Даването на Надежда е отговорност и ако нямаш физическата възможност да се опиташ да помогнеш - то не я давай, всяка капка разочарование те забива още повече.

Примерът с чорапогащника е абсурдно смешен. Ами, да ходим чисто голи като бройлери в клиниките, така ще им спестим много време. А, някак си се забравя простичкия факт, че си плащаме, като ходим там. Плащаме за услуга, а качеството и организацията трябва да са от тях. Подобен начин на мислене обслужва интересите на лекарското съсловие, но не го е еня за скапаните интереси на бройлерите. Аз по една случайност съм пациентка и посещавам една английска клиника по стерилитет, където, трябва да ви кажа, че лекарите са готови да отговорят и на най-малкото емоционално неразположение на пациента. Ако, пази Боже, не се почувстваш добре, те пращат в съседния кабинет, където те чака терапевт, за да поработи над психиката ти и да намали тревожността ти. Достойнството на пациента е много важно. И аз съм сигурна, че повечето лекари в България го знаят това и може би знаят как да го пазят. Но не виждам никакъв смисъл защо и ние помежду си да се унижаваме повече, отколкото ни е унижила природата, като ни е дала за подарък безплодието. Така че, мисълта и ние да правим нещо, за да им улесняваме работата ми се вижда като конфликт на интереси. Нормално е да са критични момичетата. Нормално е и на лекарите да не им пука за това, защото си имат свои интереси. Но да не забравяме факта, че си плащаме за всичко това, което ни превръща не само в пациентки, но и в клиентки. Което означава, че имаме както задължения, така и права.
Лично мнение.

Примерът с чорапогащника е абсурдно смешен. Ами, да ходим чисто голи като бройлери в клиниките, така ще им спестим много време. А, някак си се забравя простичкия факт, че си плащаме, като ходим там. Плащаме за услуга, а качеството и организацията трябва да са от тях. Подобен начин на мислене обслужва интересите на лекарското съсловие, но не го е еня за скапаните интерси на бройлерите. Аз по една случайност съм пациентка и посещавам една английска клиника по стерилитет, където, трябва да ви кажа, че лекарите са готови да отговорят и на най-малкото емоционално неразположение на пациента. Ако, пази Боже, не се почувстваш добре, те пращат в съседния кабинет, където те чака терапевт, за да поработи над психиката ти и да намали тревожността ти. Достойнството на пациента е много важно. И аз съм сигурна, че повечето лекари в България го знаят това и може би знаят как да го пазят. Но не виждам никакъв смисъл защо и ние помежду си да се унижаваме повече, отколкото ни е унижила природата, като ни е дала за подарък безплодието. Така че, мисълта и ние да правим нещо, за да им улесняваме работата ми се вижда като конфликт на интереси. Нормално е да са критични момичетата. Нормално е и на лекарите да не им пука за това, защото си имат свои интереси. Но да не забравяме факта, че си плащаме за всичко това, което ни превръща не само в пациентки, но и в клиентки. Което означава, че имаме както задължения, така и права.
Лично мнение.

Подкрепям мнението на Дива роза.

Дива роза, абсолютно, абсолютно вярно 
Лили, и всички да ходим без чорапогащници, подозирам, че положението ще си остане същото  Изобщо, не смятам, че причината е в тези неща, които ти изброяваш.

За толкова години съм се специализирала в бързото събличане и обличане Не мисля, че тези операции забавят много прегледа, а и по мои наблюдения, лекарите използват тези кратки минутки да си поемат глътка въздух в лудия претоварен график, да сменят постелката на стола и т.н.
От първия ми преглед в държавен кабинет, се съобразявам какво да облека за гинекологичен преглед. Съблекалнята беше в предната стая и представляваше някъв уж прикриващ параван - събличаш се и по гол ... през вътрешна врата отиваш във вътрешната стая, където в това състояние обясняваш какъв ти е проблемът  Врата между двете стаи нямаше и междувременно, за да стане по-бързо, викат пациентки за болнични, мерене на тонове на бебета и т.н. От тези прегледи ми е останало да ходя с дълга тениска, защото не съм животно да се разхождам полугола. Слава Богу, в сериозните частни клиники го няма това, за което съм им благодарна. Така запазваме поне до някъде самоуважението си и не се червим и прикриваме както можем.

