Преди 23 год. с моя, тогава, приятел, а по_късно съпруг, а3 на 17, той на 26, преспахме само веднъж, къде с желание, къде по невнимание, бе3 предпа3ни средства.
Ре3ултатът 22 год. ми дъщеря. Лесно бе3проблемно 3абременване, никакъв проблем при и3носване, раждане....Перфектно. Благодаря на Бог, че на тая въ3раст и 3 курс в СПТУ, никой не ме принуди да направя аборт. 3авърших си бременна и омъжена, а скоро след това бях и щастлива майка.
Нооо желанието ми 3а второ дете не е толкова голямо. Искам време. Може би по_късно. И какво? Ами поставям си спирала с връ3ки, 3ащото е по комунистическо време и е 3абранено. Купувам спиралата на черно, даже вече не помня и от кого. Ка3ват ми, че има три годишни и пет годишни и че моята е 3а пет и си я нося пет години.
А3 естествено млада и луда, късите поли до дупето, мокрите бански никога не и3съхват и много такива подобни.
3апочват болки ниско долу, ходене по лекари и всеки ка3ва въ3паление. Лечение, къде с антибиотици, къде с други хапченца и пак и пак. Болките стават нещо нормално, дори и при секс.
Минават петте години и решавам да махам спиралата, а и желанието ми 3а второ дете е по_голямо.
Ноооо бебето нещо се бави. Така година, две...десет. Много не се притеснявам, ка3вам си не сме улучили момента, а и със съпруга ми нещо отношенията ни се влошиха.
Отивам да работя в чужбина и три години по_късно срещам втория си съпруг. Пре3 тия три години в3емам противо3ачатъчни, поради малки кистички, но общото ми състояние е добре. Никакви болки, течения и подобни.
След сватбата ни пре3 2004 решаваме да имаме дете(а3 имам, но спругът ми не) и а3 спирам хапчетата. Естествено, не става.
Не чакам дълго, понеже едно вътрешно гласче ми ка3ва, че нещо с мен не е наред.
А и вече съм на 37.
Отивам в Германия при док, всичко е наред, ка3ва.
Отивам в Бг, Добрич, преглед с ръка и лекарката ка3ва, 3апушени тръби.
Връщам се в Германия. Пре3 това време а3 вече съм открила Дир. 3ачатие и бг_мамма, на които съм и3ключително благодарна.
Прекарвам дни и нощи пред компа и само поглъщам информация. Естествено а3 не можех с нищо да помогна на останалите, поради собствените си не3нания.
И3исквам лапароскопия, диагностична, която пока3ва страшната диагностика, 3апушени и двете тръби и единствената въ3можност 3а 3абременяване ин витро. Това е октомври 2004. А3 нямам време.
3апочваме подготовка, а3 давам га3, мъжа ми е съгласен с всичко което кажа. Правим спермограма, която е добра и молба до касата (поемат 3 опита с 50% 3аплащане)
Всичко е готово. Първи опит пре3 януари, февруари, неуспешен. А3 реагирам супер на стимулацията, оплождането е чудесно..еее следващия път. Имам и 5 3амра3ени(не се поема от касата). Април правя със 3амра3ените. Много лека процедура и пак нищо.
Юли нов опит, съвсем лека промяна в протокола иииии щастие. По3итивен тест. Бременна съм. Седмица по_късно силни болки ниско долу и и3вънматочна.
Много бър3о се съв3емам и някак си съм о3верена, бясна и една такава стръв ме е обв3ела като на комарджийка, като на игра на тото. Дано ме ра3берете правилно. Някакси трябваше да победя и това ми даваше сили. Мъжът ми стои силно 3ад гърба ми и ми повтаря, че 3а него а3 съм важна. И ако даде Господ да имаме дете, добре, ако не, пак добре. Той иска просто с мен да остарее. Всички решения в3емам сама. Колко опита и кога ще спра.
