Мили майчици,които вече сте открили своето детенце...,мили майчици,които все още го търсите...,
от доста време искам да пусна тема тук,но винаги дъхът ми спира щом отворя този форум...
Знам,някои от вас ще кажат :"Тя не разбира нашата болка - има дете,което е родила."
Да. Ако рече Господ ще се радваме и на второ...Но - повярвайте ми - бременността и раждането са само блед спомен,сравнени с ОНОВА, което идва след това!
Позволете ми да ви разкажа нещо,което никога няма да забравя:
Когато бях на 5 годинки,родителите ми бяха поканили на гости приятелско семейство,което нямаха дечица.(това тогава не съм го осъзнавала).
Не помня дали те поискаха,или родителите ми ме побутнаха да"кажа стихотворение",но аз започнах да разказвам приказка.
Не помня коя беше приказката(а и майка ми не помни)...,
поминим обаче онзи момент от приказката,в който аз казах така :"Майчице!Къде си,мила майчице!?....но никой не се обаждаше."...
И помня как леличката се разрида и ме гушна в скута си...
и помня как чичкото се просълзи и наведе глава,за да не се видят сълзите в очите му...
Тогава не разбирах защо.
А след години разбрах,че скоро след това са си взели детенце.
Детенце,което е открило своята майчица,която вечер да го стопли, и татко,който вече няма да крие сълзите си.
Мили майчици,даряващи толкова много любов,прекланям се пред вас!
