Ето я и моята история.
2005 год - започнахме опити за бебе, бях на 24.
септември 2006 посетихме за пръв път клиника по стерилитет (на д-р Щерев). Направихме изследвания и излезна много лоша спермограма, подвижност 1-2%, морфология 3%, много малък брой и диагноза олигоастенотератозооспермия. Мъжа ми беше прегледан от уролога в клиниката и му беше предписано лечение 3 месеца с прегнил, мерионал и омундрен всеки ден по схема. След това последва нова спермограма, но нямаше никакво подобрение.
Септември 2007 направихме първи опит ИКСИ. Лекарката казваше, че стимулацията върви много добре, виждаха се около 20 фоликула, Е2 беше над 4000 преди пункцията и накрая само 4 яйцеклетки, другите били незрели. Трансфер на 3ти ден на 4 ембриона и отрицателен резултат. Останах доста разочарована от тази клиника, бях се подула, имах силни болки, не можех да ходя, но никой не ми обърна внимание. Лекарката предложи да правим нов опит на следващия месец по същата схема. Като чух се отказах, а имах и записан час при д-р Стаменов, който наближаваше и реших да си го чакам.
Ноември 2007 – първи преглед при д-р Стаменов. Като видя епикризата от предната клиника каза, че прогестеронът ми е бил мн. висок, над 3 и това е обрекло опита. Още повече се разочаровах от предишната клиника. Назначи СДИ тест на мъжа ми, очаквах резултата да е лош към 30, но беше съвсем зле 65% с фрагментации. Започна 3 месечно лечение с антиоксиданти, а аз пих лекарства за лигавицата, че на док. не му хареса. След 3 месеца направихме нов СДИ, резултата беше 77%, направо трагичен. Решихме да правим опит и целта беше да се извадят повече яйцеклетки за да може да се улучат поне няколко добри сперматозоиди.
Юли 2008 втори опит, имах 29 яйцеклетки със сравнително лека стимулация, Е2 беше към 9000 преди пункцията, пак се бях подула и едвам ходех, но д-р Стаменов взе мерки и не изкарах така тежко като предния път. Правих и вливания заради граничещи НК, както и иглотерапия. Имахме 25 ембриона, трансфер на 3ти ден на 5 ембриона (всички бяха с фрагментации) и отрицателен тест. От толкова много ембриони нищо не остана за замразяване. Този път доста зле преживях опита, даже мислехме за донорска инсеминация, но д-р Стаменов ми каза, че чакат нов апарат, с който може да се подберат добри сперматозиди без фрагментации. Решихме да чакаме апарата. Правих и 3 биопсии, едни показатели бяха добре, други зле, накрая самият д-р Стаменов се отказа да ми прави повече, понеже ту се подобряваха, ту се влошаваха показателите. По това време някъде започнах да пия и лтироксин 0,25, защото ТСХ ми беше станало към 2,5
Декември 2009 трети опит, така дългоочакван. Този път щях да съм по къс протокол за да не станат толкова много яйцеклетки. Бях с по 2 гонала, после намалиха на 1, обаче пак бяха тръгнали над 30 яйцеклетки. Прекратиха ми стимулацията на 6ти ден, тогава едва издържах, толкова зле не се бях чувствала никога, дори и след отрицателен тест. .
Март 2010, четвърти опит, този път на ЕЦ, понеже очаквахме скоро да ме одобрят от фонда. Обаче яйцеклетката не се оплоди и така завърши и този опит без трансфер. В същия ден, когато разбрах, че нищо не е станало ми се обадиха от фонда, че съм одобрена. Помолих д-р Стаменов да започнем веднага стимулация и така
Април 2010, пети опит, по дълъг проткол, с по 1 гонал и после 1 меногон. Този път стимулацията беше добре, имах 12 яйцеклетки, нямаше хиперстимулация. Оплодени бяха 9 яйцеклетки, трансфер на 3 ден на 3 хубави ембриона. За пръв път доживях да чуя, че ембрионите са хубави. Даже ембриоложката искаше да върне 2, но аз и д-р Стаменов настояхме за повече заради многото опити. И така след трансфера минах през д-р Стаменов и той ми каза, че никога не сме били по-близо. Този път реших да не правя нито вливания, нито иглотерапия. На другия ден ми се обадиха, че са останали 3 ембриона за замразяване.
