Напротив, всички ние ги чакаме с огромно нетърпение и желание, впускаме се в тях, като в приключение и ако не бяха толкова скъпи финансово, бихме ги правили много пъти... особено ако знаеш, че те ще ти помогнат да имаш дете от мъжа, когото обичаш.

Колко точно и хубаво си го написала, все едно че съм аз...

Да проблема ни е общ,винаги съм до него и съм го подкрепяла.Винаги сме обсъждали нещата заедно .Положих много усилия за да не се срине психически,за което съм много щастлива че успях.
Говорили сми много за вариянтите , които има пред  нас.Решихме , че ще правим инвитро, дори имаме записан час за първо посещение при специалист.От три дни чета какво ме очаква и наистина изпадам в ужас.Лошото е , че нямя никой до мен които да ме подкрепи.
Сега прочетох това което първоначално съм написала ,не съм формолирала нещата добре, и като смисъл не е това което съм си мислила.
Но няма значени почувствах се още по кофти и съжалих, че съм споделила нищо.

Tanji нетърся съжаление нито одобрение. Понякога на човек му е нужна една еднствена окуражителна думичка ,която да му върне силите и вярятя ,че може да се справи.
Съжалявам ако съм ВИ подразнила.
Май наистина мястото не ми е тук.
МНОГО КЪСМЕТ

Виж лентичката ми под подписа - бременната жена Ще става майка едва при 8-а АРТ процедура (липсва едно крио). МислиШ ли, че тя нямаШе страхове? Преодоля ги, просто любовта е по-силна. 
При съпругът ти съЩо не е беzболеzнено (говоря zа фиzическата болка, тя психическата се подраzбира). Щом се е подложил на биопсия, zначи иска да е и биологичен родител. МислиШ ли, че него не го е страх zа тебе, zа него, zа цялата процедура?  Как Ще преживее един неуспех примерно, как Ще се кори, че не може да те дари "нормално" с дете? А ти не искаШ дори да му дадеШ Шанс да стане биологичен родител. Ако zа тебе това са отноШенията в едно любяЩо семейство, нямам какво да добавя.
Късмет и на тебе.
 

от две години ходим по доктори и двамата,след като разбрахми,че има проблем при него ,и аз се подложих на обстойни прегледи.Искахме да разберем и при мен какво е положението и ако имаше и при мен проблем да се започне с лечение и да не губим време.
Да ако съм бремена ще ходя на лекар, но ще е при моя , при който се чувствам спокойна и сигурна.

Галиан, ти си егоист! Никой не е застрахован от проблеми. Ако сега при теб няма, след време би могло и да се появят. Дано не се случва, но..... Тогава? Какво би направила? Постави се на мястото на съпруга си. Това би могло да те поосвести.

Който обича истински, обича с цялото си сърце и е готов на всичко за половинката си!

Няма нищо страшно в процедурата инвитро. Физическа болка няма!

Чакат ви само щастливи мигове след това!
Решението въпреки това е твое, но го обмисли от всички страни - плюсове, минуси и така.....
Успех!

Ние ходим по доктори от 14 год., причината е в мен, но мъжа ми е с мен и никога не ми е натяквал това - подлагал се  е на каквото трябва.
Той просто ме ОБИЧА!

Доста жени тук се оплакват от реакциите на половинките си.Въпреки, че си жена, явно мисловната ти дейност не е узряла до степен, в която да надмогнеш въпросът "Защо да се тормозя, като не съм виновна АЗ?" ...Това, че слагаш в мислите си "АЗ", а не "НИЕ" говори много само по себе си...

Галиан, ти си егоист!

Барбарон, от това твое обвинение ми настръхна косата, не забравяй, 4е НИЕ НЯМАМЕ ПРАВО ДА СЪДИМ ИЛИ ОБВИНЯВАМЕ
Жената има право на избор, нашата диагноза азооспермия беше открита и потвърдена в Англия, след което, аз имах среща с психолог, който да поговори с мен и де вклю4и евентуално в списъка за безплатни ин-витро по ЗК.
Думите му бяха следните: вариантите са 3: или го напускаш и търсиш нов, или използвате донор, или осиновявате, 4овека каза, 4е колкото и да го оби4ам мъжа ми, инстинкта за самосъхранение и само-оби4ане е по-голям и силен при някои хора от лубовта към ближния....
4овекът каза, 4е не е срамно ако избера друг мъж, просто е 4овешко,
а какво виждам тук- група моми4ета, тръгнали да се борят с стерилитета, похвално, преодолели егото си, още по-похвално, но с инстинкти на обвинители по-силни от инстинктите на умеещи да прощават и разбират,
моми4ета ние сме тук не да се съдим, а да се разбираме взаимно, да си прощаваме, да бъдем добри...

