Ето я и моята история.
 Тя започва през 2003 год.
 Вече сме семейство от 3 год.( оженихме се през 2000год.), като първата година се пазехме да не забременея  (кой да ти предполага какво ни е приготвил живота), първо живеехме при свекър и свекърва, после по квартири и т.н., но вече е дошъл момента да забременея-купихме си апартамент, живеем сами, работим, с една дума справяме с е с живота. Правим планове за майско бебе, всичко е разчетено и така..... година и половина аз не забременявам... Взех да се ослушвам, явно нещо не беше наред и така реших да посетя лекар. Препоръчаха ми д-р Халачева от "Майчин дом". Още на първия преглед след като и споделих, че се опитваме вече  повече  от година и половина и нищо не става тя ми препоръча цветна снимка а на мъжа ми спермограма.
 На цветната снимка се оказа че аз съм с една напълно запушена тръба и една почти непроходима тръба, при мъжа ми всичко беше ок. Последваха две странни хидротубации при който д-рката реши, че едната ми тръба вече е отпушена и започнахме стимулации с клостилбегит и така няколко месеца пиех клостилбегит и правихме фоликулометрии, мерих температурата, секс по график... на повечето им е ясно за какво става въпрос, но резултат нямаше. Бях пила вече повече от 3 месеца клостилбегит и прочетох в листовката че трябва на три месеца да се спре, питах докторката, но тя каза да не чета листовката, това били глупости. 
 По нейна препоръка пристъпихме към инсеминации, по три в месеца, 4 месеца подред при което аз продължавах да си пия клостилбегита вече 9 месец подред...
При последната инсеминация я попитах до кога ще правим- а тя ми каза-докато стане, при което аз реших че това не е отговор който ме задоволява и реших да поровя и да видя каква информация има в интернет и така слава богу попаднах на форумите първо в дира, после в зачатие и бг мама, прочетох много неща, разбрах че инсеминациите се правят с обработка на материала иначе е опасно (а при мен такава нямаше, дори едната инсеминация ми бе направена от сестрата на д-р Халачева,в една студена стая в Окръжна болница, с включена електрическа печка за да не замръзна...). До там бях с д-р Халачева.
 После лутайки се попаднах за кратко и при д-р Уалид, но вече бях прочела доста информация и не ми беше нужно много време за да разбера, че това е един обикновен гинеколог и няма нищо общо със стерилитета, независимо че и той изяви желание да ми прави инсеминации .
 И така след загубени 2 години и половина пари, нерви   и надежди 2005 год. се озовах пред кабинета на доц Маркова в "Майчин дом" (по ирония на съдбата съседния на д-р Халачева). Още като ми видя цветната снимка и чу разказа ми за тези 2,5 год, доц. Маркова се изсмя и каза, че не може да повярва че някой неин колега така се е изгаврил с мен и че стези тръби съм единствено и само за инвитро, дори едната трябва да се премахне, защото е с изявен хидросалпингс, а също че мога и да кандидатствам за ин витро по ЗК. Излизайки от кабинета ми потекоха сълзите, това беше направо удар за мен, не знаех какво ще правя, как ще кажа на мъжа ми, как ще го възприеме, толкова въпроси бушуваха в мен, е слава богу мъжа ми прие всичко нормално и до ден днешен ме подкрепя, никога не ми е казал нещо за да се чувствам виновна.
 И така след първоначалният шок се съвзехме, подгхотвихме документите за ин витро по ЗК и 04.2005год го подадохме. Същият месец направих и лапарскопия при д-р.Козовски (по препоръка на доц.Маркова), при което ми бе отстранена тръбата с хидросалпингса и беше освободена другата, която в резултат на предишна операция от херния беше със сраствания и зачакахме да ни одобрят от касата, междувременно опитите си продължаваха-мерене на температура, тестове за овулация, секс по график... Ходихме и до Плевен при доц.Конова, направихме имунологични изследвания, всичко в норама, изскокна една хламидия която излекувахме в последствие преди първия опит.
 Януари 2006г започнах подготовката за първия си опит ин витро (бяхме одобрени от ЗК), това беше време на големи емоции, вълнения, много нови приятели от Зачатие, с умиление се сещам за тогава, запознах се точно в него момент с много стойностни и важни за мен хора. Първия опит -20 фоликула, 20 оплодени яйцеклетки,аз в еуфория.На пункцията се запознах и с един много важен човек за мен , а именно д-р Александров (благодаря на Бога всеки ден , че ме срещна тогава случайно с този невероятен Човек и Лекар). Трансфер на 5-ти ден, 5 замразени. Денят на теста-две черти, голяма радост, две седмици след това се установява че плода няма пулс-диагноза кухо яйце....Последва кюретаж, сълзи, мъка, изправям се и продължавам.
 Декември 2006 год трансфер на замразените, има три оцелели след размразяването. Идва ми точно в деня когато трябва с момичетата от Зачатие да ходим до дома за изоставени деца в Бързица, боли ме но отивам и всичко забравям сред тези невероятни деца.
2007 год правим гинетични изследвания във Варна, всичко е ок.
  Благодарениве на форума получавам една писалка гонал от eleonor и това ми дава тласък за следващ опит.Водя си дневник в къщи на опитите-срещу този написвам последен опит  . Междувременно съм се изместила вече при д-р Александров. По негова препоръка преди опита правя втора цветна снимка при д-р Сариев, единствената ми тръба е проходима и без хидросалпинкс.  Много бърза стимулация за 6 дни с 900 единици гонал, изакарват ми 4-ири яйцеклетки, трансфер на 2-ри ден на 2бр. ембриони. Денят на теста-положителен отново. Вече не смея да се радвам като първия път. След две седмици-има пулс, но нещо не му харесва плодния сак на д-р Александров....В 10г.с. мисед, смазана съм, отново кюретаж, сълзи, казвам че нямам повече сили, давам си почивка..
 Лека полека започваме да обмисляме варианта за осиновяване, отначало мъжа ми не е много склонен, но с много дълги и продължителни разговори вземаме решение да ги подадем, като единствената му молба е да пробвам все пак само още веднъж с ин витро. Събирам сили... Тук е момента да благодаря на DESI2, delfi и д-р Александров, които ми подаряват лекарства за следващият опит.
 Едновременно започвам опита и подготовката на документите за осиновяване. За резултат от опита този път не мисля, имам си друга надеждица аз. Всичко и с двете неща си върви по план. срещи със социалната (одобрени сме и включени във всички регистри), стимулацията.. Преди опита-трета цветна снимка, прави ми я д-р Александров, всичко с тръбата е все още ок, поне от там да не очакваме изненади.Този път съм по къс протокол, защото междувременно имам прекъснати два опита по дълъг протокол с декапептил микродози, нещо явно не ми влияе добре. Отново съм при д-р Александров. Този път 9 дена стимулация,14 фоликула, 11 оплодени яйцеклетки, трансфер на 5-ти ден (на рожденият ми ден), кръвен тест на 10-и ден (на рожденият ден на мъжа ми) -отново положителен резултат. Аз плача...нямам сили да се зарадвам.започва боцкане с фраксипарин, приемам и аспирин, първи преглед-има пулс, малко е неправилна формата на плодния сак, но не е нищо страшно. Аз се свивам съвсем, ходя на работа и стискам зъби, кървя от време на време, няма видима причина за кървенето.
 В 10г.с. седмица д-р Александров измерва нухална гънка 2,9 мм почти гранична стойност за това време и се виждат две кистички на вратлето на бебко-ще се наложи амниоцентеза,но д-ра се притеснява, все пак с толкова мъки сме стигмнали до тук и казва че ако правим ще е само при доц.Димитрова в София, препоръчва ми консулт първо с д-р Давидков (който вижда същото) и с доц. Димитрова -една мила жена,коятто с две думи написани и от мен в един имейл ме вмъкна в графика си който беше зает с месеци напред...Първоначално нищо не видя, гледа ме с коремен ехограф, но в последствие и показах снимките които ми беше прииготвил за нея д-р Александров и след преглед с вагинален, откри същото и ме изпрати на консулт с проф.Кременски и една д-рка в Майчин дом -София мисля че се казваше д-р Вържилова, много мили хора...предложиха ми амниоцентеза, имах две седмици да реша, според тях нямаше смисъл от БХС, защото при наличие на кисти така или иначе щяло да излезе че риска е висок..
 д-р Александров не искаше да рискуваме с амниоцентезата, преглеждаше ме, мереше, гледаше в дебелите английски учебници, толкова много време посвети на мен и бебето, просто не мога цял живот да му се отблагодаря на този човек. Накрая съвместно с доц. Димитрова решиха все пак да направя БХС и след това да вземат решение. Е слава богу резултата от БХС беше добър и след доста умуване и прегледи взехме решение да не правя амниоцентеза, междувременно нухалната гънка не нарастваше повече, постепенно и кистите изчезнаха до 20 г.с., но страхът свил сърцето ми си остана до края.
 Иначе с изключение на тези неприятност изкарах една невероятно лека бременност.И така на 29.01.09 след едно много леко раждане (1 час общо с контракциите, самото раждане беше около 10 мин.) на бял свят се появи моят син, който засега слава богу е добре и е едно невероятно спокойно и добро дете.
 Съжалявам, че стана толкова дълго, но това са 6 год. от моя живот-години на лутане, търсене, падане, ставане... Дано успея да помогна на някого с този разказ (ако има нервите накой изобщо да го прочете до края) и да ви кажа мили момичета да четете, да питате и да не си губите времето по разни квартални гинеколози и пишман лекари.
 Залагайте на истинските лекари в истинските клиники по стерилитет.

