Здравейте момичета. Отдавна не съм писала тук...От заглавието ми май става ясно защо...Неочаквано ли е? Мъжът ми си има любовница. "Бившата" му изгора с която са били заедно 4 години преди ние да се срещнем. Направо съм като полята с вряла вода... Незнам какво да правя, незнам какво да мисля....Оказва се, че не успя да дойде с мен за операцията ми през Юли, защото....е бил с нея.Всеки път, когато съм командировка ( на 2 месеца по веднъж за 3 дни ) и всеки път когато отивам при майка ми той е с нея. Случайно го разбрах естествено... А сега накъде. Раздялата ли е решението? Нямам сили даже да го погледна - гади ми се всеки път като си представя, че аз лежа по болниците, а той си се е забавлявал. Днес трябваше да отида при д-р Персенска да започнем стимулацията за инвитрото, но не го направих. Мисля си, че за момента няма смисъл да го правя. Той май че излиза просто не го заслужава...С какво обаче аз заслужих така грубо да ми се изсмее в лицето и да ми заяви, че това сега било НЕЙНОТО сладко отмъщение за това, което едно време аз съм и причинила. Момичета, побърквам се! Незнам накъде! А най-лошото е, че той не иска да говорим за това.Казва ми че съм психясала от тия клиники и че го занимавам само с глупости и му преча на живота...Някой минал ли е през такъв период. Раздялата ли е решението и няма ли да съжалявам после. Вече сама започнах да се чудя дали не си внушавам.

Има мъже, които не могат да издържат на емоционалния товар свързан с проблемите на безплодието и реагират с бягство. Твоят мъж може би не си дава сметка, че не е искал или не е могъл да понесе напрежението от това, което нарича "клиниките".Четох, че сравняват психичното напрежение и стреса свързани  с безплодието с това при рак или СПИН. Мисля, че са прави. Адско е.
ПРедполагам, че си склонна да си мислиш, че ти е изневерявал на теб лично, но може и да не е така. Може да е изневерявал на "проблема безплодие" . През годините имах чувството, че мъжът ми вижда понякога в мен точно това. Мисля, че това чувство не ме е лъгало. Този постинг ще скандализира много хора тук, но ние толкова сме свикнали да мислим за проблемите ни като за женска болка, че не ни хрумва какво става с мъжете ни. Не знам как стоят при Вас нещата и къде е причината за безплодието, но  при нас проблемът беше в мен и въпреки това мъжът ми е споделял, че се чувства импотентен, защото не може да ми направи дете. Изневярата може да е компенсация на това чувство за "немъжественост". Не се опитвам да те накарам да му съчувстваш, а да помислиш дали той не се е оказал по-слаб, отколкото и двамата сте склонни да признаете.

  Съжалявам, мила не знам какво да ти кажа, освен това - да не бързаш да вземаш крайни решения. Трябва да решите заедно дали искате да продължите - дали той ще спре да я вижда и ще те подкрепи, дали ти ще имаш сили да му простиш и да запазите семейството си... Пожелавам ти да имаш сила да се справиш с това изпитание и скоро усмивката отново да е на лицето ти

   Пфу,че кофти история, maggi4ka ! Според мен всичко зависи от теб,не знам как ще преглътнеш тази изневяра...много е трудно...аз не бих могла.Моят съвет е да погледнеш от ТВОЯ страна,т.е.за ТЕБ как ще е по-добре занапред.Разговаряйте,мислете,но решението е изцяло твое!Успех!Умната!

Мисля, че проблемът ми е в това, че и аз незнам дали мога да го преглътна...как да продължа...имам ли сили пак да му се усмихна и да го прегърна без да видя лицето и... Може и да има нещо вярно в това, че се е оказал слаб и пр., но в крайна сметка за мен е всяка една инжекция, операция и т.н. Никога досега не съм го молила да идва с мен дори, защото знам как му действат болниците (преди 3 години баща му почина в ръцете му и докато дойде линейката, той беше като зверче в клетка, а после в спешното се държаха така сякаш сме ги обезпокоили и сме и нарушили личното спокойствие), но в крайна сметка исках само да ме подкрепи емоционално и да е до мен вкъщи...да говорим...А това се случва все по-рядко....

