Понежe виждам по-далеч от чорапогащника си, ще ти отговоря. 
Никое от момичетата тук не "плюе" по лекарите. Думата, която използваш, отразява нещо, което го няма. Друго е да си критичен. И на това имаме право. Има нещо, което в западните (за британските по-точно) не само клиники, но и компании от всякакъв тип e закон, и то е Good Customer Service (Care). "Грижата за клиента" е част от задължителните бизнес дисциплини на всеки, който се сили да става мениджър на каквото и да е. Не може да работиш в администрация, да си на ръководен пост, ако не си изкарал поне двудневен курс по добра "Грижа за клиента". "Клиент" е обобщено название на всеки, с когото имаш финансови взаимоотношения, от типа на: ти предлагаш предмет, стока, услуга, а той си плаща за това. В този смисъл клиенти са учениците, студентите, пациентите. И това не звучи обидно, а напротив внася прагматизъм и ясни правила във взаимоотношенията. Пази Боже, да обвиниш някого, че има лош Customer Care, по-срамно нещо няма. Това означава, все едно да вървиш срещу себе си. Добрият Customer Care, от своя страна, включва не само правото ти да му вземеш парите за услугата, но и неговото право да бъде глезен през това време. Да бъде зачетен и уважен не само портфейлът му, но и човешкото му достойнство, да го накараш да се чувства важен и единствен, да се преструваш, че адски ти пука за него във всякакъв смисъл. Това е накратко. Когато има мениджмънт, то означава, че ги няма собствените интерпретации на тази тема и следваш правила и стандарти във взаимоотношенията. Затова услугите в западните страни са едно адски скъпо и луксозно преживяване, поне в Англия. Ако го има всичко това, няма да има нужда клиентът да помага на лекаря как да си върши работата, защото тогава се получава конфликт на интереси и някак си се губят правата на пациента (който е и клиент същевременно). Затова няма нужда той да остава извън работно време, защото ще запишат толкова пациенти, колко ще могат да поемат за деня, защото се досещаме защо записват повече.
Тук се смесиха доста неща, като, от една страна, са договорните взаимоотношения: ние плащаме за услуга, а те я изпълняват. И, от друга страна, емоционалната, и идеалистичното възприемане на нашето собствено желание за бебе, което някои наричат Мечта, а други - Чудо. Това обаче няма общо с горното.
Честно казано, не разбирам защо така яростно точно пациенти защитават в по-голяма степен лекарските права, от колкото своите собствени. Защо трябва да ги харесваме, или пък те нас. Ако нещата са ясни и регламентирани, а не се налага де се харесваме, ухажваме и с подаръци от различен характер. И през ум не ми е минавало да се мъча да се харесам на лекуващия си лекар тук, защото знам, че на него не му пука за мен. Защото има много като мен, но си върши професинално задълженията. Така че, колкото и жалостиво да е нашето собствено отношение към нас, не можем да го приписваме и на лекуващия лекар. Аз не искам от него да остава в извънработно време и да ми бърше сополите, като плача. Но искам да не ми иска повече, отколкото е регламентирано. И когато например са ми направили току що абразио, да се сетят поне да ме завият с чаршаф, докато съм в упойка, а не всичко живо, което влезе в стаята през това време, да вижда как ми се точи кръвта в легена. За това става въпрос. За достойнството на пациента, което има много измерения. Затова аз лично предпочитам да ме водят "клиент", както е тук, но да ме обслужват и по правила, за които даже няма да се сетя. Защото нали не си представяме, че като отидем на пицария, ще влезем в кухнята да нарежем кашкавала, за да сме в помощ на персонала?! Звучи грубо, нали? В клиниките ние плащаме също така за услуга, медицинска услуга. Е, от доста по-различен  и специфичен характер е. Но е услуга.

