Аз също да предупредя за една грешка.Не вярвайте много нито на уринни,нито на кръвните тестове за ЧХГ. Уринния ми показа втора черта чак на 300 ЧХГ, а с кръвните преживях толкова много нерви,че се чудя как не получих инфаркт.Според последния ми кръвен преди 10 дни бебето в мене трябваше да е вече без пулс и развитие,или да съм с извънматочна. Нямаше удвояване на 48 часа.От 2300 бе станало едва 2900. Е, 10 дни по-късно бебето си е на мястото,пораснало двойно,съвсем в норми и с тупкащо сърчице.
Така че не вярвайте много дори на кръвните.

Здравейте!
Аз лично отчитам като грешка начина на избор на педиатър след раждането. Просто няколко дни преди термина отидох в близката поликлиника и си записах няколко номера на педиатри. Питах на регистратурата кои е добър, естествено ми отговориха - всички. Понеже нямах познати които да ми препоръчат педиатър заложих на късмета, с презумцията че ако не ми хареса ще търся друг в последствие. НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА.
За мое щастие попаднах на невероятна лекарка, която си разбира от работата и по всяко време на денонощието мога да разчитам на нея, но не е сигурно че вие ще извадите този късмет.
Педиатъра е човека който ще следи развитието на вашето слънце от първия ден удома, затова много добре се информирайте за него!!!

Чудесна тема, но за първи път я виждам!
Да споделя и аз нещо от неуспешната си бременност.
Тъй като бременността ми беше проблемна имах престои в АГто около месец и половина. Мислех си,че щом съм заобиколена от "специалисти" нищо няма да ми се случи.Вообще не помислих,че вероятността в болницата да се заразя от инфекция е много по-голяма от колкото в къщи; втора грешка- позволих ситемни вагинални прегледи,които си бяха чист вид отчитане на дейност,естествено последствията си ги търпях единствено аз, получавах едноседмични контракции и в момента в които се успокоях отново бъркане- щото така трябвало; трета грешка- вместо да се доверя на лекуващия си лекар, аз се оставих в ръцете на група некадърници,които не миляха и секунда за моето бебе- резултат с лекота решиха да го махнат без да положат необходимите усилия да се преборят с "инфекция", която така и не се разбра дали е съществувала; и най-голямата ми грешка беше СТРАХЪТ- момичета, той не помага, може единствено да ви навреди...замъглява съзнанието и ви пречи да мислите разумно!
Най-големият ми съвет към вас е вярвайте на инстинктите си, но мислете за себе си и вашето бъдещо бебе само хубави неща и не позволявайте всеки страх да ви отведе при лекаря, защото прекалените "грижи" също не са полезни!!!

Милички, защо оставихме тази темичка да умре! 
Моля ви, нека да я подновим! Толкова е ценна, но много бързо отива назад в реда.
Вече съм писала тук и много се надявам поне мъничко да съм била полезна на някоя майчица! 
Моля модераторите, ако намерят за необходимо да заковат темичката!
Благодаря!

Аз също мога да пиша тук макар да не съм станала майка все още.
Имам две неуспешни бременности.
През първата ми бременност, се оставих гинеколожката и мъжа ми да ми втълпят, че всичко е нормално. На прегледа, гинеколожката ми каза, че съм в 4г.с при положение, че аз бях в 6-та, по мой изчисления. Усещах че нещо не е както трябва, защото си бях хванала овулацията с тестове и знаех, че имам повече от 2 седмици закъснение.Оставих думите “стига си го мислила, всичко е наред нали докторката така каза” да потиснат 6-то ми чувство.
На следващия преглед, искаха да ме кюртират веднага, защото въпреки “прекрасно” развиващата ми се бременност, плодния сак не беше мръднал от развитието си. Слушайте вътрешния си глас и не се оставяйте да ви замъглят съзнанието с розови приказки, когато усещате вътрешно, че нещо не е наред. Винаги търсете и второ мнение и не оставяйте нещата на случайността.
Успех