Peta,всичко е добре,когато свършва добре!Много се радвам,че и вашето семейство е намерило пълното щастие и вече имате едно прекрасно слънчице,което да огрява дома ви!
Мише,разказът ти е невероятен!Да си Майка е ВЕЛИКО,но да си два пъти и повече майка е най-голямото щастие!Пожелавам ти да си много щастлива,лека бременност и нека семейството ти е пълно с любов!

ИСТОРИЯ ЗА НАШАТА СБЪДНАТА МЕЧТА!


Нашата история  започна през 1999 година, когато се оженихме. Опитите за бебче започнахме в края на годината, но уви не се получаваше. Лекарите казваха, че всичко е наред при нас, т.е. здрави сме и бебето ще стане. Да, ама не. Годините си вървяха, а ние сменяхме докторите с надеждата, че поредния ще намери причината за стерилитета ни. Започнахме да ходим и при ясновидци и дори стигнахме до “прочутата” д-р Кирчева от Пловдив. За съжаление никой не успя да ни помогне, а времето си летеше.
Случайно един ден попаднах на форума “Проблемно забременяване” в Дир-а, след това и на “Зачатие”. Започнах да чета и да селектирам мнения за специалисти и клиники по стерилитет. Д-р Стаменов ми беше препоръчан от едно момиче little rabbit, което го посещаваше. Благодаря ти Зайко от цялото си сърце!!! (Всъщност къде се изгуби?!) Благодаря и на всички, които пишат в тези форуми, защото оттам получих много ценна информация за стерилитета и лечението му.
Започнахме изследвания и направихме 3 неуспешни инсеминации. През това време спермограмата на съпруга ми се влоши и с д-р Стаменов решихме да преминем към тежката артилерия – ИКСИ. Направихме две неуспешни процедури и решихме, че ще пробваме още веднъж и ще подготвим документи  за осиновяване.
Преди третото ИКСИ направих 3 ендометриални биопсии. Стимулацията беше с много инжекции. Извадихме само 4 добри яйцеклетки. Накрая ми трансферираха 3 ембриона, но само единия беше с по-добро качество, другите имаха фрагментации.
Точно преди да започнем процедурата ходихме на манастира “Свети Мина”. Има поверие, че ако се помолиш за нещо на иконата на Св. Мина,  то ще се сбъдне. Бездетните двойки трябва да оставят нещо детско на иконата – дрешка, играчка. Всъщност там сме ходили и при предишната процедура и попа ни е чел молитва за безплодие. Но този път като се молих за бебче пред иконата получих силно сърцебиене, сякаш това беше някакъв знак.
И така започна дългото чакане, но аз направих още на 13 ден уринен тест, но се появи само една чертичка. Когато отидох след няколко часа в банята видях, че чертичките са станали 2, едната много бледа. Но реших, че след като е минало толкова време, теста е невалиден. На другия ден пак направих тест и изведнъж бледа втора чертичка! Не можех да повярвам, никога не съм виждала тест с 2 чертички, но си помислих дали не е от Прегнила, който ми беше преди 5 дни. На следващия ден отидох в Малинов на кръвен тест. Нямах търпение да получа резултата и се поразходих малко навън, но се върнах там да си чакам ЧХГ-то. Лаборантката ме видя и веднага ми каза, че е готов. Написа го набързо на едно листче и ми го подаде: “Честито! Бременна си!”
ЧХГ 341,6!!!
В този момент живота ми се преобърна. Толкова много съм чакала този миг и съм си представяла, че някой ден ще съм бременна. И ето, че това стана!!!
Бременността ми мина безпроблемно и на 4-ти февруари след девет годишен стерилитет се роди нашето най-чакано и красиво момченце ХРИСТИЯН.
Написах тази история за да ви напомня, че няма невъзможни неща. Просто трябва да вярвате силно, че един ден и вие ще бъдете майки на най-прекрасните бебчета, защото го заслужавате.

Не на последно място благодаря от цялото си сърце на ЧОВЕКА И ЛЕКАРЯ, който допринесе за сбъдването на нашите мечти - Д-Р СТАМЕНОВ!!!
Благодаря и на целия екип от клиника “Надежда” за грижите, професионализма, топлината и щастието, което намерих при вас!!!
БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ И ЗАКРИЛЯ!!!
Благодаря и на моята половинка, за подкрепата и любовта, която ми дава!!! Ти си най-любящият баща!!!

Да се отчета и аз.

След 2 години мъки и 3 аборта, на 22.05.2009 се роди дългоочакваната ни дъщеричка Емануела!

Благодаря на Господ за това безгранично щастие!

