Абсолютно съм съгласна с всичко.Асоциациите с чуждоземските блага влияят доста върху избора на име у хората.
 

Лека вечер 

Аз нямам против след време и фамилията да е Иван, в англия например Камерън е както ли4но име така и фамилия,
за бащиното име, искам да го променят да не е бащино, а да се казва второ име- и 4овек да си прецени, с суфикс ли да е или без, дали да е на бащата или да е произволно, а защо не 1во име: собствено- майката и бащата го измислят, 2ро име- да е на дядото или бабата по желание, а може и произволно/ мн тъпо ми се вижда, уж собствено име пък на бабата или дядото, според мен по-4естно е бабата или дядото да взимат по-второстепенно име и 3то име- фамилия
Ина4е, ако имената се казват собствено, второ и фамилия, няма да се бърка дали е с 2 ли4ни имена или 2рото = бащиното
Даже може да има 2 първи 1 второ и фамилия, напр
Анна-Мария Николаева Тодорова
/скоба, зву4и добре дори ако е Анна-Мария Николета Тодор, затварям скобата/

Абе, Макияки, каква Англия, бе?! Нали за това говорим да си се запази родното правило, а не да е под чуждо влияние. Щото някой е ходил в Китай, друг - в Париж, трети - в Испания, дванадесети - в Сингапур..., осемнадесети - в Космоса е летял.  И си е харесал техните модели. Що не се опиташ да предложиш на англичаните да вземат нашия модел на образуване на бащиното име?! Няма лошо в традицията. Ние сме царе да променяме нещо, което няма нужда да бъде променяно и което работи на практика. За това става дума. Комплекси ли имаме, или пък пак си го изкарваме на държавата и правителството?!  Що трябва да правим така, че все да е за удобство на чужденците?! Това е част и от самоуважението ни като нация. Като толкова не могат да го произнесат, да вземат някой курс по български и ще се оправи работата. Да не мислиш, че аз мога да произнеса правилно индийските, китайските и африканските имена?! Ама, на тях не им пука. Не съм чула, но може и да се провери, дали някой китаец си е сменил името на английско. Абсурдно е. И не става въпрос за това колко сме толерантни и можем да разрешим на всеки да си има лично творчество. Става въпрос за чувство за съобщност към по-големия колектив, към общия език. Правилата трябва да се спазват, щом са приети. А не да се разсъждава колко са вредни и колко хубаво можем да ги променим. Ти, щом си в Англия, знаеш, че тези са като часовник за правилата. Помрънкат, напишат някоя статия, но всичко живо ги изпълнява, защото глоби. Това, че англичаните могат да си променят личното, собствено име, то това си е тяхна работа и традиция. При нас никога не е било така. Що пък трябва да правим, каквото правят колонизаторите?!  А от варианта  "Анна-Мария Николета Тодор" мога да развия четворна шизофрения. Кой си ти, всъщност?!
 Айде, и на теб лек ден!

Няма лошо в традицията. Ние сме царе да променяме нещо, което няма нужда да бъде променяно и което работи на практика. Това е част и от самоуважението ни като нация. Правилата трябва да се спазват, щом са приети. А не да се разсъждава колко са вредни и колко хубаво можем да ги променим.  А от варианта  "Анна-Мария Николета Тодор" мога да развия четворна шизофрения. Кой си ти, всъщност?!

ДиваРоза 

Правилата трябва да се спазват не само защото са правила, а защото са основани на нашата си традиция. Друг е въпросът, че политическите режими, които са ни владели са ги видоизменили до колкото са могли.
Личното име. Често пъти то е било с пожелателен или защитен смисъл. Да наречеш първата си рожба на свекъра си е било прието, защото често младите за живели при родителите на мъжа. Дядото е бил отговорен за цялата къща и това е било един вид уважение, че се грижи за двете поколения, а често и за три ( и за собствените си стари родители). Бащиното име е продължение на патриархално устроената ни традиция -кой е баща му. Лично на мен ми е мило, че детето ми ще носи бащиното си име. Но едва ли не най-голяма роля е имало фамилното име, което в никакъв случай не е било "дядовото". Старите ни традиции са почитали изключително много родът и затова всички поколения за носели името на общия си прародител или някакво нарицателно, което да го обозначава (примерно: Бъчваров). Родът е обединяващото и общият корен между хората от различните поколения.

