Здравейте момичета,
може би много от вас ще ме упрекнат и ще ме обвинят , че съм егоиска и ,че не съм права.
при нас проблема е при съпруга - азоспермия .След направена биопсия единствения начин да има дете е чрез инвтро, но аз не съм сигурна , че мога да се подложа на това.Много съм страхлива,нетърпя на болка , а това което изчетох тук направо ме ужаси.Страх ме е от неуспеха,ще рухна психически. Още от малка изпитвам нериязън към докторите, за първи път бях на гиниколог преди 2 години.Няма да казвам какво изживях.Благодаря на лекарката си , че ме предразположи.При мен проблем няма.Немога да преодолея това ,че аз мога да забременея по нормален начин а трябва да се подлагам на нещо на което не съм сигурна ,че искам да се подложа за да имам дете.
Обичам съпруга се и много съп привързана към него,но немога да преодолея стаха си и незнам какно да правя,за да не го нараня.
Пожелавам на всички много късмет.
ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ НА СМЕЛОСТА.

явно не го оби4аш достата4но.ако 4овек оби4а истински е готов да се изправи и срещу наи големите си страхове за този 4овек.незнам и неискам да знамкак бих понесла вси4ко ако мажа ми се откаже от борбата и наи сакровенната ни ме4та защото е базлио и вината не е в него.това ще го приема като предателство спрямо мен.немисля 4е мажа ти има нужда то4но сега да му сервираш и това достата4ен му е този удар 4е проблема е в него.но ти си решаваш все пак.сабери кураж ако го оби4аш и трагнете заедно по този пат все пак сме се омажили за тях
 за да бадем с тях и в добро и в лошо

Ако трябва да бъда честна,и мен ме е страх,но ще се подложа на всичко необходимо в името на щастието ни!Ако наистина държиш на него ,заедно ще преодолеете всички страхове и ще се борите!!!!

Мен също ме беше страх и даже единия месец точно да почнем отидохме  при доктора и се отказах.Затова пък следващия в резултата от чакането да мине месеца нетърпението ми ставаше все по голямо и сама си помислих и реших изведнъж да го направя.В цялата процедура нямаше нищо страшно нито инжекциите,пункцията която е с пълна упойка и т.н.Страшното беше чакането,но когато чуеш резултата от първия кръвен тест просто няма сравнение какво е чувството,че си успял и точно на теб се случва и ще имаш най-после дългоочакваната рожба.Не си струва от страх да си проваляш живота и семейството.Може би много други решения ще ти се налагат да взимаш в този живот и едно от тях е това.
Успех ти желая каквото и да решиш.

Напълно подкрепям думите на adi и petq74. Независимо в кой е проблема, другият ако го обича истински ще направи всичко, а да си имат деца.
Достатъчно му е да знае, че проблема е в него.

Мила, мисля че ти все още не искаш да имаш дете или не и от този мъж. Казваш, че много го обичаш. Ако наистина е така, би трябвало да си преглътнала факта, че ти можеш да имаш дете, заченато по естествен път. Обикновено при двойките със стерилитет няма "мой" и "твой" проблем. Проблемът е "наш". А за страха от лекари и интервенции - преодолява се, стига да искаш.

 В цялата процедура няма никаква болка. Друг е въпроса дали искаш да го направиш. Все пак, както и да забременееш, след това ще трябва и да родиш- което като страх и болка изобщо не може да се сравнява с ин витрото.

 

Galian_75, няма нищо страшно в тези процедури. Напротив, всички ние ги чакаме с огромно нетърпение и желание, впускаме се в тях, като в приключение и ако не бяха толкова скъпи финансово, бихме ги правили много пъти... особено ако знаеш, че те ще ти помогнат да имаш дете от мъжа, когото обичаш. Друг е въпросът, ако не можеш да имаш дете от този мъж... Но, ако ти си здрава - можеш да правиш инсеменации с донорски материал. Това са абсолютно безболезнени и ненатоварващи физически и финансово процедури. Помисли си. Възможности има много. Стига ти да го искаш!

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чуство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.
Това е дефиницията на думата любов. Обичаш ли съпруга си?

Опитвам се да те раzбера, но не мога. Ти не обичаШ съпруга си, ти не искаШ дете от него. А най-много ме драzни убедеността ти, че можеШ да zабременееШ по нормален начин. Не zнам от къде си толкова сигурна, ти си zнаеШ.
ЗаЩо го споделяШ тук, какво точно очакваШ от нас? Съчувстие, одобрение?
Не се zаяждам, но мисля че мястото ти не е тук.

 Здравей Галиан_75,
Това трябва да бьде ваше индивидуално (семейно) решение. Аз и сьпруг ми сьщо имаме проблеми с фертилитета и преди около 14дни се вьрнахме от пьрвото и последното за нас ICSI. Ние имаме огромно желание да бьдем родители и да отгледаме и вьзпитаме НАШЕТО ( пьк било то и осиновено) дете.За мен и сьпругьт ми биология и генетика са  две много маловажни и незна4ителни неща които преврьщат мьжьт в баща, а жената в майка.  За сьжаление в БГ хората са много предубедени, а понякога дори и жестоки в оценките си , както виждаш от полу4ените отговори. Поговорете, изяснете 4увставата и желанията си , подкрепяйте се, и вярвайте 4е сте взели ПРАВИЛНОТО за ВАС (не за форума) решение.

