Когато трябваше да взема решение майка ми каза две изречения които много ми повлиаха.Смисъла беше,че моето решение пряко ще рефлектира върху живота на детето и трябва да мисля какво би избрало то,ако можеше само да реши.Погледнах в тъмносините му очички и сякаш ги видях след 2-3 години плувнали в сълзи когато ще ме попита "А аз защо нямам татко".Много деца са задавали този въпрос и отговорите сигурно са най-различни,но едва ли има по-тъп отговор от този "Заради името ти".Безспорно което и да е дете,особено момченце ако трябва да избира между това да има татко и това да носи името което майка му е избрала за него,ще избере да си има татко.Безспорно животът с него е много труден и всеки ден се питам дали не сбърках.Но като видя блесналите очички с които малкото го посреща когато дойде сутрин при нас /спи в друга стая,за да не се събужда когато бебето плаче/ си казвам че си струва и че така трябва.Не знам докога ще я караме така.Дано някак си успея да почувствам пак поне малко обич.

Джи джо, може да е най-тъпия отговор на света, но става дума за щастието на детето ти. Ако ти и баща му не се разбирате и не сте щастливи - няма да бъдат щастливи 3-ма души. Труден е избора, но не знам в тази ситуация може ли да има някой щастлив и доволен. Съжалявам, много, надявам се нещата да се променят заради теб и детето

Джи-Джо, безкрайно съжалявам за всичко, което си преживяла. Препрочитам постовете ти и просто се треса от гняв, възмущение и недоумение!!! Как е възможно!
Но, мила, как можем изобщо да се поставим истинкски на мястото на някой друг? Пък дори и този друг да е детето ни? Нали мислим с нашия мозък, не с неговия? Това, което си си представила, когато си вземала решение, не е бил гласът на твоето дете, а собственият ти страх и традиционната натрапена ни вина, че "лишаваме детето от баща". Бабини деветини са това, естествено, че бащата е важен, но според мен мъжът ти сам е лишил детето си от баща, бидейки човекът, който е. Не обичам изразът "добра майка", но съм съгласна, че можеш да майчинстваш най-успешно, ако си щастлива. Или поне не нещастна.

Чудесно е, че мислиш за щастието на детето си, но откъде наистина знаеш, че предпочита да гледа нещастна майка и някакъв баща, вместо спокойна майка без човек, който ... хайде да не почвам да раздавам квалификации. Освен това, като имаш дете, това не означава, че животът ти е свършил, че никога повече няма да ти се случват нови неща, че няма да се развиваш, да срещаш нови хора, да имаш нови начинания. Нали така?   

Бях на седем години, когато заявих на майка ми, че ние това повече няма да го търпим и й казах или да се стяга и да гони баща ми, или аз ще намеря начин да си уредя живота без него. После - доста скоро при това - тя срещна прекрасен човек, който ме отгледа и ми помагна да бъда успешен човек.

Извинявай за дългия пост, но много се ядосах на мъжа ти и много ми домъчня за теб!

Чудесни съвети й давате и адски я подкрепяте - думи нЕма.
Ми то и кьоравия ще види, че този човек е абсолютен егоист, а за свекърва й просто не искам да отварям дума.
Но тя е тази, която ще реши дали и до кога да остане с този човек.
Дали докато й изтече майчинството и има средства да се грижи сама за детето, дали докато успее да го накара да й припише апартамента или нещо друго, или за цял живот. Може съвсем скоро свекърва й да гушне букетчето и маминото детенце да порасне. Може и  още хиляда неща.
Едно е сигурно - ако срещне по-свестен човек, няма да се чуди дълго. Няма да има задължение да гледа свекър и свекърва след години и детето ще я разбере напълно.

Самата аз не си спомням какви са били баба ми и дядо ми на младини. Но самият факт, че са ми сменили името както те искат - вече значи, че са си пъхали носа навсякъде. Затова сега не се впрягам особено, че на наште не им пука за тях. Щом са били толкова велики, сега да си берат величието и славата. И ще е така докато разберат, че вече са утрепки и трябва те да се съобразяват с другите и светът не се върти около тях.

Е, от тази история, която споделяш,Джи Джо, направо в кожата не ме побира!!! Ще бъда крайна, но си е точно - то човешката простотия граници няма!
Не знам какво може да се очаква от такъв човек - най-вероятно нищо добро... Такива проблеми при толкова силно желано дете...?! И то само заради името.
Макар че какво се учудвам... Преди години при едни познати момичето кръсти първородния си син на баща си и от другата фамилия, особено дядото - бащата на бащата, до ден днешен отказва да види първия си внук. Не подобриха отношенията и когато кръстиха второто си дете на майката на бащата...