Има и една традиция, в която кръстникът кръщава децата на младите, които е венчал, което е съвсем недопустимо в днешни времена.

Това са си моите разсъждения и с тях не ангажирам никого, нито пък искам да обиждам. Мисълта ми е, че традицията се изменя, защото самият живот не е статична величина и води след себе си последиците от  тази мобилност. Но "модернизирането" си има своите граници и тук съм напълно съгласна с ДиваРоза. Харесвам българската самобитност, колкото и оплювана да е в последно време. Тя е нещото, което ни отличава и която не ни прави част от сивата маса. Дано правилно да бъда разбрана. Не искам да съм прекалено многословна и да рискувам да изместя темата.

Смятам, че жената има право да кръсти детето, на което е дала живот и се радвам, че все повече бащи уважават това и право. Уважавам и българският език с цялата му сложност, която го прави така неповторим. Затова, когато съм харесвала мъжко име за детето си, винаги съм се съобразявала с факта, че някой ден това момче, ще стане баща и ще даде бащино име на своите деца, което не трябва да звучи кофти с окончанието - ов. Щом обаче една майка иска второто име на детето и да няма това окончание и законът и дава тази възможност, нека го направи.

Много хубава тема и ми се струва доста конструктивна и интересна.
Споделям голяма част от мненията по-горе - най-вече на ДиваРоза и Роксана. Името е нещо, с което човек се идентифицира през целия си живот и то трябва да притежава свойството да отразява принадлежност към някаква общност - дали ще е националност, род, семейство. Даването на имена на баби и дядовци е хубава традиция, но аз съм на мнение, че името на детето трябва да бъде избрано изключително от двамата му родители и не бива да става повод за конфликти.

Дива Роза, аз нямам нищо против българското и това да го запазим и да го уважаваме,
според мен традициите се менят, аз по принци съм твор4еска натура с голямо въображение, имената /както съм ги описала горе/ ми харесват, защото така са по-близо да твор4еския ми мироглед, а не за да се оприли4а с англи4аните или с китайците.
Мисля 4е ролята на тоталитарния строй в бг е постигнала целта си- да погуби въображението на хората, да ги принуди да сорат да мислят / държавата мисли за вси4ко- тя бди над нас/ и мисля 4е не трябва с такава ярост да се нахвърляме срещу мисленето на един или друг,
дори си мисля 4е всеки трябва да се стреми да бъде максимално толерантен към идеите на другите- това тук е то4но тема за идеи, аз не се опитвам да прокарам закон!!!???
Както и да е, защо да не си кръстим тогава децата Тервел и Кубрат- това е също българска традиция нали???
Даже на галено ще им викат Терви и Куби- сега като се замисля и те ми харесват
Поздрави и нека да водим по-спокойни дискусии, няма нужда да се палим, аз не се опитвам да наложа мнение, ако все пак моите постове ви дразнят, ще ги изтрия и ще спра да пиша в темата.

Макияки, поздравления, че напук на тоталитарния строй си успяла да запазиш въображението си! При нас, останалите, той е постигнал целта си - загубили сме си въображението и фантазията и идентичността си! Понеже чета аз, че ти леко на подигравка го избиваш, то и аз ще ти предложа нещо нестандартно, та да видиш, че и останалите люде тук (ох, прощавай: people! май е правилното) понякога можем да произведем нещо фантазийно. Дано се оцени. Предлагам нещо компромисно. Вместо имена да си се кръщаваме с математически символи. И аз вече си избрах нещо, което ще ми е като резервен вариант. Новото ми име: " 0,2 процента". Приятно ми е да се запознаем: Аз се казвам 0,2 процента. Но не питайте от какво са тези проценти. 0,2 процента съм умна или глупава, грозна или красива, дебела или слаба, българка или чужденка. Ей, това вече е сериозен повод да посетя психолога, защото неясният произход на името ми и премълчаното в него ме комплексират ужасно много. Те са поводи за депресиите ми и за шизофренията, която почва да се появява. Психоложката ме подкокоросва да питам майка си. Но нали ги знаете психолозите, те все се оправдават с майчиния комплекс. За всичките ни беди са виновни майките, по изключение - бащите. Питах я. Обаче и тя не помни от какво съм процент. Казва, че а, да се сети, но пак забравя. Мъчи се жената. Но аз оценявам, че поне се старае. Та така, целта в живота ми е да повиша процентите в името си. Но понеже не знам в каква посока да се движа. Се въртя в кръг. Та, така. Като кръщавате децата си с математически символи, кажете им все пак функция от какво са, за да нямат проблеми с идентичността си после. Щото моят проблем се оказа такъв.
Но, Макияки, ти нямаш такъв проблем. Както нямаш и проблем с въображението, та се чудя защо се обиждаш. Ние си водим тук дискусийка по принцип. Зрелите хора не се обиждат на дискусиите. И не ги приемат лично.