Хубава жено, ти прочете ли добре постинга на момичето? Някъде да видя тя да мисли за "НИЕ"? И май решението там е индивидуално, НЕЙНО! Страхува се да не нарани съпруга си. Но повече се страхува от лекари. Струва ми се, че в този случай АЗ-ът надделява.

Как мислиш да забременееш по естествен начин? Аз освен за донорска инсеминация, за друго не се сещам. И това не е "естествен начин", а АРТ. Не са много мъжете, съгласни на такава стъпка, а дори и тези, които я приемат, вътрешно я изживяват трудно. Това ще е психическа травма за тях за цял живот. Ти мислиш само за себе си. Щом съпругът ти се е подложил на изследвания и биопсия, той е готов на всичко. Това, на което ти ще се подложиш при едно инвитро не е с нищо по-страшно. Психическото натоварване е и за двама ви. Не мога да разбера какъв съвет очакваш от хора, готови на всичко, готови да се борят докато има шанс да имат свое дете, колкото и малък да е той. Хора, които са преживяли по няколко неуспешни опита, но не са рухнали психически и са намерили сили да продължат да се борят.
Всеки от нас се е страхувал преди първия си опит. Но го е направил. За някои от нас е имало и втори опит, ще има и трети. Докато, дай Боже, успеем. Независимо какво ще ни струва това.
Както вече са писали и други момичета, този проблем не е твой или на съпруга ти. Проблеът е общ, защото вие сте се клели да сте заедно в радост и мъка, в добро или лошо...

Tanji нетърся съжаление нито одобрение. Понякога на човек му е нужна една еднствена окуражителна думичка ,която да му върне силите и вярятя ,че може да се справи.
Съжалявам ако съм ВИ подразнила.
Май наистина мястото не ми е тук.
МНОГО КЪСМЕТ

при нас проблема е при съпруга - азоспермия .След направена биопсия единствения начин да има дете е чрез инвтро

Галиан,най-голямата ми надежда е след биопсията да ни кажат,че можем да направим ИКСИ!

за първи път бях на гиниколог преди 2 години.Няма да казвам какво изживях.

А след това ходила ли си на лекар,правила ли си си изследвания?Сигурна ли си,че при теб всичко е наред?

Сигурна съм,че всяка жена може да се справи,стига да го иска със сърцето си!

А, според мен мястото ти е точно тук. Поговори с момичетата, ако трябва потърси психолог, има такива към клиниките по стерилитет. Ако проблемът е в страха, то той се преодолява.
Не се предавай, без да си опитала! Успех!

P.S. И с едно съм съгласна, не се знае дали и ти нямаш проблем.

Аз, пък напълно разбирам ГАЛИАН, ние също сме със азооспермия, и мисля 4е щом той не може да има деца по естествен на4ин, а аз не искам да се подлагам на АРТ, единствения на4ин е осиновяване или раздяла.
Аз, като 4аст от двойка с стерилитет ИМАМ ПРАВО НА ИЗБОР, нали, не е задължително да се подложим на АРТ за да станем родители, задължително е само ако жената държи да стане майка, а мъжа държи да стане биолог. баща, което за мен, за наща връзка, това е без зна4ение и е предразсъда4но....
Смятам, 4е да теглиш заем за АРТ, който да изплащаш 5-6 години и който с нищо не ти гарантира успеха на АРТ, при положение 4е щастливо бих осиновила, и с парите от заема бих  гледала детето поне 1 година, е наложително само за двойки, които искат на всяка цена да станат биолог. родители.
Е, има и такива, за които родителството не е свързано с АРТ, заеми, неуспешни трансфери, отрицателни резултати и т.н.
Това, у4удва ли ви? Ами нищо 4удно!
Смятам 4е всеки има право на избор, ако мъжа на галиан я оби4а, той би ия разбрал, ако пък не- пътят за ново на4ало и за двамата е винаги там, нали!
Ах, 4е се ядосахх.....

galian_75, дори и да забременееш по естествен начин, след това ще ти се налага да ходиш по доктори, за да следят бременността ти, иначе би било безотговорно към първо към теб, после към детето и всички най-близки. Т.е ще ти се наложи да посетиш доктор, въпреки неприязанта ти. А и самото раждане - естествено или секцио, носи своята физическа болка, така че не опират нещата само до инвитро/естествено забременяване. Моят съвет е да се опиташ да преодолееш психологичните проблеми и неприязанта си, ако искаш да си щастлива с бебе, а физическата болка не винаги е нетърпима, освен това в много случаи се забравя изключително бързо. Успех!

несе ядосваи а про4ети още веднаж постинга на галиан.тук нестава вапрос за това дали ще си осиновят или не а за това 4е нея я е страх от доктори и шо да се подлага като проблем тя няма а мажа и.а тя можела нормално да си забременее.изобшо не се споменава за вариант на осиновяване