Ех, момичета... всеки винаги гледа от собствената си камбанария и смята, че той е прав.
Галиан, трудно се взема такова решение и колкото повече четеш, толкова по-трудно ще ти бъде.
Когато започнахме опитите в началото на брака си аз бях убедената, че проблем нямам. Казаха че мъжа ми има. И аз така си казвах - защо да ходя по изследвания като знам, че не аз съм виновната. Да, ама мина време и бебето не става. Започнахме ново ходене по лекари и се оказа, че и двамата имаме проблеми. Когато ми казаха - вие не можете да имате нормално деца, трябва да направите ин витро и аз реагирах като теб. Защо да го правя. Само че седнах и помислих малко и реших, че ако това е единствения начин да имам дете от мъжа, който обичам - то аз ще го направя. Аз имам ужасен страх от игли - припадала съм само от вида на игла. Направиха ми цветна снимка два пъти един след друг, без упойка - всеки минал през това, знае колко боли. Хидротубация, инсеминация и още куп други неща. Без да се оплача, без да се замисля даже. Водеше ме мисълта, че искам бебе и го искам от точно този мъж. Успях, забременях и повярвай ми по-страшно беше самата мисъл за секциото, за упойката по време на секциото. След него не можех да дишам, беше ми зле, не можех да се движа сама и въпреки всичко, когато погледнах очите на сина си знаех, че всичко, което съм изтърпяла, на което съм се подложила си е заслужавало.
Дали ще постъпиш егоистично или не - ти сама ще решиш. Но някак си се постави на мястото на мъжа си и си помисли, ако ти беше тази, която няма възможност да стане биологичен родител, а мъжа ти се колебае как да постъпи, ти как би се почувствала.
Пожелавам ти много сила, каквото и да решиш!