Здравейте момичета! преди малко се завърнах от болницата след моето Лапаро. До всички, на които им предстои мога да кажа - не, не е страшно, нито пък са непоносими болките. Лапарото ми беше опреративно, в Шейново - за премахване на киста със съмнение за ендометриоза. Оперира ме д-р Велев ( невероятен професионалист и човек . Благодарности големи към него! Та ще разкажа на кратко как протича престоя в болницата. Проемат те в деня преди операцията, правят ти промивки, тест за алергичност към антибиотици, подписваш декларации и това е. чакане....Идва деня на твоята операция, обличаш нощницата, която ще ти дадат и пак чакаш...чакаш да те извикат за сваляне към операционната. Бият една инжекция преди това. Свалят те в операционната и започва подготовката за операция, леко притеснена бях - опаковат те стабилно, завързват те, слагат абокат, започва вливане на системи ::
)), но след кратко заспах и ме събудиха, когато всичко вече беше история
..Не след дълго стоене в реанимация си ме качиха в мойта стая. бях силно обезболена и нямах остри болки от операциата през цялата нощ. Единственото ми неудобсто бяха катетара и дренажа...но изтрайват се. Още на другата сутрин ме освободиха от тях и започнах да си ходя лека-полека:)Болки имах, но са поносими. Д-р Велев дойде да ме види, каза какво са направили по време на операцията, кистата е махната, а всичко останало е ОК - тръби, яйчници...без сраствания, без нищо, щастлива съм от тази среща ::
)) и така 2-я ден мина, ставах, лягах, обикалях коридорите....а днес ме изписаха. Чувствам се добре, болките са слаби, а смятам че след махането на конците съвсем ще съм добре....и така продължих доста, но искам да вдъхна кураж на всички момичета, на които им предстои и да ги успокоя, че наистина страха е много по-силен от болката и всичко това ни го "причиняват" за наше добро. Успех на всички и много, мнго късмет.