Много,много  от мен!

beny_luska  успех и щастлива първа среща с малката госпожица!

Beny_luska, щастлива и незабравима първа среща! Дано това е вашето момиченце!

Бени, успех!!! Дано това е вашето дете и много хубави емоции за напред!

успех и от мен.

Поздравления Бени за смелата постъпка със сълзи от радост изчетох всичко което си написала и разбрах без да те познавам че това дете ще бъде щастливо при вас ти ще бъдеш прекрасна майка усеща се в думите ти в начина по който изразяваш нежноста си .Пожелавам ти успех и много весели моменти с твоята малка принцеска или момата както я наричаш.Прегръщам те и ти желая всичко да е наред и малката да расте волна и щастлива във вашия слънчев дом.

Дано това е вашата дългоочаквана рожба! 

Бени, дано това съкровище остане при вас! Бъдете щастливи заедно!

Бени,нямам търпение да ни разкажеш за срещата с момата! :bori_007:Дано това да е твоето детенце и сърцето ти да го е познало на мига!!!!

Момичета, благодаря ви за подкрепата!

Много ми е трудно да ви напиша това сега, много!!! Мисля, че ще откажа малката Взех това решение много трудно, с много сълзи и болка в сърцето. Оказа се, че не са се запознали с моят социален доклад и не са видели какво са писали там. Аз имах едно условие/грозно звучи/ и ми предложиха такова детенце. Видях малката, но още с първото виждане, нищо, ама нищо не ми трепна. Не знам, дали ще ме разберете. Може и да ме вините, аз и сама го правя и ще е така, докато съм жива. Чувствам се като предателка и че това дете ще бъде изоставено и от мен, не само от биологичната си майка. Отнесоха се малко некоректно с мен. Когато пристигнах в домът ме настаниха в стаята на директорката. Аз исках първо да си задам въпросите, но не успях. На втората минута малката беше при нас. Сладуранка е, игрива е, но... е от ромски прозиход. След няма и 15 минути, ми бе зададен въпросът:"Хайде, казвайте сега, вземате ли детето, че да оправям докулемните?"   Бях шокирана, сякаш ме притиснаха да взема веднага решението. Аз нищо не казах, а излязох с малката да поиграем. Тъй като мъжът ми е на път, моята приятелка беше с мен. Тя остана в стаята да говори с госпожата която ми зададе този въпрос. Казала и, че не може това решение да се вземе ей така. Първо, че по закон имам срок и второ-това е дете, което остава твое за цял живот. Не е стока и да я върнем. Извинете ме, но си е така. Госпожата казала на приятелката ми, че си помислила, че съм харесала малката, защото съм отишла при нея и съм я заприказвала. Да, ама аз съм така с всички деца. Как няма да отида и да я докосна и да я гушна. И въпреки това, аз останах празна вътре. Много се мразя за това! Не искам да стана майка на дете, защото е било спонтанно решение от съжаление. Искам да бъда такава, защото знам, че това е моята рожба. Разбира се, това става с времето, но и първата среща трябва да ми подзкаже нещо. Въобще няма да чакам един месе, ще се обадя утре, не искам да бавя нещата. малката не го заслужава. По-добре е да потърсят други хора, които ще я обичат и да стане час по-бързо!

Не мога да опиша как се чувствам.
Благодаря ви много, момичета!!!

Миличка,мисля че никой не може да те вини за постъпката ти!Напълно те разбирам и те подкрепям!Не си изоставила малката-тя просто не е била вашето бебче...
Аз съм само на 23г.,но правим неуспешни опити от близо 3 години,ходим по знайни и незнайни лекари,врачки,знахари и т.н.Разбира се много пъти сме обсъждали и въпроса за осиновяване,ако недай боже не можем да си родим наша рожба.Наистина човек започва да обича с времето-така е,но...нещо трябва да те жегне,да те грабне още в пълвия момент,както когато видях мъжа си за пръв път знаех,че ще умра с него!
Не ми звучи лошо това,че не си приела детето и никой тук не може и не трябва да те съди.Биха го направили единствено хора,които са много далеч от проблема,дето се вика щото не им е до главата.Да ти кажа не мисля че и аз също бих приела детенце от ромски произход,не мога да обясня защо,знам че е грозно само като го казвам,но си е така.
Прегръщам те силно заради откровеността и силата ти и ти пожелавам в най-скоро време да откриеш СВОЕТО ДЕТЕ!

