Категорично съм против "махането" на домашната животинка-ваксини, обезпаразитяване,хигиена и си се гледа  заедно с евентуалното бебе.
ИМа вълна роднински мнения, която се обединява около изхвърлянето на животното и по тоя начин  всяват страх и колебания при бъдещите майки (затова, мисля, са чести тия теми).Ветеринар и гинеколог ще кажат,че няма нищо  страшно да се продължи съвместното съжителство...А и все пак до вчера само  животинката е била "детето" вккъщи,нали?

Ние имаме две котки и когато решихме, че ще правим бебе доста обсъждахме въпроса. Мен малко ме беше хванало шубето защото бях чувала само страхотии, а нямах почти никаква сериозна информация. С милото четохме статии, говорихме с ветеринаря и сега сме спокойни.
Излиза, че да хванеш токсоплазмоза от домашна котка, която е ваксинирана и не излиза навън е почти невъзможно. За да стане, първо трябва котката да е болна, което се вижда - сълзят й очите например, има и други симптоми. Второ бременната трябва да пипне изпражнения, които са престояли поне 5-6 дена за да са заразни и трето - трябва по някакъв начин да й попаднат в устата или очите - примерно да яде без да си е измила ръцете след като е пипала пясъка на котката, което и без да е бременна, на една съвременна жена съм сигурна, че не би й хрумнало... Достатъчно е грижата за котешката тоалетна да се поеме от мъжа 
Много по-лесно и често се хваща токсоплазмоза от неизмита салата, отколкото от домашна котка.
Знам, че когато /ако / забременея ме чака кръстоносен роднински поход срещу котенцата, защото майка ми по принцип не одобрява идеята за животни вкъщи, но тогава ще му мислим да ограмотяваме родата. Ех, наистина много искам това да ни е проблема 

Здравейте и от мен!Много се радвам че се присъедених към вас-тук има отговори почти на всичките ми притеснения и въпроси 


С моето мило от няколко месеца правим опити засега неуспешни  :ask:Въпроса е че имаме куче -ротвайлер на две годинки и мисля че няма да мога да се разделя с него при евентуална бременност..
Ами то животното си е част от семейството -дано сте прави и не ми се наложи да се разделяме -вдъхнахте ми кураж
Благодаря ви!!!!

Дилейн, наш куч също е ротвайлер, дете ми е, взели сме го бебе, 7 годинки ще стане. Преди броени часове направих тест, положителен е, няма да си помисля и за миг,че ротундьо ще ме напуска. При предната ми неуспешна бременност  се втрещих колко неуки хора има, близки, роднини...Всеки  даваше акъл колко било 'вредно' кучето ми.

minie_mouse, честито Леки  и накрая най-сладкото и здравичко да се включи в игрите с ротундьо

Jael, благодаря ти!Да ти се връщат хубавите пожелания!!
Мисля, че има страшни заблуди и такива градски легенди за  несъжителството на бебе и куче/коте, че може да паднеш.
А  колко от тях съм чела в бг-мама, за жалост, а има жени,които вярват на всичко.
Помня 2006, при предната ми бременност, аз-при лекарката с един ферман въпроси и последния/като застраховка/-Трябва ли нещо по-специално да правя на куч? :lol:И тя се засмя и каза,че бременните са много податливи на  странични брътвежи. :wink:веднага я опровергах за себе си, но мисля, че повечето жени,имащи любимци космати, спазват елементарната хигиена.Толкоз.

Minie_maus супер мнооооооооого се радвам за теб...
Аз на твое място ще направя същото-вече ме убедихте че присъствието на куче не е чак такъв проблем както спорят някои .......


благодаря ви

Моят Рич е малък в момента-3,5 месеца,кавказец. Свекито от сега ми върти политика и ми размахва пръст,че като забременея кучето трябва да изчезне докато детето не стане поне на 5 години. Аз нали съм си "цапната "в устата й казах че по-вероятно тя може да изчезне,но кучо не го давам. Сестра ми имаще дог на 2 години,забременя,роди,а кучето й не мръдна и за минута от тях. На 100% съм убедена, че кучетата/котките не пречат на бременност и след това на отглеждането.

NOWILKA,ето ти пример за лаишки  поглед и  натрапване на  идиотско мнение-свекърва ти./как така  ще "изчезне" кучето ви, че и да  "изчезне', докато детето стане на 5г/Коментара е излишен...
Гледай си кучето, гледай си бебето, игнор на свекървата

здравейте и от мен и аз мисля , че няма проблем да си бременна и да имаш домашен любимец аз имам коте ,което като види малко дете и почва дирекно да си играе без да дере или хапе. животните разбират всичко и ако има и добра хигиена мисля ,че не трябва да има проблем.в опит съм да забременея и не бих си изхвърлила котето то е ми е като детенце

Да се вкюча и аз по темата,отраснала съм с кучета,в момента имам питбул на 8г.и 5м.най-големия глезльо на света!Докато бях бременна и за секунда не е стоял въпроса за неговото екстрадиране,та той би умрял от мъка по нас,както и ние по него!Аз мисля че човек,когато реши да вземе животно в къщи,трябва да е наясно,че това не е плюшена играчка и може по всяко време да я изхвърли!Отивам на разходка,че господина си е донесъл каишката от преди 10мин.и чака!