Здравей, galian_75, няма да те упреквам за решението ти, нито за страховете ти. Но и аз като другите момичета мисля, че съпругът ти много иска да има свое дете. Физическата болка се преодолява. А и не само при инвитро (не знам дали я има, още не съм минала през това, но ми предстои). Физическата болка ще ни съпътства винаги. Никой  не е застрахован. Но аз мисля, че психическата е по-страшна. Помисли за съпруга си и за неговата психическа болка, дори и да не ти казва, че го боли! Подкрепям напълно jazzybaby да се посъветваш с психолог. Всички имаме страхове. Важното е да разберем кое наистина има стойност за нас и за кое си струва да се борим. Мисля, че психологът ще ти помогне.

Желая ти да сте щастливи, каквото и да решиш!

Макиаки, да, всеки има право на избор, но Галиан не говори за избор, тя казва, че не може и не иска да се подложи на процедура инвитро. Не я обвинявам, нито пък я съдя. Просто и казвам истината в очите - нека я види - да прогледне! По същата логика, можеше причината да я в нея - ако тогава мъжа и разсъждаваше като нея - как щеше да се чувства?
Това трябва да се обмисли много добре, преди да каже на половинката си. Разбирам, че това е страшно, когато се установи, а явно тя не е много наясно с процедурите. Време е да понаучи някои нещица.
Не бих могла да си представя, че мъжа ми може да ме изостави заради това. Та ние се обичаме - В ДОБРО И ЗЛО! Когато има проблем - той се решава - не се изоставя!
То проблеми винаги има - от едно естество или от друго! Затова сме двама - да ги решаваме по-лесно! Ако бягаш от проблема, не мисля, че е решение.
Избора си е техен, но трябва Галиан да помисли - обича ли мъжа си или не - осиновяването също е решение, но тя не го отбелязва като вариант.

Добре де - обвиняваш ме, че съм много остра! Ами, например един нелечимо болен човек например - ако бъде изоставен от любимия - би ли го защитила? Аз - не!

Здравей Галина. Не искам да те опреквам. Всеки сам решава за себе си. Исках да ти кажа, че няма нищо страшно в самата процедура. Според мен си длъжна да опиташ, дори заради самата себе си. Сигурна съм, че след това няма и да си спомняш за страховете, които си изпитвала преди процедурата. Всичко е до нагласа, ако мислиш по-положително ще ти бъде и много по-лесно. Казвам ти това, защото преди няколко месеца и аз преминах през ин витро. Преди началото на пункцията лекарите едва успяха да ми сложат упойката, защото аз не преставах да плача-от страх, от това че не знам какво ме чака. ПОвярвай ми, след като се събудих съжалявах, нищо не съм усетила. На ЕТ също бях много напрегната и докато аз се страхувах док. вечв беше приключил и пак нищо не усетих. Страхът-истинският и основателния е след това. Сърцето ми се късаше от болка дали се е получило или не.
Не се страхувай. Поеми въздух и трагни по пътя, който сте избрали.
Не се шашкай, няма смисъл. Аз също съм в графата най-страхливи, но и за момент не съм се замисляла дали да се впусна в това изпитание или не. Нямам лоши спомени от клиниката, макар че и аз не си познавах много добре докторката.
Пожелавам ви успех. Дано да се обедиш колко напразни са били страховете ти.

Ех, момичета... всеки винаги гледа от собствената си камбанария и смята, че той е прав.
Галиан, трудно се взема такова решение и колкото повече четеш, толкова по-трудно ще ти бъде.
Когато започнахме опитите в началото на брака си аз бях убедената, че проблем нямам. Казаха че мъжа ми има. И аз така си казвах - защо да ходя по изследвания като знам, че не аз съм виновната. Да, ама мина време и бебето не става. Започнахме ново ходене по лекари и се оказа, че и двамата имаме проблеми. Когато ми казаха - вие не можете да имате нормално деца, трябва да направите ин витро и аз реагирах като теб. Защо да го правя. Само че седнах и помислих малко и реших, че ако това е единствения начин да имам дете от мъжа, който обичам - то аз ще го направя. Аз имам ужасен страх от игли - припадала съм само от вида на игла. Направиха ми цветна снимка два пъти един след друг, без упойка - всеки минал през това, знае колко боли. Хидротубация, инсеминация и още куп други неща. Без да се оплача, без да се замисля даже. Водеше ме мисълта, че искам бебе и го искам от точно този мъж. Успях, забременях и повярвай ми по-страшно беше самата мисъл за секциото, за упойката по време на секциото. След него не можех да дишам, беше ми зле, не можех да се движа сама и въпреки всичко, когато погледнах очите на сина си знаех, че всичко, което съм изтърпяла, на което съм се подложила си е заслужавало.
Дали ще постъпиш егоистично или не - ти сама ще решиш. Но някак си се постави на мястото на мъжа си и си помисли, ако ти беше тази, която няма възможност да стане биологичен родител, а мъжа ти се колебае как да постъпи, ти как би се почувствала.
Пожелавам ти много сила, каквото и да решиш!

