Здравейте момичета,
може би много от вас ще ме упрекнат и ще ме обвинят , че съм егоиска и ,че не съм права.
- но аз не съм сигурна , че мога да се подложа на това.
-Страх ме е от неуспеха,ще рухна психически.
- не съм сигурна ,че искам да се подложа
-НОнемога да преодолея страха си
 -незнам какно да правя,за да не го нараня.
.
ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ НА СМЕЛОСТА.

Употребата на тези изрази , говори ли ви ,за човек ,взел решение?
На мен ми звучат като вик за помощ!

И на мен за това ми стана неприятно. Нали тука е мястото, където човек да потърси подкрепа, като под подкрепа разбирам и да му се покаже къде греши.
А то излезе, че слабите и неузрелите не са желани.
То защо да го има този подфорум изобщо...

Бих изтрила мненията си, защото съжалявам че писах изобщо. Не защото не отстоявам мнението си, а защото стана "КОЙ КРИВ, КОЙ ПРАВ", а девойката изобщо повече не се включва, така че, моля моите мнения да не бъдат повече коментирани.

Няма да ги изтрия, просто защото има цитати и вече са коментирани!

Ефи, права си, само че дори и да е било зов за помощ, вече няма как да разберем това...
Натали, аз също съм готова на всичко, за да имам дете. Аз също съм на мама и на татко глезлата, защото съм докторско дете и съм получавала всички екстри, за да съм добре и да се чувствам добре. Само че съдбата не ме е погалила с перце в битката за дете. Не ми помогна и това, да задържа второто си бебе. Знам обаче моите сили до къде се простират и какво аз бих направила, за да успея. Явно момичето не е сигурно в нейните и потърси нашата помощ. Понякога любовта не е достатъчно силна, за да рискуваш живота си, колкото и да ни се иска да вярваме в това. Всеки разбира по определен начин избора си в живота и пътя си. Аз също съм си мислила в началото да оставя мъжа си, да продължа напред с друг. Това прави ли ме по-малко егоист? Само че седнах и си помислих - ами ако утре ми се случи с друг и той ме зареже, защото аз не мога да имам дете? Тогава? И реших, че аз мога да преглътна себе си, достойнството си в името на общото ни щастие. Така както моя мъж преглътна себе си и достойнството си в името на същото нещо. Ние решихме, че се обичаме повече от всичко и че заедно ще успеем в каквото сме решили. Когато забременях втория път, бременността ми беше тежка и ужасна. Тогава мъжа ми каза - моля те, нека го махнем ако има опасност за теб. Аз не се съгласих. Толкова чакане и молби, не можех да ги отхвърля с лека ръка. И след това той беше до мен във всяка една минута...
Така че решението е да се говори, да се обсъжда, да се споделят страховете и да се изясни кой какво иска. Така най-лесно ще се стигне до решението.

Мари, извинявам се най-искрено, ако аз, съвсем неумишлено, съм омаловажила мнението ти с коментара си! Нямах това предвид, опитах се да поясня.

Галиан, страхът се преодолява - момичетата са ти казали - най-вече с много любов.
Мисля, че с помощта на съпруга и близките си, на непознатите момичета тук, разказали ти историята си, и не на последно място с лекарски екип,на който безрезервно да се довериш, имаш всички шансове да превъзмогнеш страховете си.
Пожелавам ти успех!

Натали, мила, хората понякога са странни животни и се случва да те предадат. Сигурно тогава надделява животинското, знам ли? Тъжно е, но се случва, а нашия път никак не е лесен, за жалост. Важното е да намерим човека, на който да повярваме безрезервно и да можем да се доверим!

Ся, заглавието на темата не е "На път съм да се откажа" или "Колебая се дали..." ами си е "Отказах се от..."

Първо, който пише във форуми с неограничен достъп, трябва да е готов и на противни на неговото мнение, на нападки и на не дотам приятни коментари. Личното ми впечатление за форумите на Зачатие е че рядко някъде цари подобна търпимост и толерантност. Да ви покажа какви постове съм получавала в бг мамата - косите ще ви настръхнат 

От всички постове прочетени в тази тема, мисля че мога да кажа, че момичето получи и доста подкрепа и разбиране, ама ми се струва, че се фръцна и ни отписа, докато ние тук се потим да мислим и пишем по нейната тема.