Аз не видях никой никъде да се съмнява в желанието на лекаря си да му помогне. Когато за първи път отидох при нашия лекар, именно начина, по който се държа - с уважение, с личен поглед върху данните ми към момента - ме накара да му вярвам и да реша, че това е моят лекар! Цялата работа е в това, че не само за нас е проблем липсата на добра организация, а и за самите лекари. Лили, права си, че лекарят ни остава и след работно време, без почивни дни от сутрин до вечер и съм сигурна, че не го прави само заради пари, защото искрено се радва на всеки положителен тест Виждаме как се опитва да насмогне с прегледи, лапаро, пункция, трансфер, но и той е човек и има нужда от нормални условия на работа. А с осигуряването тези нормални условия - той ще е в кондиция и ще има време за почивка, а ние ще сме спокойни, че не е преуморен, не бърза за пункция след мен. Няма да се притеснявам да питам каквото ме интересува, за да не отнема от времето за жената след мен. При последните ми посещение, вместо с Надежда, се зареждам с такова отчаяние

Подкрепям напълно последните постинги! Била съм пациент на три клиники - на д-р Табакова, на д-р Стаменов и на д-р Владимиров. Колкото е по-известна клиниката май повече се чака. За да отида на преглед аз пътувам цяла нощ преди това, вземам си един ден неплатен отпуск за деня на прегледа и после ако си хвана последния за деня автобус съм щастлива...следва пак пътуване през нощта и работа на другия ден рано...но такава е съдбата на повечето момичета от провинцията. Аз ценя времето на другите и искам да се цени и моето. В клиника "Надежда" ми даваха час всеки път, като едва го вписваха в графика. Часовете за прегледите бяха през 10 минути, а често имаше и дублирани. За всеки преглед се чакаше около час. При д-р Табакова и д-р Владимиров не ми даваха час за преглед, отиваш и чакаш. Първо минават стимулациите и после останалите по ред на идването им. Исками се да не ми се налагаше повече да ходя...но се налага. Последния път чаках повече от 4 часа!

няклко дни не бях  влизала във форума затова сега ще се включа пак по темата защото става все по интересна аз също съм от недоволните от организацията в клиниките макър че съм обиколила повечето известни,съгласна съм че колкото е по известна толкова повече време ти отнемат,моето време също еценно,защото незная следващият път когато се връщам на работа дали няма да съм уволнена,съжалявам обаче на нас от провинцията ни отнема доста време за да се доберем до въпросните доктори ,по въпроса с работата искам да ви кажа за моята аз съм СЕРВИТЬОРКА ,аз  също по цял ден обсужвам клиенти и никога не си позволявам волността да не им обърна внимание от тези клиенти независимо приятни или неприяти зависи моята заплата има и друго нещо аз харесвам моята работа и уважавам моите клиенти,зная че веднага ще кажете че двете професии нямат нищо общо, за мен има ние сме клиенти след като си плащаме и заслужаваме доста по добро отношение,не мога да си представя да накарам моя клиент да чака3-4 часа за да се нахрани ,и след това да се оправдавам че вкухнята (кабинета) е много натоварено и на готвача(доктора) му е станало зле от работа тако ва нещо НЯМА ако си пофесионалист си вършиш работата максимално добре независимо дали си доктор или сервитьор,съжалявам но нашата мечта   осъществима с пари така че отивам на работа за да мога да си платя лапароскопията след трите неуспешни опита ин витро, чао   

Рози, не съм съгласна, че на лекарят не му пука за мен. Само искам да подчертая дебело, че няма да кажа бройката им (броят се на пръстите на едната ръка) нито имената на тези лекари в областта на стерилитета, но за всеки от тях знам, че му ПУКА за всеки пациент. И логично или не - точно при тях успеваемостта е най-висока. Може би добрият професионализъм върви ръка за ръка със силната  съпричастност и разбиране на болката, дори да го наречем обич към пациента. За това се иска много повече от прочита на тонове медицинска литература, иска се и сърце. Да прочетеш, да се консултираш с колега, дали тук или в чужбина да помислиш, да заспиш по-късно, да се обадиш  да попиташ как е жената. Да останеш до сред нощ, да станеш по тъмно. Момичета, тези хора нямат личен живот. Лили имаше предвид да проявим разбиране, чорапогащника беше просто метафора. В крайна сметка и ние сме част от екипа в този процес.