Лека вечер, Миори!

Дива Роза,
 аз не съм се засегнала, но не оби4ам нещата да са "под пара" както и не оби4ам да заменяме български думи4ки с английски, за да зву4им по напудрено,
и въпреки 4е е много модерно в Бг в момента да се говори българо-английски, аз се мъ4а да се боря с това
Айде да не се отклонявам от темата за имената,
4удесно е 4е вместо да се караме, можем да се посмеем
4естито ново име 
Поздрави за хората с 4увство за хумор и въображение...
Сега дори ще цитирам Айнщайн: "Въображението е много по-важно от знанието" 

Макияки, изключително много се радвам, че се изяснихме!

Никой не е "под пара".

Само ми позволи да оспоря и да не се съглася изцяло с тази мисъл на Айнщайн. Само въображение не стига. То има огромна сила, когато е съчетано с мисъл и знание. Щото, нали знаеш, че психиатричните домове са пълни точно с хора само и единствено с въображение...

Поздрави специални за теб! Че и няколко целувки! 

ДиваРоза, 

Дискусията стана наистина много интересна. Преди да забременея си мислех, че ще е много лесно да дам име на детето си, обаче се оказа, че не е така. Не знам за останалите момичета, но на мен ми се иска да  кръстя детето си с българско име. Интересно ми беше също за узная, че познатите ми с деца не са се замисляли върху произхода на имената или значението, когато са кръщавали. Повечето широко използвани имена, които сме приели за „наши” се оказва, че са с латински, гръцки, немски, френски, италиански, еврейски и не знам си още какъв произход. Ако някой иска, може да потърси в интернет азбучници с имена и да види срещу тях обяснението на значението и произхода им. Къде са  българските имена? Ами някъде назад във времето преди покръстването, преди византийското, преди османското, комунистическото и т.н. робство. Каква история само, нали? Останали са брънки и имена като Кубрат, Тервел или Маламир и  не виждам какво лошо има в тях. И за фамилни имена стават, ако се образуват по българската традиция.

И ще добавя нещо към предишния си пост. Отношението към жените и тяхната роля в обществото далеч не е било такова, каквото е било след Освобождението от турско робство. Нито е била смятана за втора ръка човек, нито за инкубатор и е имала достатъчно права, за да се чувства равна на мъжа, че и повече от това. Спомнете си само в колко народи съществува култа към Богинята-Майка. И ние сме го имали, само че е добре забравен. За съжаление 5 века сме гледали други обичай и привички та сме поприхванали това-онова от Ориента. Извинявам се за отклонението.

Напълно съм съгласна с всички тук, които казват, че даването на име е огромна отговорност. И затова трябва да се подхожда внимателно.

Струва ми се (това е само мое мнение, не го смятам за универсално), че да се дава на детето име на роднина, е като да му задаваш програма. Да очакваш от него да бъде като/ да прилича на друг човек. А такива очаквания - в това вече съм убедена, не са особено полезни за детето. Пък ако ще бабите и дядовците да ме анатемосат (а те няма, интелигентни хора са).