И как така веднага се нахвърлихте с изкзвания, че е егоист, че мисловнат й дейност не била узряла, че не обича мъжа си и подобни?....
И с какво ще й помогнем така? Нали точно тази е целта ни тук?
Можем да си кажем мнението, но защо не с малко по друг тон?
Явно е, че момичето има проблем, има страхове, объркана е, може и наистина да не е готова и никога няма да бъде, но може и да има нужда да намери място, където да говори открито за страховете си и накрая, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА ТУК, да говори вече за "Ние", а не за "Аз"
И аз  мисля, че мястото на Галиан е тук!

Скъпа galian_75, напълно разбирам страха ти от доктори и медицински процедури. Единствената причина да се включа в тази тема е, за да те подкрепя. Да бъдеш майка е прекрасно. Когато преди 10 години трябваше да родя първото си дете, мислех, че не мога да го направя, защото точно като теб изпадам в ужас от лекари, игли и спринцовки. Вече не помня физическата болка и благодаря на Господ, че съм майка на 10-годишна прекрасна дъщеря. Днес имам зад гърба си един развод и прекрасен втори съпруг, който обожава дъщеря ми. За съжаление заради негово заболяване не можем да имаме собствено дете по естествен начин. Нашият лекар предложи ИКСИ или донорска инсеминация. Бяхме обсъждали втория вариант предварително и след прегледа се спряхме именно на него. Предложи го именно съпругът ми. Обясни, че е по-евтино и по-сигурно. Но аз знам, че го направи заради мен. Не искам да ти давам съвети, а просто да споделя нашата история. Пожелавам ти да бъдеш много силна и заедно с товето момче да откриете пътя към вашето бебе. От все сърце ви пожелавам да го прегърнете много, много скоро. Успех!

Миличка galian_75, пропуснах нещо важно. Съвсем наскоро, когато попаднах в дупка, една приятелка ми каза нещо, което не запомних от кого е, но си струва да се замислиш човек над него: Нищо не е нито толкова хубаво, нито толкова лошо, колкото изглежда... И нищо не е окончателно. Още веднъж ти желая успех от все сърце.

Аз лично не разбирам. Нямам право да съдя, но имам право да не разбирам.
За мен ин витрото беше спасителна сламка, до която не знаех дали ще доплувам. Съпругът ми сам ми предлагаше да се откажа от него и да имам нормален живот и семейство, а не всяка вечер да поливам възглавницата и да тръгвам на работа с подути очи, защото няма как и ин витро да направим, няма с какво. За мен ообаче той е моето семейство, а проблемът не е негов, а наш.  А когато успях да се хвана за тази сламка бях много щстлива и точно, когато бях в стимулация се чувствах най-добре.

Аз лично подкрепям момичето. Когато декември месец ми казаха в болницата, единствения ми шанс е ин витро бях смазана. Не исках да ме боли повече. Когато се върнах от болницата прочетох всичко за ин витро в интернет. Не спрях да плача няколко дни защото се уплаших. Предстоеше ми свадба и както много момичета тук казах на съпруга ми да се разделим защото аз искам да осиновя дете, а той искаше собствено. За мен не беше важно по какъв начин ще съм майка, но за него имаше значение. Тогава той ми помогна да си стъпя на краката и да мина през всичко. А то не беше толкова безболезнено както всички казвате. Вместо да укорявате момичето погледнете от друг ъгъл нещата, от нейния. Тук не става въпрос дали обича човека до себе си, а дали може да се пребори със страха.

еми ако иска деца трябва да се пребори с тоя страх.трябва да реши дали да си спести шепа хап4ета и няколко инжекции или да остане без деца.а сам сигуърна 4е и лекарства е пила и инжекции са и слагали така 4е според мен се глези малко пове4е.