Цигнусче, това, което си описала, е образът на идеалния лекар. Ако ми кажеш и къде да го намеря?! Естествено, че има и сърцати хора сред тях, това никой не го отрича. Но тук се обсъжда друго. Ясно е, че на тях разчитаме за всички здравословни аспекти, не само до помощта за бебето. Но, не бива да се бърка нашето силно желание, вътрешното разбиране и идеализацията на цялата тази ситуация. Конкретно, що се отнася до организационните въпроси, всичко е въпрос на добър мениджмънт. Горчивата истина за България обаче е, че почти никой, който е избран да ръководи нещо, не е изкарал пукнат мениджърски курс, нито ускорен, нито пълен. Сигурно има изключения, да ме извинят в такъв случай. Но, ще дам пример от друга сфера в БГ, където положението е същото. В университета, в който работех, рокъводителите на катедрите, деканите и ректорите също не карат мениджърски курс, след като бъдат избрани. Ръководят по спомени и записки, както тях са ги ръководели и от това, което са видели. Това е масова практика в нашата страна. Когато се въведе мениджирането като стандарт и задължително изискване за ръководните длъжности и в  частните практики даже, тогава ще се вдигне значително и нивото на обслужване, и стандарта. Защото мениджирането предлага ясни и регламентирани правила и рецепти за справяне във всякакви ситуации. Тогава организацията ще е наистина перфектна. И за това е нужно просто да се изкара един подобен курс. Само  една интересна историческа справка ще приведа: сигурно почти не се знае, че британците например са владели Индия с армия не по-голяма от 100 хиляди души. Индия е огромна страна, все пак. Даже Хитлер им се е възхищавал. Това обаче означава перфектна традиция в мениджмънта и начина да организираш която и да е сфера на действие. За това става въпрос. А, не за сантименталната и емоционалната страна на въпроса, която като се подсили с много идеализираност, и се губи и измества нишката на проблема. Дали ще му блеснат очите, като види положителния ми тест, или - не, това не решава проблема, а само говори за проява на адекватна емоция при конкретния лекар. Иначе, аз писах за лекаря, при когото хидя тук, че на него не му пука за мен много, много. Едва  ли се лъжа. При него обаче последния път видях една интересна практика как да се спестява време. Веднага, щом станахме да си ходим, той започна да си диктува разговора ни, за да го запише и като звуков файл, много по-лесно и бързо, отколкото тепърва да преписваш разговора от хартията. Добрият мениджмънт, съчетан с добрия маркетинг, в това е решението. Там вече отдавна са описани решенията за почти всички възможни ситуации и от британци, и от америакнците, и от японците. Просто, трябва да се почерпи от чуждия опит, даже не да се измисля. По-лесно от това, здраве му кажи. И тогава няма да се налага пациентки по форумите да им измислят начини как по-ефективно да се справят с графика. 

Рози, много сме бедни за да можем да си позволим това - да платим допълнително за тези условия. Сигурна съм, че всеки от тези лекари вижда какво става и какво липсва, но предпочита да закупи по-добра апаратура и по-качествени консумативи, отколкото да инвестира в луксозна обстановка, повече спомагателен персонал. Нека да сравним каква е цената средно на един ин витро цикъл там, за където говориш и по-точно да сравним какво е съотношението между цената на лекарствата и консумативите към цената на лекарския труд и услугата като цяло. Мисля, че е огромна. Всичко може, но ще струва толкова, че може би една от десет от нас ще могат да си го позволят.

аз бих обърнала сериозно внимание на постингите на DivaRoza, защото те отразяват наистина същината на проблема и предлагат идеи за решаването му.
всичко опира до мениджмънта, ако се върнем към първоначалната тема на дискусията.
и не си права, Сигнус, че при нас не може да стане поради липса на пари.
никак не са бедни клиниките у нас, а внедряването на добра организация на работата и управление на медицинските услуги не е задължително свързано с някакви особени суми.
но за това трябва мисъл, нагласа, наклонност към такова нещо. смея да твърдя, че у нашите лекари такава липсва. другият начин е да бъдат принудени да го направят, ако им липсва вътрешен подтик. и тук идва ролята на пациентите.

аз съм склонна да се съглася с мнението на Жекова за изискването на определени неща в замяна на заплащането. най-малкото - уважение към пациента. зачитане на неговото човешко достойноство, време и пари.

ние тук сме склонни да мислим, че лекарят ще си свърши работата спрямо нас добре, само ако е лично заинтересован и благоразположен към нас. истината е друга - добрият лекар си върши работата професионално и без да му пука за вас. в общия случай, на един лекар не може да му пука за всички - иначе той ще пукне.

jam, не съм съгласна много с теб.
Замислила ли си се какъв е ресурса да се направи тази организация при това число на пациенти в клиниката. Ако ставаше само с компютър, ексел и специалист по мениджмънт, мисля, че биха го направили вече. Но нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. Среува ми се, че с последните си мнения доста излизаме от конкретиката, а именно залитаме към общи пожелания, но как точно би станало не ни е ясно.