Джи Джо, ще ми се да се въздържа от даване на съвети, но не мога. Не прави компромиси само в името на детето. Навремето майка ми е имала подобен на твоя проблем, направила е компромис в името на това да не остане сама с дете на ръце, е остана сама с три... Мога да разказвам много.
Имам една позната, която преди години направи компромис заради сина си и продължи да живее с баща му, събитията така се обърнаха, че бащата, защото беше безработен, а тя от сутрин до вечер на работа, така "обработи" детето, та то от малко майка си я нямаше за нищо... Разведоха се, но бащата спечели делото за сина си, защото връзките са негови, защото са в неговия град и т.н.

Мисли за себе си. Една спокойна и щастлива майка може да даде на детето си много повече от едно нездраво семейство. Децата страдат когато майките им страдат, когато майките им не са щастливи, понякога предпочитат дори те да са разделени, защото така за всички е по-добрият вариант, това от личен опит го зная.

В никакъв случай не те агитирам към раздели. Просто чистосърдечно те моля да мислиш и за себе си, така е по-вероятно да намериш верният път и за детето!

Мила Джи-джо, съжалявам за това, което е трябвало да преживееш.
Надявам се, че си взела правилното решение за теб и за сина ти.

Моята история е по-различна. И ние се карахме за името на сина ми, но не това беше причината за развода. Разделихме се, когато малкия беше на 4 години по мое желание. Непрекъснатото напрежение и конфликти у дома, мисля, че му се отразяваха много по-зле, отколкото това, че му се наложи да расте без баща си.
За мен беше по-важно неговото и моето спокойствие. Исках сина ми да израстне в атмосфера на любов и разбирателство, макар и само с мен и моите родители.
И не мисля, че сгреших.
Имам прекрасен, добър, 18 годишен син. Нито за миг не ме упрекнал за раздялата с баща му. Дори вече, опознавайки баща си разбра защо съм постъпила така.
Според мен, направих най- доброто за него.


А сега по темата...
Вторият ми син няма да бъде кръстен на баби и дядовци/ въпреки, че имат желание/.
Със съпруга ми, сме му избрали име, което харесва и на двама ни и в същото време е интернацинално. Или както се изразява моята половинка: "Като започне да пътува по света, на челото му няма да пише чужденец"
Само се моля да се роди жив и здрав!

Според мен майката трябва да избира името на детето.
Тя е тази, която го носи 9 месеца под сърцето си, тя е тази, която изкарва безброй безсънни нощи, тя е тази, която се смее или плаче с него, тя е тази, която го отглежда и възпитава.

Ако мъжете можеха да се справят с всичко това, Бог щеше да даде възможност и на тях да раждат.

Galli, 

Много мъдро е това, което си написала.

Всеки си има причина да крепи нефункциониращи и дори вредни връзки. Причините за всеки са важни, уважителни и съвсем легитимни - страх от неизвестното, вина, финансови притеснения, "какво ще кажат хората", "оставям детето си без баща". Смазващо е, разбирам как човек остава, парализиран от тях. И търпи, търпи ...

Обаче има един въпрос и жените, които търпят емоционален или друг вид тормоз от бащите на децата си, често го подминават. А той е дали искат децата им да приличат на съпрузите им. Когато децата стават свидетели на такива отношения, те разбират едно - "това е нормално, щом майка ми не се опъва, така трябва да бъде". И после го повтарят. Или развиват чувство за вина, че не са съумяли да защитят майките си. Или на свой ред придобиват психика на жертви.

Да останеш при мъж, когото твърдиш, че не обичаш и те наранява ежедневно, че оставя детето ти през нощта (и едва ли само тогава) изцяло на твоята грижа ... и да се чудиш дали да родиш второ дете от него... Естествено, че Джи Джо сама решава какво да прави, не сме и помисляли дргуго. Но подкрепа ли е да й казваме "Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"? Да чака майката на съпруга си да умре? Едва ли.

Пожелавам на всички, в това число и на себе си - никой не е застрахован от грозни обрати в отношенията, а те често настъпват, когато се появи дете - да имаме мъдростта да знаем кога да драснем чертата. И да имаме подкрепата, за да не боли твърде много, ако това се случи.

"Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"?

Не всички и казваме така. Напротив, аз директно съм и казала, че НИКОГА не бих се върнала при такива хора. Тежко е дете да расте без баща си, дваж по-тежко е да расте нещастно въпреки наличието на баща. Децата са зависими от средата, усещат всичко. Тази болка ще рефлектира върху него...един Господ знае как ще се отрази върху бъдещето му. Винаги съм твърдяла, че децата имат нужда от двама родители, но само ако те наистина са такива - родители, които се обичат, обичат и него с цялата си душа. Ако са просто двама индивиди, които уж са там...ами по-добре е един обичащ родител.