И така започна великото чакане, още на 3ти ден след трансфера започнах да се подувам, тайно се надявах да съм бременна, понеже д-ра още на първия опит ми каза, че ако се подуя сигурно съм бременна. На 7ми, 8ми и 9ти ден имах зацапване, отделно гърдите ми останаха напрегнати, при другите опити все се отпускаха. И така на 8ми ден не издържах и направих уринен тест, веднага се появи втората черта. На 11 ден пуснах ЧХГ-430, на 13-1200, на 15-2900, на 16, вече в клиниката 4500. Радост голяма, малко се притеснявах, че може да са се хванали и 3те ембриончета, но мислех да си ги износя, не исках и да чувам за редукция. За съжаление ние си правим едни планове, а се случва точно обратното. На първия преглед се видяха 2 сакчета, после 2 сърчица, бях много доволна. Останах малко разочарована от имуноложките на клиниката, които ми бяха предписали контрола при положителен тест, направи я, НК клетките бяха 4% и въпреки това ми бяха изписали вливане с Киовиг, защото било много добре за майката и бебето. Аз отказах, просто ми се стори несериозно да вливам при 4% НК клетки.
Всичко вървеше добре докато станах 12 гс и дойде време за първата ФМ, бях се записала във Фемина при д-р Врагалева, защото от клиниката отсъстваха. Направи ми впечатление, че докторката оглежда само едното бебе около час, чак се учудих, че толкова много го гледа. Накрая каза, че всичко е наред с него, но като питах за второто каза, че няма череп и че трябва да се редуцира, защото ще изкара най-много до 5-6 месец и след това ще му спре пулса и става опасно за здравото бебе. Направо незнаех къде се намирам, толкова ме беше страх от редукция, а сега трябваше да правя и то в 13 гс. Д-р Сигридов я направи през корема, мина добре и така отам насетне започнах да ходя на лекар всяка седмица докато родя, много ме беше страх за другото бебе, мислех си, че няма да докарам до края тази бременност. Ходих на 5 ФМ при различни лекари, на 2 ехокардиографии, защото мислех, че и на другото бебе му има нещо. Тя пък беше много ниско, точно над канала, трябваше да се пазя, в 26 гс пък се видя скъсяване на шийката, отделно имаше риск от инфекция заради редукцията. И така докарах я някакси до 34 гс, когато на един запис на тонове се оказах с изгладена шийка, останах в Токуда за задържане, но след 2 часа получих силни контракции, бях с 5 см разкритие, едвам ме закараха в родилната и там с 2 напъна се роди Изабела, 2060 гр, 44 см. Беше 6 дни в кувьоз и близо месец в неонатологията на Токуда, но накрая си я взех и вече й се радваме вкъщи.
Тук искам да направя малко отклонение от темата, но е важно за мен като финал на историята. Малко след като забременях мъжа ми каза, че не иска детето, че съм си го направила сама и ме заряза бременна. Докато Изабела беше в болница не отиде един път да я види, сега не живее с нас и изобщо не се интересува и грижи за нея. Та така, след толкова години прекарани по клиники заради него най-накрая като забременях се сети, че не иска дете. Но както и да е, важното е, че аз и семейството ми сме много щастлива със сладката Изабела.
Искам да благодаря на д-р Стаменов, затова, че винаги ме е окуражавал и дори, когато съм била най-отчаяна ми казваше, че е сигурен, че ще успеем, на целият екип на клиника Малинов, на д-р Сигридов за отлично направената редукция и затова, че винаги ме успокояваше, че бебето е здраво. По едно време дори исках да правя амниоцинтеза, но той успя да ме разубеди като ми каза, че бебето със сигурност е здраво и е много опасно след редукцията да правя и амнио. Благодаря и на д-р Илиев от Токуда, където родих, както и на неонатологията, където се грижеха за моята бебка. Без всички тях сега нямаше да се радвам на прекрасната си дъщеричка.