Раздялата е едно много трудно решение. Изневярата е нещо нормално според мен. Двама души не могат да живеят само и единствено един за друг. Всъщност много хора го правят, но според мен не живеят живота си пълноценно. Ако дават всичко от себе си в къщи и по никакъв начин не рефлектира върху другия, за мен не е престъпление. Всеки живее собствения си живот, така както има нужда да го изживее.
Гадно и егоистично е обаче, когато това се прави явно. Скъса ли се нишката на доверието и възел да се завърже, то той ще остане. Безкрайно обидно е да разбереш подобно нещо, страхотен шамар. Мен би ме огорчило повече това, че вместо да е с мен и да е съпричастен към общия ни проблем, ще е с друга. Това аз няма да мога да простя.
Дай си време. След време ще погледнеш на нещата под друг ъгъл и ще вземеш решение не под афект.

Мило момиче, толкова си малка още, а какви работи ти минават през главата...Не зная какво да те посъветвам, не съм на твое място, а и честно казано не бих искала да бъда. Щях да кажа, че трябва да седнете на една маса, да си разкриете картите и хубавичко да си поговорите...но явно вие до сега не сте го правили. Трябва да се разговаря, непрекъснато, за всичко. Спрат ли разговорите, започва да настъпва отчуждение или безразличие. Помисли си, дай си време, не бързай с решението. Помни, обаче, че последната дума трябва да бъде твоя, че решението трябва да бъде твое, че трябва да постъпиш малко егоистично и да помислиш първо за себе си! Силно те прегръщам! 

maggi4ka, съжалявам мило момиче.
А той отказва ли се от връзктата ви?

Аз бих простила, стига той да иска да остане с мен.
Вече друг е въпросът ако НЕ иска.

Съжалявам за това което ти се е случило.
Направи всичко възможно , за да поговорите!

И аз съжалявам мила за това, което е станало. Мисля че семействата, които имат този проблем са много повече от тези, които го осъзнават, разбират или научават от някъде. Мое мнение което не налагам разбира се е ,че почти всеки мъж е готов да кръшне и да се унесе по връзката при всеки удобен случай.Няма мъж, който да отказва. Гледам многото ни познати семейства и всичките мъже от тях изневеряват, но жените им не знаят.Не мога да бъда наивна и да си мисля , че моя мъж не кръшка.Не съм си поставяла за цел да го хвана, защото ако го прави, осъзнавам, че губещата ще съм аз и това ще ни докара само скандали и нещастия.
Но тези мъже и моя ако изневерява го правят хитро.Твоя съпруг е имал нещастието да го хванеш, а ти ако решиш да се разделяте ще направиш услуга на другата. По-добре обърни внимание дали той си е взел поука или ще продължава, и тогава вземай по-сериозни решения.Но не превръщай живота си в следене да го хванеш.Опитай се да се успокоиш.Нали знаеш-времето лекува.Поговори със него спокойно, без да се карате.Дай му възможност да ти обясни защо го е направил и съжалява ли наистина.