Здравейте момичета!
През 2005 година още не бяхме се оженили със съпругът ми аз забременях почти от раз. Разбрах през август, след като се прибрахме от море и радостта беше голяма, но за кратко. След някоко дена прокървих и направих спонтанен аборт. Решихме през октомври да се оженим, та като забременея да се пазя, а не да правим тогава свадби. През март следващата година отново бях бременна, но още в 5г.с. прокървих и отново нищо. Оказа се, че не мога да задържа плода, но никой не каза какви изследвания трябва да си направя. Докато не попаднах на една лекарка по препоръка на моя приятелка, на която ще съм и благодарна цял живот. Това е д-р Панова от ІІ АГ болница бившата Тина Киркова. Направихме спермограма на мъжът ми и всичко се оказа наред. На мен ми направи изследване на хормони и не си спомням още какви точно, но се оказа всичко наред. Но бременност не настъпваше. И така почти една година докато не си направихме имунологични изследвания и се оказа че имаме спермоаглутиниращи антитела чрез теста на Фриберг в клиничнозначими високи титри. Докторката ми препоръча да взимам аспирин поне 6 месеца. Междувременно направихме две вътрематочни инсеминации, но резултат нямаше. Решихме с лекарката, че и ако така няма резултат ще мислим за инвитро. Но точно в момента когато вече се бях успокоила че няма да стане по нормален начин, а ще опитваме инвитро аз забременях и изкарах една лека и безпроблемна бременност. Сега една година след като се роди нашата прекрасна дъщеря аз отново забременях от един път без никакви аспирини и изследвания. Така че момичата когато сте спокойни и не мислите само за това чудото става.
Желая на всички момичета много късмет и вяра!

Май вече спокойно мога да разкажа и аз историята си. Малко тъжна история с един много щастлив край. Няма да казвам защо тъжна - тези които преживяваха с мен неволите и проблемите които имах със съпругът си знаят за какво говоря. Няма смисъл да повтарям. Та... Октомври 2002 - започваме да излизаме. Януари 2003 -връзка. Февруари 2003 - заминаваме за Португалия и заживяваме заедно. 27.03.2003 - операция по спешност - извънматочна бременност. Тръбата ми е запазена. 2005 - сватба, като междувременно никога не сме се пазили, но пък и не съм се замисляла защо не става бебе. След сватбата вече сериозно започнахме да "правим бебе", но то не било тъй лесно както сме си мислили. Още през февруари 2006 потърсих лекарско мнение - моя много голяма грешка която осъзнах в последствие - отидох при кварталния гинеколог, който след 4 месеца на мерене на БТ и една спермограма заключи мъдро  -  КЛОСТИЛБЕГИТ и си бременна до 1 месец, твоя мъж има спермограма като на расов бик.Започнах клостила , но се проточи не 1 месец а цели 6. От там следващия лекар, и следващия, и следващия и така минах през целия ни град. В началото на 2007г., докато работех нощни смени в един хотел започнах да посещавам ЗАЧАТИЕ, където намерих много приятели, много полезна информация и много подкрепа. Така през Март 2007 вече бях на преглед при д-р Стаменов. Горе долу 2-3 месеца след това май беше започнаха и проблемите у дома, но вече бях започнала пътя към мечтата си и реших, че на всяка цена ще стигна до края. При цветната снимка видяхме една запушена, нагъната тръба със сраствания, а  при другата се видя огромен хидросалпингс и леко двурога матка. Решението на Док - лапароскопия. Пооправи едната тръба и премахна другата. Откриха и някакъв миоматозен възел, който са премахнали по време на операцията.Спермограма - горе-долу добра. След операцията мнението на Док - до 3 месеца очаквам да си бременна. Минават 3 месеца, обаче резултат няма. Решаваме да направим инсеминация през Февруари 2008, но -  спермограмата - астенозооспермия. Резултат от инсето естествено - отрицателен. м.Май 2008 - инвитро - положителен тест, но за кратко. Октомври 2008 - втори опит. вече проблемите ми бяха в повече и бях решила, че ако не стане нищо се отказвам за известно време, и когато пооправя живота си ще започна наново с опитите. Бяхме много весела групичка. Стимулацията мина неусетно. Мина си и пункцията и трансферът и без да се усетя вече всичко беше свършило. На 10 ден спряха да ме болят гърдите. Естествено побърках се веднага - луд рев. На 12 ден обаче пак ме заболяха и аз реших да си направя тест за да видя, че е отрицателен, да спра да го мисля и да се ориентирам за живота си в бъдеще. Сутринта на 30.10 станах и веднага в тоалетната направих един обикновен уринен тест от 1.60лв, след което отидох да си взема хапчетата. Като се върнах видях двете чертички и живота ми се завъртя. На 15.06.2009 сутринта станах мама на две красиви момиченца.
  Всичко през което минах си заслужаваше! Сега като погледна в очичките на слънчицата ми знам, че мога да мина през всико пак и знам , че ще си заслужава.

Здравейте момичета, ето че и аз след много дълго мълчание се завръщам за да споделя успеха си и да дам кураж и вяра на всички очакващи чудото!
Оженихме се 2003 и веднага се захванахме с бебеправене, но 2 години - нищо. 2005-та открих този прекрасен сайт и започнах да се "ограмотявам". Остановяваме мъжки фактор, следва отчаяние от доктори, че само ИКСИ щяло да ни оправи, следва друг доктор и операция от варикоцеле. После един ужасно дълъг възстановителен период и ето, че 2006-та намираме доктор Стаменов, който вдъхва надежда, че инсеминация е възможна и правя цветна снимка за да изключим проблеми при мен. Всичко ок, само че спермограмата лоша /1 година след операцията/, но вес пак става за инсеминации. Началото 2007 инсеминации - 3 неуспешни. Октомври след последната неуспешна, аз отчаяна и без пари за ноемврийски опит /а декември по празниците няма как да правим опит/ решавам, че ще зарежа всичко и до януари ще почивам! И тук май въпросния "психологичен фактор" проработи. Точно на 25 ноември съм забременяла и на 06.08.2008 година се роди малката ми звездичка Маргаритка!
Разказат ми прилича на първият в тази тема, може би и на няколко други разкази, знаете ли по какво? Въпреки мъжки фактор с лоши показатели се получава естествно забременяване, така че колкото и да е малка вероятността е възможно!!!
Няма да забравя какво каза доктора след последния опит: Дори и да не дойдете следващия месец за инсеминация, вие си пробвайте....ЧУДЕСА СТАВАТ!

П.П. Днес дъщеричката ми навършва 1 годинка и знам че доста дълго време ме нямаше тук сред вас за да ви подкрепям, но съм безкрайно благодарна на всички момичета в този сайт, без помоща ви нямаше да стигна до тук!
Успех, обичам ви!

Здравейте , отдавна не съм се включвала във форума.
И аз да споделя накратко моята история.След 3-4 г стерилитет и 1 извън маточна бременност месец преди планувано инвитро ,забременях от първи опит инвитро с близнаци момче и момиче Мари и Борис ,които вече се родиха на 07.07.2009г. по 2650кг в 38 г.сПожелавам успех на всички които все още се борят стози проблем.

Здрасти,
В седма г.с. съм, след ИКСИ на естествен цикъл. Опитът беше, както винаги, напълно експериментален, имайки предвид винаги досега появяващата се фрагментация на ембрионите – и със, и без стимулация; и със, и без вливания. Освен това НК клетките ми са многократно повишени – периферия + маточни. Не са правени обливания този път. Аз съм без тръби и с не отлична спермограма на мъжа. Досега непреодолимият проблем, преди всички останали, беше фрагментацията на ембриони, както казах, но този път не се появи.
Досега имам:
2 оперативни лапароскопии
2 стимулации /IVF; ICSI/
1 неуспешен ест. Цикъл;
2 незавършени ест. Цикъла /не се стигна до ЕТ/
Този опит на ест.цикъл – ЧУДО. 
Толкова по мед. част.

