Момичета, темичката е чудесна! Поздравления. Ако я бях прочела, когато му беше времето, а именно в началото на бременността - може би щях да си спестя големия риск да загубя децата, които трепетно чакахме 12 години. Но в началото на бременността не смеех да чета тези теми за риска, защото се страхувах да не си пъхна излишни
"мухи в главата".
И така, грешка №1 "Няма Излишни мухи". Без да приемаме, че щом нещо се е случило на някого, то непременно може да се случи и на нас е важно да имаме представа през какво са минали всички смели момичета. Така една лампичка винаги трябва да може да ни светва при евентуален риск.
Грешка №2 е породена от грешка №1. "Няма безобиден серклаж". Вероятно мнението на различните докторски школи и доктори е различно по отношение на серклажа, но аз полежах 2 месеца в отделението на Шейново за рискова бременност (РБ)и изводът ми е един. Серклажът е един от най-големите рискове на рисковата бременност. Това не е просто "зашиване" на шийката. Шевовете, образно казано представляват удобна територия за всякакви патогени. Нещо като мидена ферма,на която вместо да висят миди се лепват бактериите. Колкото в по- ранна седмица е направен серклажът, в толкова по- ранна седмица ни навестяват и бактериите.
Извън темата за вътрешно болничните инфекции и "за" и "против" лежането за задържане "в болница" или "вкъщи" бактериите са враг и заплаха №1 едно за бременността. За това след серклаж, независимо от предписанията на вашия доктор, трябва да се следи изкъсо за евентуално развитие на бактериална инфекция. Може да се вземат влагалищни проби (докторите не препоръчват при РБ, но внимателното вземане на проба поне от мой опит не е толкова рисково и да се следят стойностите на С - реактивния протеин, посредством кръвни проби. Дори минимално завишение е лампичка за проблем. При серклаж няма малък проблем и или трябва отговорно наблюдение от доктора ви или наблюдение в болница.
Тук се доближаваме до грешка №3 "В болницата или вкъщи". Проблемът има два аспекта. Първият е, че в болницата шансът за се прихване вътреболнична инфекция клони към 100%. Шансът вкъщи да прихванете подобна не е толкова голям, но пък е голяма вероятността да не можете да реагирате адекватно и на време. Наистина е въпрос на претегляне на рисковете. Вторият се корени в абсурда на нашата здравна система наречен "клинична пътека". Бях чувала на времето от майка ми, че някога жените лежали за задържане в болница по 8-9 месеца, когато това се налагало. Подобно беше и очакването ми когато ме приеха в болницата за задържане. Какво беше учудването ми, когато ми стана ясно, че престоят е обвързан с клиничните пътеки, а тяхната продължителност е между 5 и 7 дни. И така след като докторите ми писаха за един месец 4 различни диагнози, вкл. "заплашващ аборт", "прееклампсия", "бъбречна криза" и "ОВИ" не останаха възможни клинични пътеки, по които да ме задържат. Тук трябва да направя вметка, че в зависимост от тежестта на проблема на задържането той се решава или чрез венозно вливане на определени лекарства или чрез приемането им в таблетна форма. Специално при мен таблетната форма, с която изписваха без проблем някои момичета за домашно постелно лечение, не вървеше, защото контракциите ми не се повлияваха така добре от хапчетата както от системите.
Докторите направиха няколко опита да ме изпишат, но аз отказвах. Все пак има и възможност за плащане на престоя. Няма да описвам как, защото ще отида в друга тема И така грешка № 3 е "Неправилната преценка". Няма кой да я направи освен вие самите. В моя случай се оказа, че наистина оставането в болницата, въпреки непрекъснатите опити да ме изпишат и да ме върнат вкъщи спаси децата. (Вярно е, че за това се наложи да ме изписват междинно за ден - два, след което се налагаше да компенсираме тези излизания, защото контракциите въпреки хапчетата ставаха неудържими).
Болницата ме срещна със съдбите на над 100 момичета за тези месеци. Успях да се възхитя на женската сила, когато жената иска да става майка. И въпреки това видях много драми, някои от които бяха именно заради ненавременното изписване от болницата, а други именно заради престоя там.
Грешка №4 "Контракциите Бракстън-Хикс". ТЕзи подготвителни контракции започват да се усещат по различно време и съответно в литературата ги описват като нещо нормално. Появят ли се обаче, особено при рискова бременност трябва да сте нащрек. Не са безобидни и особено при серклаж трябва да се следи честотата им. При повече от 8 контракции на ден, срещата с доктора е повече от препоръчителна и Съвет не правете грешка №5 "Стеснителност". Няма кой да поеме отговорността, ако нещо се случи с чаканото ви детенце, защото сте се притеснявали да се обадите на доктора.
И така спирам до тук, защото излезе твърде дълъг пост, а зад всяка точка от него са толкова съдби на момичета. Пожелавам на всички, които четат поста в началото на своята бременност- безпроблемна бременност и здрави бебчета!)) И не се плашете, но бъдете все пак много внимателни.