Мале Pukanka как ми се ше всичко да ставаше така както го казваш. Само че при нас е малко по-сложно. Аз нямам за цел да го хвана. Случайно най-добрата ми приятелка ги е видяла(за което той не отрече, но каза че само са пили кафе като приятели - ОК няма лошо). В един момент обаче, съдбата чвно си знае работата, пак по странно стечение на обстоятелствата, аз разбрах нейния телефонен номер. После дойдоха разпечатките на телефонните ни сметки и видях, че номера и го има на абсолютно всеки един ден от месеца (през деня) и всяка вечер когато съм извън града - вечерта. Попитах - без скандал и без обвинения. Спокойно, както се предполага, че би направил един нормален и интелигентен човек. Да! Обаче защитната реакция и гузната съвест явно го надвиха и оттам се почнаха едни тиради и крещене, все едно аз съм направила нещо.На следващия ден дойде и съобщението. Беше го пратила от телефона на брат му. "Обожавам те слънце. Оная кукумявка кога ще ходи пак по София, та да мога да те видя без да се притеснявам, че трябва да се прибираш." И отдолу естествено името. Измъкнах всички разпечатки, които имаше вкъщи. Последната беше от м.Март. Хич не се учудих че още тогава има набиран нейния номер... Ами вече 2 седмици той се опитва да ме убеди, че той няма никаква вина, че съвестта му е чиста и никога не мие изневерил и най-забавното, че той не и е звънял. Питам го тогава к'во е това на разпечатката и как така нейния номер е там с разговори по 4-5 мин, а той ми казва че тя само му кликва и той не я е набирал никога. И редовния репертоар - "Тия клиники те побъркаха, вече почна да си внушаваш и да психясваш".....мисля, че коментара от моя страна по-нататък е излишен. Проблема ми е, че все още си го обичам и незнам какво ще правя без него, а в същото време ми се повръща от цялата тая история и немога да си представя да остана с него. Объркана съм, а немога да говоря с него - изкарва ме луда и точка...А аз знам, че виждам това което виждам...Не съм луда...Нали???

Магичка, рецепта няма за ситуацията. Има само много болка и тъга. Моя опит беше подобен на твоя, само с тази разлика, че не бяхме женени. Няма да обяснявам колко и как ми е изневерявал, какво правеше докато ме няма, как в мое присъствие е водил разговори с тази, която ме замести в последствие... И въпреки всичко го обичах ужасно, не можех да си представя живота без него, исках да имам деца от него, мечтаех за живот заедно, дори и да не се оженим, не това беше важното. Докато един ден не ме преби от бой, защото реши, че му изневерявам. Любовта ми се изпари за секунди. Тръгнах си без да се обърна назад, без да помисля пак за любовта си. Беше ми тежко, но и аз като теб чувах как съм полудяла, как си въобразявам и още хиляди други неща. Намирах косми в леглото, мръсни чаршафи, аз съм червенокоса, тя руса - не ми прилича на лудост това, ама като ми казваха и аз взех да се чудя дали наистина не съм полудяла от ревност...
Има различни типове мъже - такива, които кръшкат и се разбира; такива, които кръшкат и не се разбира и такива, които не го правят. Никога не можем да сме сигурни нашите от кои са. Стерилитета е едно голямо бреме за двойката. Тук поне сме виждали точно такива неща - изневяра, раздяла... За жалост няма как да се избегне, ако двойката е лабилна и ако има дори и едно зрънце съмнение в чувствата един към друг. Ти ще намериш пътя към себе си и връзката си, но сама ще избереш дали да е с болка и вина или да е без такава емоционална натовареност. Остави го известно време, не говори с него, не ходи по болници, остави нещата така. Но не се отнасяй с него както преди. Намери начин да покажеш болката си. И остави на неговото поведение да ти покаже пътя.
Пожелавам ти да намериш себе си и да вземеш най-доброто решение за себе си! И нека то да е с най-хубавия завършек - майчинството!

маггичка,РАЗБИРА СЕ че не си луда!хайде де,как не!Ходил си е с нея и още как!А тя пък иска да те дразни нарочно.Което може би е добър знак,тя е безсилна да те обиди по друг начин ,както и да ти даде "доказателства" че е с него.Обаче виждаш ли-той отрича,т.е. не иска да се разделяте...иначе защо да го прави?!Но пък аз на твое място бих отишла за седмица при мама -нека той си мисли че го напускам и нека да видим как ще реагира...