Да се вкмлюча и аз.
По време на моята бременност и аз както много други жени тук получих зацапване, веднага звъннах на гинеколожката ми и съответно бързо взехме мерки. Пих каквото трябваше, колкото трябваше, малко повече се пазих, за да може всичко да приключи добре. Изключително съм благодарна да лекарката си, която през цялото време беше много спокойна и достатъчно компетентна.
Моя съвет е-няма неудобни и ненужни въпроси и прегледи. Веднага щом разберем от тест или просто от шесто чуство-на лекар, няма от какво да се боим и притесняваме, ако получаваме достатъчно и адекватна информация. Най-важното е да бъдем спокойни, за да можем да взимаме адекватни решения. На мен по време на започналото естествено раждане ми се наложи спешно секцио- оказа се че бебка се е увъртяла в пъпната си връв и за много малко да я изгубим, за мое щастие лекарката ми взе веднага решение какво да се прави и всичко приключи успешно, така че дори и лекарят ви да не предлага адекватно решение вие си го искайте. Защото ако ние се бяхме забавили малко сега всичко щеше да е много различно.
Информирайте се, но в границите на нормалното-при една нормална бременност допълнителната информация за проблемите и т.н. може да навреди повече отколкото да помогне.

Поздревления за темата!
Нека и аз да се запиша въпреки че още не съм станала мама, на съвсем скоро се надявам да се сбъдне мечтата ми, в момента съм във втори месец. Но нека споделя за първата си бременност съответно неуспешна и грешката си е изцяло моя. Четях много по форумите ходих на АГ всичко беше наред, до момента в който според мен настинах /но уви не е било настинка/. Тя премина, но след два дни прокървих леко веднага в болницата преглед с диагноза мн. леко отлепване на плацентата от единия лекар /което в последствие не се оказа вярно/, другите лекари не знаеха причината /прегледаха ме трима в рамките на престая ми от 2 седмици/ 2 седмици на системи с магнезий, изписване и отново прокървяване. Този път отидох при най-добрия /по мнението на много майки/  лекар и той заяви диагноза инфекция 2 седмици в нас на легло с антибиотици, но в 18г.с. ми изтекоха водите и се наложи аборт.
Така че извода е при най-малките съмнения за настинка /грип/ или други болести предразполагащи прехвърлянето на инфекцията към матката тичайте при док. за лекарства, а не като мен щом ми мина значи вече няма страшно. Ама толкова да съм глупава, че немога да си гопростя
а и после док. като ми каза че е можело да се предотврати ако в болницата са ми поставили правилната диагноза, направо подивях
ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ, ЗА ДА СТЕ ИНФОРМИРАНИ !!!

Аз пих течен аналгин, защото след инсеминацията пипнах грип с 39-40 градуса температура и страхотна кашлица. След като го изпих и свалих температурата реших да направя теста. Беше 13 ден след инсеминацията и бях сигурна, че ще е отрицателен.М да обаче си показа две черти. От там започна едно лудо звънене на личния. Добре, че човека ме познава и знаеше, че чакаме бебе от много време. Затова реакцията ми не го учуди и ми даде нужната опора.
До 12г.с  бях с непрекъснати контракции. Лежах, гълтах хапове и не ставах. Ходех в седмицата веднъж на преглед. Преглеждаше ме вагинално. Изпитвах болка и това си е.
Помолих да ме прегледа през корема, не пожела.
Смених лекарката, прегледа ме през корема и всичко отмина. Имах чувството, че от натиска при вагиналния преглед получавах страхотни болки, които с хапове три дни ме държаха после. Живи и здрави ако господ ме дари с второ детенце и при първия преглед отново изпитам болка, ще прекратя от рано подобни прегледи. Като не се вижда през корема няма да гледат и толкова.
Изводи: Не пиите лекарства без консултация. Щом нещо не ви се отразява добре, прекратете го в зародиш. Мен всеки път ме обеждаваха, че не е от прегледа, но тялото ми казва друго.

Поздравления за поучителната тема.Моята бременост се разви по следния начин.След дълги години на чакане един ден просто започна да ми мирише на готвено зеле и да олавям всякакви миризми.Моя колежка ми казваше че съм бремена ама аз твърдо отричам.Нали си знам проблемите а и менструацията ми редовна.След време започнах да ям като за световно и кафе не ми се пиеше.А тя продължава да си държи на своето.Е била е права ама кой да я чуе.Решавам да си ходя за България вече с адски болки и кръвотечение от месец и половина и 100 кила багаж.А болките не спират стават непоносими.Не успявам да си измия зъбите-повръщам от допира на четката.Вече всички около мен казват че има нещо и решавам да правя тест.Гръм от ясно небе-положителен.Правя втори-пак.Веднага отивам на лекар и той ми казва че не вижда нищо но ако има плод е на 1-2 седм.От там отивам на друг.Същия отговор.И така обиколих всички доктори.Само един видя че са близнаци но имали някакъв синдром(не помня името)при което единия близнак изяжда другия.и искаха да ме оставят за задържане.Веднага събрах багажа и обратно от където съм дошла-пътуване с влак 1400 км.при което вече не смогвам на превръзки и с последни сили се държа да крайна гара и припадам.Добре че ме чакаха.Веднага на лекар-извън маточно в трети месец.Аз не вярвам и айде при още 4 док.Диагноза-потвърдена.1 извънматочно и 1 вече разлагащ се плод.Та така приключи всичко.Затова момичета при най малкото съмнение бягайте на доктор или правете тест.Аз от тогава три години всеки месец съм на тест.Но и от това се отървах защото махнах и останалата ми тръба.И много ми се искаше да благодаря на лекаря който ми каза че на снимките от видеозона не виждал плод ами черва пълни с изпражнения    И както пише Лидия не давайте да ви преглеждат вагинално.Само през корема.