Няма да дам на детето си - дай Боже да се роди живо и здраво - българско име. Първо и най-важно, защото е от смесен брак. Живеем в България и на съпруга ми му е достатъчно тъжно, че детето ще говори родния му език много слабо (или, не дай Боже, никак). Макар, че съпругът ми говори идеален български, без акцент. Като реверанс към него, а и понеже ще има изкилифирчена "чужбинска" фамилия, ще подаря на детето и съответното "чужбинско" име - Ингрид (или Ингрида) или Томас. Мъчно ми е, че ще се мъчи с, например "Ингрида Дайнюс Чуринскас", но това е положението. Темелко Дайнюс Чуринскас също не върви. Има и друго. Иска ми се децата ми да имат универсални имена, с които да се чувстват удобно навсякъде по света. Инга и Томи вървят и в БГ, поне докато е малка/ък. Няма да й /му вменявам каква/ъв да се чувства - българка/ин или литовка/ец. Да види и двете - сам/а да избира. Това съвсем не е най-важното.   

Има ли и други дами тук, които очакват деца от смесени бракове? Как се справихте  имената? 

 

Стига де, изобщо няма да се мъчи. Или поне не повече от другите деца.
Марио сигурно ти изглежда обикновено име сега. Ама несъзнателно толкова "мъки" причиних на детето си с него. Оказа се, че "Р" в това съчетание трудно се изговаря. Опитваше се да си каже името и не успяваше и си издираше лицето от яд. Веднъж ми каза "Аз съм Мани". И на 4 вече заяви - "Вече съм голям, не съм Мани, а Марио". Ама и за секунда не си е помислял, че има по-хубаво име от неговото. Ако трябва на нещо да се измисли хубаво име, то е Марио. Ако бебето е момче също ще се казва Марио, защото това е най-хубавото име. И няма тън-мън.

Момичета,добре мислете как да решите проблема с името с бъдещите татковци,защото това което ми се случи на мен никой не може да си го представи,че е възможно и не го пожелавам на никой.Голямо бреме е да се живее с такава обида,болка и гняв.Детето ми три месеца беше без име,докато дойде денят на делото с което му сменихме името.Наложи се то и аз да платим с името му правото на детето да има баща и да живее с него.Толкова съм се борила и страдала за да зачена износя и родя това прекрасно момченце,че не можах да му отнема бащата.Ще добавя че от родилния дом си тръгнахме без баща и се прибрахме при моите родители,защото с детето бяхме изгонени от дома на бащата.Това ми беше сервирано в полунощ един ден преди изписването чрез посредник.Беше ми отнел ключовете за жилището и отказваше да даде вещите които бях приготвила за бебето.Добре че размисли и в последния момент ги даде,защото нашите за един ден трябваше да приготвят стая,да купят легло и ако трябваше да набавят и дрехи и другите необходими неща,да ги изперат,изсушат и изгладят,за да ни изпишат сигурно щяхме да се молим в клиниката да ни продадът дрешките с които беше облечено там бебето.А трябваше и да осигурят превоз за да ни приберат от Варна,където родих.Моите вещи обаче останаха в апартамента и една седмица разполагах само с дрехите с които ни изписаха и трите нощници с копчетата отпред.Всичко това защото при поредния отказ на таткото заедно да изберем име на детето и поредното му заявяване че аз нямам право да избера на сина си име
написах в документа че се казва Калоян.И му бях харесала това име именно защото се бях съобразила със свекъра ми-Костадин.За сравнение:мъжа ми се казва Живко и е кръстен на дядо си Желязко,а майка му не харесва името си по акт за раждане и се представя на хората с друго име като твърди,че това на акта е сгрешено.Ми то ако беше грешка да я бяха оправили.Ние сменихме цялото име на детето,което беше записано в друг град.Сами разбирате,че никога не бих кръстила детето на човек който,за да задоволи някакво перверзно егоистично чувство е причината едно толкова чакано дете да бъде изоставено от баща си още в родилния дом.Същия човек от край време парадира колко е болен и че има І група инвалидност.Аз се отказах от името което със сърцето си знам че е точното име за моето дете,но и бащата също трябваше да направи компромис и решихме детето да се казва Константин.То и след като го решихме пак имаше отмятане и натиск от негова страна,но тогава той трябваше да избира иска ли сина си.Сега живея с него за да си има детето татко,но..Чувствата ми към него останаха някъде между Варна,офиса на адвокатката и съдебната зала.За доверие и дума не може да става.Не смея да го оставя сам с детето и да изляза от апартамента.За да оправдае съвеста си ми дрънка едни глупости как за второто дете нямало да има претенции за името.Толкова гадно звучи,толкова е обидно и за това дете което имаме и за хипотетичното второ.Молих се,борих се и стана чудо-роди се моя Кике,но дори и да реша да опитам да забременея отново може никога да не стане.Със сигурност този мъж няма да даде и стотинка повече за прегледи и изследвания,камо ли за процедури.Вече отрича и проблема който открихме и лекувахме при него.Честно казано аз и не искам друго дете от този мъж,но за да не е сам синът ми трябва поне да опитам да му дам братче или сестриче.Аз съм сама и ми е много тежко,като си нямам такава опора.Така че мили бъдещи мами,ако можете,извлечете някаква полза от моята история и нека това да не се случва на никоя друга майка.На всичкото отгоре е упреквал баща ми,че са ме прибрали с детето.Е какво,на улицата ли трябваше да остана с дете на 5 дена.Извинявайте че оспамих яко темата,но толкова много ме боли.Минаха 8 месеца,а обидата и болката не намаляват,стават даже още по-силни.Дано да имате до себе си истински човек,а не кукла на конци,какъвто според мен е моя мъж.Името е важно за детето,защото цял живот ще живее с него и за мен то е някаква орисия за късмет и добруване.Трябва да се избира с любов към детето,за да му помага да живее по-лесно.Как така един дядо и една баба ще приемат едно пеленаче за своя плът и кръв само ако се казва като тях.Нали любовта е безусловна.Сега вече много го били обичали,но когато се роди дори не се обадиха да честитят раждането-чакали били името.Повдига ми се,отвращавам се от тази традиция.Поне да бяха направили нещо за мен,че да има за какво да съм им задължена.А за капак чух и че съм била виновна и едва ли не трябва да се извинявам.
Желая ви да сте много обичани и уважавани от мъжете си,да изберете заедно най-подходящото за вашето дете име,изписването ви от родилния дом да първия от многото красиви празници на малкото човече и много много щастлив семеен живот:мама,татко и вашето слънчице/слънчица.