Миличка, сърцето ми се късаше, когато четях какво преживяваш  Почти всяка от нас се е сблъсквала с подобен проблем през годините, може би не след брака, но с връзките, които сме имали и са приключили по една или друга причина. Със сигурност точна рецепта как да оправите отношенията си няма, но трябва да говорите и да си изясните нещата. Няма смисъл от нерви, но опитай да обясниш на съпруга си, че трябва да знаеш какво го е подтикнало да го направи. Разпечатката си е доста солидно доказателство, така че коментари от рода на това как си психясала са меко казано неуместни и обидни. Ти си интелигентна жена, поискай адекватен отговор и тогава прецени какво да правиш. Вярно е, че тя очаква с нетърпение да си събереш багажа, но не и прави това удоволствие, освен ако не си убедена, че това не е най-доброто за теб. Първо помисли за себе си!!!
Успех миличка и бъди силна!

Маги ,  съжалявам за болката ,която те е сполетяла!
Искам да ти кажа и нещо друго , сега не е време за взимане на важни решения.
Ти си наранена , шокирана , обидена , а и как иначе?!
Казват ,че целия живот всъщност е раздяла , първо с майката , после с първата любов , после с различни хора и събития , накрая ..със самия живот.
Никой не знае кое е добро и кое зло , доката не доживее до УТРЕ.
Илюзиите са най-големият ни враг , а под влияние на емоциите ,става още по-опасно!
Опитай сега , да погледнеш себе си , защото в цялата ситуация ти си човека , който има нужда от грижи , а кой друг освен теб , знае най-добре как да го направи?
Погрижи се , да се почувстваш добре!
Остави за малко всички други субекти на страни!
Дай си време !
Сега имаш нужда от "въздух", от верни приятели ,от най-близките ти хора и от любовта на всички тях.
Защото ти си ОБИЧАНА , защото тяхната любов ще те "зареди" и тогава , ще събереш сили , за да решиш , как ще продължи живота ти!
Прегръщам те силно и ти желая УСПЕХ!
Ели

Благодаря ви милички за думите коитео сте написали и за куража който ми вдъхва всеки пореден отговор.Daniski от вчера вече съм си при мама. Нямам и идея колко време ще остана тук, но поне засега не съм готова да се върна ТАМ и да го погледна. Вярно е, че той казва, че не иска да се разделя с мен и че ме обича и ако не било така никога нямало да се ожени за мен....Да, добре. Ти ме обичаш, но въпроса за мен в момента е как и по какъв начин ме обичаш, защото аз не го усещам. Защото единственото което чувствам е, че съм предадена, пренебрегната и унизена....Кажи ми къде е тая твойта обич, че да си взема малко от нея....Въпреки всичко, знам че ще стигна до правилния и най-добър изход за мен. Въпросът е да не би тогава да е късно за него...Защото ако в един момент ми омръзне, и както казва Nataly* просто си събера багажа и кажа точка...тогава какво правим, и за какво беше целият този цирк???Лелееее, добре че тук поне мога да си изкажа всичко което ме мъчи, щото иначе сигурно наистина ще психясам. БЛАГОДАРЯ ви момичета, че ви има!!!!

Маги,
мислех и по-рано да ти го напиша, но ти си взела вече това решение. Щом си се изнесла, чакй сега да видим какво ще е неговато поведение. Дали ще те умолява да се върнеш, дали ще поиска прошка или ще му е все едно, че сега не си при него.
Това би било своеобразен тест за него.

Здравей мила Магичка,
Как ми се иска да ти вдъхна кураж и да ти кажа че всичко ще се оправи но май горчивия опит говори че щом веднъж е изневерил отново ще го стори. Имам приателка която се разведе след 10годишна връзка и три годишен брак след като почнаха проблемите с безплодието. Той обаче изневеряваше непрекъснато и на всички им беше жал за нея. Накрая тя се осмели да реши че не иска хората да я съжаляват и го напусна!! Евала, те имаха моменти в които се разделяха той я умоляваше да се върне тя понеже го обичаше му вярваше и биваше отново наранена. Тя беше тогава на 32г и реши да почне отначало и да не бъде унижавана повече. Затова прецени внимателно нещата и най-вече мисли че ти не заслужаваш подобно отношение. Никой не заслужава, но да те изостави в момент когато имаш най-голяма нужда от него си е направо мръснишко! Мъжете понякога са такива страхливци че чак са смешни. Сигурна съм обаче че можеш да намериш различен и по-добър.