Здравейте момичета,
аз пиша тук, защото щях да направя огромна грешка, заради която нямаше сега да гушкам прекрасното си момченце.
Накратко - правих инвитро и на 7-ми ден прокървих леко, започнах терапия /предписана/, но на 10-ти ден от ЕТ кръвотечението се засили и реших, че опита е неуспешен. Продължавах си терапията, но кървенето си беше като МЦ.
Слава на Бога, че шефа ми дойде с предложение за командировка в чужбина, та аз реших, че като ще пътувам трябва да съм съвсем сигурна, че не съм бременна.
Направих два кръвни теста през ден - оказах се съвсем бременна,а кървенето не спираше и вместо в чужбина отидох веднага на 10-ти етаж в Майчин Дом - СФ. Кървенето продължи 10-тина дни, но ако не бях направила тест, щях да пропилея шанса си за бебе.
Мисля, че е особено важно след процедури да се уверим напълно, дали има или няма бременност чрез кръвен тест /макар че и те грешат понякога/.

Темата е наистина много полезна,
пожелавам на всички да тупне сърчице под вашето!!!

аз имам опит подобен на everything_possible. мисля,че прекаленото ходене по лекари сзщо не е добре.поради леки спазми с първата бременност си отлежах 3 месеца в патологична бременност,а после започнах да преносвам.сега от време на време ги имам тези спазми,но знам,че това е нормално.спазмите са подобни на предменструален синдром,но в никакъв случай не болезнени.
НЕ ХУКВАИТЕ НА ЛЕКАР,АКО НЯМАТЕ СИЛНИ БОЛКИ
сега съм в чужбина и честно казано не съм доволна.имам само три ултразвука през цялата бременност и почти никакво внимание от страна на лекарите......разчитам на природата момичета,но не сзм много изплашена.до тук върви чудесно.ето в края на трети месец бях за пръв път при гинеколог в сряда

Внимавайте с рентгеновите прегледи в начална бременност!
През първата ми бременност ме облъчиха на рентген,без още да бях установила закъснението, без дори да имам и минималното съмнение, че съм забременяла и без естествено никакви признаци, и ...се оказах с мъртъв плод в 4 месец.
Държаха ме 1 седмица в болницата, не знам какво чакаха, но цяло чудо е, че плодът не се разложи и не получих натравяне на кръвта, още повече, че бебето е било мъртво от поне седмица преди това.
Преживях 27 часово "раждане", жестоки болки, мизерия в болницата, последва кюртаж без упойка / защото ме уверяваха, че при първа бременност не е добре да правят рутинен аборт, заради опасността от инфекции и опасността после да нямам деца./
Внимавайте и не се доверявайте.
Такива неща са ми минали през главата, че просто нямам думи.
За жалост лентата не може да се върне назад.

НЕ ХУКВАИТЕ НА ЛЕКАР,АКО НЯМАТЕ СИЛНИ БОЛКИ

Позволи ми, да не се съглася с този ти съвет. Защо да е грешка да се отиде на лекар ако имаш болки? Всеки има различен праг на болка. Опитай да спреш една жена, която 10 години се е молила и чакала тази бременност, опитай да я спреш да не отиде на лекар ако има болки в начална бременност. Само лекарят може да прецени дали има проблем или не.
И не на последно място, след една дългочакана и толкова желана и изстрадана бременност, съветът ти ми се струва не на място. Предпочитам да се разкарам напразно до лекаря.