Хахахаа, много весели постинги тук.Не съм била бременна и не знам как влияят животните.Имам приятелка с котка- най опасното животно за бременните според всички.Има най здравото и сладко момиченце на света на две годинки и изобщо не му пречи котката.Дори го учи на отговорност.А аз като забременея ако трябва да махам и птичките и рибките и котето и кучето  според вас кой ще ги вземе :ask:Както и да е, но ако е вярно че заради майчинския си инстинкт гледаме животинче....то мойто крещи та се не трае значи.

Аз имам котарак на 5г. Забременях от ИКСИ процедура и нито за миг не си помислих да го махна. Дори изследване за токсоплазма не си направих. Реших, че ако е носител съм я прекарала 1000%, а ако не е няма от къде да я прихване. НИкога не е стъпвална асфалт, никога не е ял сурово месо и тем подобни. Но е по-добре да се направи, за да нямаш съмнения. Нужните обезпаразитявания правете регулярно и сте ОК. Дъщеря ми се роди преди почти 2 месеца и още от мига на прибирането ни са заедно. Разбира се той е малко страхльо и още не е свикнал с нея и я избягва, но са в една стая нонстоп.
Пожелавам ти да забременееш по-скоро и живот и здраве само ще гледаш да не прояви ревност към детето. Което ми се струва, че е рядкост.
Айде успех и от мен  .

И аз не мисля,че домашния любимец е някаква заплаха за бременната или бебето.От малка съм израстнала с животни-куета,котки,рибки,хамстери,папагали...И за миг не ми е минавало пре ум,че поради бременност или заради новородено,ще махна домашния си любимец.Но с моето мило сме на различно мнение в това отношение и не знам как да го убедя,че кучето(а то е пекинезче и даже е малко още-на 3 месеца и на всичкото отгоре,ми е подарък от него) не е опасно за живота на бебето.Ако някой има някакви идеи,ще се радвам да ми помогне.

Задай въпроса на гинеколога си в негово присъствие, за да чуе отговора

Задай въпроса на гинеколога си в негово присъствие, за да чуе отговора

Благодаря ти,мила,това наистина е най-удачния вариант

И пред ветеринаря , когото също може да разпиташ трябва ли да промениш нещо в схемата на вътрешно и външно обезпаразитяване.

Много сте отзивчиви,момичета,искрено ви благодаря.Дано успеем да се спогодим с милото

Но с моето мило сме на различно мнение в това отношение и не знам как да го убедя,че кучето(а то е пекинезче и даже е малко още-на 3 месеца и на всичкото отгоре,ми е подарък от него) не е опасно за живота на бебето.Ако някой има някакви идеи,ще се радвам да ми помогне.

Както вече са те посъветвали - отвори този въпрос и пред своя лекар и пред ветеринаря ви, в присъствието на мъжа си. Когато мнението идва от професионалистите, а не от теб - повечко ще натежи. Ако трябва, предварително говори и с двамата лекари в каква посока да се изкажат по темата, в присъствието на половинката.

Аз ползвам и друг подход, при такива "спорове". Вместо да доказвам, защо не е прблем бебето и домашния любимец да си живеят заедно, карам отсрещната страна да ми докаже на мен, защо би било прблем такова съжителство, настоявайки за аргументи в полза на подобна теза. Ама не "аргументи" от типа - "аз така знам, така чух, някоя стринка и чинка познава едни хора, при които...", ами истински и "научно обосновани" Мъжете специално, хич не обичат да ги засичаш "босички" по някаква тема и най-често от пусто мъжко его само, ще седнат да ровят и да търсят информация, с която да докажат правотата си истински аргументирано. В резултат - докато търсят доказателства за правотата си по въпроса, намират доказателства баш за обратното, което работи в твоя полза. Така сами се убеждават, че няма от какво да се опасяват, вместо да се налага ти да се пениш и плюнчиш, а той инато да ти казва: "ама не съм съгласен, не мисля така..."

Когато свекърва ми още преди години, вметна, че трябва да си махнем котката един ден като имаме бебе, защото тя носела опасни зарази, аз простичко й отвърнах: "Така ли? Какви зарази имаш предвид?" и тя: "Ами такова, онакова, ми не знам как се казва, ама котките го пренасят, аз съм чувала, че е опасно..."  Почувства се много тъпо жената, че я хванах "неподготвена", ама като типична овенка се засили да доказва колко е права. Ходи да пита ветеринари, пита семейни приятели доктори, научи какво е токсоплазмоза накарая... В резултат - никога повече не се изказа в посока "махнете котката", но започна да мие вманиачено зеленчуците и да препича месата до фаза въглен, понеже научи как най-често се лепва токсоплазмоза. Към момента, лично тя обяснява на другите кандидат-баби, защо не е проблем, че "младите не искат да махнат животното".