О, Джи джо

Джи-джо, знам историята ти от преди... Съжалявам за това, което си преживяла и ти, и детето ти. Въпреки всичко си мисля, че с този човек (съпругът ти) компорисът е немислим! Че какъв баща е той? Изобщо може ли да се нарече такъв, след като за него най-важно е името? Незнам, нямам право да съдя изборът ти, но аз за себе си едва ли бих направила компромис заради такъв човек! За мен той не заслужава, но естествено животът си е твой и ти правиш най-правилното за теб и детето ти! Дано съзнанието и психиката му се променят, защото животът ти с такъв човек би бил малък ад.
Извинявай, ако съм те наранила или обидила. Това е ЛИЧНО МОЕ мнение и никой не ангажирам с него. Бъди щастлива, защото ако ти не си и детето ти не те вижда щастлива, то също ще бъде обременено с проблемите и пряко или непряко ще израстне в среда, коята едва ли е най-добрата за него, а именно "мама" и "тате" да са в обтегнати отношения.
Късмет!
По темата - свекърва ми се казва Стоянка, дъщеря ми Стилияна (избрах името, за да носи име на светец - Св. Стилиян - пазител и закрилник на децата).
Не мисля, че като кръстиш детето на някой, то носи неговият характер!

 Кръстих детето ни на свекър ми. Уважавам го много и много се зарадвах, че той сам избра име за внука му, което е различно от неговото (защото Цветомир звучи къде къде по-добре от Цанко). Не държа на името. Човекът прави името, не то него.
 Както не държа на името, така никога нямаше да направя този компромис, който си направила ти ,мила Dji-djo, защото въпросът вече далеч не е за името, а за обидата с която те принуждават да живееш дори и сега. Ужасно е. Явно си много силна жена, аз щях да си тръгна...Дано да намериш достатъчно сила и за напред и да направиш най-доброто за теб и най-важното за детето!