от две години ходим по доктори и двамата,след като разбрахми,че има проблем при него ,и аз се подложих на обстойни прегледи.Искахме да разберем и при мен какво е положението и ако имаше и при мен проблем да се започне с лечение и да не губим време.
Да ако съм бремена ще ходя на лекар, но ще е при моя , при който се чувствам спокойна и сигурна.

Джилиан, защо не помолиш и лекаря си, ако не си се отказала съвсем категорично от инвитро, дори и да не е специалист, да те подкрепи и заедно да преминете през тази процедура. Така ще си по-спокойна, че въпреки страха ти все пак имаш лекар, на който имаш доверие.

Еее, Фусинка, не се хващай така за едната дума - убедена съм, че точно ти си от хората, които виждат и зад думите, и между редовете и не възприемат така буквално.
но както и да е - може и да се е фръцнала, може и още повече да се е объркала, а може просто да няма нет, ето аз, например, нямах три дена
Но при всички случаи темата се изчерпа, да се заемем с нещо по-градивно.

Здравейте момичета,
искам първо да благодаря на всичк-на тези които ме разбират и поткрепят ,че ми върнаха вярата ,че мога де се справя със страховете си, на тези които ме критикуваха , че ме накараха да се замисля кое наистина е важно.
Някои ме опрекнаха ,че съм глезла и лигла - не, несъм.
Имам страх от лекари - така е ,през живота единствините инжекции които са ми поставяли са били за имунизации.Лекарства наистина много рядко пия, не съм лежала в болница и се надевам да не лежа.
Имаше мнение , че съм без всякаква култура - това ще го отмина и няма да го коментирам.
Неписах до сега защото днес не съм влизала в нета , исках да помисля.Бях и при лекарката си за да поговорим.
Благодаря ВИ отново е за критиките и за подкрепата

Галиан, хубаво е, че мислиш по въпроса и преосмисляш!
Ако става въпрос наистина само за страх от лекари, болници, лекарства, не знам, аз такива страхове не съм имала, но не ми се струва нещо непреодолимо, нито достатъчно, за да те откаже.
Въпросът е дали нямаш и някакви други резерви и съмнения, които се крият под страха от физическата болка.

Знаеш ли някъде бях чела че страха се преодолява с причинителя на страха.
Помисли, като се подложиш на манипулациите , отначало ще ти е трудно, но постепенно ще го преодолееш.
Важно е и да се консултираш със съответните терапевки, които работят към клиниките по стерелитет. Те могат да ти помогнат.

tzvetece - този стах ще се опитам да го преодолея,страх ме е от неуспеха,че и дватата ще рухнем.Страх ме е ,как ще мине биопсията , на съпруга.При първата няколко часа след операцията колабира и само аз си знам какво изживях.Доре ,че бяхме още в болницата, анестизиоложката беше се изплашила също,имах чувството, че нещо лошо ще стане.

И аз рухвам много често, но хубаво че бързо се изправям на кръка.
Това е нормално,защото 100% гаранция няма за нищо!

ДоБре де сори, ако съм засегнала Джилиан- извинявай мила!

Просто исках да кажа, че заглавието на темата подвежда и навява мисли за вече взето решение. Затова и повечето момичета, които се изказаха негативно - според мен мислят в тази посока.

Ако трябва докрай честна да бъда, мен ме стресна едно единствено нещо. Джилиан ти пишеш "много съм привързана към съпруга си" - така пишше според мен човек, при който тръпката някак си отсъства. Не искам да правя разрези и анализи, обаче, може би наистина е добре да помислиш какво, доколко и докъде си с този мъж.
Само дебело да подчертая - не искам да те нападам и не се заяждам. Напротив - съчувствам ти изключително много. Най-нормалното нещо на свмета е да си задаваш въпросите, които ти сега си задаваш.

Успех

Страхът от неуспех е най-естественото нещо в тази ситуация.
Аз имах силен страх дали ще износя, лежах си и се представях как лекарят ми отново ми казва същото нещо, за пореден път, а дори не бях бременна още. Обаче един ден си казах, че се взимам в ръце, приех го като предизвикателство, казах си, че ако не пробвам няма как да знам!
Но отговорите, от които трябва да почнеш, са на въпросите, върху които е разсъждавала Фуси. Всичко започва от отношенията със супруга ти.