Благодарственият си списък ще оставя за по-късно, но тук искам да кажа на момичетата, с които сме тубарен фактор + НК недоразумения, а пък ако има и за капак фрагментация /дано четат, аз лично отдавна бях престанала да чета всичко/ - че има надежда. Статистически погледнато – след като при мен теоретичната възможност да стане беше нулева /т.е. – всички мед. показатели бяха „против”, а опитът беше по-скоро „в очакване на чудо”/, значи е сигурно, че ще стане и при хора със същите или по-леки показатели, или пък при които и ембрионът е О.К., и няма имплантационни проблеми. Аз действително повярвах в Бог /не мога да се търпя като говоря така/, защото медицината няма обяснение. Докторите не могат да се начудят. Историята наистина е дълга, ще пропусна и депресиите си, и ... всичко, което вие отлично познавате.

Относно състоянието, в което бях – нито в стрес, нито спокойна /човек винаги се надява – няма как/. По време на трансфера си казах горе-долу това: „Господи, знам, че не искаш да стане и така трябва да бъде. Щом не искаш – значи има причина и това е най-доброто за мен. По-добре е значи да нямам биологично дете. Ако решиш да стане, вярвам, че взимаш най-доброто за мен решение. Каквото решиш.”. Да, дотам стигнах  - дето никога не съм си представяла....
Ако не дай си, Боже, нещо стане, се моля вярата ми да не бъде разклатена. Знам, че звуча странно / и аз не мога да се позная/, но казвам какво ми беше в главата.

Освен на лекарите, на които ще направя отделно посвещение, искам да благодаря за помощта, която пак чрез Бог, ми беше изпратена – пряко и непряко, словом и писмено – абе - духом, от
misi, /чиято доброта, отвореност, търпение, вяра...са неразбираеми за мен след страданията, които е изтърпяла и за които махва с ръка, гледайки напред. Misi наистина е някакво чудо на духа, което го чакат много, много хубави неща... Много е напред с материала, да знаете./,
от Ledena_luna /която ми даде съвети и автоматично възприех  като авторитет. От първия миг направи „емоционално скачане” и досега си ми е така в сърцето. Дарба!/,
от mini /която ме шашна с отдадеността си. Тогава не разбирах как е възможно да хвърляш толкова сили в нещо, което помага изцяло на другите./ Сега започвам да я разбирам – ние наистина сме различна порода е не е едно и също да забременееш след 5 опита, да кажем, и ‘от въздуха” на 20 години. Мислех, че това е проблем, който, след като се реши, се забравя и се отваря нова страница. Нищо подобно. И въпреки това – за мен си остава необяснима вярата и енергията й, никога не бих била способна на такъв подвиг./,
от Du6ka /която с цялото си сърце исках да забременее, щото очевидно вече – много беше тормозът.../,
от ultra /която веднага ми стана симпатична със силната си индивидуалност, липсата на преструвки и недомлъвки в поведението. А за това, което направи впоследствие – то книга няма да ми стигне/,
от via /първият човек, който ме подкрепи в този форум. С много сходни проблеми сме и първите години ми беше нещо като “ментално репродуктивно alter ego”, все за нея мислех, когато ми трябваше смелост...  Тя ми е много на сърце./,
от Sygnus /с която най-силно се идентифицирам като начин на мислене /И аз не се чувствам бременна, а обременена, и през 5 мин. ходя да се проверявам за кошмарно неразположение/,
от .... МНОГО, МНОГО други момичета, на които пак ще благодаря и ще продължавам да се моля за тях.
Чудех се дали да включа д-р Даскалова, щото тя е ни риба, ни рак – тя и върхът на съюза между пациенти и лекари, тя е нещо, което го няма в БГ, тя е изключителна, тя е .... /Доктор Мели ме търпя с досадни въпроси и среднощни истерични истории – как, аджеба, да стане тоя космически експеримент, че да се махнат фрагментите – цитоплазми ли да се сменят, на Луната ли да ме оплождат – мен или някой друг ???/ За нея отделно.
Засега това. Не мога да повярвам, че това е истина.

Здрвейте и от мен!
Крайно време е и аз да разкажа своята история. Тя е доста дълга, затова ще се постарая да я предам максимално сбито.
Всичко започна далечната 1999г.Не се пазим. Организираме сватбата. Лудница - лекции, работа, тичане...Получавам някакво зацапване, решавам, че е резултат от стреса. После забравям. Двайсетина дни след това - силни болки и кръвоизлив. Първата ми бременност приключи - Спонтанен аборт.
Следва година и половина опити - без резултат. Нищо - млади сме още, ще стане.
Юни 2001г. получавам силни болки, дежурната лекарка в поликлиниката казва - за гинеколог си. "Какъв гинеколог, мен ме болят бъбреците". Да, ама не. Извънматочна. И втората ми бременност приключи - спешна коремна операция, отстранена лява тръба.
Минава още една година. Ще стане пак, нали вече два пъти става...
Закъснява ми няколко дни - теста е +, не смея да се зарадвам. Отново кървене, лекаря вижда "точка", следва терапия за задържане. Всичко приключва в 10-та г.с. - мисед.
След половин година - някакво вътрешно усещане ме кара да направя тест, само един ден ми закъснява, но... Отново е положителен. Да, ама докторът не вижда нищо. Кръвна проба - БЧХГ 3,3. След 5 дни - 3410. На УЗ продължава да не се вижда нищо.
Влизам в болница , след няколко дни виждат нещо в дясната тръба. Отново извънматочна. Успяват да ми запазят тръбата с пластика.
Следват две години, в които нищо не се случва. А и аз вече не съм сигурна, че искам да видя положителен тест повече. Междувременно откривам "проблемо забременяване" в дир-а, после "Зачатие". Имунологични изсл. в Плевен - няма проблем.
Януари 2005 - отново ми закъснява, отново положителни тестове. Не мога да се зарадвам. И има защо - пак спонтанен аборт. Приключва и 5-тата ми бременност.
Поне единствената ми тръба с пластика е проходима, все някога ще стане...
Още година и половина. Лапароскопия. Тръбата пропуска, но задържа течност...Не е много читава...
Отивам и на калолечение в Кюстендил, може пък да помогне...
Вече ще търсим специалист по стерилитет, досега такъв не ми беше нужен. Ще се подготвяме за инвитро. Междувременно пускаме някои изсл. В генетичните - проблем. Вродена тромбофилия, носител на две патологични мутации. Проблем и с цикъла - оказвам се изведнъж и с ПКЯ. После и повишени НК клетки.
Започвам подготовката за инвитрото някак без много вълнение. Направих и един курс физиотерапия, дори без да споделя за това с лекаря си, ей така... То от толкова манипулации досега, вече нищо май не може да ме впечатли. Всичко минава като по учебник. Правим вливания на интралипид, преди трансфера и след положителния тест.
Терапията с аспирин протект и фраксипарин продължава до края... Шестата ми бременност завърши успешно. На 27.10 2008г след секцио се роди чаканото ни 10 години слънчице.
През всичките тези години с неуспешни бременности плътно до нас с мъжа ми беше гинекологът д-р Гунев. Той ми е правил всички операции и манипулации, секциото. Винаги съм се оставяла спокойно в ръцете му, вярвам му безрезервно. Той не ми даде да се предам, вярваше заедно с нас. Не знам дали някога ще мога да му се отблагодаря...
За ивитрото избрах  д-р Йосиф Димитров и екипът му. Не съжалявам. Като дойде време Коко да става батко, пак на него ще се доверя. Професионалисти са, вярвам им.