Цитат на: Saule_Nova в Май 06, 2008, 21:34:16 pm

"Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"?

Не всички и казваме така. Напротив, аз директно съм и казала, че НИКОГА не бих се върнала при такива хора. Тежко е дете да расте без баща си, дваж по-тежко е да расте нещастно въпреки наличието на баща. Децата са зависими от средата, усещат всичко. Тази болка ще рефлектира върху него...един Господ знае как ще се отрази върху бъдещето му. Винаги съм твърдяла, че децата имат нужда от двама родители, но само ако те наистина са такива - родители, които се обичат, обичат и него с цялата си душа. Ако са просто двама индивиди, които уж са там...ами по-добре е един обичащ родител.

Така е, Лан, много си права. Естествено, че е по-добре родителите да са двама ... ако наистина са родители. Както казваш - повечето от момичетата тук изказват мнения тъкмо в духа на твоето и моето.

Джи джо, много сила се иска, за да вземеш каквото и да е решение в такъв момент. Надявам се да си взела най-правилното за теб и сина ти. Да е жив и здрав и да расте щастливо и весело дете.

Джи джо, а защо не се оженихте преди това
и защо не обсъдихте името преди да се роди детето
и най-накрая като познаваш свекървище, защо не подготви мъжът ти предварително за този натиск, а я остави да си играе така с него

Момичета, какво я подложихте на другарска критика. И без това има нужда от цялата ни подкрепа сега, за да се справи с положението. Стига сме нищили вече.
Джи джо

Ето това ме кара да не уважавам скъпата българска/или балканска/традиция-да кръстиш детето си на свекър и свекърва. Стотици примери има като преживелиците на Джи-Джо,косата ти може да се изправи от ужас. Тази традиция се е превърнала на моменти в извращение,за което нямам думи.
Хубаво е да кръстиш детето си на някого,който наистина уважаваш и се прекланяш пред него.Това определено е хубава традиция. Но когато се превръща в извращение....моите уважения-без нея!
Джи- Джо,много е тъжно това,което си преживяла.Смятам,че жената е сила и тя трябва да решава кое е най-добро за детето й. Понякога доброто не е традицията или общественото мнение.

Момичета,благодаря на всички за подкрепата и мненията.Всички до едно,независимо че са различни са много ценни и полезни за мен.Помогнахте ми много за да си дам сметка,че само по себе си съжителството с двама родители не е гаранция за щастливо дете.Все пак на този етап малкото много се радва когато баща му му обръща внимание и е много щастливо и превъзбудено когато сме тримата заедно.В такива моменти имам чувството че може би има шанс отново да изпитам нещо към мъжа ми

Тамара,ние сме заедно от 9г. и сме женени от 4г.Преди да се оженим живеехме в една стаичка с мивка в нея и тогава най-големия проблем със свекърва ми беше че искаха всяка седмица да ходим при тях /поне така изглеждаше тогава/.Наивно смятах че като се оженим официално те ще ни оставят повече време за нас.Няколко месеца преди сватбата мъжа ми си купи апартамент.Отначало казваше,че ще си купим жилище /парите са негови/,а после стана така че първо трябва да си купи апартамента и после да правим сватба /хм ясно е защо в такъв ред/.Това е била огромна светеща лампа,ама на,аз някакси не я видях.Бях в седми месец когато за пръв път заговорихме за името.Тогава за пръв път той ми каза че детето си има име /на баща му/ и аз нямам право на мнение.Е,аз пък си имах такова и го изказах.Илезе навън,тръшкайки вратата и следващите 2 седмици не ми говореше.В деня преди раждането му казах че е крайно време да решим как ще се казва детето.Тогава той се държа съвсем прилично и каза че аз съм майката и мен ще питат.Че техните имена майка им ги е избрала.Това ми прозвуча като зелена светлина аз да избера името,но му казах че не искам да е така и че трябва двамата заедно да го изберем.Ноооо така и не го избрахме тогава.Той само мълчеше и ме слушаше,но нищо не казваше.Детето се роди и няколко часа по-късно когато дойде да ме види отново му казах че малкото си няма име.Тогава само ме попита:И какво сега Костадин не ти харесва и смени темата.След един ден когато реално става попълването на документа с името отново го попитах мислил ли е по въпроса и какво решение ще вземем.Тогава грубо ми каза че няма какво да решаваме детето си имало име и аз трябвало да направя каквото трябва.Подписа документа и го завъртя към мен да впиша името.Не харесвам името,не харесвам и  човека,така че нямаше вариант да дам на сина си абсолютно същото име,но бях уважила свекъра си и детето беше кръстено на дядо си-с първата буквичка и с красивото българско име Калоян.
Оф,извинявам се че внесох такъв смут в темата.От една страна имах нужда да споделя случилото се,а от друга исках да предупредя че ей на и такива неща се случват съвсем изневиделица и колкото и да е абсурдно,особено след като детето е заченато след борба със стерилитета баща му беше готов да се откаже от него преди още да го е взел в прегръдката си.Моето решение така или иначе не е окончателно.Наясно съм че ако детето расте в среда с обтегнати отношения няма да е щастливо.Отказах да продам леглото което родителите ми купиха за него,защото знам че въпреки че му смених името за да живее с баща си,може впоследствие да се разделим.Обаче се чувствам длъжна да дам достатъчно време и на себе си и на него.На мен,за да съм сигурна че съм взела правилното решение,независимо дали ще живеем тримата или само двамата с детето,а на мъжа ми евентуално да стане истински баща-грижовен и всеотдаен не само когато детето е в настроение и с него е забавно,не савмо когато идват близките му и той се фука със сина си,не само когато се снима с него и гордо го показва на всички срещнати познати.И тук ще напиша както в темата за щастието.Щастлива съм защото имам това прекрасно момченце,но не съм добре защото получих огромна порция простотия и още не мога да смеля как е възможно това да се случи в реалния живот извън сценария на сапунените сериали

