Сега бебчо спинка и мога да разкажа как мина всичко!!! Той се казва Константин, роди е на 16.10 в 09.05ч. сутринта и мерки 2900кг. и 49 см. ръст!!!
Такаааа, на 15-и вечерта, лягайки си усетих, че бебо не шава и каквото и да правехме с таткото не се размърда, много се уплаших и след като говорихме по тел. с Д-р, веднага тръгнахме към болницата!!! Там започнаха да слушат тоновете на бебо, които не бяха добри и ме приеха по спешност...
На другия ден рано, рано в 6.25ч. отново слушаха тоновете и след като пак бяха същите..., не разбрах как и кога ме свалиха в Родилна зала, сложиха ми упойката, системи и т.н. и т.н., треперех като лист на операционната маса, незнам дали от страх, от студ или от упойката, или от всичко... По едно време ми казаха, че са извадили бебо, но не чувах плач..., тогава аз се разплаках, но след секунди бебо проплака и ми го показаха - видях най-красивото бебе!!!
Ооох, още настръхвам, оказа се, че минути са били фатални, за да го има бебчо!!!
После ме оставиха в интензивното 1 ден! Качиха ме на 12 етаж, но бебо не беше там, една лекарка ме уплаши, като ми каза, че е на систем и кислород, аз пак се разплаках, но отивайки на етажа и виждайки бебчо друга Д-р ми обясни, че бебо е добре, но трябва да го стабилизират още малко, защото е бил в лоши води и изхабена плацента!!!
След още няколко дни качиха бебчо на етажа при мен, а на четвъртия ден ми го дадоха да го гушна и започнахме да се учим да се кърмим!!!
На 24.10 след преглед на Детската лекарка (която ме беше уплашила преди) ми казаха, че вече можем да се приберем в къщи!!! Бях много, много щастлива!!! И така щастливият татко, баба и дядо, както и приятели дойдоха да ни вземата и доведат в къщи!!!
Сега съм благодарна безкрайно на екипа на Д-р Кръстева от СБАЛАГ "Майчин дом", които спасиха сина ми! Както и на Господ, Богородица и всички Светии, които са ни пазили в тези часове!!!
Е, това е разказа ми!!! Сега вече сме си в къщи, здравички, щастливи и мого горди родители!!!