Чудех се аз къде е разковничето на проблема , а то ...... чорапогащника !


Лили , нали не мислиш сериозно , че ако ходим без чорапогащници ще променим нещо?
То по тази логика , през летния сезон в клиниките трябва да няма минутка забавяне.

 Проблемът на нашето общество,живяло доста време в комунизъм,е че не сме научени да изискваме качество.Когато ни влезе майстор вкъщи и не си свърши особено добре работата и изпоцапа навсякъде,викаме"Нищо!"и хващаме парцалите.Когато в заведение те обслужва сервитьорка с маниер,сякаш има три висши образования,пак махаш с ръка/даже и оставяш бакшиш/.Мога да дам още много примери за това как си даваме парите за лошо обслужване и качество на работа.
 На мен обаче ми писна,и се научих да изисквам.Живеем в капитализъм.Който иска да ми вземе парите,ще трябва да се потруди!Тъй като платих 4500лв за първия си опит ин витро,съм в пълното право да изисквам внимание,любезно отношение и високо качество на услугата,за която плащам/за щастие,попаднах на място,където ги получих/.Това за чорапогащника ме разби!Не аз трябва да мисля как да ги улеснявам,а те мен-аз съм клиентът!И не плащам 20лв.Всички знаете как се изкарват тия пари.Всяка една от нас,която се бори с този проблем,вече е наляла хиляди левове в тия клиники.Категорично отказвам да се чувствам като някаква шматка,която чака 3 часа пред кабинета на лекаря си.И моето време струва пари,не мога да уважавам хора,които не ценят чуждото време.
 За това не са виновни лекарите.Те си вършат работата.Не е тяхна работа да организират дейността на клиниките.За това има администрация,която рано или късно ще се усети,че клиниките се множат,качеството се вдига с годините и хората ще се ориентират там,където им покриват изискванията.Трябва да се залага на уважение на проблема и времето на пациента,който освен това е и клиент и си плаща немалки суми за това.
 Това е според мен-за да се подобри качеството на предлаганите услуги,трябва да се научим да имаме съответстващи на цената изисквания.Не само в сферата на здравеопазването.
 
 

Не аз трябва да мисля как да ги улеснявам,а те мен - аз съм клиентът!

Ако наистина наистина се чувстваш като клиент - мноооого жалко.
Никога не съм се чувствала като клиент. Винаги съм смятал, че с екипът вървим ръка за ръка в една посока. Не купувам стока - сбъдвам Мечтата си.
Няма да забравя никога сълзите в очите на Моя лекар, когато ми съобщи резултата от теста след първата процедура.
Няма да забравя и сълзите след първите удари на сърцето на моя Малък принц на монитора на ехографа.
Това не се купува с пари, това е безценно. Само заради такава съпричастност съм готова да чакам с дни пред кабинета.

Никога не съм се чувствала като клиент. Винаги съм смятал, че с екипът вървим ръкъ за ръка в една посока. Не купувам стока - сбъдвам Мечтата си.

Да ,White, сбъдваме мечти , обаче за целта купуваме труд , медикаменти ,консумативи , дори и отношение.
Нашите мечти не се  сбъдват безвъзмездно .
И в тази връзка , трябва да има старание от страна на клиниките.
Само на "харизан кон" , не се гледат зъбите.
Факта , че в тази тема е актуална , вече толкова време , говори , че има проблем и той е решим.

 Мила White,много се радвам за това ,че си успяла да сбъднеш мечтата си,както и за прекрасните взаимоотношения с твоя лекар,но темата не е емоционална.Аз никъде не съм описвала чувствата си.
 П.П.И все пак ,след процедурата,и ти мина през касата на клиниката да я платиш,нали?Ето това те прави клиент.

Да има съпричастност е много, много хубаво.
Но,все пак, ние сме пациенти на нашите лекари и това не означава само съпричастност.