Още веднъж много благодаря на всички и желая успех на момичетата,които все още се борят със стерилитета.Стискам палци за вас и вярвам че ще бъдете прекрасни майки и се моля и бъдещите татковци да са ви опора сега и после когато чудото на живота проплаче в прегръдките ви!
На всички бъдещи майки желая възможно най-леката и безпроблемна бременност,възможно най-лекото раждане и най-важното - здрави бебета и грижовни и всеотдайни татковци!
На всички които вече са майки желая дечицата им да растат здрави и много щастливи и весели!
С Кике прегръщаме всички вас и ви благодарим за загрижеността и приятелското рамо и подкрепа!

Dji-djo 
Твоята история невероятно ме трогна! Късмет, мила, и много сила ти желая, защото няма да ти е лесно. Решенията, били те от страх или не, идват от сърцето, а твоето не е просто наранено.Времето ще ти помогне да превъзмогнеш всички несгоди и да се пребориш с тях.
Бъди щастлива и обичана!

Ох, Джи-джо, какво си преживяла, направо ума ми не го побира, макар че мойта майка ми е разправяла подобни истории за свекър си и свекърва си. Наистина много сила се иска, за да вземеш решение и то в такъв момент от живота си. Куражлийка си, приеми моето уважение.
И все пак неможах да се сдържа да драсна и аз ЛИЧНОТО си мнение по въпроса, все още чукам на дърво и силно се надявам да нямаме проблеми и ние с кръщаването на нероденото си бебе, макар, че знам, че точно това ще се очаква от нас, надявам се да имам сили и аз и съпруга ми да успеем да обясним на старите, какво мислим ние по въпроса, надявам се и той, който винаги е бил до мен да не се обърне като фурнаджийска лопата, уж ми обеща , но всички сме лесни на обещания. Трудни сме когато трябва да ги спазим. Както и да е, не това беше идеята ми: мислех си докато преглеждах темата за един роман на Даниел Стийл, те нейните все са сапунени, но един имаше, в който семейството се беше разбрало да няма деца, но пък случайно момата забременя, тогава мъжа й я изостави. Такива хора лично псоред мен не заслужават никакви компромиси. Аз имам в момента лични проблеми с родителите си нещо което не е нито за хвалене, нито за премълчаване-родителите са родители, точно за това - за да бъдат до децата си в радост и в тъга, да преживяват болката им, да им помагат да решават проблеми, ако немогат да помагат-да не пречат. Не ставаме родители, за да сме до децата си само, когато сладко се усмихват, след като някой друг им е сменил памперса, родители сме, за да будуваме нощем, докато са още новородени, да тръпнем в очакване на първото зъбче, на първата думичка, на пръвото изправяне, на първата крачка, на първия ден в детската, в училище, на първата любов...
Родители сме, за да сме там, където то винаги ще ни намери и винаги ще може да поплаче на рамото ни, за да се успокои, независимо колко мъка ще ни носи това.
Ако някой си мисли, че става родител само за да кръсти детето си на собствените си родители и да спи в отделна стая, че да не му пречи, незнам до каква степен той наистина залужава това дете.
Евалата на теб, че след всичко което си преживяла даваш шанс, според мен обаче той не го заслужава и ако сам не разбира, няма и да разбере.
Присъединявам се към едно от менията в темата, да се оглеждаш за истинския и в момента в който го намериш да му плеснеш на твоя един звучен шамар.
Желаята само най-хубави неща, дано все пак успеете да намерите някакъв компромис, желаята и много късмет и щастливо детство за детенцето ти