Ами май това е всичко. Стана доста по-дългичко, отколкото си го представях. Дано поне е полезно на някой.
Момичета, не се отказвайте да се борите за мечтата си. Вярвайте!
Успех на всички!!!

Здравейте !Имам 2опита в АГ Варна при различни доктори и все не можех да попадна на д-р Александров,но съдбата се намеси по-много странен начин и  сега гушкам нашето бебе благодарение на него.Ето и историята.Няма да разказвам за първите опити защото съм ужасно разочарована от докторите които ми водиха стимулацията.След втория неуспех решихме да сменим клиниката усещах че в аг няма да успея.Все четях за успехите на д-р Александров ,но незнаех как да се прехвърля при него, неудобно ми беше и от другия д-р.Записахме час при д-р Сариев в Майчин дом.Хареса ми говореше доста убедително.Сложиха ми блокираща инжекция,след това ми дойде цикъла и ме извика на 5 ден за преглед.Никога няма да забравя този ден.Утивам аз на преглед и д-р Сариев ми казва ,че трябва да прекъснем опита защото съм имала някакви петна в матката трябвало да направя кюртаж,за да се види какво е точно това нещо.Предложи ми два варианта да продължим ,да замразим ембрионите и след възстановяването от кюртажа да се направи трансфер или да рискуваме ,но можело тези петна да убият ембрионите и да последва неуспех.Изпратини да пием кафе и да решим какво да правим.Щеше да ми се пръсне главата кое да избера и в един момент реших срам не срам да утида в АГ за второ мнение.За късмет в коридора срещнахме д-р Александров.Той ни познава по-физиономия и попита какво има защото на мен ужасно ми личеше ,че съм притеснена обясних му на бързо и той се съгласи да ме прегледа.Всичко беше о кей при мен тези сенки биле от самата стимулация и нямало нищо притеснително.Добре ама как да се върна при Сариев как да се доверя на него.Без много да му мисля веднага помолих Александров да продължи  процедурата.Доста се дърпаше защото не било колегиално,но накрая се съгласи.Обадихме се на Сариев ,че се отказваме и повече не го видях.Въобще не се обади да пита ще правим ли кюртаж, как съм ,егати доктора.Понякога си мисля че ако не му се бяха привидяли тези петна нямаше да срещна д-р Александров,така че трябва да благодаря и на него.Но най- голямото БЛАГОДАРЯ е за д-р Александров.Благодаря му  за търпението ,за хилядите въпроси ,за притесненията по телефона,за вниманието което ми обърна когато лежах в патологията и постоянно го притеснявах, за секциото и  най- вече,че извади на бял свят моето дългоочаквано бебе.БЛАГОДАРЯ ти докторе!

Моята история: Веселина vesi0584
Не знам от къде да започна...
Всичко започна началото на лятото на 2005 г. Аз с мъжа ми отидохме на преглед в клиника на Щерев. Посрещнаха ни с куп изследвания и въпроси, а ние си знаехме, че проблем има и че той е в мъжа ми - много лоша спермограма. Казаха ни че нямаме никакъв шанс за естествено забременяване и трябва да започнем процедура по ICSI.Тръгнахме си супер шашнати от цялата терминология и процедури които ни очакват, но с вдигнати глави, че какво пък толкова е станало, ще направим там едно икси и готово... Честно да ви кажа нищо не разбирахме от това което ни обясниха и прекарах дни в четене на теорията. И така си минаха стимулациите, пункцията, трансфера и зачакахме за теста. Нямаше как да не е станало. Направих си теста, две бледи чертички.....радост....след два дни кафеникаво течение.... кръвен тест....отрецателен.....рев,рев,рев. Тогава се обадих да д-р Савова от Клиниката и тя ми каза да отида пак на преглед. При прегледа ми обясни, че понеже съм млада мога веднага да започна 2-ри опит. Не беше се минал и месец от отрицателния тест. Но нали е лекар, трябва да знае!
И така на края на лятото започна и 2-ри опит. Нищо по различно от към процедури или отношение. И края беше същия. Рев,рев,рев.
Трети опит направихме в март 2006 г. Клиника Бр. Тодорови. Стимулациите бяха различни със спрей в носа и инжекции в София при Иво Тодоров. А самата процедура в направихме при брат му в Германия. Там за първи път чухме за лепило, за вливания, за спиндъл вю и т.н. Казахме си "Няма начин да не стана този път!". Върнахме се в Бг.... цикъл като по часовник....кръвен- отрицателен.....рев,рев.
Четвърти опит. 2007 г. Клиника Бр. Тодорови. Но този път всичко направихме в Сф. Просто бяхме решили, че неуспеха ни се дължи на многото път от Германия. Пак стимулации, пак инжекции, пункция, трансфер. Тук обаче нещата се развиха по драматично. Получих хипер стимулация. Корема ми се поду като за 6 месец, едва се движех. Пратиха ни в Пирогов, където един дебеличък лекар ме накара да легна на една операционна маса, взе игла със лякарство и ми я забучи в корема. Като я извади реших че е свършил и че този ад е свършил и сага ще трябва да чакам да ми спадне корема. Нищо подобно. Това било упойката!!! След което взе някакъв инструмент като тънка метална сламка и с цялата си тежест се опита да ми пробие корема. Оказа се опойката е недостатъчна и процедурата с иглата се повтори и после и другото. Леле как съм крещяла тогава, на мъжа ми му бяха насълзени очите като излязох с тръба в корема от която се стичаше в една торбичка нещо като кръв. След това лежах 7 дена в Тина Киркова докато ми се вдигнат показателите---- мизерия. Най странното беше че ме уверяваха че това е признак на положителен резултат. Напразни надежди. Отново неуспех.
От тук започнах да ви чета доста често и рядко пишех. Няма да крия че хвърлях по едно око и на темичката за осиновявания. Всичката ми надежда се беше изпарила някъде.
НА края на 2008, научила от форума за клиниката в Плевен, решихме да видим как стоят нещата там. От третото ходене разбрахме че това не са нашите хора. Въпреки че доц. Конова се държеше прекрасно с нас и си личеше че е специалист, останахме много разочаровани от д-р Личев и неговия "прословут" Харвест. Дори след един от моите постове тук, те са останали крайно обидени, че чак ми звъняха да ми търсят обяснение.
Междувременно мъжът ми се оперира от варикоцеле и изпи една кофа лекарства. От форумабяхме чули и много добри неща за д-р Стаменов. Записах си час.
Пети опит.Д-р Стаменов. 2009 г.Всеки ден благодаря на Господ че ме срещна с този човек.Всичко беше различно- отношение, подход. Той реши първо да се увери че и на мен ми няма нищо наистина. Направихме лапароскопия, цветна снимка,един куп изследвания.Да, ще излъжа че не сме се поизнервяли от чакането по 2 часа след записан час, но трябва да ви уверя че всяка минута си заслужаваше. Трябва да ви уверя че док помни всеки пациент и подхожда към всеки различно. Направихме всичко което той ни препоръча, като този път гледах да не влизам в подробности и не исках да ги знам. След трансфера,този път бях почти сигурна че нищо не е станало. все пак имам опит и знам че от първи път за ти се получи при нов лакар си е чист късмет. Направих си само кръвен тест 2 дни след датата на която ми беше казал д-р Стаменов. Не мога да опиша радостта си в момента когато видяхме че е положителен. Последва 2-ри тест, пак положителен. Когато док разбра се зарадва повече и от нас ))))))))). Беше прекрасен момент.
Няма начин да се отблагодаря на този човек!!!
Сега съм в 6-ти месец и чакам моето момченце да се появи на бял свят около 30.01.10г. Първия човек на който ще го покажа след болницата е неговия създател д-р Стаменов.   

