1% на който му се е случило да му спукат кръвоносен съд и после те държат в болница и си на прага на смъртта... Тогава за какъв егоизъм става въпрос? Това е чист инстинкт за самосъхранение! Всеки сам знае и решава къде е предела на силата му и колко може да понесе!
Дали си направил 1 или 61 опита ин витро, ако точно на теб се случи нещо лошо? Никой не е застрахован и не е геройство това, колко процедури можеш да издържиш, а това дали можеш да се пречупиш в името на нещо друго... Нещо по-различно от това...

Уплашена си. Нормално е.
За мен новината, че имаме живи сперматозоиди беше най-хубавото нещо в живота ни. Това, че можем да направим икси приех като дар Божи. Но това съм аз.
Помисли добре. Рискове има, така е. Но макар и не толкова чести, колкото ни се иска и успехи има.
Има теми за азооспермия, погледни ги ако искаш. Но наистина мъжът ти прави максимално възможното за мъж за да имате дете. Ако имаш нужда от време, изчакайте с решението, но го вземете двамата.

Е анджък де, те за това иде реч.... Щото девойката е на тема... мяу мяу мамо мааа болиии ... ама ха де!!! Мъжът й се подлага на биопсия, а тя какво?... Ама аз мяу глез не мога ... ей ТЕ ТОВА не мога да го разбера 

Мъжа и се е подложил на биопсия, защото в еякулата няма никой, ако вси4ко му беше наред, нямаше да има нужда да се подлага на биопсия,
моя мъж като му откриха азооспермия, дори не искаше да се подлага на биопсия- това е негово право, аз настоях, е той се съгласи, но можеше и да откаже, нали!
Това 4е някой решава да се подложи на биопсия или икси, не зна4и 4е автомати4но и вси4ки останали трябва да решим същото.
Рали Пат, много ме у4удва какво то4но не разбираш в това моми4е, може би ако си представиш, 4е вси4ки хора са разли4ни и ний сме тук не за да ги разбираме, а за да ги подкрепяме, даже дори не сме длъжни да ги разбираме, по-лесно ще разбереш  

ПП малко гневно май зву4и от моя страна, ама не е   просто исках да кажа, 4е ако някой е разли4ен от нас, не е задължително да успеем да го разберем, но и да не успеем, какво от това, нали, живота продължава  

Галиан, толкова добре те разбирам...! И не виждам нищо толкова ужасно в страха ти, в нежеланието да си част от подобни медицински манипулации, да повярваш, че животът ти за неопределено време ще бъде свързан с болници, с игли, с болка... Твоят живот, който до момента е бил толкова нормален...
Изправена съм пред същия страх. Израсла съм в болници и поликлиники (дете съм на лекар), но да вляза в тях от позицията на пациент ме изпълва с ирационален ужас. И, да, точно като дива котка, мяу страх ме е, мяу, ще ме боли ли, мяу, не искам, мамо! Признавам, че съм глезена, до сега винаги съм получавала желаното бързо, лесно и безболезнено. А сега...
Нещата не се оправят с времето. Минаха няколко месеца, но така и не свикнах с мисълта, че няма да изненадам някоя сутрин мъжа си с новината, че този месец сме успели. Имало е моменти, когато съм се питала дали не искам бебето просто напук, защото не става. Имало е дни, в които наистина ми е било толкова тъжно, че съм била близо до думите "Не искам дете, не по този начин". Сега, когато стъпка по стъпка напредваме и може би в началото на следващата година (живот и здраве!) ще можем евентуално да започваме и нашата процедура ИКСИ, ме крепи единствено мисълта, че имам голям шанс да избегна стимулацията и да действаме с ин витро матурация. Иначе страхът би надделял, бих плакала от страх, а това е нещо, което не мога да причиня на моят любим мъж, не мога да му причиня болката да вижда как плача и да се чувства виновен (интересно, но откакто минахме вододела "Азооспермия", аз спрях да плача - поне не заради това, че бебето не става ...).
Според мен да се страхуваш е човешко. Четенето на медицинските подробности около процедурата не прави нещата по-леки, напротив. Аз лично имам фобия от венозни манипулации. Не от игли, не от инжекции, от венозни манипулации. И то истинска фобия. Не ме питайте как съм изследвала хормоните си... В лабораторията той даваше иформация за името ми, ден от цикъла и т.н, защото аз не можех да говоря от ужас.
Сега чета за пълна упойка...
Страх ме е, да. Толкова много, че... Не мога да намеря думите. Моля се, моля се да не се наредя сред онези от вас, които са преживели това повече от веднъж. не знам дали бих имала сили.
Засега продължаваме, На инат. На игра. Една част от мен не вярва, че е реално, адна част от мен крещи за пощада... Но няма да се откажа. Аз съм 24 годишна глезана, която тропа с краче и иска да стане майка. На децата на този мъж, точно на неговите.
И така, на инат, продължаваме. Обаче ме е страх и никак не се срамувам от това. Разпънете ме сега. Но ако дългото ми изляние бъде емоционална подкрепа на някого, мисля, че си струва. Понякога дори едно потупване, една дума на съпричастност, е достатъчна, за да съберем сили и да продължим. Ами, Галиан, не си сама.

roxanne - шапка ти свалям!!!

Ето това, което roxanne е написала, съм се опитала да обясня, ама явно не съм успяла... Щом искаш дете, преодоляваш всичките си страхове...

И за да ме разберете по-добре... И мен ме е страх, не от лекари, не от процедури, страх ме е от неуспеха, страх ме е, че ще разочаровам милото, страх ме е, че ще остарея сама и някой ден ще ме намерят наръфана от немската ми овчарка...

Но събирам страха си в шепа, стискам го, за да го смачкам и продължавам напред!!! Ще продължа до дупка, докато не ми кажат - край, твоят организъм повече за нищо не става, не можеш да станеш биологична майка!

Незнам момичета, много ми е трудно да ви го обясня...

ПП - makiyaki хич не звучиш гневно