Много хубава темичка
Според мен трябва да се ходи на лекар толкова често колкото жената го чувства. Ако се чувства ок, може по-рядко, но ако мисли че нещо не е наред - веднага да бяга при доктор,НО ДОБЪР. И винаги при най-малко съмнение да потърси второ мнение и то при квалифициран доктор!! На мен една докторка, уж добра, ми даде диагноза кухо яйце, даже ми написа бележка и каза ако прокървя да отида в болницата с нея - вероятно за кюретаж. Представяте ли си как се почувстах - цяло чудо е че не ме докара до аборт с тази новина. Но аз не можех да го повярвам и една седмица по-късно при преглед при друг лекар се видя ембрионче 15 мм. 
За сега всичко е наред и се надявам да продължава така и лятото да гушна живо и здраво бебенце 

Много е хбаво да се дискутира всичко свързано с бременността на жената.

Внимавайте с рентгеновите прегледи в начална бременност!
През първата ми бременност ме облъчиха на рентген,без още да бях установила закъснението, без дори да имам и минималното съмнение, че съм забременяла и без естествено никакви признаци, и ...се оказах с мъртъв плод в 4 месец.

 Много съжалявам за това,което ти се е случило.Без никакви намеци за заяждане,но откъде е сигурно,че именно заради рентгена се е получило така? Знам,че рентгена е вреден,но просто те питам,за да не изпускате нещо друго...

След 8 години вторичен стерилитет и очакване на одобрението си от фонд ин витро изобщо не очаквах, че мога да забременея по естествен път. Ноември и декември правихме ремонт у дома и тотално бях забравила кога ми е дошло през декември. А и през декември бяхме правили секс само 1 път. Януари започнах да да се чудя кога ли ще ми дойде, ставаше ми лошо, често ходех до тоалетна, но изобщо не си обърнах внимание. На няколко пъти ми мина през ума да направя тест за бременност, но все отлагах. Докато една вечер към 22 ч. не започнаха адски болко в корема. След няколко часа чудене все пак реших да отидем до Пирогов. Попитаха ме дали не съм бременна, и аз обясних, че не е възможно и че се надявам тази година да направя ин витро. След като минах през урология, хирургия и гинекология, видеозона показа течност в корема. Решиха, че ще бъда опериране и ми направиха ми пункция, за да решат дали хирургичен или гинекокогичен екип ще е водещ. Оказах се с кръв в корема и ме качиха в операционната. Събудих се и разбрах, че съм опериране от извънматочна, била е спукана дясната тръба и съм имала около 2 л кръв в корема. Слава богу, все пак съм отишла на време в Пирогов...
А преди около 4 години в МД един лекар беше казал след лапароскопия, че съм с ендометриоза, тръбите ми са запушени и беше пратил съпруга ми да си осиновяваме дете.

Винаги допускайте, че може да се е случило неочакваното и при съмнения си направете тест за бременност. Ако си бях направила тест може би нямаше да съм само с лява тръба и вероятно щях да си спестя коремна операция.

Прегледът с вагинален ехограф  е  наложителен в началото, виждам по-горе безумни постинги.Безразсъдно е да си чакаш да дойде момента за коремен такъв.Десет дни след закъснение принципно е  времето за  първично посещение при гинеколог.Тогава  се използва вагинален.Има жени,които посещават  лекарите си всяка седмица,  този преглед е последното нещо,което ще им навреди. Може да помогне много обаче.
Консултирайте се  с лекуващите  ви лекари, но първо изберете такива, съответстващи на  бременността ви.

Записвам се за да следя темата.  . Дано се пораздвижи. Сигурна съм, че има много да се дискутира по нея, а аз лично се надявам да се поуча от вашите грешки и Дай Боже като забременея да се постарая да не ги повторя. 

Темата е страхотна и мисля, че обмяната на опит ще е полезен за всяка бъдеща майка. За това искам да раздвижа темата със следните въпроси:
-за килограмите - генетично съм предрасположена към напълняване и преди да забремения качих килца, които реших да свалям с диета и спорт, когато разбрах, че съм бременна. АГ- то ми каза, че трябва да се ограничавам с храната - да не поемам силно въглехидратни храни, без захар, повече плодове и зеленчуци. Но ако ми се прияде пица... Хапвам си, не мога да се сдържа  Вие имахте ли такъв момент от бременноста си?
-вдигахте ли температура? Лекарката ми каза, че е нормално да се вдига Т, но мине ли 37 и веднага да й се обадя?

Първа бременност ми е и всичко ме вълнува, за това се извинявам за дългия пост и предварително ви благодаря за отговорите!