Сигнус, да много може да се направи дори само с един компютър и един ексел, образно казано. ти мислиш, че биха го направили, ако ставаше, но истината е друга - не биха. защото нямат нагласа да мислят в посока оптимизиране и ефективност на труда.
да го кажа направо и с две думи - по стара традиция, българската медицина е организационно неефективна. тази неефективност се възпроизвежда с всяка следваща генерация.

Цигнусче, при добра воля за промяна - всичко е възможно. Но налагането на стандарти и светкавичното им прилагане в практиката, трябва да е работа на съответните профсионални организации, които да ги изискват от институциите. И съответно да се налагат наказателни точки, ако това не се прави. Само се чудя, кой ще накаже ректор на университет например, че не е изкарал мениджърски курс?! Отговорът е ясен. Никой. Дълбоко заложено в манталитета ни е, че няма какво да учиш да ръководиш, това всеки българин си го знае по рождение. Когато се преодолее тази дълбока заблуда и се приеме, че и ръководенето на хора и дейности си има своята специфика и трябва да се изучава, тогава ще се оправят нещата. Особено в този динамичен свят, където бизнес стандартите се развиват светкавично. Това разглезва хората и те стават все по-взискателни.  В мениджирането има "чиста игра" и няма лично отношение, защото то се подтиска от правилата и задължитилната преструвка, която минава за професионално отношение. Обаче за нашенско това е един много дълъг път на преодоляване и на манталитета, и на навиците. Пак един пример за бързото прилагане в практиката ще дам: напоследък тук стана много модерна програмата Microsoft Project, която прилага един по-компактен начин да организираш работата си по даден проект или дейност, но в електронен вид. Тази програма задължително се изучава вече и в колежите. Това означава, че връзката между бизнес и обучение е изключително директна и автоматично всичко влиза в практиката. Макар че точно тази програма прави това, което всички ние си го правим в тефтера и с календарчето. Обаче с въвеждането и в училище това вече означава и налагане на стандарт.Сигурно някои знаят и за новата мода да се мениджира промяната. Моя милост ще се запиша сега през декември на курс, който така се казва: "Change and Project Management". Като почне през януари, ще пиша какво означава да управляваш промяната. При всички случаи ще е обратното на това да си заравяме главата в пясъка. Стандарти и пак стандарти, колкото повече изискваме, толкова повече ще дават. И тук конкуренцията си казва думата.
А за емоционалната ангажираност на лекарите към пациентите, която аз лично не намирам за задължителна, освен ако не се получи от само себе си, ето, това е добро обобщение:

в общия случай, на един лекар не може да му пука за всички - иначе той ще пукне.

Рози, сбъсквала съм се и с двата вида отношение - когато за лекарят си клиент и ще ти вземе 30 лева за да те прегледа и установи, че бременност няма, ще те извика след месец за консултация и ще ти вземе 10 лева (преди 3 години) само за да те попита как си за 1 минута и другия случай също, когато лекарят ти става приятел - повярвай ми не само с  мен приятел, а с всички, които са му се доверили и има взаимна симпатия и доверие, което мисля, че е много важно за и без това напрегнатия и емоционално и финансово натоварващ процес. Колкото и добър мениджмънт да има - за инвестицията в кадри са необходими средства. Абсолютно съм съгласна, че това е задължително и трябва да се оптимизира до край организацията, да не се налага висококвалифициран специалист да пише рутинни досиета и рецепти вместо даправи лапароскопия или пункция в този момент или да анализира задълбочено конкретен случай. Сигурна съм, че това лекарите го знаят - те са много по-запознати от нас с тази ситуация, ние сме потърпевши , но и те също. Аз лично забелязвам, че се работи в тази посока, макар и бавно. Да не говорим, че самата организация и оптимизация също иска времеви ресурс, а като гледам клиниките - там колелото се завърта още в 7 рано рано и така до късно през нощта. Питала съм моят доктор - ти кафе не пиеш ли - и той ме пита "кога?" Освен това ще е загуба на време и ресурс водещият специалист в тази клиника да си размътва главата с икономически дисциплини вместо да се усъвършенства и специализира в това време допълнително в областта, в която е силен. Иначе съм напълно съгласна с теб, поне доколкото е възможно да се работи в тази насока. Просто искам да ти кажа, че теоретично изглежда прсото, но на практика не е.