Проблемът на нашето общество,живяло доста време в комунизъм,е че не сме научени да изискваме качество.Когато ни влезе майстор вкъщи и не си свърши особено добре работата и изпоцапа навсякъде,викаме"Нищо!"и хващаме парцалите.Когато в заведение те обслужва сервитьорка с маниер,сякаш има три висши образования,пак махаш с ръка/даже и оставяш бакшиш/.Мога да дам още много примери за това как си даваме парите за лошо обслужване и качество на работа.
 На мен обаче ми писна,и се научих да изисквам.Живеем в капитализъм.Който иска да ми вземе парите,ще трябва да се потруди!Тъй като платих 4500лв за първия си опит ин витро,съм в пълното право да изисквам внимание,любезно отношение и високо качество на услугата,за която плащам/за щастие,попаднах на място,където ги получих/.Това за чорапогащника ме разби!Не аз трябва да мисля как да ги улеснявам,а те мен-аз съм клиентът!И не плащам 20лв.Всички знаете как се изкарват тия пари.Всяка една от нас,която се бори с този проблем,вече е наляла хиляди левове в тия клиники.Категорично отказвам да се чувствам като някаква шматка,която чака 3 часа пред кабинета на лекаря си.И моето време струва пари,не мога да уважавам хора,които не ценят чуждото време.
 За това не са виновни лекарите.Те си вършат работата.Не е тяхна работа да организират дейността на клиниките.За това има администрация,която рано или късно ще се усети,че клиниките се множат,качеството се вдига с годините и хората ще се ориентират там,където им покриват изискванията.Трябва да се залага на уважение на проблема и времето на пациента,който освен това е и клиент и си плаща немалки суми за това.
 Това е според мен-за да се подобри качеството на предлаганите услуги,трябва да се научим да имаме съответстващи на цената изисквания.Не само в сферата на здравеопазването.
 
 

Подкрепям те с двете си ръце

Цитат на: Жекова в Ноември 26, 2007, 10:41:29 am

Не аз трябва да мисля как да ги улеснявам,а те мен - аз съм клиентът!

Ако наистина наистина се чувстваш като клиент - мноооого жалко.
Никога не съм се чувствала като клиент. Винаги съм смятал, че с екипът вървим ръкъ за ръка в една посока. Не купувам стока - сбъдвам Мечтата си.
Няма да забравя никога сълзите в очите на Моя лекар, когато ми съобщи резултата от теста след първата процедура.
Няма да забравя и сълзите след първите удари на сърцето на моя Малък принц на монитора на ехографа.
Това не се купува с пари, това е безценно. Само заради такава съпричастност съм готова да чакам с дни пред кабинета.

Направо настръхнах. Чак ми се доплака. Толкова е хубаво да сбъднеш мечтата си и да забравиш всички мъки - дай Боже всеки.

Направо настръхнах. Чак ми се доплака. Толкова е хубаво да сбъднеш мечтата си и да забравиш всички мъки - дай Боже всеки.

Как реши, че съм забравила мъките? Ти ли беше до мен, когато виждах три последователни отрицателни теста сле единствено възможната процедура за собствено дете - ИКСИ? Ти ли си до мен всеки ден през последните 6 месеца, в които се моля да стигна до края?
Предстои ми (живот и здраве) само след година отново да тръгна по същия път - за второто си мечтано дете.
Винаги съм смятала, че тази болка си заслужава.
Съжалявам за емоционалните си отклонения, но това е по-голямата част от Пътя.

Цитат на: Жекова в Ноември 26, 2007, 10:41:29 am

Не аз трябва да мисля как да ги улеснявам,а те мен - аз съм клиентът!

Ако наистина наистина се чувстваш като клиент - мноооого жалко.
Никога не съм се чувствала като клиент. Винаги съм смятал, че с екипът вървим ръка за ръка в една посока. Не купувам стока - сбъдвам Мечтата си.
Няма да забравя никога сълзите в очите на Моя лекар, когато ми съобщи резултата от теста след първата процедура.
Няма да забравя и сълзите след първите удари на сърцето на моя Малък принц на монитора на ехографа.
Това не се купува с пари, това е безценно. Само заради такава съпричастност съм готова да чакам с дни пред кабинета.

Това е и моето мнение!

 

Мила White,много се радвам за това ,че си успяла да сбъднеш мечтата си,както и за прекрасните взаимоотношения с твоя лекар,но темата не е емоционална.Аз никъде не съм описвала чувствата си.
 П.П.И все пак ,след процедурата,и ти мина през касата на клиниката да я платиш,нали?Ето това те прави клиент.

Такива теми са винаги емоционални! Такова е естеството на проблемите ни.
И още нещо, аз не съм клиент! Аз съм ПАЦИЕНТ на клиниката. Не е като да влезеш в бакалията за кило сирене!