Бени, в момента ти е трудно, съвет не мога да дам, но слушай сърцето си. Ще успеете и вие, въпрос на време е. Дилемата пред която стоиш  е наистина сложна, но вярвам, че ще вземете правилното решение за Вас. Късмет.

Бени, мисля, че Фуси имаше точно такова изживяване. Не се чувствай виновна! Трябвало е да спазят изискванията ти.
Права си, че това е сериозно решение и трябва да се вземе и от сърцето ти.

Не бъди тъжна! Сигурна съм, че ще срещнеш скоро твоето детенце. Бъди силна!

Ето ти темата на Фусии:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=6683.msg124302#msg124302

Така е - много е тежко - чувстваш се като престъпник и предател. Но - категорична съм, че не се осиновява от жал или от гузна съвест. Ще последват много тежки години и за вас и за детето, което най-малко го заслужава

Успех мила

Благодаря ви милички за подкрепата!

Аз успях да пиша на Фуси на лична за това и прочетох темата и. Всичко което тя е написала все едно аз го казвам. Тя пише, че ще е трудно всеки път когато някой обиди детето заради произходът. Колкото и да искаме да сме винаги до тях и да ги защитаваме, няма да бъдеме. За съжаление живеем в една държава където няма толерантност. Вярно е, че има и семейства осиновили ромчета и на тях им се възхищавам и покланям. Но аз, поне засега не мисля, че мога да го направя. Не търся иделаното дете, но искам да няма типичните черти на ромският произход. Просто, това момиченце ми е в главата, но не като моето момиченце. Не ми дава покой нейният поглед, но не ми дава покой и това което ще направя. Но съм убедена, че това е правилното решение. Милата рожба, дано си намери скоро мама и тати, които да и се отдадат на 100%. Аз не мисля, че ще мога да го сторя и поради това взех това решение. Ужасно е! Когато получих писмото се обадих да попитам за малката някои неща. Поне така ни съветват момичета минали по този път. Казаха ми, че нямат никаква информация за детето, освен възрастта и. Отидох там, но си бях с едно на ум, не исках да се радвам много, преди да съм отишла.

beny_luska, мила, никой не те обвинява, не се обвинявай и ти! Не си виновна за  нищо! Ако аз бях на твоето место сигурна съм, че и аз бих постъпила така! Първо, защото си имала едно-единствено изискване и те не са се съобразили с него и по този начин са нанесли и на детето и на теб голяма болка! Второ, защото осиновяването е за цял живот, то трябва да бъде, защото го искаш с цялото си сърце, а не, защото те е жал за някое дете! Сигурна съм, миличка, че когато срещнеш детето си, а това ще стане много скоро, веднага ще разбереш това! И тогава ще го прегърнеш с цялата си любов и ще му кажеш:"Здравей! Аз съм твоята мама!"

  Иска ми се много неща да изпиша,но най-главното,което трябва да знаеш е че не трябва да се обвиняваш за избора си.Затвори тази страница и мисли за бъдещето...скоро някъде там ще се срещнете със мечтаната принцеска...Аз,на твоето място бих постъпила по същия начин.Искрено ти желая успех!

Бени, същото се случи и с мен. Явно не е изключение, а практика. Детенцето ще си го спомням докато съм жива. Помня, че тогава Фуси ме посъветва да питам, да настоявам за информация за произхода преди среща. После и с нея така се случи... Гледай напред, късмет и скоро да се срещнете с твоето детенце ти желая!