Продължавам, нямам време..Октомври пореден неуспешен и касата поема още 3 на 50% 3аради получила се бременност, та дори и и3вънматочна. Поне няма да ни удари много на финасовото положение. Ноооо, трите опита трябва да се направят до октомври следващата година (2006).
А3 настъпвам яко га3та, февруари, юли, октомври и трите опита неуспешни и вече малко поомекнала и отчаяна решавам да потърся причината 3а неимплантирането. Може би само там нещо "куца". Отговор на въпроса и първа помощ естествено получавам тук в "3ачатие" " а имунологични и генетични правихте ли?"
Чета историята на Албена Неделчева тук във форума, обаждам се лично по телефона и тръгвам по нейните стъпки( тя е вече бременна по това време). Мерси Бени.
Правя Активната имуни3ация в началото на та3и година и имам срок до 6 месеца да направя следващия опит. Между другото не откриха нищо нередно, но 3а всеки случай, ка3а д_р Райхел.
Надеждичката стаена някъде дълбоко в душата ми не ме напусна никога, но след 7 опита, които са Факт, как да повярва човек, че ще се получи следващия път.
Тук е мястото да спомена най_голямата ми приятелка и кръстница, която открих тук в "3ачатие" и се 3апо3нахме преди две години, а имам чувството, че цял живот сме били приятелки. Тя вярваше повече от мен и беше пре3 цялото време с мен, както по процедури, така и със съвети. Танче, Благодаря ти много.
Вярвах, че Бог ме па3и и, че ще ми помогне, но не бях все още кръстена. Пак 3аради комуни3ма е било 3абранено като съм била малка. Кръстих се. В Мюнхен. В една малка бг църквичка с български поп. Чувството е неописуемо.
Отидохме на рожденния ми ден с мъжа ми в Прага. Гането( от форума) ра3ка3а 3а статуята на Карлов мост, че като я докоснеш и си пожелаеш нещо се сбъдва. Мерси Гане.
Решихме да направим всичко, което е по силите ни и още два опита последни, пре3 тая година.
Ще си плащаме сами. Сумата е доста голяма, та чак банковия ни съветник малко се попритесни.
3апочваме всичко както досега, но по дълъг протокол. Правя си фоликулите като по учебник. 29 пунктират. Само три отделят и ги оплождат икси ( влоши ни се спермограмата при последните два, три опита). Оставяме ги до бластоцисти. Чудесно ра3витие. Но то винаги си е било такова. Правят и3ключение 3аради въ3раста ми, вече съм на 40 и 3аради многото опити, 7, ми трансферират 3 ембриона.
3апочва голямото чакане. Усещането е еднакво с останалите седем опита преди това.
И оооооо чудоооо. Положителен уринен тест на 1.08 с едвааааа 3абележима втора чертичка.
Щастие и огромен страх е това, което и3питвам и до днес в 15 г.с.
Вторник бях на лекар. Всичко е наред. Бебенцето е вече 8 см.
На 15 в понеделник съм на амниоценте3а. Дано всичко е наред.
Пак тук е мястото да спомена и другата ми голяма приятелка, която също дълги години се бори със стерилитета и сега си има пет годишна осиновена дъщеричка.
Тя си споделяше всичко с мен, а3 тогава не3наеща и непросветена и давах съвет "абе направете едно ин витро"
Колко ин витро, трябваше а3 да направя? Много глупаво от моя страна да давам такъв съвет. И3вини ме Ленче.
Написах моята малко длъжка история, с желание да дам кураж на "напредналата въ3раст".
На другите пожелавам да успеят с по_малко опити, но да не губят надежда.
Искам да благодаря на съ3дателите на сайта, които много помагат. На неуморните момичета, които пишат и дават ценни съвети.
Естествено на моята клиника, която толкова често исках да сменям. Благодаря на целия екип.
Благодаря и на мъжа ми, който пре3 цялото време ми търпи променливите настоения и въпреки всичко е толкова добър с мен.
Прегръщам ви всички.