Истината е, че специалистите са малко, каквато и оптимизация да има те са крайно недостатъчни, за да приемат всички пациенти. Всеки се дразни когато някой му губи времето (било то лекар или друг специалист), но можем ли да си позволим да се откажем да чакаме, къде ще отидем. В чужбина може да е по-добре относно времето, но колко човека могат да си позволят да отидат там, като едва събираме пари прегледи лекарства и т.н. Чакала съм когато някой е дошъл спешно, приемана съм спешно и когато аз съм имала проблем. От голямато чакане по-лошото може би е да ти кажат, не мога да те приема или пък когато имаш проблем лекаря изобщо да не си вдига телефона, четох наскоро за това из форума.

Освен това ще е загуба на време и ресурс водещият специалист в тази клиника да си размътва главата с икономически дисциплини вместо да се усъвършенства и специализира в това време допълнително в областта, в която е силен.

И кому ще е нужно това?
Защо пак замесвате лекаря в разглеждането на този проблем? Проблема не е на лекаря, а на собственика на клиниката.
Сигнус, нещата могат да влязат бързо в релси. Стига да има воля за това. Много е простичко. Виждаш, че има проблем (освен, ако просто не ти пука за работната ти ръка), правиш конкурс за мениджър с ПРОГРАМА  за решение. Избираш мениджъра и го назначаваш на длъжност управител на клиниката. Даваш срок за внедряване на програмата и в зависимост от резултата продължаваш в конкретната посока.
Как може цял свят да работи на този принцип пък виж клиниките у нас, щото са с чувствителен персонал не могат? Не разбирам, не приемам твоето становище.
Аз съм пациент на един от сърцатите лекари. Е последният път като отидох при него от претовареност (или друго - не знам) реши, че ще прескочим изключително важно изследване преди ин витро. Ми не го приемам. Няма да стане така. Не съм съгласна така да се мятам от схема на схема. Вярвам му, но повече вярвам на резултата от ЦС, особено при съмнение за хидросалпингс. Разочарована съм. Виждам, че е претоварен, ама не приемам, че може АЗ така да бъда обслужена. Всяка от вас знае  какво би се случило с бебето ми при хидросалпингс, нали? Допускате ли, че той не знае? Аз не! Липса на време? Не приемам този мотив. В резултат - лекарят ме загуби като пациент.  Нямам никакво намерение да плащам с чувства, пари и каквото още се сетиш лекарски грешки, допуснати от претовареност. За това и съм се ориентирала към чужбина. Знам, че няма перфектна клиника. Някой се опитват и това си ЛИЧИ.

Не мисля, че един лекар може да бъде истински приятел, такъв какъвто го описвате, на всички свои пациенти. Не може да мисли за всички с еднакво внимание, сутрин да става с мисълта пак за всички и т.н. Разлика винаги ще има, а това вече носи неравнопоставеност в отношението.
Аз не държа лекарят да ми бъде приятел - искам да се държи професионално, пак професионално да следи случая ми и адекватно да ме лекува.

Рози, не съм съгласна, че на лекарят не му пука за мен. Само искам да подчертая дебело, че няма да кажа бройката им (броят се на пръстите на едната ръка) нито имената на тези лекари в областта на стерилитета, но за всеки от тях знам, че му ПУКА за всеки пациент. И логично или не - точно при тях успеваемостта е най-висока. Може би добрият професионализъм върви ръка за ръка със силната  съпричастност и разбиране на болката, дори да го наречем обич към пациента. За това се иска много повече от прочита на тонове медицинска литература, иска се и сърце. Да прочетеш, да се консултираш с колега, дали тук или в чужбина да помислиш, да заспиш по-късно, да се обадиш  да попиташ как е жената. Да останеш до сред нощ, да станеш по тъмно. Момичета, тези хора нямат личен живот. Лили имаше предвид да проявим разбиране, чорапогащника беше просто метафора. В крайна сметка и ние сме част от екипа в този процес.

именно!

основното в тази тема беше да се предложат варианти за оптимизиране на работата в клиникиТЕ.

верно ли. коя по-точно клиника те помоли да й оптимизираш работата щото видиш ли тя не може да се оправи без теб. разяснявам ти и дълбочината на моето послание в предишният ми постинг - не давай акъл там дето не ти го искат.

дива роза, дай боже да забременееш и не дай боже да те сполети проблем (особено в извън работно време) тогава ще те питам дали предпочиташ да си клиент и единствения ти вариант да е спешна помощ където тепърва на абсолютно непознат лекар да обясняваш в движение случая си или да си пациент на твоя лекар и да можеш в 3 часа сутринта да му се обадиш и да му кажеш "докторе умирам" (примерно).

