Мила, ти сама най-добре можеш да решиш какво искаш. Само бих искала да ти кажа: не чакай до последния възможен момент! И аз като тебе късно се омъжих по независещи от мен причини - със съпруга ми бяхме гаджета цели 12 години докато той се реши. Сега искаме деца, но аз не съм вече първа младост (а и той не е) и е трудно. През тези години не веднъж съм си мислела като тебе, че ако стане грешката, ще си го родя и ще си го гледам сама независимо от решението на таткото, но за съжаление не събрах достатъчно смелост "до го излъжа" (той панически се пазеше от грешка). И сега се питам дали нямаше да е по-добре, ако бях по-смела и нахакана. Тогава имах скруполи какво ще си помисли той, дали няма да смята, че съм искала "да го вържа" и др. подобни. Сега съжалявам, но времето не се връща назад.