Здравейте,
Ние преминахме през 1 инсеминация, 2 опита на естествен и един на лимитиран цикъл  в Щерев през 2008.
След това правихме хистероскопия и лапароскопия отново в клиниката при д-р Андреева.
Ходихме и при д-р Личев в Плевен за СДИ тест.Леко меркантилни ми се сториха и реших,че не са моята клиника.
В края на 2008 се лекувах 3 месеца с Лукрин,Деферилин ,хапчета метформин за лека резистентност и така достигнахме до последното икси-инвитро с 17 ампули меногон,дълъг протокол през март 2009
В момента очакваме бебета (момче и немомче,както беше споделило едно светило на феталната морфология ) след около месец,месец и нещо.Колкото се задържат.

Здравейте, момичета

Реших да ви разкажа за себе си едва сега когато Мария е факт, защото много пъти започвах ,но бебето все ми се изплъзваше и реших да изчакам това да стане реалност, да бъда търпелива...Не е лесно...търпението не ми е приятел.
И така на 31 години съм и съм щастлива със съпруга си от 13 години.Когато бяхме на по 18 години си направихме бебе, но както се досещате не беше желано и последва аборт. НИКОГА няма да спра да съжалявам за постъпката си, но времето не върви назад.
На 25 години решихме че сега е момента ,но...постепенно разбрахме ,че и двамата имаме проблеми. Подложих се на почти всички процедури половината от които бяха ненужни но вярвах, че след това ще стане.
Преминах през серия от изследвания всички с неясни причини за неуспеха. След това серия от манипулации – хидротубация, цветна снимка, лапаро и пак не много категорични защо не става.
И изведнъж  започнах да забременявам през три-четири месеца, но резултата все един и същ АБОРТ.
Първия – Кухо яйце
Втория – Спря да се развива в 9 седмица
Третия – Бебето беше с Аненцефалия и в 19 седмица направих аборт(родих според мен,но дори не искам да си спомням за този момент...) по медицински показания
Четвъртия – След инсеминация спонтанен аборт в 7 седмица

И сега най-хубавото макар и в 34 седмица и 1500кг. от петия път се роди моята принцеса Мария.
Сега когато всичко е зад гърба ми и гледам вечер как Мария сладко спи си мисля,че наистина мога да збравя прекараните 5 месеца на легло три от които в болница в не много добри условия... Далеч съм от мисълта ,че аз най-много съм страдала, но често се питах защо все аз???
Разбира се там срещнах момичета от чиито истории може да ви настръхне косата, но повечето завършиха с успех.Та исках да ви кажа : Няма лесно, но то изглежда не трябва да е така колкото и цинично да звучи. За да станеш Майка, истинска Майка трябва да го заслужиш. Аз знам,че всички вие го заслужавате и скоро ще настъпи и вашия момент.
Мария днес е на пет месеца ,но аз все още ходя един метър над земята. Желая го на всички вас....

Винаги съм била луда глава, палава (като дете имам предвид:) ) и хвърчаща в небесата поне до 26 години:)
Имах прекрасно детство, синьо, щастливо и ухаещо на окосено сено, на село, на мир.
Голяма част от това, което съм дължа освен на родителите си (почивай в мир тате) и на едбата си баба. Тя ми показа какво е спокойствие, какво е да обичаш без да искаш насреща си нищо. Не ме е учила, просто един ден, когато вече я нямаше разбрах какво ми е оставила. Това искам да оставя и аз на моите деца-да бъдат добри и обичащи хора, да се усмихват, да имат сила да са над лошотията, подлоста, лицемерието и предателството.
Бях на 23, когато се подложих на първото инвитро.
През 2005г. срещнах вече бившият ми съпруг и нито за миг не се покелебах да му разкажа, че не бих могла да имам деца по естествен път.
Направихме един неуспешен първи опит, който беше много недомислен и прибързан предвид това, че него го нямаше по много време в България.
През април 2009 г. направихме вторият си и за мое щастие успешен опит. По време на процедурата с мъжа ми се разделихме. Бях на крачка 1 ден преди пункцията да ползвам донор но не и да се откажа от опита. Малко хора знаят за кошмара през който минахме, за напрежението и за безсънните нощи.
Може би аз самата имах голяма доза вина, че в стремежа си да се справям с всичко не поглеждах и не осъзнавах как се чувстват хората около мен.
Малко са хората, които ми помагаха да се усмихвам в дните до теста, малко са но са с огромни сърца.
Не съм се усмихвала насила. Бях сигурна, че съм бременна, бях щастлива и може би отново леко луда както като бях дете. Исках само да се окаже истина истината а оттам нататък "щях да му мисля"
Истината беше вярна.
Имах прекрасна,лека и спокойна бременност.
На 18.11.2009г. със секцио в края на 33г.с.се родиха Никол, Александър и Даниел. Родих в София в Майчин Дом по препоръка на д-р Александров. Първа се роди Ники в 12.10, Алекс в 12.11, и Дани в 12.12ч.
Успях благодарение на екип от приятели, благодарение на сърцати и истински хора. Всяка крачка през всички тези години със Зачатие е моята истинска съдба.
ЗАЧАТИЕ ми помогна и подаде ръка първо, чрез конкурса "Сърце под моето сърце", после с участието ми в "Това го знае всяко хлапе" след това, но не на последно място с многото приятели, които срещнах тук. Успях и защото вярвах.
Успях защото намерих доктори, които завинаги ще останат в живота ни занапред. Казвам "ни" защото моето семейство ще е винаги благодарно на д-р Александров за началото на мечтата ни и на д-р Дяволов за успешния завършек.
Моето семейство е богато и децата ни са благословени затова, че са деца на Зачатие.
Тук срещнах себе си много пъти.
Тук се усмихвах и плачех искрено и истински..да и лично:))))))))
Това е моята изповед с малка част от миналото и много от бъдещето, което сега започваме да градим заедно с нашите три деца.

(Петина Найденова - 05/12/2009г., Варна)

Днес...5 години и половина по-късно мога да кажа няколко неща.
Първото е, че Зачатие винаги ще бъде част от семейството ми. И макар последната година и половина да не съм никак активна и да не съм помогнала с нищо, всички тези прекрасни хора не спират да сбъдват още и още мечти и да променят съдби.