пп писна ми от теми на нови потребители дето пуснат бомбата и ни гледат сеира.

съвсем излязохме от темата.
Лили, не знам дали книките ми искат акъла, ама ми искат парите. Пък аз пари давам при качесвено обсулжване. И не влагам САМО пари при посещението си в 1 клиника - влагам очакване, страх, надежда. Много съм си скъпа, за да позволявам някой да си екпериментира с мен.
Щом има такава тема - недоволните не са една и две. А само глупак не би чул исканията на пациенто-клиентите си.
Това за примерното въобще няма да го коментирам.

Както винаги всички се забивате в емоционалната част на нещата, без да ги разделите и от там идва проблема. Аз не съм пациент на никой от тези лекари и не знам дали някога бих била. Дори и от половината, което съм прочела за тях, нямам желание да ги посетя. Да не говорим, че единия след личен контакт тотално ме загуби като пациент. Та в тази връзка, като оставим емоциите на страна да помислим малко поне прагматично.
Аз не искам лекар, който да ме държи за ръката. Тук такова чудо не съм видяла, но видях специалист, който в рамките на 1 час ми очерта план програма, подготви ми документите и ми пусна всички изследвания, които трябва, за да не губя време. Нито моето, нито неговото. Да не говорим, че тук има работеща Здравна каса, на която всички вие плащате в България, а насреща няма нищо. Т.е. тази работеща здравна каса тук, е положила някакви основи на работа в кабинетите, точно с цел оптимизация на процеса, докато в България тази пародия на каса повече пречи, отколкото помага.
Тук в кабинета лекаря даже не ме гледа в очите, ами едновременно с това, което аз му говоря си пише в моето досие, което е абсолютно компютъризирано и не му губи времето да ми търси бумагите. Вярно, чакам, ама повече от час не ми се е случвало да чакам. Графика се спазва стриктно и се върви по него, така не се пречи на лекаря да работи, както и не се получават недомислици. Да не говорим, че моя лекар е отпочинал, нормален и не му се случва да припада пред мен. Което пък от своя страна го прави максимално полезен за мен. Тук част от сестрите вършат повечето дребни манипулации и не занимават доктора. Т.е. аз докато го чакам на мен са ми обърнали внимание, свършили са по-голямата работа и остава аз да си вляза вече за същинската консултация.
Вярно, Лили, няма такъв случай да те приемат в 3 през нощта, твоя си лекар, щото умираш, ама пък има спешни центрове, където има не по-лоши специалисти, които да ти обърнат внимание и да те обслужат качествено.
За протокола, когато прокървих, нямах час за моята лекарка, обаче и се обадих, казах какво има и тя ме прие. По спешност, в извън работно време. Не ми е държала ръката, не е ревала с мен, но ми помогна адекватно и съобразно ситуацията. От нея се иска да е професионалист. Тя е такава и това прави.
Когато се наложи да посетя друг лекар, защото от практиката й ми отказаха час, тя наказа служителката си и каза, че следващия път ако се налага - мога да отида без час и без да е притеснявам, ще ме приемат. Тъй като моето досие се намира в нейния кабинет, тя е запозната с моя случай и нейния заместник е наясно с пациентите й. Ето за това говорим - да има кой адекватно да замести лекаря ви. Ако не дай си боже утре се разболее от претоварване или нещо друго? Какво правим? Ще умираме ли? Търсим друг и това е. Не е важно лекаря да ти държи ръката и да реве с теб. Важно е да е професионалист и да не допуска грешки, а това не може да стане, ако е преуморен и едва гледа.

Е, Гане, тва държене на ръце е малко пресилено. Става дума за реакция и дружелюбно отношение, от което всички имаме нужда. Понякога една добра дума помага толкова много. За всичко останало съм напълно съгласна с теб.

Mari_Pz, уайт все още не е сбъднала мечтата си (мирка и аз се моля всеки ден с теб да успееш) и със сигурност не е забравила пътя защото още го върви така че написаното от момичето с "толкова добри чувства" не е много на място, а "успокой топката" пък съвсем не е на място

Лили, аз решавам кое е на място казано и кое не - аз също се моля не само Уайт, а всяко едно момиче да успее да забременее и роди здраво и прекрасно бебе. Но емоционални изблици не са за тази тема. Тя е за друго!