Момичета,добре мислете как да решите проблема с името с бъдещите татковци,защото това което ми се случи на мен никой не може да си го представи,че е възможно и не го пожелавам на никой.Голямо бреме е да се живее с такава обида,болка и гняв.Детето ми три месеца беше без име,докато дойде денят на делото с което му сменихме името.Наложи се то и аз да платим с името му правото на детето да има баща и да живее с него.Толкова съм се борила и страдала за да зачена износя и родя това прекрасно момченце,че не можах да му отнема бащата.Ще добавя че от родилния дом си тръгнахме без баща и се прибрахме при моите родители,защото с детето бяхме изгонени от дома на бащата.Това ми беше сервирано в полунощ един ден преди изписването чрез посредник.Беше ми отнел ключовете за жилището и отказваше да даде вещите които бях приготвила за бебето.Добре че размисли и в последния момент ги даде,защото нашите за един ден трябваше да приготвят стая,да купят легло и ако трябваше да набавят и дрехи и другите необходими неща,да ги изперат,изсушат и изгладят,за да ни изпишат сигурно щяхме да се молим в клиниката да ни продадът дрешките с които беше облечено там бебето.А трябваше и да осигурят превоз за да ни приберат от Варна,където родих.Моите вещи обаче останаха в апартамента и една седмица разполагах само с дрехите с които ни изписаха и трите нощници с копчетата отпред.Всичко това защото при поредния отказ на таткото заедно да изберем име на детето и поредното му заявяване че аз нямам право да избера на сина си име
написах в документа че се казва Калоян.И му бях харесала това име именно защото се бях съобразила със свекъра ми-Костадин.За сравнение:мъжа ми се казва Живко и е кръстен на дядо си Желязко,а майка му не харесва името си по акт за раждане и се представя на хората с друго име като твърди,че това на акта е сгрешено.Ми то ако беше грешка да я бяха оправили.Ние сменихме цялото име на детето,което беше записано в друг град.Сами разбирате,че никога не бих кръстила детето на човек който,за да задоволи някакво перверзно егоистично чувство е причината едно толкова чакано дете да бъде изоставено от баща си още в родилния дом.Същия човек от край време парадира колко е болен и че има І група инвалидност.Аз се отказах от името което със сърцето си знам че е точното име за моето дете,но и бащата също трябваше да направи компромис и решихме детето да се казва Константин.То и след като го решихме пак имаше отмятане и натиск от негова страна,но тогава той трябваше да избира иска ли сина си.Сега живея с него за да си има детето татко,но..Чувствата ми към него останаха някъде между Варна,офиса на адвокатката и съдебната зала.За доверие и дума не може да става.Не смея да го оставя сам с детето и да изляза от апартамента.За да оправдае съвеста си ми дрънка едни глупости как за второто дете нямало да има претенции за името.Толкова гадно звучи,толкова е обидно и за това дете което имаме и за хипотетичното второ.Молих се,борих се и стана чудо-роди се моя Кике,но дори и да реша да опитам да забременея отново може никога да не стане.Със сигурност този мъж няма да даде и стотинка повече за прегледи и изследвания,камо ли за процедури.Вече отрича и проблема който открихме и лекувахме при него.Честно казано аз и не искам друго дете от този мъж,но за да не е сам синът ми трябва поне да опитам да му дам братче или сестриче.Аз съм сама и ми е много тежко,като си нямам такава опора.Така че мили бъдещи мами,ако можете,извлечете някаква полза от моята история и нека това да не се случва на никоя друга майка.На всичкото отгоре е упреквал баща ми,че са ме прибрали с детето.Е какво,на улицата ли трябваше да остана с дете на 5 дена.Извинявайте че оспамих яко темата,но толкова много ме боли.Минаха 8 месеца,а обидата и болката не намаляват,стават даже още по-силни.Дано да имате до себе си истински човек,а не кукла на конци,какъвто според мен е моя мъж.Името е важно за детето,защото цял живот ще живее с него и за мен то е някаква орисия за късмет и добруване.Трябва да се избира с любов към детето,за да му помага да живее по-лесно.Как така един дядо и една баба ще приемат едно пеленаче за своя плът и кръв само ако се казва като тях.Нали любовта е безусловна.Сега вече много го били обичали,но когато се роди дори не се обадиха да честитят раждането-чакали били името.Повдига ми се,отвращавам се от тази традиция.Поне да бяха направили нещо за мен,че да има за какво да съм им задължена.А за капак чух и че съм била виновна и едва ли не трябва да се извинявам.
Желая ви да сте много обичани и уважавани от мъжете си,да изберете заедно най-подходящото за вашето дете име,изписването ви от родилния дом да първия от многото красиви празници на малкото човече и много много щастлив семеен живот:мама,татко и вашето слънчице/слънчица.