Имаме 3 прекрасни деца, на които не им е лесно с майка като мен:)))))))Но...ме търпят и ме обичат:)
Порастнаха някак неусетно до втората им година. Дотогава не спирах да твърдя, че мога да гледам още три. Елате сега да ме питате:))) Мога, но едно или две:)))
Минахме през всички трудности нормално, и доколкото можах с търпение.
Преди повече отедна година се разведох след като с бившият ми мъж нямахме никакви отношения помежду си от момента в който направихме последната процедура през 2009 година.
По същото това време преди година, срещнах отново един човек с който се запознах в Полша когато бях на 17 години.
Влюбихме се един в друг от пръв поглед (1993 година) и 5 дни бяхме неразделни. Бях в Полша с танцовия състав към който тогава танцувах а той с неговата група от Америка. Раздялата ни беше нещо ужасно мъчително защото и двамата осъзнавахме, че може би никога няма да се срещнем отново. Дълго време писмата ни помагаха да продължим тази невъзможна по това време любов но след това изгубихме връзка. Понякога си мислех за него, какво ли се е случило, къде ли живее, как изглежда сега??? Истината е, че никога не съм вярвала, че ще го видя отново а мечатех много за него когато бях малка:) Той беше първата ми истинска и голяма любов.
И сега 22 години по късно той ме откри отново - ей така просто и лесно във Facebook. И отново сме влюбени с тази разлика, че сега всичко е по - хубаво дори когато аз бях на 17, той на 21. 
Минахме през няколко много тежки и ужасни моменти през последната година но края на моята поредна приказка е щастлив. Сега понякога си мисля, че знам защо е трябвало да се случи всичко това - да се разделим за толкова дълго, да се срещнем отново, да минем през всяка тежка секунда последната година за да се изправим и да осъзнаем, че искаме да остареем заедно, да отгледаме децата си заедно, да видим нашите внуци:) Бъдеще...кой знае какво още ни чака. Но сега имам до себе си една вълнуваща, изпепеляваща понякога, нормална и красива любов. Сега разбирам колко е просто, просто да те обичат и да ми казват когато се правя на супер герой -  "спри се, ти си просто една жена и не можеш всичко"
Истината е, че този човек преобърна целият си свят и се премести да живее в България заради нас. Истината е, че обича така както аз обичам.
Преди 2 месеца с Patrick McCurley сключихме брак  и поне следващите няколко години мислим да живеем в България. Децата обичат Патрик и са много привързани към него. За първи път от както са се родили те имат баща и мъж, който е в домът ни.
За първи път от години с бившият ми мъж говорим нормално и като приятели, излизаме понякога заедно с децата и с него а те са щастливи, че имали двама татковци:)
Малко като шега ама Патрик му е един от най-добрите приятели. Аз се радвам, че това е така и децата се чувстват спокойни когато всички сме заедно:)
Какво повече мога да искам ли...аз винаги искам още и още:)
Най - важното за което се моля и надявам е да сме здрави и да имаме диагноза за състоянието на Ники. И не тайно, се надявам да имаме шанс и късмет да направим още един опит за да имаме още едно дете с Патрик:)

След всичко мога да кажа...щастлива съм.
19.03.2015г. Варна
Петина или просто Lisko:)

Как съм изтървала да се включа в тази тема не знам?!
Мили момичета, чета историите ви и някак са ми толкова близки всички тези чувства и емоции през които човек преминава докато се бори със стерилитета.
Ще се опитам да съм кратка и съдържателна в разказа си:
На 04.08.07 г. се оженихме със съпруга ми с голяма любов.Бяхме решили, че няма да се пазим като се оженим и веднага след сватбата заминахме на море. Около 3 седмици след сватбата - на 31.08 ме оперираха по спешност от извънматочна бременност като ми отстраниха едната тръба. (казаха ми, че са премахнали и сраствания - външни и от другата тръба). Аз бях доста притеснена, но все пак си имах още една тръба и надежда за бебе. На 06.01.08г. - втора операция, пак извънматочна бременност, но в другата тръба, премахване и на нея. Е вече не мога да кажа, че бях оптимист. Няма да навлизам в подробности от психологически и емоционален характер, затова как се чувства една нераждала млада(тогава на 32г) жена, с премахнати две маточни тръби. С една дума - СМАЗАНА. Естествено вече вариантите за забременяване се ограничиха до ин витро. Аз реших, че ще изчакам да се възстановя добре от втората операция и есента на 2008г. евентуално ще действаме. Така и стана. След кратко проучване на клиники, доктори и т.н., с мъжа ми се спряхме на Ин Витро център София - д-р Владимиров. На 08.09.08г. ни беше първичния преглед и още тогава доктора каза, че ако не излезе друг проблем в процеса на изследванията, с тубарния фактор имаме повече от 70% шанс за успех. Последва инвитро по дълъг протокол с Гонал. Получи се лека хиперстимулация. Изчахахме няколко дни да спаднат нивата на хормоните и на 24.10.08г.ми беше пункцията  20 извадени яйцеклетки, 19 оплодени, 1 куха. Върнати два ембриона на 27.10. Последва кръвен тест с положителен резултат и малко по-късно установяване на едноплодна бремнност. Излишно е да описвам щастието, еуфорията, притесненията от предстоящата бремнност. На 09.07.09г БОГ ни подари нашето малко съкровище - синът ни Андрей - няма думи с които да опиша всички емоции, които ме съпътстваха по време на раждането, че и до днес. Даже с таткото започваме да си мечтаем и за една принцеса по-натам ). Наистина всички усилия, средства, физически неразположения си струват. Желая на всички семейства, на които по една или друга причина им се налага да минат по този път - много кураж, вяра и оптимизъм!

Дойде ред и аз да разкажа как щастието влезе в нашия дом...
От както съм станала жена ,почти няма доктор ,който да не съм посетила,защото цикълът ми идваше на 3-4,5 месеца и все с инжекции.Диагноза нямаше,само подмятания,че един ден най-вероятно няма да стане бебето.Бях много млада и не се замислях надълбоко в този проблем,докато...
Всичко започна през 2001 г.,когато аз и любимият станахме двойка и сякаш веднага поискахме да имаме детенце.Обичахме се,но така се случи,че той замина от мен и аз не знаех дали ще се върне.Написах му едно писмо,в което му казвах "Върни се ,мили,за да имаме нашето детенце!Детенце с твоята брадичка,детенце с моите очи!"И той се върна !През 2004 г. не се пазихме един единствен път и цикълът ми не се появи -бях бременна.Много се радвахме,планувахме сватба,но уви!След 2 седмици неотлъчно пазене на леглото,направих спонтанен аборт.Плакахме много,но ни крепеше надеждата,че ще имаме друго дете.И така през 2005 г.вдигнахме сватба,обичахме се безумно,бяхме невероятно щастливи един с друг и единственото,което липсваше беше детето с моите очи.Така и не забременях повече сама.Края на 2006 г.се запознахме с най-страхотния Човек и Доктор-Д-р Александров и започнахме да вървим по пътя към нашето щастие.Началото на 2008 направихме ин витро - върнахме 3 ембриончета на 3 ден и зачакахме.Не мръднах от леглото ,на 13 ден си нправих домашен тест и видях 2 чертички-отново бях бременна!Щастието беше неописуемо,любопитствахме колко ембриончета са се хванали.Две седмици след това отидохме на първия преглед и сякаш ни поля студена вода-док каза кухо яйце.Изплакахме си очите,но знаехме,че продължаваме борбата!Бях уморена и си мислех да почакаме до есента за второ ин-витро,но док Александров ме убеди да направим една инсеминация,а аз бях много скептично настроена към този метод.И така 2 месеца след поредния аборт,направихме инсе.Две седмици след това,невярваща на очите си ,отново видях 2 чертички.Бях щастлива,но и много ме беше страх.Всичко вървеше добре,докато един ден отидох да се запиша за ЖК и чух едни думи,които още кънтят в главата ми-ембрионът няма пулс,миссед...Не исках да повярвам,целият свят се срина ,видях как капят мъжките сълзи,моето момче беше съсипано.Доктор Александров беше много разстроен и ми обещаваше,че аз ще родя здраво дете.Тогава нямаше сила на света,която да ме накара да повярвам,но все пак док ни даде надежда и ние продължихме по Пътя.Направихме всички възможни изследвания,но проблем нямаше.Така началото на 2009 направихме още една процедура,но неуспешна.Почакахме само един месец и пак направихме процедура.12 дни след това,нетърпеливо си направих тест и да,чертичките отново бяха 2 !Началото на бременността ми не беше леко,но този път продължи до края.Чувствах се прекрасно и истински се наслаждавах на дългоочакваната бременност.
 На 04.12.2009 г. в 3.35 часа сутринта благодарение на най-страхотния Лекар и Човек,който с годините се превърна в наш приятел,се роди нашата безценна дъщеричка Антониа!Благодаря ти докторе,че ме накара да повярвам,че Мечтите се сбъдват!
 Било ми писано още малко да страдам.Получи  се следоперативно усложнение и бях в тежко състояние.Но отново благодарение на д-р Александров,сега сме всички заедно у дома имахме първата си вълшебна Коледа като семейство!Нашето Чудо спи в легълцето си и е една истинска сбъдната мечта!Още веднъж,благодаря ти ,доктор Александров!