Цитат на: eagle в Ноември 26, 2007, 12:02:18 pm

Направо настръхнах. Чак ми се доплака. Толкова е хубаво да сбъднеш мечтата си и да забравиш всички мъки - дай Боже всеки.

Как реши, че съм забравила мъките? Ти ли беше до мен, когато виждах три последователни отрицателни теста сле единствено възможната процедура за собствено дете - ИКСИ? Ти ли си до мен всеки ден през последните 6 месеца, в които се моля да стигна до края?
Предстои ми (живот и здраве) само след година отново да тръгна по същия път - за второто си мечтано дете.
Винаги съм смятала, че тази болка си заслужава.
Съжалявам за емоционалните си отклонения, но това е по-голямата част от Пътя.

Ехееее Уайт я успокой топката бе. Момичето с толкова добри чувства ти го е написала, че е хубаво да сбъднеш мечтата си. Като я сбъднеш наистина вече мислиш за това което имаш, а не за трудния път...

целта на постинга ми беше да ви накарам да се замислите ама тия дето по-далече от носа си не виждат видяха само чорапогащника. хубаво нещо са претенциите (и аз ги имам) ама там, където може. да, чака се пред кабинетите ама от изказванията на някои тук излиза че чакаме д-ра да си допие кафето и да си свали краката от бюрото за да ни погледне. и той сигурно има претенции да си тръгне веднага след края на работното време, но не мисля че някога му се е случило. след като той е толерантен към мен и никога не отказва при нужда да ме приеме дори и в извън работно време и/или отпуск, аз ще съм толерантна към него и ще го чакам. дори ако трябва да почакам наистина да си допие кафето а не да приключи с теб, теб и теб за да приме мен.

интересно ми е дива роза или някое от другите момичета в процедура зад граница кога ги приеха в извън работно време за да ги потупат по гръбчето и да ги погалят с перце. щото и аз имам леки наблюдения за здравеопазването извън бг и знам че като му свърши работното време д-ра престава да се интересува от теб и от физическото или психическото ти състояние и те праща при колегата. това на мен с моя лекар никога не може да се случи щото му пука за мен и щото не съм просто клиент за него. пациент съм и имам нужда от него за едно от най-важните събития в живота ми. еми ще се засягам когато някой се потруди да си направи регистрация и напише едно единствено мнение само за да го оплюе и ще го приемам лично докато моя лекар приема лично мен и моя случай. и ще скачам на бой всеки път ако/когато това се случи отново. и ще чакам без да се оплаквам щото и той не се оплаква че като му е свършило работното време вместо да блъсне вратата и да се прибере при  семейството си е останал докато не приеме и последния човек в чакалнята.

Mari_Pz, уайт все още не е сбъднала мечтата си (мирка и аз се моля всеки ден с теб да успееш) и със сигурност не е забравила пътя защото още го върви така че написаното от момичето с "толкова добри чувства" не е много на място, а "успокой топката" пък съвсем не е на място

Мисля, че темата се измести.
Всъщност организацията в клиниките НЕ зависи нито от лекаря, нито от медицинските сестри, нито от носа ми или чорапогащника ми. Зависи си от чорбаджията. А чорбаджията има интерес неговите КЛИЕНТИ, които са ПАЦИЕНТИ на лекарите му да се чувстват добре.
Ако аз бях чорбаджия на такава клиника щях да се погрижа да има достатъчно доволни от услугите ми. Защото ЗА ОГРОМНО СЪЖАЛЕНИЕ търсенето на тази услуга расте.
Не съм от хората, които се примиряват - винаги търся най-доброто за себе си. Не смятам, че най-доброто за моето здраве е недоспал лекар. Бих предпочела свеж и трезвомислещ лекар.

целта на постинга ми беше да ви накарам да се замислите ама тия дето по-далече от носа си не виждат видяха само чорапогащника.

Понеже и аз спадам към "късогледите" , би ли ми разяснила дълбочината на твоето послание в предишният постинг.
Там аз видях, конкретно предложение за спестяване на време свързана с чорапогащниците!
Явно не ми се отдава да се замислям.

По отношение на изнесената защитна плеада за твоя лекар , виждам я излишна , защото основното в тази тема беше да се предложат варианти за оптимизиране на работата в клиникиТЕ.