Ето как се сбъдна нашата мечта:
С мъжа ми сме заедно от 1999г.Аз бях на 15г.,той на 23.Мога да кажа,че почти от началото знаех,че той е моята половинка.И така края на 2002 решихме,че искаме бебче.Още първия месец ми закъсня,беше около средата на декември и толкова се радвахме,че може би нашето бебче идва,но не.На 14 февруари 2003 направихме годеж.Вече трети месец правихме опити,но резултат нямаше.Споделих с майка ми,но тя като жена която и с двете си бременностти забременява от по един единствен опит ми каза,че се притеснявам излишно.Май месец ми беше бала,после август направихме сватба и като,че ли не мислих толкова много.А и тези на които бяхме казали,ме успокояваха,че няма начин да не стане.
Март 2004,след година и 3 месеца безуспешни опити отидох при кварталния гинеколог.Започна мерене на температура,един месец пиех клостил,на следващия антибиотик(и аз не знам защо) и така си ги редувах,но за някакви по задълбочени изследвания и дума не ставаше,само спермограма.Заключението на док беше,че няма никаква причина да не забременея,няма кисти,имало ову,малко късна,но имало(нямаше месец в който температурата да ми се качи преди 20-ти ден,но за него това не е проблем,а аз нямаше откъде да прочета нещо и вярвах).
Усетих се след известно време,допитах се и отидох при друг лекар(за съжеление се оказа като първия),но той поне откри причината-ПКЯ.Иключително висок пролактин и пиене на бромокриптин.И се започна-три месеца пия Диане  35,три месеца клостил и дуфастон и така.Мина известно време и док каза,че трябва да ми направи резекция и ми дава гаранция,че до три месеца след операцията ще съм бременна.Не ми трябваше много да се навия.И така на 04.10.2005 ме оперираха.Три месеца след това аз продължавах да не забременявам,последва ново пиене на клостил(пак три месеца),след което док си призна,че повече нищо не може да направи и ме препрати при свой колега в Плевен.За съжеление той се оказа пълен кошмар.Още от самото начало ми говореше,че трябва и той да ме оперира и че ако не се съглася няма да забременея никога Попитах за ин витро,но ми каза,че и за това не ставам!
Решихме да теглим кредит и да тръгваме за София.Ориентирахме се към Щереви- при д-р Александров.Направихме малко изследвания и решихме,че януари 2007 започваме първия опит.Поради висок естрадиол спряхме още в началото.Февруари започваме пак,пак е малко висок,но док решава,че няма проблем.Пункция на 20-ти ден,трансфер на петия след пункцията-три ембриончета и трите ми ги връщат.Толкова бяхме щастливи,бяхме убедени в пол.тест.Да ама не,на третия ден след трансфера ми прокърви.
Подадохме документи в касата и зачакахме.Юни ни одобриха и септември с нови сили.Пак ми върнаха три емброинчета,но и замразихме две.Пак бяхме щастливи.На 14 ден тест-станах преди мъжа ми за да направя теста и да го събудя с радостна новина,но уви.На другия ден цикъл.
Междувременно мъжа ми започна работа в Казанлък и решихме,че пролетта и аз ще се приместя при него.
Март 2008 решихме да правим трансфер със замразените ембриончета.Пак щастие.Бях убедена,че този път ще стане.В деня на трансфера ме посрещнаха на регестратурата,че няма оцелели ембриони Тук бях вече съсипана,защото знаех,че аз нямам друг шанс.Бяхме потънали в кредити,нямаме жилище,дори кола нямаме,нямаше и какво да продадем.Трябваше ми известно време да си стъпя на краката и реших,че си давам почивка.
На 23.05.08 се приместих в Казанлък при мъжа ми.Казах си,че започваме отначало-нов град,нова работа,нови приятели.
Миналата година май месец една приятелка ме орисваше,че съвсем скоро ще стана майка,но аз и казвах,че това е невъзможно.След като два дни ми закъсня цикъла(бяхме нощна смяна с нея),тя прати приятеля си за тест само за да и докажа,че не е права.Направих го с такава ирония,НО БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН За първи път за тези 7 години видях пол.тест.Веднага се обадих на Светльо,той не ми повярва и се наложи и тя да му потвърди
Изкарах изключително приятна бременност.Живеех от преглед за преглед.Всяка сутрин се будех със страх да не се случи нещо!
И така на 13.02.2010 г се появи най-прекрасното в моя живот-дъщеря ни Сияна!
Всяка вечер благодаря на Бог за това,че ми я изпрати и му се моля да я запази жива и здрава!
Все още я гледам и не мога да повярвам!
Благодаря и на съпруга ми,че нито за миг на падна духом(или поне не ми показа) и че вярваше,че нашето чудо ще се случи!
Благодаря на братовчед ми и съпругата му,че ни приеха и не седяхме по квартири в София!
Благодаря и на всички вас че ви има и сте толкова всеотдайни!

Здравейте!! Искам да споделя моята история.Преди седях и четях за стерилите и си казвах никога няма да забременея... Женена съм почти 2 години пробвахме за бебе,но неставаше и неставаше...аз започнах да се притеснявам тъй като сам на 32 год. и не ми се чакаше още. И така тръгнах по изследвания както и мъжа ми. Оказа се, че всичко ни е наред. Тогава реших че е Божа работа. Отидох на църква преди това спазих постите,изповядах се пречистих се помолих се искрено и сякаш камък ми падна от сърцето...Такова чуство, което не мога да го опиша.След това си взехме малко кученце бебе страхотно и спрях да мисля за деца..Сякаш вече имах дете...наистина ми помогна.Спрях кафето. /Не пиите кафе пречи!!!/ След като вече очаквах да ми доиде цикъла...да ама не..казах си не е възможно,/дори незнам дали сме го правили когато бях в овулация / закъсня ми 3 дни. Отидох до аптеката купих си тест като видях положителния резултат се смях и плаках едновременно. Много съм щастлива.Така че моят съвет е вземете си животно грижете се за него, но не го изхвърляите като разберете че сте бременна..защото тогава незнам. Вярвайте, молете се и ще стане!!!Успех на всички!!